Въпреки че глобалният дълг отчете нов значителен спад през 2022 г., той все още е висок, като устойчивостта на дълга остава проблем, се казва в актуализираната база данни за глобалния дълг на МВФ.

Глобалното бреме на дълга намалява за втора поредна година, въпреки че остава над вече високото си ниво отпреди пандемията, според последната актуализация. Общият дълг възлиза на 238% от глобалния брутен вътрешен продукт през миналата година, с 9 процентни пункта повече от 2019 г. В щатски долари дългът възлиза на 235 трилиона долара, или с 200 милиарда долара над нивото си през 2021 г.

Данните за България

Според МВФ дългът на централното правителство (процент от БВП) е 31,44% (27 млрд. долара от от 86 млрд. долара номинален БВП за 2022 г.), с което бележи леко понижение от 31,55% за 2021 г.

Дългът на сектор "Държавно управление" (% от БВП) е около 33,71% в сравнение с 33,45% за предходната година.

Съотношение дълг/БВП е 23,1% и e сравнително ниско за Европейския съюз. Номиналния брутен вътрешен продукт (БВП) достига 165,38 млрд. долара, увеличение от 139,01 млрд. долара през 2021 г.

Политиците трябва да бъдат непоколебими

"Политиците ще трябва да бъдат непоколебими през следващите няколко години в своя ангажимент за запазване на устойчивостта на дълга", предупреждават от МВФ.

Въпреки възстановяването на икономическия растеж от 2020 г. и много по-високата от очакваната инфлация, публичният дълг остава упорито висок.

"Фискалните дефицити поддържаха нивата на публичния дълг високи, тъй като много правителства харчеха повече, за да стимулират растежа и да реагират на скоковете на цените на храните и енергията, дори след като прекратиха фискалната подкрепа, свързана с пандемията", се посочва в доклада.

В резултат на това публичният дълг е намалял само с 8% от БВП през последните две години, компенсирайки само около половината от свързаното с пандемията увеличение. Частният дълг, който включва дълга на домакинствата и нефинансовия корпоративен дълг, е намалял по-бързо с 12 на сто от БВП. Спадът обаче не е достатъчен, за да "изтрие" пандемичния скок.

Сили в тенденциите на дълга

Преди пандемията съотношението глобален дълг към БВП се е повишило в продължение на десетилетия. Глобалният публичен дълг се е утроил от средата на 70-те години на миналия век, за да достигне 92% от БВП (или малко над 91 трилиона долара) до края на 2022 г. Частният дълг също се е утроил до 146% от БВП (или близо 144 трилиона долара), но за по-дълъг период от време между 1960 г. и 2022 г.

МВФ отбелязва, че Китай е изиграл централна роля в увеличаването на глобалния дълг през последните десетилетия, тъй като заемите са изпреварили икономическия растеж. Дългът като дял от БВП се е повишил приблизително до същото ниво като в Съединените щати, докато в доларово изражение общият дълг на Китай (47,5 трилиона долара) все още е значително под този на Съединените щати (близо до 70 трилиона долара). Що се отнася до нефинансовия корпоративен дълг, делът на Китай от 28% е най-големият в света.

Дългът в развиващите се страни с ниски доходи също е нараснал значително през последните две десетилетия, макар и от по-ниски първоначални нива. Въпреки че нивата на дълга им, особено на частния дълг, остават средно сравнително ниски в сравнение с напредналите и нововъзникващите икономики, темпът на тяхното нарастване след глобалната финансова криза създаде предизвикателства и уязвимости. Повече от половината от развиващите се страни с ниски доходи са в дългови затруднения или са изложени на висок риск от такива, а около една пета от нововъзникващите пазари имат държавни облигации, търгуващи на затруднени нива.

Справяне с уязвимостта на дълга

Правителствата трябва да предприемат спешни стъпки, за да помогнат за намаляване на уязвимостта на дълга и да обърнат дългосрочните тенденции, подчертават от МВФ.

За дълга на частния сектор тези политики биха могли да включват бдителен мониторинг на дълговата тежест на домакинствата и нефинансовите корпорации, както и свързаните с тях рискове за финансовата стабилност.

По отношение на уязвимостта на публичния дълг, изграждането на надеждна фискална рамка може да ръководи процеса за балансиране на нуждите от разходи с устойчивостта на дълга.

За развиващите се страни с ниски доходи подобряването на капацитета за събиране на допълнителни данъчни приходи е от ключово значение. За тези с непоносим дълг също е необходим всеобхватен подход, който включва фискална дисциплина, както и преструктуриране на дълга съгласно общата рамка на Групата на двадесетте (Г-20) – многостранният механизъм за опрощаване и преструктуриране на държавен дълг – когато е приложимо, както е отбелязано в априлската Световна икономическа перспектива.

"Важно е, че намаляването на дълговото бреме ще създаде фискално пространство и ще позволи нови инвестиции, което ще помогне за насърчаване на икономическия растеж през следващите години. Реформите на трудовите и продуктовите пазари, които повишават потенциалното производство на национално ниво, биха подкрепили тази цел. Международното сътрудничество в областта на данъчното облагане, включително въглеродното данъчно облагане, би могло допълнително да намали натиска върху публичното финансиране", се казва в доклада.

“Искам да ви уверя, че българското правителство подкрепя Украйна в нейната борба за отстояване на своя суверенитет, независимост и териториална цялост. Ние продължаваме да изразяваме своята солидарност в контекста на усилията на ЕС за търсене на отговорност за извършителите на престъпления против човечеството и военни престъпления на украинска територия”, заяви той.

Атанас Славов обяви, че България е готова да участва във възстановяването на украинската правосъдна система, включително чрез подкрепа за разследване на руските военни престъпления. Той оцени като сходни усилията за въвеждане на антикорупционни мерки в двете страни и изрази желание България да съдейства с обмяна на опит и сътрудничество в тази област.

Министър Славов заяви, че България е подкрепила съдебния иск на Украйна срещу Русия в Европейския съд по правата на човека и е встъпила в делото на Украйна срещу Русия пред Международния съд на ООН.

Също така той информира посланик Илашчук, че България подкрепя Службата на прокурора на Международния наказателен съд и в рамките на силната си подкрепа за тази институция е изразявала своята позиция в полза на универсалността на МНС в борбата с безнаказаността.

Министър Славов заяви, че е в напреднала фаза разработването на промени в Наказателния кодекс, за да може последните изменения в Римския статут на МНС да станат част от българското законодателства и да се преследват новите форми на престъпления. До момента България не се е присъединила към измененията, с които се въвежда дефиниция на престъплението “агресия”,която обхваща хипотезите на действия на агресия без официално обявяване на война, какъвто е и случаят с войната в Украйна.

Атанас Славов и Олеся Илашчук обсъдиха и възможностите за обмяна на опит по отношение на изпълнението от Украйна на критериите за получаване на статут за преговори за присъединяване към ЕС.

По думите му тази добра новина има практически измерения. 

Тя трябва да се използва от сегашното правителство по два начина - вътрешен и външен. Външният начин е да се използва като допълнителен аргумент за убеждаване на скептичните членки да ни допуснат в Шенген. Нидерландия твърде дълго се кри зад аргумента на този механизъм. Сега тази преграда падна. Вътрешната част е, че не трябва да се заблуждава никой, че Европейската комисия спи и че това значи край на реформите. Напротив. Това е акт, който трябва да насърчи задълбочаването на реформите", категоричен бе той.

Зарков алармира обаче, че през последните 100 дни няма напредък в тази насока.

"Остава усещането, че правителството е заклещено, захванато в една много сложна сглобка. Заклещено между един дневен ред, който е негов и официален, разписан в управленска програма и един друг дневен ред, който въобще не е толкова виден, макар че го чухме и по записи и който ни води по манастирските магерници. И в това нещо се надявам правителството да успее, включително доц. Славов, на когото разчитам, да води кораба в правилната посока", допълни бившият служебен правосъден министър.

Поводът за острите му думи е докладът на Европейския парламент за Турция, който бе приет по-рано тази седмица. В него се посочва, че процесът по присъединяването на южната ни съседка към Общността не може да бъде възобновено при настоящите обстоятелства. Освен това се призовава да се проучи "паралелна реалистична рамка" за отношенията с Анкара. 

Турция е официален кандидат за присъединяване към ЕС от 24 години, но преговорите за присъединяване бяха в застой през последните години поради опасенията на блока относно нарушаването на човешките права и зачитането на върховенството на закона.

Министерството на външните работи на Турция заяви по-рано тази седмица, че докладът на Европейския парламент съдържа неоснователни твърдения и предразсъдъци и възприема "плитък и невизионерски" подход към връзките на страната с ЕС.

"ЕС се опитва да се откъсне от Турция“, каза Ердоган пред репортери преди посещението си в САЩ и допълни, че Анкара ще направи своите оценки спрямо случващото се. 

В доклада, който ще подготвят в следвашщите 2-3 седмици, те ще представят своето становище и своите препоръки, добави той.

Важното е, че внесените текстове в парламента следват много плътно получаваните досега препоръки от Венецианската комисия. Когато сме работили по законовите промени, сме се опитвали да следваме много плътно тези препоръки, посочи Славов.

С предложените промени ще има служебно правителство, като президентът ще трябва да избира за премиер от следните трима – председателя на парламента, председателя на БНБ и председателя на Конституционния съд. Избраният за премиер предлага на президента състав на правителство. Предлага се, ако в едносемичен срок президентът не назначи служебно правителство, то да бъде назначено от парламента, поясни правосъдният министър.

Европейският модел е, когато едно правителство е в оставка и няма избрано редовно правителството, правителството в оставка да остава до избирането на редовно правителство. Избраният от депутатите вариант е по-сложен, но може би ще си го подкрепят, отбеляза Атанас Славов.

От Венецианската комисия разбраха, че България иска да запази парламентаризма, тъй като служебните правителства в последните 2 г. създадоха определни проблеми в това отношение, заяви министърът на правосъдието.

Той коментира, че свързаните с Висшия съдебен съвет законови промени целят да се постигне отчетност на ВСС. По думите му във ВСС трябва да влязат професионалисти без зависимости, с авторитет, с достатъчно стаж и опит, които са и високо морални.

Има такива хора, въпросът е мнозинството, което ги избира, да има волята да ги селектира, подчерта Славов.

Работим за това да има добри закони, въпреки че има проблеми с процедурата, и вярвам, че резултатът ще е добър, каза още правосъдният министър.