Министър-председателят Николай Денков заяви в началото на редовното заседание на Министерския съвет, че е удовлетворен от вчерашните разговори с преговорните екипи на протестиращите земеделци и синдикати. Според него са взети полезни решения, от които ще спечели както държавата, така и хората.

"Вчера бяхме свидетели на два големи протеста с редица искания, повечето от тях са свързани с проблеми, натрупани през последните години. Благодаря на преговорните екипи за това, че дойдоха, участваха в конструктивни разговори и именно в резултат на тези разговори имаме решени. А всички решения, които бяха взети вчера и в областта на енергетиката, и в областта на земеделието съответстват на целите и приоритети на правителството. Никъде нямаше нужда то да отстъпва. Напротив, когато седнахме заедно и обсъдихме с колегите какво ги притеснява и какви могат да бъдат решенията, се оказа, че тези решения могат да бъдат взети така, че да помагат на хората, да ги защитават и да не променят целите и приоритетите, по които работи това правителство", посочи Денков.

В официално изявление Министерството на отбраната на Азербайджан заяви, че използва прецизни оръжия срещу „изключително законни военни цели и военна инфраструктура“. На свой ред външното министерство на Баку посочи, че единственият начин за постигане на мир в Карабах е пълното изтегляне на арменската армия от региона и разпускането на "марионетния режим" в Нагорни Карабах. 

Отвърна военното министерство в Армения, според което на територията на Карабах няма арменски военни сили. От Министерството на външните работи посочват, че атаката от азербайджанска страна е "мащабна агресия". 

Руското външно министерство обяви, че избухването на военни действия е безпочвено и призова за прекратяване на огъня и дипломатическо решение на ситуацията. 

Турция подкрепи Азербайджан. За Турция Азербайджан е основният партньор в Южен Кавказ. През 2020 г., по време на Втората карабахска война, Турция по всякакъв начин помогна на Азербайджан, който използва турски дронове срещу арменските въоръжени сили.

Двете съседки, Азербайджан и Армения, влязоха във война два пъти за Нагорни Карабах, първо в началото на 90-те години след падането на Съветския съюз и отново през 2020 г. От декември Азербайджан установи де факто блокада на единствения път към анклава от Армения, известен като Лачинския коридор.

Във вторник министерството на отбраната в Баку обвини арменските сили в "систематичен обстрел" на позиции на армията - твърдения, които Армения отрича. От Азербайджан обаче посочват, че именно на това са отговорили с "местни, антитерористични дейности за разоръжаване и осигуряване на изтеглянето на формирования на въоръжените сили на Армения".

От ведомството уверяват, че нападението не е насочено към цивилни, а към "законни военни цели".

Преди няколко дни Ереван предупреди, че има риск да се стигне до война заради Нагорни Карабах. Армения и Азербайджан, които се борят от десетилетия за анклава Нагорни Карабах, се обвиниха взаимно, че са започнали поредица от гранични сблъсъци.

Дронът беше забелязан от граждани вечерта в неделя и вдигна на крака военните, които отцепиха района на Тюленово. Боеприпасът бе взривен няколко часа по-късно на място, на метри от рибарите - стоянка за лодки в Тюленово. Последваха реакции на политици, които поискаха Тагарев да напусне поста си. 

“Най-вероятно дронът е дошъл по течението. С нарастването на напрежението в Черно море не е изключено да има провокации. Ние трябва да имаме по-изчистена процедура за действие и комуникация. От един 82-милиметров боеприпас се задейства парламента и то извънредно”, заяви бившият военен министър Велизар Шаламанов. 

Според него България пропуска възможности да поиска от НАТО разполагане на ПВО системи, системи за въздушно и морско наблюдение.

“Първи при останките от дрона трябваше да бъдат военните разузнавачи и наистина да направят всичко възможно, за да установят на кого е този дрон. Представете си сценарий, при който Русия реши да извърши провокация и с дрон с украински означения удари третостепенен обект в България. Представяте ли си какво ще се случи в България? Ние сме уязвима страна и трябва да сме сериозни за уязвимостите, които много лесно могат да бъдат активирани от провокация“, каза още Шаламанов.

Дронът не е засечен от българската противовъздушна отбрана.

МО обаче едва ли ще разбере чий е намереният край Тюленово дрон, заяви Тагарев вчера, който посочи, че няма нужда да се повишава бойната готовност на страната. Самият Тагарев също не видя причина да подава оставка, въпреки че се чуха такива призиви от БСП, ИТН и “Възраждане”. 

Жена е загинала при катастрофа по-рано днес.

Инцидентът е станал преди около половин час, на пътя между Мездра и Роман, преди Косматица. Заради блокадата в района на пистата до Бяла Слатина, целият трафик днес се пренасочва от там, уточнява BulNews.

Повечето шофьори обаче не познават маршрута, а изключително интензивното движение е допринесло за това да се стигне до трагедията. 

Автомобилът, в който се е возела жената, е самокатастрофирал. Все още няма информация в какво точно се е блъснал. 

Жертвата е на около 60-годишна възраст. 

Пътят е затворен, като вече са се образували дълги опашки от автомобили и в двете посоки. 

На местопроизшествието има полиция.  

Поводът за напрежението е информация от доклад на ДАНС, според която  три фирми са извършвали износ на медикаменти, включени в забранителния списък, не са изпълнили задължението си да поддават данни към СЕСПА – Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти, както и са се снабдявали с медикаменти от търговци на дребно в нарушение на закона. 

В момента липсват медикаменти за диабет, антидиабетични препарати, лекарства за деца, има проблем и с "Налоксон".

Трите фирми са обект на административно-наказателно производство.

Според Костадин Ангелов причината за липсата на лекарства се дължи на поправка в нормативната уредба, прокарана в периода, в който Асена Сербезова е здравен министър в кабинета “Петков”. Текстът на въпросния доклад на ДАНС, на който обаче се позовава самия Костадинов, го опровергава. Причината - поправката не е на Асена Сербезова, а е внесена от Даниела Дариткова, която тогава бе депутат от ГЕРБ. Законът пък е приет през 2018 г., внесен година по-рано от Министерския съвет, когато Кирил Ананиев бе здравен министър.

Самата Асена Сербезова посочи, че няма промяна във формулата, въпреки че тъкмо това посочи Костадин Ангелов пред журналисти. Тя уточни, че след установяване, че формулата е грешно приложена, в резултат на предложение от одитиращите, е разпоредила въпросната формула да бъде приведена в съответствие със закона.

"Твърдението, че спазването на закона е причина за недостиг, е внушение за неспазване и неуважение към законодателството, което не мога да приема от представител именно на законодателната власт. Като министър, когато до мен достигне доклад с констатация, че законодателството не е спазено, съм длъжна да предприема действия", подчертава Сербезова.

Демонстрации се готвят в цялата страна, след като правителството прие да не удължава ембаргото върху вноса на украинско зърно. Вчера Европейската комисия вдигна забраната, но държави в Източна Европа - Словакия, Унгария, Полша, заявиха, че ще продължат едностранните ограничения заради опасенията на брашна и предупрежденията за загуби. 

Днес трябваше да се състои и среща между зърнопроизводителите и изпълнителната власт по покана на премиера акад. Николай Денков, но зърнарите няма да се появят. 

Искам да апелирам към всички, които искат да се включат в протеста, да спазват стриктно правилата, да не допускат ескалиране на напрежението, да не ограничават свободното придвижване на граждани. Подготвили сме се за съответното мероприятие”, заяви Стоянов.

Вътрешният министър посочи още, че все още няма заподозрян за убийството на Алексей Петров. Бившата барета беше застреляна край столичния кв. “Драгалевци”. Стоянов заяви, че разследването върви активно, събрани са много факти, но всичко се проверява. Вътрешният министър посочи, че се надява скоро да има резултат. 

Относно подготовката за изборите вътрешният министър каза, че ще има масови акции там, където има съответната информация за евентуално подготвени нарушения на изборното законодателство.

Той бе категоричен ,че турската страна спазва стриктно Конвенцията от Монтрьо, като ограничава присъствието на военни кораби в Черно море, включително и руски.

По думите му в последните месеци Русия използва Черно море и изключителната икономическа зона на България за военни учения, затова страната ни обсъжда различни варианти за отговор - от дипломатически до ускорено придобиване на брегови ракетни комплекси.

Според него основният отговор няма да е самостоятелен, а съвместно със съюзниците от НАТО.

"От средата на юли Русия прави предупреждения, че ще провежда учения със стрелби в част от българската изключителна икономическа зона. Така тя блокира нормалните коридори на търговския трафик, това означава, че е опасно за нас да използваме икономически тази зона", посочи проф. Тагарев.

Няколко съюзни страни вече са пострадали от конфликта в Украйна, остатъци от дронове падат в Румъния, изтъкна министърът. По думите му атаките на Русия по украинските пристанища на Дунав в един момент може да засегнат и България.

"Няма заплаха от преки военни действия срещу България, но има рискове да бъде засегната по един или друг начин от тези провокационни и агресивни действия", смята той.