На зърноолигарсите, които държат да бъдат наричани зърнопроизводители, не из изличат сметките и започнаха рекет и шантаж. С трактори и комбайни щели да превземат столицата. И като я завземат какво ще правят?

Някога дясната ръка на хунския вожд Атила го съветвал да нападнат Рим и да го превземат, защото много от легионите били по границите. Атила, който бил живял при римляните няколко години го попитал: И като покорим Рим какво ще правим? Не сме в състояние една баня да построим (вождът бил разпоредил хунските строители да построят за него басейн като в римските бани, но повече от година те не успявали да се справят…). Та и зърнарите плашат гаргите: Ще блокираме и превземем София…

Днес вече са по-сговорчиви, защото правителството тръгна към отстъпки, което може й да не е най-правилното решение. Нейсе.

Зърнопроизводителите получават субсидии от ЕС. Получават компенсации: за кризата по време на Ковид, за градушки, за наводнения, пожари. Искат пари и за непродадена продукция, но на цени, които те да определят. Настояват също да бъде изкупена у нас цялата им продукция и чак тогава да се разрешавал внос отвън.

Нарича се наглост.

Производителите на зеленчуци и плодове са принудени да оцеляват в условията на пазарна икономика на 20% от земята в страната. Това е ултра трудно, но на зърнарите не им пука.

През последните 15-20 години цялата система е обрасла в корупция, от което едни стават безбожно богати, а други духат супата. Протестите не били политически. Хайде бе. Нали половината лица в парламента са свързани чрез фирми и подставени лица с най-големите латифундисти в земеделието. На тях се връщат част от печалбите, за да осигурят законов и властови „чадър“.

От това страдат средните и малките производители. Но са принудени да търпят феодалния модел, защото може не само да ги изолират и забравят, ами дори да „ядат дървото“, както се казва.

Моделът е мафиотски. Вият като чакали за пари, но не казват и дума, че се наливат милиони в хиляди несъществуващи земи, несъществуващи овце, кози, крави и пр. Знае го всеки, който поне малко се интересува от темата. Парите от фонд „Земеделие“ се насочват към избрани фирми, те пък връщат тлъста част на онези, от които зависи процесът.

Може за някои да е изненада, но в медийния бизнес също има „зърнари“. Т.н. големи медии захлебват огромни суми от министерства, държавни фирми и агенции по различни начини. От зърнарите и другите зависими бизнесмени политиците богатеят, а в медиите си осигуряват трибуна да громят противника, да възхваляват своите успехи и да преследват неудобни опоненти. По това медиите и зърнарите доста си приличат.

През медиите организаторите на протестите рекетират и шантажират правителството и отделни министерства. Същото се случва и когато излязат хора от енергетиката, пчеларите, шофьорите на линейки и таксита, медици и пр. В синхрона са включени и синдикатите.

Дори сегашните „страховити“ протести със заплахи за превземане на София и блокиране на страната, се превърнаха в това „страшно нещо“ благодарение на медиите. Със сигурност някои от тези медии са изкарали добра „реколта“. Някои от предводителите на бунта може и да не си дават сметка, но бяха и продължават да бъдат употребявани по предназначение и изпращани в определени медии да кажат определени неща. Това е част от схемата. Тя се ръководи от големите играчи – партийни централи и вождове, корпоративни центрове, тайни служби, включително от северо-изток. В момента Русия е страна, която изпитва остра нужда от предизвикване на кризи в страни от т.нар. „колективен Запад“, НАТО и ЕС. Не се пестят средства и се използват всички средства и способи. България е такава цел. Ориентират се към големи медии и отделни журналисти, които са готови да изпълняват подобни задачи по различни причини.

В подобни ситуации „големите“ се опитват да изолират малките и да не ги „забелязват“. Защото някои от тях са независими и имат куража да казват нещата такива, каквито са.

В последните дни се наслушахме на високопарни коментари, че Борисов бил най-опитния политик и знаел как да се справя в трудни ситуации. Дори той си вярва и не спира да дава акъл. Класически медиен трик.

Борисов е далавераджия, който сяда на масата с главатарите на бандите от съответния сектор, разпределят си лъвския пай и пускат фъндък на малките, колкото да преживяват и да си траят.

Проблемът със „зърнарите“ както виждате е много по-голям, отколкото изглежда. Те са превзели и здравеопазването, тайните служби, енергетиката, пътното строителство и пр. и пр.

Докато не се справим със „зърнарите“ във всички области, ще подсмърчаме на опашката на ЕС и ще се молим да ни приемат в Шенген и еврозоната по милост. Както стана с приема ни в ЕС…

Украйна не ни е виновна за нищо. Много подло е да бъде нападана с лъжи и манипулации, заради интересите на агресора.

Огнян Стефанов

Това написа в свой анализ за Дойче веле културологът и университетски преподавател проф. Ивайло Дичев. Вижте и цялата публикация:

"С приближаването на местните избори започват антиправителствените мобилизации – от зърнарите до миньорите и от путинистите до журналистите. Нали не сте чували някой да се бори срещу частния си работодател. При нашия пост-соц-капитализъм работници и работодатели рамо до рамо клатят държавата. На другата страна мълчаливото мнозинство очаква правителството да прояви твърдост - това, писаха, щяло да е бойното му кръщение. Цветанка Андреева се запита дали Денков може да се окаже българския Тачър, доколкото британската министър-председателка навремето успя да пречупи гръбнака на профсъюзите след стачки и улични битки, като в последна сметка изправи на крака икономиката на страна си.

Тази перспектива не е особено вероятна не само заради мекия и сговорчив характер на академика, но и заради това, че зад него не стои мажоритарно-излъчено мнозинство като в лондонския парламент. Собствената му партия понякога изглежда твърде демократична - през май например тя реши да предоговаря затварянето на Мариците, колкото и ясно да е, че тези централи са обречени и най-добре е европейските пари да се използват за изграждане на нови мощности, съответно – за нови работни места за съкратените. А колебанието на властта винаги ражда протести, защото, както знаем, има различни интереси. Един профсъюзен деец обясни, че предложените документи по темата били много сложни, не ставало ясно какво точно ще се прави. И потъваме в обичайната тема – няма комуникация, не се обяснява. Хайде да видим като се срещнаха, стана ли им по-ясно.

Става въпрос за реформа на земеделските субсидии

Аграрният протест също е свързан с колебания. 12 човека от групата на ПП-ДБ не подкрепиха решението за вдигане на забраната за внос от Украйна. Още по-сложно става положението заради ротационната коалиция: всъщност настъпилата криза дава мощен коз на г-н Борисов тъкмо пред изборите. Нали помните, че той отстъпваше при всеки трима излезли на протест – това му осигури управленско дълговечие, обричайки държавата на застой. Сега анализаторите хвалят комуникационните му умения, младите политици трябвало да се учат. Да не се учат точно на това, викам аз.

Като говорим за комуникации - Нинова побърза да заяви, че Борисов лично организирал протестите, а самият той се похвали, че бил дал на зърнарите 30 милиарда, което вероятно трябва да значи, че ще успее да се разбере с тях. Лайтмотив на путинистите е националното предателство, мислено като предателство спрямо Русия, а не забравяме и г-н Пеевски, който каза, че ако правителството не се справи, то те, партиите ще вземат нещата в ръцете си. Не разбрахме само за какво справяне става дума: да "обясни" или да отстъпи.

Мисля, че е ясно - забравяме за Тачър (и слава богу!), мислим за това доколко ротационното мнозинство ще се окаже твърдо в създалата се ситуация. Защото става дума ни повече, ни по-малко от реформа на земеделските субсидии: сега те облагодетелстват шепа мега-собственици, които обезлюдяват селата и обричат производства с висока добавена стойност като зеленчуци и животни. И които сега на всичкото отгоре се мъчат да монополизират пазара, за да ни карат да им плащаме каквото поискат. Майсторството в мениджмънта на недоволството е в това да съединиш истински недоволните дребни производители, подценените браншове (зеленчуци, плодове, животни) с онези, които са причина за нещастието им, поглъщайки лъвския пай от субсидии и всевъзможни привилегии. Но няма нищо у нас по-лесно да събудиш гняв срещу държавата – обиденият на живота българин от османско време я има за чужда, макар че тъкмо сега всъщност я моли за помощ.

Не че от Украйна преди забраната е имало съществен внос, освен на слънчогледа, който, казват, и без това не е необходим. Основните обеми ще транзитират през нас към други места и цялата шумотевица е леко излишна. Украйна обаче е политическият лозунг, който обединява антиевропейските сили след Ковид пандемията и изхабяването на джендъра. Сигурно помните как във времето на бомбардировките над Сърбия русофилите пищяха за това, че регионът е заразен с обеднения уран, който използвали в ракетите на НАТО. Сега пак това – украинското зърно съдържало тежки метали и радиация - все невидими неща, за които лесно можеш да не вярваш на официалните изследвания. Водещ е един превърнат в национална идея егоизъм, който почва да плаши: сякаш Европа иска от нас да даваме нещо на Украйна, не да търгуваме. И ние противопоставяме на това своя героичен инат, без дори да се замислим за последствията. Тече символична битка срещу търговията и свързаната с нея глобализация – наследили са я от времето на соца, когато призивът беше "самозадоволяване", демек завод за стругове, който в двора си гледа прасета, за да изхранва личния състав. Нали помните скорошната борба с "веригите" на БСП. За да не стигаме до 1990-те, когато под лозунга за "национално отговорен капитал" активите на държавата бяха продадени на местни хора не само без капитал, но и без каквато и да било отговорност към нацията. Вероятно подобен икономически патриотизъм пречи на Столична община да наеме някоя чуждестранна фирма да й нареди паветата.

Към това се прибавя глупавата символика на хляба, който, предполага се, е основно хранително средство на българския народ, както във времето на Елин Пелин. Не пипайте хляба, няма по-висок от хляба, хляб наш насъщни – все едни такива образи, достойни за абсурдния пилон в Рожен (чийто създател впрочем неслучайно е сред организаторите на протеста). Отново затънахме в обсъждане на ПР-а, по който българите станаха световни експерти. Защо Денков ги нарекъл "терористи", ще се извини ли и на кого? Връщате лентата назад и ще видите, че основните ни дебати вече са за това кой какво казал, кой с кого бил сниман. Не знам дали са терористи, но отказват да преговарят и шантажират правителството, като взимат нас, гражданите за заложници – така по-добре ли звучи?

Сравненията с Унгария, Полша и Словакия са подвеждащи. Първата е вече с един крак извън ЕС, другите две очакват избори и популистите бунят евтини страсти. Очакват ги съдебни процеси и европейски санкции, както и на ответни реакции от страна на Украйна, която ще отказва да купува техните стоки. Пък и като се сравняваме със суверенната Полша на Качински, защо не вземем от тях пример и да почнем да отделяме 0,65% (3,5 млрд евро) от националния си доход за подкрепа на Украйна, по-голямата част – военна? Тия избирателни сравнения трябва да сме ги научили вече.

Защо с тежка техника?

Протестите с техника не са нови за страната ни. Сигурно помните похода с комбайни и трактори към бензиностанциите през 2018, когато спорът беше около ДДС на ведомствените бензиностанции. През 2013 свинарите заплашваха, че ще дойдат не само с техника, но и със свинете си, за да подкрепят сваления от власт Борисов. Неведнъж София се блокира от таксиметрови шофьори - ту по повод регистрацията на стари автомобили, ту за правото да карат в бус лентата. Сякаш зад всичко това е безсмъртната реплика на Петър Младенов, казана или само чута: "Най-добре танковете да дойдат".

Как трябва да реагира властта на подобни действия? Аз лично мисля, че трябва да се забранят протести, които използват машини, да не говорим за прасета - нека всеки, който иска да изрази недоволство, си даде труда да иде пеш до съответния площад, да скандира, да вдига лозунги при уведомяване на общината. Блокирането на транспортни артерии и граници също би трябвало да подлежи на много специално разрешение. Представете си утре ВиК да ни спре водата с искане за оставката на министър Тагарев?

Работата е там, че демокрацията по определение толерира неща, които прекрачват границите на позволеното. От Торо насам го наричаме "гражданско неподчинение". Но къде може да стигне то? Истинският тероризъм също е вид гражданско неподчинение, също взима за заложници невинни граждани.

Да се представиш за жертва

Обикновено демократичните правителства оставят протестите да вилнеят, докато общественото настроение се обърне и от симпатия към протестиращите се превърне в раздразнение и очакване властта да въведе най-после ред. Примерно Денков изчаква седмица блокаж на държавата, изблици на контра-недоволство, репортажи от именията на зърнените милионери, оплаквания от загуби на бизнеса и нестигнали до болницата линейки - и тогава праща водните оръдия, под одобрението на общественото мнение. Това не е циничен съвет, а наблюдение как протичат протести на други места по света. В тази игра основното е да се представиш като жертва и, разбира се, основна роля в разпределянето на жертвените капитали имат медиите, социолозите, говорещите глави.

Но никога не е просто. Вземете застреляното от полицията момче, за което веднага имаше протест, макар и засега  далеч от мащабите на това, което се случи по подобни поводи в Америка или Франция. Полицаите у нас, казват, се страхуват да използват оръжие заради тежките съдебни проблеми, които следват. В Бургас двама загинаха, опитвайки мирно да преградят пътя на бус с мигранти. Защо не стреляха, питат се някои? Защо стреляха сега, питат се други.

При радикализирането на страстите разбира се подобни дилеми нямат решение. Единственият изход е този, който опитва да наложи Денков: проблемите да се вземат един по един и да се търси конкретно съгласие по това как да ги решим. Популистите обаче са на обратното мнение, те опростяват и слагат всичко в един кюп: спираме вноса, запазваме централите и разбира се о-став-ка! С кой ще преговарят ако няма правителство ли? Ами няма да преговарят, защото целта е всичко да си остане постарому. Хайде този път да не е пак така!"

***

Автор: проф. Ивайло Дичев, Дойче веле

Това написа в свой анализ за Дойче веле политологът проф. Евгений Дайнов. Вижте и цялата публикация:

"В понеделник цял ден слушах репортажи от "метежа на милионерите". Та се сетих за различните бунтове на феодалите из Европа в началото на модерното време. Там, в Европа, след векове брожения феодализмът все пак беше победен от буржоазията. В България обаче буржоазната революция сякаш все още не се е случила. А отдавна е време. Все пак сме в 21-и век. По-окумуш народите свършиха тази работа преди 200-300 и дори 400 години. По-изостаналите - преди 100-150. Срамно назад сме с този материал.

А когато едно историческо събитие не се случи навреме, следва загниване на обществените отношения. Съвършено гнила е например следната ситуация: милионери латифундисти ("зърнари"), въоръжени с американски трактори, купени с европейски пари, се опитват да наранят Украйна и да свалят българското правителство, което ѝ помага във войната, за да услужат на Путин.

Кои са "зърнарите" и какво искат

Евразийската насоченост на "протеста" бе ясна още преди някой зърнар да си е отворил устата за обяснения. Но в края на понеделнишкия следобед дневният ред бе вербализиран: "Всичко е работа на американците! Украинците искат да ни отровят! Това правителство е сбирщина от американци и целта му е да ликвидира българското земеделие! По-добре този Европейски съюз да го няма, по-добре ще сме!". Единственото, което липсваше (засега), бе: "Искаме да дойде Путин!".

Буржоазната революция - това е бунтът на плащащия данъци народ срещу монополите и привилегиите на феодалите. Монополите, привилегиите, властовият произвол на феодалния елит са заменени с равенство на всички пред закона и на пазара.

Българските зърнари в момента не се борят за права. Както всички феодали, те се борят за привилегии - тоест, за присвояване на права и блага от нас, цивилните.

Аз карам кола на 18 години. Моите колеги из Европа карат коли на по 10-15 години. Ние обаче плащаме за това зърнарите да карат поршета, майбаси и яхти. Това е привилегия. Но тя не им е достатъчна. Искат още. Настояват, както средновековните феодали, да бъдат изключени от конкурентната среда: да имат привилегията да не бъдат обдухвани от ветровете на конкуренцията, в които се въртим всички останали, които ги издържаме. Отгоре на всичко искат да ни продават на нас тук в България най-скъпото зърно на света.

При феодализма феодалите имат привилегии, докато обикновените хора имат единствено задължения. Как изглежда това? Чул, да речем, владетелят на Златарица, че владетелят на Елена го напопържил на банкет в Търново. Решава да му отговори с война. Събира златарчани и им съобщава: "Тръгвам на война с еленчани. От теб, Стояне, искам две коли ечемик за конете. От теб, Драгане, искам пет товарни мулета за оръжията ми. Петкане, големият ти син е вече на 15 - искам го за оръженосец. От всички ви искам освен това 30 прасета и 50 пешаци за тази кампания".

В тази ситуация няма как Петкан, да речем, да каже на феодала: "Това, че имаш проблем с владетеля на Елена, си е твоя работа. Аз с него проблем нямам и в твоята война няма да участвам". Ако каже нещо подобно, ще се окаже без земя за обработване и без покрив над главата си. А може и да се окаже обесен на някоя клонеста върба.

Подобни отношения обясняват защо наред със зърнарите в "протеста" се включиха и по-малки производители. В случая те играят крепостни. Същата роля играят редовите лекари и сестри, когато излизат да протестират за това директорът на тяхната болница да получава заплата, която е десетки пъти по-голяма от техните. Същото правят и онези миньори, които от време на време гледаме да маршируват в дрипи, сякаш взети от роман на Дикенс, за да запазят възможността на техния господар да продължава да извлича от тях свръхпечалби.

Искат да ни удавят в катастрофални цени

Досега феодалните отношения бяха вкоренени в определени сектори и географски региони на страната. Днес обаче искат да удавят всички ни в катастрофални цени на зърното и слънчогледа. Проблемът се превърна в системен не само защото сме замесени - щем или не - всички. Но и защото евразийската насоченост на "метежа на милионерите" представлява непосредствен риск за националната сигурност.

Той е риск и за самите зърнари, но те не го разбират, защото всъщност дори не са същински феодали. Онези, средновековните, все пак бяха аристокрация, обучавана да управлява. Тези са довчерашни крепостни, внезапно оказали се на върха на хранителната верига. Изобщо не си представят например, че украинците пазят и тях. Ако украинците бяха паднали и руснаците бяха продължили насам, на терена нямаше да остане ни един зърнарски майбах, порше, яхта или американски трактор; или дори тоалетна чиния или пералня от личните палати на зърнарите. Всичко отдавна щеше да е в Бурятия, Якутия или околностите на Омск.

Вместо да се опитват да задушат Украйна в полза на Путин, зърнарите би следвало да благодарят на украинците за закрилата. Не да вдигат бунтове против украинското производство, а да правят волни пожертвования за украинската армия, така щото да опазят майбасите си от руските войски.

Феодалното безобразие не може да продължава, ако искаме да живеем в нормално общество. Време е за буржоазна революция. Тя може да стане и "отгоре" - и това е днес историческата задача, стояща с пълна сила пред настоящото управление."

Автор: Евгений Дайнов, Дойче веле

Да спре веднага вносът на зърно, мляко, месо, мед, зеленчуци и др. продукти от Украйна! Това отсече Симеон Караколев, председател на овцевъдна асоциация и любимец на президента Румен Радев заради пилона, който издигна на Рожен.

Да се забрани всичко украинско, - такова е посланието.

От тв студио Андрей Райчев даде сериозна подкрепа на тезите на Караколев и допълни, че на 50 000 украинци са им ампутирали крака или крак. Каква точно е връзката на тази трагична статистика, ако въобще е вярна, с искането да се забрани всичко, произведено в Украйна за внос у нас, не стана ясно, но Райчев уточни, че българите били настроени срещу Киев, НАТО и ЕС. 

Фактите

България внася продукция от цял свят, най-вече от страни в Европа и Балканите.

Стокообменът ни с Турция е 7.3 млрд. евро. Сред стоките са мляко, месо и какво ли още не. Вносът от Република Северна Македония възлиза на 462 млн. лева, като нараства на годишна база с близо 28%. Да забраним ли вноса оттам?

Българският износ за Република Северна Македония, например, скача с цели 46% на годишна база, сочат данните на НСИ. Страната ни е изнесла стоки за 670 млн. лева за първите осем месеца на годината. Миналата година сме изнесли за близо 200 млн по-малко.

Българският износ за Китай записва значително повишение от близо 30% на годишна база към края на месец август тази година. За първите осем месеца на настоящата година, страната ни е изнесла стоки за Китай на обща стойност 1.5 млрд. лева. В същото време, вносът от Китай записва увеличение от 31.5% на годишна база до общата сума от 2.61 млрд. лева. Стотици тонове мед се внасят от Китай, също и месо и други селскостопански продукти.

Караколев не казва дали да забраним и този внос, който е десетки път по-голям по обем от вноса на стоки от Украйна?

Полша и Турция са най-големите вносители на плодове и зеленчуци у нас. В България на практика не се произвежда масло от прясно мляко, защото го внасяме от Франция. Това казва преди година председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Владимир Иванов. Нищо оттогава не се е променило, но Караколев обявява търговска война на Украйна.

Пресни зеленчуци се докарват от доста далеч през последните години. Става дума за картофи от Египет и Франция. Чесън от години насам се внася чак от Китай, свежи подправки от Израел, екзотични плодове от Чили, Еквадор, Колумбия, Коста Рика, Виетнам, Перу, Индия.

Оранжерийните зеленчуци идват от Турция и Гърция. Напоследък и от Албания и Северна Македония. Защо мълчи Караколев, който иначе е впечатляващо гръмогласен.

Защо?

Защо се тръгна от зърнопроизводството и се стигна до буквално всичко? Защо Караколев и кръгът около него мълчаха докато действаха служебните правителства на президента Радев? Статистиката по тяхно време е абсолютно същата, каквато и днес.

За повдигане бойкото настроение на протестиращите им пускат по уредби „Край Босфора шум се вдига“. Странно, защото от „край Босфора“ внасяме почти 48% от доматите и краставиците, които са в родните магазини и сергиите… Общо към 80% от доматите и краставиците са внос.

Защо мълчи Караколев? Да не би са му обещани премиерски или поне министерски пост в следващо служебно правителство?

Не е първият, за съжаление няма да е и последният, надъхал се с подобни очаквания, като тийнейджър с райски газ. Затова е българското земеделие е на това дередже.

А Елеонора Митрофанова потрива доволно ръце в посолството. И с право. Всичко върви по план - ето че и синдикатите вдигат хора от енергетиката на протести. Просто голямо съвпадение с тракторите, разбира се...

Витали Роник

Някои неща се повтарят. Ескалацията на протестите нараства. Чуват се емоционални скандирания от средите на недоволните зърнопроизводители, които изкараха техника по пътища, кръстовища, мостове, гранични пунктове, до градове и села. В голямото напрежение дори стана катастрофа в обиколна отбивка и жена загина…

Днешните протести са политически – няма никакво съмнение. Зърненият внос от Украйна е само претекст да се осъществи тежък натиск върху правителство, което работи в много трудни условия само от три месеца.

Чуват се крясъци за оставка на отделни министри, на премиера Денков и на кабинета като цяло. Стигна се до палячовщини от сорта Корнелия Нинова да иска военният министър Тагарев да се разкара, защото нещо с „онова съоръжение“ – довлечения от вълните потрошен дрон край Тюленово, - не било направено както трябва. Същата Нинова, - която най-вероятно е служила в домакинското отделения в казармата, шегувам се – два месеца мълчи, докато по най-арогантен начин Русия провежда провокативно и нагло военно учение в неприкосновената икономическа зона на България в Черно море. Ето това е истинската военна заплаха за България, а не скапалия се дрон (разбира се, че трябваше да бъде обезопасен по най-бързият начин и Тагарев трябва да накаже онези, които са си бъркали в носа цяла нощ…), но БСП и „Възраждане“ мълчат като риби.

Ако се заемем да изброяваме ползите за Кремъл от дестабилизация  на страната ни и от събарянето на правителството „Денков-Габриел“, ще се окажат доста сериозни и голям брой. На първо място, да се саботира подкрепата за Украйна, да се настрои българското общество срещу Киев, както и да се всее съмнение в провежданата политика на ЕС по проблема. Това само на първо четене, а има още мотиви Русия да иска протести, бунтове, въстание – както искате го наречете – в България.

Утре трактори и друга техника ще нахлуе в столицата. Ще бъде блокиран половината град,  централната част ще е недостъпна. Полиция и жандармерия ще има навсякъде. И точно това е много важен детайл, който може да се превърне в ключов. Ако радикализирани протестиращи опитат провокативни действия, а униформени си изпуснат нервите – може да се стигне до огромни неприятности. Има политици, които разчитат точно на това и може би работят в посока да се случи. Размирици в навечерието на избори – прекрасен резултат на чужди служби, които има поставена задача да предизвикат нещо подобно. Тези от изток са майстори на шантажа, метежи, кризи и др.

Въпросът е нашите служби дали са успели да се противопоставят и да неутрализират подобни намерения?

Това не са празни приказки и хиперболизиране на опасностите. Те дори са по-реални и опасни от тона, който влагам в тези редове.

Все пак вярвам, че самите протестиращи ще проумеят в един момент, че не трябва чужди интереси да влияят на емоциите им.

Дано не стане беля – вероятност има. Историята дава не един пример, когато зависимости от чужди интереси, са довеждали до трагедии.

Да се върнем към урока от 1923-а година: Когато се разбира, че бунтът-въстание няма шансове, ръководителите Георги Димитров и Васил Коларов се измъкват бързо в Югославия, а оттам във Виена и накрая паркират на Червения площад в Москва…

Огнян Стефанов

Ние сме в контакт с него. На комисия ще се даде ясна и категорична информация какво точно се е случило и какви са причините. Мисля, че това е важно, защото темата е достатъчно чувствителна и не трябва да се позволяват спекулации по нея, а и да може обществото да е информирано.

Това заяви в кулоарите на парламента депутатът от ГЕРБ - СДС и председател на Комисията по отбрана Христо Гаджев, който коментира темата за открития край Тюленово боеприпас. 

"Да се задейства ПВО-то на Тленово за подобен дрон не е много сериозно, защото дронът е доплувал най-вероятно. Нека да видим какво ще стане ясно на комисията и да не обвиняваме никого преди това. Хората в Българската армия си вършат съвестно работата", добави от своя страна депутатът от "Продължаваме промяната - Демократична България" и член на комисията по отбрана Ивайло Мирчев.

"Ще зададем адекватни въпроси на министър Тодор Тагарев и тогава ще можем да коментираме. В момента трябва да успокоим хората, да видим какво точно се е случило там, а не да говорим за смяна на министъра. Ако не е действано адекватно, ще има съответната проверка. Не трябва да имате никакви съмнения, че ние ще действаме адекватно в тази ситуация", каза още Мирчев. 

"Министърът явно е имал предвид, че всякак седмица се обезвреждат невзривени боеприпаси от Втората световна война, от Балканските войни. Модулните групи, които се занимават с обезвреждане на боеприпаси, са достъчно големи професионалисти. Нека да видим дали е погрешно разбран министър Тагарев", каза още Гаджев по повод твърденията на министъра на отбраната, че всяка седмица в България се случват подобни инциденти. 

Това каза пред БНР Йордан Божилов, председател на Софийския форум за сигурност, бивш заместник-министър на отбраната. 

И поясни, че много от дроновете, които се използват и от двете страни, са произведени по времето на Съветския съюз. 

Той подчерта, че има стандартни процедури, които се прилагат при подобни случаи:  "На българското крайбрежие постоянно излизат различни боеприпаси от Първата световна война. Има определи процедури как да се действа. Важното е хората да не приближават такива предмети заради риск за здравето и за живота. Най-правилното е да се съобщи за открит подобен предмет...

Трябва да се знае, че е възможно да има още дронове, мини, знаем за доста мини, които плават свободно в Черно море. Подобни рискове ще има".  

Колкото представители на различни организации, съсловия, институции, анализаторски центрове и партии се докопат до някоя медия, толкова различни мнения чуваме за проблемите в зърнопроизводството, претенциите на зърнарите и протестите.

Присъединиха се овцевъди, пчелари и още недоволни. Заливат ни с цифри, мрачни прогнози и заплахи за блокиране на държавата.

Как българският гражданин може да се ориентира в тази джунгла от обяснения, отрицания, нападки и взаимоизключващи се статистики? Как да отсеем сеното от плявата, като водопадът от манипулации и очевидно фалшиви аргументи не спира да ни залива?

Хората се питат: Ако в България през 2022 г. вносът на украински продукти и зърно е едва 0,2% от общия обем, защо е целият този вой? Това количество не е в състояние да повлияе да един среден град, камо ли на държавата.  

Значи има нещо друго, което никой не споменава.

Да се спрем на някои от основните версии.

Зърнарите: Украинският внос подбива цената на зърното и български зърнопроизводители не могат да си продадат продукцията и са изправени пред фалит.

Зърнарите: Излизаме на протести, за да защитим българското зърнопроизводсттво, което правителството „Денков-Габриел“ застрашава с разрешаването на внос на украинско зърно и продукти като сухо мляко, мед и пр.

Зърнари: Правителството се опитва да унищожи българското земеделие, което е национално предателство.

Статистиката на ООН и Световната банка: Украинското зърно (пшеница, царевица, слънчоглед, соя и др. съставлява 2% от общия износ за Африка). Според експерти свободни достъп на украинска продукция към африкански страни оказва влияние като понижава цените за най-нуждаещите се страни като Етиопия, Сомалия и Еритрея, например.

Статистиката: Цените на световните борси на зърно не се влияят въобще от вноса на нищожно малкия внос на украинска продукция у нас.

Статистиката: Цените на различните зърнени култури на борсите са значително по-ниски от цените, които са били миналата година. Вносът или невносът на украинско зърно не влияе на тези цени спрямо българските производители. Ако те решат да изнасят своята продукция, ще трябва да я предлагат на борсовите цени в момента. Имат вариант да изчакат няколко месеца с надежда цените да се повишат, което може да се случи, но може и да не се случи. Рискът е техен.

Експерти: Не са вярни твърденията, че украинското зърно съдържа тежки метали. Не са вярни също твърденията, че контролът на качеството е занижен. Извършените проби досега показват, че зърното от Украйна отговаря на европейските изисквания за качество, категорични са от българските институции, които отговарят за този ред и изисквания.

Експерти: Сравненията с Полша, Словакия и Унгария са некоректни – там проблемите са по-различни.

Експерти: Български производители разполагат с пълни складове с миналогодишна продукция, защото прогнозите им са били, че цената тази година ще е още по-висока от пиковите цени преди 12 месеца. Анализът им се оказва неточен и сега трябва да реализират продукцията си на минимална печалба или дори на загуба. Отговорността за ситуацията е персонална, щетите – също.

Ако автомобилопроизводител е произвел 1 млн коли, защото са се търсили много миналата година, но тази е успял да продаде само 700 хиляди, не претендира държавата да му покрие разликата от лошото предвиждане, маркетинг и още куп грешки, които е направил. Испанският Сеат е пред такава дилема в момента и обмисля фалит, а не блокира Испания, за да му изплати правителството непродадените коли.

Има и версии, които звучат като теория на конспирацията, но у нас точно такива сюжети много често се оказват в крайна сметка верни.

Възможно ли е, определени влиятелни кръгове на зърнопроизводители и такива от други земеделски отрасли, да са влезли в договорка с президента Радев? Например: Вдигате протести, блокирате пътища, мостове, граници и сваляте правителството на ПП-ДП и ГЕРБ. Най-добре е това да стане в навечерието на местните избори, за да инкасират – най-вече ПП-ДБ, загуби и да се върви към предсрочен парламентарен вот. През това време служебният кабинет ще удовлетвори исканията на съответните кръгове и ще им напълни касичките с нови милиони. Рапорт даден! Рапорт – приет! – както се казва. Разбирайте го като: Махате лошите, идваме ние, добрите и всичко става на шест.

Ако се стигне до подобен вариант, това ще изкара на преден план темата за президентска република, което от своя страна ще измести фокуса от укрепването на българската позиция по отношение на руската агресия срещу Украйна в НАТО и ЕС.

Дори планът да не успее за местния вот, натискът ще продължи.

Регистрираното сдружение „3 март“ и „народното движение“, което държавният глава обяви на Шипка през август не са ли стъпки в тази посока?

Разбира се, че който и да питате от протестиращите и от Президентството, ще ви отговорят, че това са фантасмагории. Ще отговорът също, че единственият мотив, който ги изправя срещу сегашната власт е грижа за националния интерес, за обществените ползи и чист, неподправен патриотизъм. Всички други са „безродници“, както определи Радев онези, които не  го подкрепят – в словото си за 3 март, пак на Шипка.

Преди ден по БНТ един бивш министър със зачервен нос и ехидна усмивка, пусна ироничното: Сега ще чуем за руска намеса в протестите, дългата ръка на Кремъл и прочие.

Целта очевидно бе да се неутрализира подобна логика предварително и когато се появят подобни аргументи, да се отговаря: Нали ви казахме, че ще замесят и Путин.

Ами да, замесен е Владимир Владимирович. Щафетното бягане на руската пропагандна машина прехвърля палката от 3 март, на паметника на съветската армия, оттам на зърнените протести и т.н. до победния финал на „Руский мир“ в България. Такава е целта на Вова, друг е въпросът дали планът ще се осъществи.

Нека припомня, че руският президент обеща безплатна пшеница за Африка, след като страната му излезе от Черноморското споразумение за зърното, т.нар. "зърнена сделка", преди месец и половина. "За да бъда точен, ще добавя, че в следващите 3-4 месеца ще имаме готовност да доставим на Буркина Фасо, Зимбабве, Централноафриканска република, Мали, Сомалия и Еритрея между 25 хил. и 50 хил. тона пшеница за всяка държава безплатно", - заяви Путин по време на форума Русия - Африка, който се проведе в Санкт Петербург.

Само че африканските страни не се вързаха на уловката за безплатен обяд, защото знаят, че такъв не съществува. И Африканския съюз го призова да се върне към споразумението.

В средата на юли 2023 г. Русия едностранно прекрати участието си в черноморската сделка за износ на зърно. Черноморската инициатива за зърно сключена между Русия и Украйна с посредничеството на ООН и Турция през юли 2022 г., имаше за цел да предотврати световна продоволствена криза, като позволи на украинското зърно, блокирано заради руската инвазия, да бъде безопасно изнесено през черноморските пристанища и коридори.

Русия самоволно прекрати участието си, след като стана ясно, че Русия прави съблазнителни предложения на Африка с единствената цел да измести Украйна. Дори бяха засечени руски кораби, които извозваха украинско зърно, представено като руско…

Ако Путин върне Русия в Черноморската инициатива, за което турския президент Ердоган настояваше многократно пред самия него, няма да съществува въобще казус „Украйна“. Но Путин не желае.

В този ред на мисли, съвсем логично би било кръговете зърнари и други от земеделския сектор, да се обърнат към президента Радев, „Възраждане“ и БСП, например, които да използват връзките си с Москва, за да помолят Владимир Владимирович да се включи отново в инициативата.

Ако той не ги чуе, нека тогава закарат комбайните и тракторите пред руското посолство и да поискат от посланик Митрофанова, да поеме ангажимент да уговори своите началници да променят ощетяващата ни позиция на Кремъл.

Ако и това не помогне, както е сигурно, че ще се случи, нека тогава със селскостопанската техника бъдат съборени паметника на съветската армия в София, Альоша в Пловдив и няколко други в други градове. Поне малко да ги заболи онези в Москва, които продължават да ни възприемат като „Задунайская губерния“.

Става дума за пари и политика. За много пари и мръсна политика в България. За интереса на граждадните и дума не се обелва.

Това е част от войната на Русия срещу Украйна, срещу "колективния Запад" и срещу "неприятелските държави", за каквато Москва е обявила и България. Не е нужно да си зърнар, за да разбираш това. Както не е задължително да си зърнар и в проект на президента, за да милееш за страната си.

Емил Азар

Това отбеляза евродепутатът Елена Йончева в своя коментар по повод прекратяването на наблюдението на България по този инструмент.

Последният доклад по Механизма за сътрудничество и проверка за България беше публикуван през октомври 2019 г., но самият процес не беше приключил до лятото на тази година. Периодичните прегледи оценяваха напредъка на страната ни в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност. От лятото на 2022 г. бяха положени съществени дипломатически и юридически усилия в сътрудничество с ЕК. Към юни 2023 г. България вече имаше и приет законов механизъм за контрол и търсене на наказателна отговорност на главния прокурор – изключително трудно постигнат напредък в съдебната реформа. Предложението беше внесено в 49-то Народно събрание от правителството на Гълъб Донев, в което министър на правосъдието беше Крум Зарков. 

Съдебната реформа и борбата с корупцията в България се изтъква от Нидерландия като причина държавата да отказва членството на страната ни в Шенгенското пространство, въпреки че отдавна сме изпълнили всички критерии за него, припомни Елена Йончева. С отпадането на Механизма, би следвало да отпадне и този аргумент. Пред БНТ тя каза още, че след изборите в Хага през ноември е възможно да има промяна в позицията на Нидерландия и по друга причина. Левицата там се оглавява от бившия зам.-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс, който е от нашето политическо семейство. При победа на вота се надяваме, че ще има положително решение за членството на България в Шенген, сподели в интервю за „Светът и ние“ Елена Йончева. 

Реформата в миграционната политика на ЕС пък ще помогне на България да преодолее съпротивата на Австрия срещу членството й в Шенгенското пространство. Българският представител координира работата между Европейския парламент (ЕП), ЕК и Съвета по реформата в областта на миграцията – огромен пакет от законодателни инициативи, за които се водят дебати от близо десетина години. Амбицията е тя да бъде финализирана до края на мандата през 2024 г. Първите пробиви бяха направени с новия регламент на Агенцията за убежището и с пътната карта за приемане на измененията, с която се съгласиха европейските институции. 

Елена Йончева обясни, че в областта на миграцията стремежът е да се постигне такъв баланс, който да е в полза на България и другите държави на първа линия. Част от него, например, е предложението мигрантите да се преразпределят и в други държави членки, така че тежестта да не се поема само на външните граници на ЕС. В случай че някоя от останалите страни не пожелае да прояви такъв тип солидарност, ще трябва да плати по 20 000 евро на човек. 

До края на мандата на ЕП би трябвало да бъде приет и Европейският акт за медийна свобода, за който тя също е докладчик от името на социалистите и демократите. Акцентът в регламента, който Елена Йончева поставя е за защита на журналистите – от икономически и политически натиск, включително и за изработване на механизъм за докладване и за реакции на подобни заплахи на европейско ниво; изсветляване на собствеността на медиите; осигуряване на редакционна независимост и на обществените медии, и др. Друга важна част от този бъдещ закон е забраната за социалните мрежи като facebook и бившата twitter, например, да свалят медийно съдържание без предварително да обявят критерии за това.      

Елена Йончева говори пред БНТ в седмицата, в която председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен произнесе последната си реч „За състоянието на Съюза“ в този мандат на Европейския парламент. По отношение на присъединяването на Западните Балкани – Елена Йончева коментира, че те изпълняват изискванията в процеса, но все още не са стигнали до края.  

Тя изрази безпокойство от някои инициативи на президента на Франция Еманюел Макрон като тази - приемането на Западните Балкани да става постепенно – първо в общия пазар на ЕС, после и в други общностни механизми до пълноправното им членство. По този начин се отваря вратата към едно по-старо френско предложение за Европа на две скорости – Европа да бъде разделена на богати и на бедни, на по-успешни държави и на по-малко успешни държави. Този подход е опасен и за България, коментира Елена Йончева. 

Попитана за помощта, която ЕС оказва на Украйна, евродепутатът припомни позицията си, че колкото повече оръжия се изпращат, толкова повече се удължава войната. Неотдавна имахме среща с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, пред когото апелирах за пореден път да се включи дипломацията, за да бъде прекратен този конфликт. Такива дебати има вече в Австрия, във Франция. Бившият президент на Франция Никола Саркози в интервю за Le Figaro предложи незабавни преговори и организиране на референдум в някои области на Украйна под европейско и международно наблюдение, каза Елена Йончева.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/