Земеделците се бяха събрали край Долни Богров с намерение да влязат с тежка техника в центъра на София в знак на протест срещу отпадналата забрана за внос на украинско зърно.

Вчера след преговори с бранша премиерът Николай Денков обяви, че "в близко време няма да позволим внос на слънчоглед от Украйна".

На срещата са били обсъдени всички искания на земеделските производители, като ще се водят и преговори с Европейската комисия за компенсациите, които страната ни може да получи.

Очакваме Азербайджан да прекрати военните действия и те да не се използват за прогонване на арменците, местни жители на Карабах, отбеляза той. Говорителят добави, че възможни санкции от страна на ЕС може да се наложат, ако се постигне необходимото единодушие за такова решение.

Говорителят подчерта, че обемът на внасяния от ЕС газ от Азербайджан се равнява на три процента от общите вносни количества за миналата година. "Това е с един процент повече от 2021 г. и очакваме за тази година да няма промени", уточни той.

Знаем, че Азербайджан внася газ от Русия, но газът, доставян в ЕС, е каспийски, заяви говорителят. Той посочи, че ЕС знае какви количества се внасят от Русия в Азербайджан и те са много по-малки от вноса от Азербайджан в ЕС. Не внасяме руски газ в ЕС, обобщи говорителят.

В момента те обсъждат на второ четене законопроекта за противодействие на корупцията, внесен от Десислава Атанасова (ГЕРБ-СДС) и група народни представители.

Депутатите започнаха разглеждането на законопроекта на вчерашното си извънредно заседание. Днес те приеха на първо четене промени в Закона за управление на отпадъците и в Закона за насърчаване на инвестициите, след което продължиха обсъждането на проекта за антикорупционния закон.

Преди Хамид Хамид, предложение за удължаване на работното време направи депутатът от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ Стою Стоев. Неговото искане депутатите да работят до приемане на законопроекта беше отхвърлено от пленарната зала.

Те не могат да реализират продукцията си и от миналата година въпреки ниската изкупна цена. Имат нужда от средства, за да подготвят пчелните семейства за зимата.

Затова искат бързо изплащане на подадените заявления, настояват и за безлихвено кредитиране за сектора.

В декларация искат още България да информира Европейската комисия за тежкото положение на сектора. Искат и работна група за промени на Наредба 8 за инвестициите в пчеларството.

Земеделският министър Кирил Вътев слезе при протестиращите пчелари и покани техни представители на среща.

Това заяви пред Българското национално радио евродепутатът Радан Кънев. 

Коментарът му идва след вчерашната реч на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за състоянието на съюза. В нея тя призова България и Румъния да бъдат пуснати възможно най-скоро в Шенген. От Австрия обаче отново посочиха, че няма смисъл да се говори за разширяване на безвизовото пространство в момента. 

Австрия блокира присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство, опасявайки се от прилив на незаконни мигранти.

Радан Кънев посочи, че шансът ни за членство в Шенген до края на годината е реален, но не е много голям. 

Във връзка с вноса на украинско зърно той изрази тревожност от липсата на спокоен дебат. Депутатите се скараха по темата, въпреки че днес мнозинството прие отмяната да бъде отменена. Министерският съвет се обяви за отмяна на ембаргото върху украинското зърно, което бе наложено от служебното правителство през април, след като още четири държави в ЕС наложиха едностранна забрана заради оплаквания на бранша и предупреждения за огромни загуби. Европейският съюз позволи ембарго, което изтича през есента. От кабинета “Денков” обаче заявиха, че забраната за внос на зърно на практика е ощетила бюджета с милиони, а освен това според изпълнителната власт премахването й ще намали инфлацията.

Против идеята бяха от БСП, “Възраждане” и ИТН. Зърнопроизводителите пък плашат с протести. В събота предстои среща с бранша. 

"Чуват се крясъци, поляризация и популизъм, по-малко се чуват сериозните аргументи. Не чух от българските зърнопроизводители сериозни аргументи в посока, че става дума за борсова стока със световна цена. Цените се определят от нивата на борсите, свързани с доставка на няколко големи международни пристанища. Миналата година проблемът, който българските зърнопроизводители твърдяха, че изпитват с ниската цена на зърното, не се реши със спирането на вноса от Украйна, защото международните цени бяха изключително ниски, а нашите зърнопроизводители бяха пропуснали по безотговорен начин и в очакване на свръхпечалби момента да продадат стоката си на значителна печалба", коментира Кънев. 

Кънев посочи, че сериозно решение по въпроса за украинското зърно на европейско ниво ще се вземе, след като минат изборите в Полша, която има портфолиото на земеделския комисар. Парламентарният вот в Полша ще се проведе на 15 октомври. 

Това стана ясно от телефонен разговор между премиера акад. Николай Денков и неговия нидерландски колега Марк Рюте.

Министър-председателят на Нидерландия похвали България за вече направените стъпки в правилната посока, особено по отношение на правомощията на главния прокурор.

В същото време в доклад, представен днес пред народните представители в Хага, нидерландският кабинет обръща внимание на две препоръки от доклада на Европейската комисия (ЕК) за върховенство на правото в нашата страна от 5 юли т.г., а именно за структурата и състава на Висшия съдебен съвет (ВСС) и на Инспектората към него, както и за превенцията и противодействието на корупцията.

Акад. Денков увери Марк Рюте, че през следващата седмица се очаква българският парламент да приеме промени в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, с които ще се реформира Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество. До средата на октомври т.г. е планирано да бъдат гласувани на първо четене предложените промени в Конституцията,
които се отнасят до ВСС.

След това България ще информира ЕК и всички държави членки за постигнатия напредък в изпълнението на препоръките в доклада от 5 юли т.г.

В речта си "За състоянието на съюза" Фон дер Лайен се обърна към Австрия по повод блокирането на България и Румъния, като призова: "Нека най-накрая да ги пуснем - без да се бавим повече".

"В момента броят на мигрантите из цяла Европа расте и в много държави се обсъжда допълнителен граничен контрол - например на границата между Германия и Полша", заяви австрийският министър на вътрешните работи Герхард Карнер.

"Към този момент за мен няма смисъл да се говори за разширяване на Шенген. Имаме нужда от повече контрол, не от по-малко", допълни Карнер.

Австрия блокира присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство, опасявайки се от прилив на незаконни мигранти, посочва "Юрактив".

Според австрийското правителство двете страни не могат да контролират ефективно своите граници, които биха станали външните граници на Европейския съюз след приемането им в Шенген.

От друга страна Фон дер Лайен подчерта, че двете източноевропейски държави вече са станали модел за "прилагането на добри практики в областта на убежището и репатрирането".

"Те го доказаха: България и Румъния са част от нашето Шенгенско пространство", каза председателката на ЕК в своята реч "За състоянието на съюза".

В самата Австрия безкомпромисната позиция на правителството по въпроса за ветото на България и Румъния също бе разкритикувана - от либералната партия НЕОС, сега в опозиция.

"Това е директен призив към федералното правителство на Австрия най-после да вдигне своето неописуемо, антиевропейско вето", заяви евродепутатката от НЕОС Клаудия Гамон, цитирана от австрийската агенция АПА, след произнасянето на речта на Фон дер Лайен.

Това заяви пред bTV зам.-председателят на Комисията по земеделие в НС Росен Костурков.

По думите му България най-вероятно няма да се включи в продължаването на забраната, защото няма смисъл за нас.

"По-скоро има някакво неразбиране", коментира Костурков. Той допълни, че забраната у нас ще бъде отменена.

„България произвежда слънчогледово семе два пъти по-малко отколкото е капацитетът на преработвателите у нас. Страната ни е огромен преработвател на слънчогледово семе. Произвеждаме рафинирано олио и бял слънчоглед – експортни стоки с висока добавена стойност“, отбеляза той.

"Държавата е загубила около 200 милиона тази година от ДДС само от забраната на внос на зърното", категоричен бе зам.-председателят на Комисията по земеделие в НС.

Междувременно се подготвят протести заради отпадането на забраната за внос на украинско зърно. Слънчогледът е една от културите, които са „ябълките на раздора“ - да отпадне или да остане забраната за внос на украинско зърно.

Зърнопроизводителят Мария Дикова е категорично против отпадането й.

„Това означава нашата продукция да остане в складовете. Все още има 6000 тона непродаден слънчоглед от миналата година. Очаква се производството в нашия бранш да е от около 2 милиона лева. В момента, в който се заговори за тази декларация, търговията спря, цената се срина. Произвели сме продукция с много добри показатели, но интерес към нея няма“, коментира тя.