Това заяви пред ФрогНюз Методи Андреев. 

Ето и цялото интервю: 

Господин Андреев, днес Бойко Борисов заяви, че ДПС на практика участват в управлението. Какво означава това? Защо сега? Възможно ли е да го прави нарочно, за да се отрази на местните избори? Допускате ли, че нещо такова изобщо може да се случи? 

Не виждам нещо учудващо. Нали тази “сглобка” фактически беше направена между ГЕРБ и ПП-ДБ и ДПС участва и подкрепя мнозинството. Дали участва в правителството - Борисов да поясни. Кой министър е представител на ДПС? Така, както той го е казал, излиза, че в самото правителство има министър, посочен от Движението. А че ДПС подкрепя правителството е ясно.

Кой би могъл да е този министър? 

Три са традиционно интересните за ДПС министерства - енергетика, МОСВ и Министерство на земеделието. Нямам данни и не мога да твърдя, че министрите там са посочени от ДПС. Традиционно обаче интересите им са там. 

В момента виждаме протест на така наречените “зърнари”, които се пишат за земеделци, но са латифундисти. Те са хората, които консумираха баницата, дадена им от управлението на Борисов и ГЕРБ с тайната и явната подкрепа на ДПС. Не бива да забравяме, че най-големите зърнари се намират в райони, където ДПС е традиционно силно. Изявлението на Делян Пеевски днес, че протестите спират, го вярвам. Това означава, че зърнарите, които са в основата на протеста, са зависими от ДПС. 

Това означава ли, че протестите са организирани под давлението на ДПС? 

При всички случаи означава, че протестите могат да бъдат спрени от фигури като Делян Пеевски и ДПС. 

Това обаче означава също така, че тези протести могат и да започнат под давлението на ДПС, което означава шантаж. 

Точно така. Това означава: Господа, ние може да сме само трета политическа сила, но практически сме тези, които могат да ви свалят по всяко време. Това е сигналът, който изпращат към обществото и политиците. Няма как политическа партия да повлияе на едни хора, ако те защитават чисто икономически интереси. Както обаче виждате има ефект, което означава, че тези протести първо са били политически, а после - с икономическа насоченост.

Какъв е полезният ход в такава ситуация тогава? 

Като много български граждани и аз съм много объркан. Загубих опорната точка, която ми даваше възможност да имам визия, която да подкрепям. Нямам такава. 

Подкрепям премиерът Николай Денков, но не подкрепям мнозинството зад него. Това мнозинство е дълбоко неморално като генезис. Да се бориш за справедливост в политиката изисква да имаш и моралната база за това. 

Разочарован съм от хора, които безкрайно много подкрепях. ПП няма да ги нападам, защото за мен те са някакви явно либерални идеалисти, които не знаеха в какъв баркоч и гнусна помийна яма влизат. Разочарован съм от ДБ. Лидерският кът на ДБ, окупирал вота на традиционно дясно-центристкия избирател, са политически измамници. Другите две части от сглобката са откровени бандити и са корумпирани. 

Не казвам, че протестите не трябва да се случват. Зърнарите нямат право да протестират. Те са свръхбогати латифундисти, на които по незнаен начин държавата позволи да имат стотици хиляди декари обработваеми площи. Това е създаване на тежка монополизация в сектора. Ако това правителство иска да направи решителна стъпка за промяна на ситуацията в българското земеделие, трябва да постави на друга основа принципите за разпределяне на парите от европейските помощи, които са предназначени за дребните и средните производители. 

В България под мъдрото ръководство на Бойко Борисов и неговия “експерт” в областта на земеделието Десислава Танева, която е представител на този тип едри земеделски производители, се наложи една практика, при която една част - да кажем стотина семейства - чрез своите свързани фирми вземаха над 70% от субсидиите. Оставащите 30% бяха за останалите. Затова в тежка ситуация са пчеларите и протестират справедливо. В тежко положение са лозарите, овощарите, зеленчукопроизводителите. 

Млекарите - изключително потиснат и смазан сектор. Тяхното убийство води до убийство на животновъдството. Монополът, създаден върху производството на мляко, сирена и кашкавали, е свързан с ГЕРБ. Тези хора наложиха картел в областта на млекопроизводството - потискаха фермерите, произвеждащи мляко, предпочитаха да вземат сухо мляко от Украйна, а нашето да го изкупуват на 50-60 стотинки. Ето тук трябва да се намеси държавата - да се пусне НАП, да се види при какви условия се прави износ на жито - точене на ДДС и прочее. Такъв картел искат да наложат едрите зърнопроизводители, които въпреки забраната за внос на украинско зърно, не са продали продукцията си, защото искат картелни печалби и чакат да се вдигне цената. 

Няма как тези зърнари да не са под крилото на ДПС. Борисов определено ги толерираше. Факт е, че не подписа решението за внос на украинско зърно. Практически се солидализира с техните искания. 

Споменахте “Демократична България”. Защо ги наричате “политически измамници” и защо според вас в момента Христо Иванов е по-скоро на заден план? 

Той е главният измамник, тъй като се води като неформален лидер на ДБ. Възпали ме историята с промените в Конституцията. Разбра се, че тези момчета от лидерския кръг на ДБ отиват неподготвени на срещата с ДПС, без да имат представа каква Конституция предлагат в това НС.

Покрай тази история стана ясно следното - в 45-тото НС ДБ внася свой проект за промяна в Конституцията. Той е бил достъпен на сайта на парламента. В него е имало хубави текстове, които регламентират лустрацията. Това са стари болки дясно-центристката демократична общност. Оказва се, че когато е налице мнозинство в НС, което може да направи такава промяна, предложените от ДБ промени не съдържат текстовете за лустрацията. Питам защо - не било политически целесъобразно и може да не се реализира идеята за промяна в Конституцията. Защо не беше вкарано от ДБ това изискване, за да се види кой ще е против - ПП, ГЕРБ, или ДПС. 

Измамиха своите избиратели, в това число и мен, с ангажимента си, че ще премахнат и така наречения “инженеринг” като основна форма за строителство на големите инфраструктурни проекти. Това е корупционната форма, чрез която се източваха най-големите средства. 

Джесика Вълчева

Това заяви пред ФрогНюз Методи Андреев. 

Ето и цялото интервю: 

Господин Андреев, днес Бойко Борисов заяви, че ДПС на практика участват в управлението. Какво означава това? Защо сега? Възможно ли е да го прави нарочно, за да се отрази на местните избори? Допускате ли, че нещо такова изобщо може да се случи? 

Не виждам нещо учудващо. Нали тази “сглобка” фактически беше направена между ГЕРБ и ПП-ДБ и ДПС участва и подкрепя мнозинството. Дали участва в правителството - Борисов да поясни. Кой министър е представител на ДПС? Така, както той го е казал, излиза, че в самото правителство има министър, посочен от Движението. А че ДПС подкрепя правителството е ясно.

Кой би могъл да е този министър? 

Три са традиционно интересните за ДПС министерства - енергетика, МОСВ и Министерство на земеделието. Нямам данни и не мога да твърдя, че министрите там са посочени от ДПС. Традиционно обаче интересите им са там. 

В момента виждаме протест на така наречените “зърнари”, които се пишат за земеделци, но са латифундисти. Те са хората, които консумираха баницата, дадена им от управлението на Борисов и ГЕРБ с тайната и явната подкрепа на ДПС. Не бива да забравяме, че най-големите зърнари се намират в райони, където ДПС е традиционно силно. Изявлението на Делян Пеевски днес, че протестите спират, го вярвам. Това означава, че зърнарите, които са в основата на протеста, са зависими от ДПС и то точно от хора като него. 

Това означава ли, че протестите са организирани под давлението на ДПС? 

При всички случаи означава, че протестите могат да бъдат спрени от фигури като Делян Пеевски и ДПС. 

Това обаче означава също така, че тези протести могат и да започнат под давлението на ДПС, което означава шантаж. 

Точно така. Това означава: Господа, ние може да сме само трета политическа сила, но практически сме тези, които могат да ви свалят по всяко време. Това е сигналът, който изпращат към обществото и политиците. Няма как политическа партия да повлияе на едни хора, ако те защитават чисто икономически интереси. Както обаче виждате има ефект, което означава, че тези протести първо са били политически, а после - с икономическа насоченост.

Какъв е полезният ход в такава ситуация тогава? 

Като много български граждани и аз съм много объркан. Загубих опорната точка, която ми даваше възможност да имам визия, която да подкрепям. Нямам такава. 

Подкрепям премиерът Николай Денков, но не подкрепям мнозинството зад него. Това мнозинство е дълбоко неморално като генезис. Да се бориш за справедливост в политиката изисква да имаш и моралната база за това. 

Разочарован съм от хора, които безкрайно много подкрепях. ПП няма да ги нападам, защото за мен те са някакви явно либерални идеалисти, които не знаеха в какъв баркоч и гнусна помийна яма влизат. Разочарован съм от ДБ. Лидерският кът на ДБ, окупирал вота на традиционно дясно-центристкия избирател, са политически измамници. Другите две части от сглобката са откровени бандити и са корумпирани. 

Не казвам, че протестите не трябва да се случват. Зърнарите нямат право да протестират. Те са свръхбогати латифундисти, на които по незнаен начин държавата позволи да имат стотици хиляди декари обработваеми площи. Това е създаване на тежка монополизация в сектора. Ако това правителство иска да направи решителна стъпка за промяна на ситуацията в българското земеделие, трябва да постави на друга основа принципите за разпределяне на парите от европейските помощи, които са предназначени за дребните и средните производители. 

В България под мъдрото ръководство на Бойко Борисов и неговия “експерт” в областта на земеделието Десислава Танева, която е представител на този тип едри земеделски производители, се наложи една практика, при която една част - да кажем стотина семейства - чрез своите свързани фирми вземаха над 70% от субсидиите. Оставащите 30% бяха за останалите. Затова в тежка ситуация са пчеларите и протестират справедливо. В тежко положение са лозарите, овощарите, зеленчукопроизводителите. 

Млекарите - изключително потиснат и смазан сектор. Тяхното убийство води до убийство на животновъдството. Монополът, създаден върху производството на мляко, сирена и кашкавали, е свързан с ГЕРБ. Тези хора наложиха картел в областта на млекопроизводството - потискаха фермерите, произвеждащи мляко, предпочитаха да вземат сухо мляко от Украйна, а нашето да го изкупуват на 50-60 стотинки. Ето тук трябва да се намеси държавата - да се пусне НАП, да се види при какви условия се прави износ на жито - точене на ДДС и прочее. Такъв картел искат да наложат едрите зърнопроизводители, които въпреки забраната за внос на украинско зърно, не са продали продукцията си, защото искат картелни печалби и чакат да се вдигне цената. 

Няма как тези зърнари да не са под крилото на ДПС. Борисов определено ги толерираше. Факт е, че не подписа решението за внос на украинско зърно. Практически се солидализира с техните искания. 

Споменахте “Демократична България”. Защо ги наричате “политически измамници” и защо според вас в момента Христо Иванов е по-скоро на заден план? 

Той е главният измамник, тъй като се води като неформален лидер на ДБ. Възпали ме историята с промените в Конституцията. Разбра се, че тези момчета от лидерския кръг на ДБ отиват неподготвени на срещата с ДПС, без да имат представа каква Конституция предлагат в това НС. От цялата тази драма стана ясно, че Делян Пеевски е баща на нацията, единствен е написал една цялостна промяна в Конституцията. 

Покрай тази история стана ясно следното - в 45-тото НС ДБ внася свой проект за промяна в Конституцията. Той е бил достъпен на сайта на парламента. В него е имало хубави текстове, които регламентират лустрацията. Това са стари болки дясно-центристката демократична общност. Оказва се, че когато е налице мнозинство в НС, което може да направи такава промяна, предложените от ДБ промени не съдържат текстовете за лустрацията. Питам защо - не било политически целесъобразно и може да не се реализира идеята за промяна в Конституцията. Защо не беше вкарано от ДБ това изискване, за да се види кой ще е против - ПП, ГЕРБ, или ДПС. 

Измамиха своите избиратели, в това число и мен, с ангажимента си, че ще премахнат и така наречения “инженеринг” като основна форма за строителство на големите инфраструктурни проекти. Това е корупционната форма, чрез която се източваха най-големите средства. 

Джесика Вълчева

"Премиерът показа, че изобщо не познава как функционира земеделският бранш в рамките на обща селскостопанска политика. Той много удобно забравя, че нашите български фермери са абсолютно както всеки един европейски фермер в този ЕС. Правилата са едни и същи", заяви  Боянова, 

"Протестните действия не са само за вноса от Украйна на зърно, а и за всички останали въпроси, които касаят сектора на плодовете и зеленчуците, на животновъдите, на пчеларите - там темата за вноса от трети страни, включително Украйна, е изключително сериозен. Ние се борим за една конкурентна среда и нищо повече. Повече от 22 организации са включени в този протест. В протеста става въпрос за нещо много голямо - става въпрос за осигуряването на храната на българите... Понеже това води до дисбаланс между отделните сектори, ЕС разрешава на страните-членки една част от парите, които се дават на площ за всички да бъде заделена само за сектори като плодове и зеленчуци, като животновъди. Всички страни-членки могат да заделят 13% от бюджета, който е 700 млн. евро на година и ги дават на тези производства. Това е регламент, директно приложим. Ние в протестите не говорим за това. Това смесване на темите е изключително арогантно - не познаване на темата. Протестите са за защита на производството, а не за субсидиите", бе монологът на Боянова.

Очевидно е, че общественото мнение се обърна срещу земеделците, изказа мнението си Тихомир Безлов, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията.

"Концентрацията на собственост и обработваема земя - България е номер 1 в ЕС. Страните, които са пред нас, са Чехия и Словакия - при тях говорим за кооперативи. Това, което се случи в България - има една свръхконцентрация и разпределяне на всички тези субсидии върху една много малка група. В резултат на разпределението на субсидиите, в България се постигна чудовищна концентрация на собственост. Последицата е, че всички тези дребни, за които плачете, на практика ги размазахте. Земеделците намаляват с явно видимата причина, че има едни големи семейства, които просто изтикват всеки", коментира той.

"Стига сте говорил глупости, айде, стига сте манипулирали гражданите...", закрещя шефката на камарата и прекъсна социолога, който се опита да обясни, защото обществото е настръхнало срещу зърнопроизводителите, но бе заглушен от нова тирада на дамата..

"Не, не, няма, ще прекъсвам, и вие прекъсвайте! Не мога да понеса да манипулирате", продължи цирка представителката на протестиращите. Според нея в медиите се пишело глупости за зърнарите,  за които е обидно да бъдат наричани така.

"Очакваме да се подходи професионално, не политически, към проблемите, които сме поставили и които не касаят субсидии, а касаят конкурентни пазари. Очакваме конкретни предложения, които да бъдат подхванати, а не говорени само и единствено за медиите", продължи да съска Боянова. Тя заяви още, че настояват за преразглеждане на решението за отмяната на забраната на украински стоки. Очакваме и държавата да създаде условия, за да потърсим пазари.

Решението според Тихомир Безлов: "На първо място трябва да се преговаря смислено. Начинът, по който зърнарите подходиха, беше, че те се отказаха да преговарят. Това, което се надявам, че този протест и тази конфронтация ще направи е, че най-накрая ще постави фокуса върху проблемните точки в производителите в селското стопанство. Една от големите теми е тази концентрация".

Водещата през цялото време се опитваше да вземе мерки да озапти гневната гостенка. Накрая тегли чертата на спора с  категорични думи към земеделската дама: "Участието ви днес обяснява защо не ходите и няма да отидете при премиера на разговори и защо той използва термина за терористите".

Това заяви историкът проф. Веселин Янчев по време на представянето на книгата си „Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание“ във Военния клуб в София. На събитието присъстваха видни историци, интелектуалци, офицери от резерва и др., имащи отношение към установяване на историческата истина за Септемврийското въстание в България.

Събитието беше открито от доц. Момчил Дойчев, ръководител на департамент "Политически науки" в НБУ и съпредседател на Атлантическия съвет на България. Той очерта основните приноси на книгата на проф. Янчев.

"Това, което мога да кажа, е, че проф. Янчев иноваторски е подходил, за разлика от предишните идеологизирани комунистически интерпретации. Той разглежда събитията ден по ден въз основа на документи. Той анализира процесите на базата на фактологията, а не на базата на една изкривена идеологизирана представа. Новаторското в неговия подход е свързано с това, че той не разглежда както комунистическата историография това "всенародно въстание", а го разглежда ден по ден въз основа на един институционален подход. Всяка дума от заглавието на книгата е абсолютно точна. Ръководейки се от този подход, проф. Янчев разглежда тези събития и в една правна рамка", изтъкна доц. Дойчев.

По думите му целта на проф. Янчев е да установи доколко политическите институции на Царство България действат легитимно спрямо този метеж, който иска да събори държавно установения ред и чрез терористични средства да установи диктатура, посредством поръчителството на една чужда държава, която е решила да установи нов световен ред на базата на комунистическата утопия.

"Всичко това, в един контекст на строго научен подход, който избягва всякакви идеологизации, според мен това е най-ценното. Този подход е най-близо до историческата истина, защото се основава на фактите", категоричен бе изследователят.

Събитието продължи със слово на автора на книгата - проф. Веселин Янчев. Той подчерта, че книгата му не е замислена като изследване на Септемврийското въстание като такова - като преломно политическо-обществено явление, с невероятни последици върху българския политически, обществен, стопански и културен живот.

"Тя е третата поред книга от едни мои занимания за ролята на армията във вътрешнополитическия живот на България. Моят интерес се насочи именно към тази сфера, която остава скрита за обществото, дори за хората, ангажирани в армията. За мен беше важно да разбера как армията гарантира реда в обществото по време на кризи. Изненада ме цялата тази митологема, създадена за българската държава като едва ли не зле организирана, хаотично действаща. Оказва се, че българската държава и българската армия взаимства най-добрите нормативни документи и практика от Европа, свързани с гарантиране на вътрешния ред и сигурността в страната. Армията се придържа към установените правила в голяма степен. Разбира се, от една страна са нормативните документи, конституционното устройство на държавата, но от друга страна са практическите действия на армията. Ако искаме да градим правова държава, ние трябва да се върнем именно към тези проблеми", смята ученият.

"След 9 юни 1923 г. - един класически военен преврат, извършен от армията - нещата стигнаха до последващите събития, до септември 1923 г. и периодът след това. Моят замисъл беше да проследя чисто военния аспект на този конфликт, за да видя действията на министерството, на щаба на армията и др. Когато наредих пъзела, свързан с действията на армията срещу опита за установяване на работническо-селско, комунистическо управление в България, се оказа, че това е едната страна на въпроса. Очевидно приближаването към обективността за случилото се, трябваше да представи и другата гледна точка. Тази на хората, поставили си за цел да променят обществено-политическия строй в България. Тук вече трябваше да се видят действията на БКП, на тесните социалисти, на ръководителите от Москва, на Комунистическия интернационал на ЦК на Руската комунистическа партия и въобще цялостната тенденция в развитието на комунистическото движение в Европа след края на голямата война. Периодът за работа по темата беше удължен, но аз съм изключително доволен заради работата с архивните документи на Коминтерна, документите от архива на ЦК на БКП", каза още проф. Янчев.

Историкът наблегна на обстоятелството, че е успял да направи едно по-задълбочено изследване на архивните процеси.

"Оказа се, че физическото разгромяване на въстанието през септември 23 г. не слага реално край на проблема, защото идеята за вдигане на ново въоръжено въстание веднага е подета от Васил Коларов и Георги Димитров. Неистов е техният стремеж да не бъдат порицани от Москва и да намерят своето място вече извън България. Комунистическият интернационал се ангажира пряко с подготовката и организирането на въоръжено народно въстание в България, което се отлага за пролетта. Тече през цялото време едно перманентно напрежение и подготовка в главите на привържениците на революцията в по-голяма степен, отколкото в публичното пространство", отбеляза той.

Политологът проф. Татяна Дронзина, която също взе участие в мероприятието, изрази интересна теза относно книгата на проф. Янчев. Според нея това е едно от най-солидните изследвания в последните десетилетия.

"Навършват се 100 г. от една кървава трагедия, която раздели българите за десетилетия наред. Аз ще позволя да задам въпроса - какви политически и етически дилеми пораждат събитията от септември 1923 г.? Мисля, че Септемврийското въстание ни доведе до една ситуация, в която България стана жертва на политически решения, взети изцяло извън нея, на една дълбока бразда, която беше прокарана в сърцето на една нация. Българската общност беше разделена. Насилието беше въведено в българския политически живот като метод за решаване на вътрешнополитически проблеми", заяви проф. Дронзина.

Тя допълни, че и учените, и политиците дължат на българите цялата истина за въстанието. Според нея трябва да включим тази истина в учебниците по история, иначе ще получим едни изгубени, изпаднали поколения, които няма да могат да бъдат полезни нито на себе си, нито на страната си, нито на Европа.

"Септемврийското въстание поражда в голяма степен въпроса можем ли и способни ли сме да прощаваме. Различните култури имат различни начини на помирение. Азиатската култура налага като метод на помирение забравата. Африканската налага да бъдеш на страната на по-слабия, а европейската политическа култура налага най-напред да бъде казана истината, а едва след това да има покаяние и прошка.

Септемврийското въстание беше едно събитие, наложено отвън. По решение на българите може да се направи една преоценка и преосмисляне", подчерта тя.

В указанията се обръща внимание на своевременното събиране на доказателства по досъдебните производства за превозното средство, послужило за извършване на престъпление, за неговата собственост, стойността му и имущественото състояние на обвиняемия, както и на усложненията, които биха могли да възникнат при изясняване на тези обстоятелства. Разяснено е в кои случаи превозното средство следва да се приобщи като веществено доказателство по досъдебното производство и кога това не се налага.   

Возилото ще бъде внимателно огледано, описано в съответния протокол и фотографирано, като се вземат мерки да не се повреди или измени. Ще бъде посочено място за неговото съхранение, съобразно предстоящите действия по разследването. Препоръчва се да се преценява съобразно конкретната ситуация необходимостта приобщеното като веществено доказателство превозно средство да се съхранява до приключване на разследването.

В указанията се акцентира и на мерките, които прокурорите могат да предприемат за обезпечаване на отнемането на превозни средства и на наказанието глоба. Една от тях е да се отправя своевременно искане  до съответния първоинстанционен съд, съобразено с тълкувателната практика на Върховния касационен съд. Изброени са конкретни случаи, при които следва да се отправят искания за обезпечения с оглед бъдещо присъждане на равностойността на превозното средство в полза на държавата или за обезпечение на наказанието глоба.

Незабавно след налагането на обезпечителни мерки, респективно след извършване на съдебно-оценителна експертиза, прокурорите трябва да преценяват възможността за връщане на иззето превозно средство, когато то не е собственост на дееца или той е съсобственик с други лица.

В указанията се обръща внимание на своевременното събиране на доказателства по досъдебните производства за превозното средство, послужило за извършване на престъпление, за неговата собственост, стойността му и имущественото състояние на обвиняемия, както и на усложненията, които биха могли да възникнат при изясняване на тези обстоятелства. Разяснено е в кои случаи превозното средство следва да се приобщи като веществено доказателство по досъдебното производство и кога това не се налага.   

Возилото ще бъде внимателно огледано, описано в съответния протокол и фотографирано, като се вземат мерки да не се повреди или измени. Ще бъде посочено място за неговото съхранение, съобразно предстоящите действия по разследването. Препоръчва се да се преценява съобразно конкретната ситуация необходимостта приобщеното като веществено доказателство превозно средство да се съхранява до приключване на разследването.

В указанията се акцентира и на мерките, които прокурорите могат да предприемат за обезпечаване на отнемането на превозни средства и на наказанието глоба. Една от тях е да се отправя своевременно искане  до съответния първоинстанционен съд, съобразено с тълкувателната практика на Върховния касационен съд. Изброени са конкретни случаи, при които следва да се отправят искания за обезпечения с оглед бъдещо присъждане на равностойността на превозното средство в полза на държавата или за обезпечение на наказанието глоба.

Незабавно след налагането на обезпечителни мерки, респективно след извършване на съдебно-оценителна експертиза, прокурорите трябва да преценяват възможността за връщане на иззето превозно средство, когато то не е собственост на дееца или той е съсобственик с други лица.

Това заяви историкът проф. Веселин Янчев по време на представянето на книгата си „Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание“ във Военния клуб в София. На събитието присъстваха видни историци, интелектуалци, офицери от резерва и др., имащи отношение към установяване на историческата истина за Септемврийското въстание в България.

Събитието беше открито от доц. Момчил Дойчев, ръководител на департамент "Политически науки" в НБУ и съпредседател на Атлантическия съвет на България. Той очерта основните приноси на книгата на проф. Янчев.

"Това, което мога да кажа, е, че проф. Янчев иноваторски е подходил, за разлика от предишните идеологизирани комунистически интерпретации. Той разглежда събитията ден по ден въз основа на документи. Той анализира процесите на базата на фактологията, а не на базата на една изкривена идеологизирана представа. Новаторското в неговия подход е свързано с това, че той не разглежда както комунистическата историография това "всенародно въстание", а го разглежда ден по ден въз основа на един институционален подход. Всяка дума от заглавието на книгата е абсолютно точна. Ръководейки се от този подход, проф. Янчев разглежда тези събития и в една правна рамка", изтъкна доц. Дойчев.

По думите му целта на проф. Янчев е да установи доколко политическите институции на Царство България действат легитимно спрямо този метеж, който иска да събори държавно установения ред и чрез терористични средства да установи диктатура, посредством поръчителството на една чужда държава, която е решила да установи нов световен ред на базата на комунистическата утопия.

"Всичко това, в един контекст на строго научен подход, който избягва всякакви идеологизации, според мен това е най-ценното. Този подход е най-близо до историческата истина, защото се основава на фактите", категоричен бе изследователят.

Събитието продължи със слово на автора на книгата - проф. Веселин Янчев. Той подчерта, че книгата му не е замислена като изследване на Септемврийското въстание като такова - като преломно политическо-обществено явление, с невероятни последици върху българския политически, обществен, стопански и културен живот.

"Тя е третата поред книга от едни мои занимания за ролята на армията във вътрешнополитическия живот на България. Моят интерес се насочи именно към тази сфера, която остава скрита за обществото, дори за хората, ангажирани в армията. За мен беше важно да разбера как армията гарантира реда в обществото по време на кризи. Изненада ме цялата тази митологема, създадена за българската държава като едва ли не зле организирана, хаотично действаща. Оказва се, че българската държава и българската армия взаимства най-добрите нормативни документи и практика от Европа, свързани с гарантиране на вътрешния ред и сигурността в страната. Армията се придържа към установените правила в голяма степен. Разбира се, от една страна са нормативните документи, конституционното устройство на държавата, но от друга страна са практическите действия на армията. Ако искаме да градим правова държава, ние трябва да се върнем именно към тези проблеми", смята ученият.

"След 9 юни 1923 г. - един класически военен преврат, извършен от армията - нещата стигнаха до последващите събития, до септември 1923 г. и периодът след това. Моят замисъл беше да проследя чисто военния аспект на този конфликт, за да видя действията на министерството, на щаба на армията и др. Когато наредих пъзела, свързан с действията на армията срещу опита за установяване на работническо-селско, комунистическо управление в България, се оказа, че това е едната страна на въпроса. Очевидно приближаването към обективността за случилото се, трябваше да представи и другата гледна точка. Тази на хората, поставили си за цел да променят обществено-политическия строй в България. Тук вече трябваше да се видят действията на БКП, на тесните социалисти, на ръководителите от Москва, на Комунистическия интернационал на ЦК на Руската комунистическа партия и въобще цялостната тенденция в развитието на комунистическото движение в Европа след края на голямата война. Периодът за работа по темата беше удължен, но аз съм изключително доволен заради работата с архивните документи на Коминтерна, документите от архива на ЦК на БКП", каза още проф. Янчев.

Историкът наблегна на обстоятелството, че е успял да направи едно по-задълбочено изследване на архивните процеси.

"Оказа се, че физическото разгромяване на въстанието през септември 23 г. не слага реално край на проблема, защото идеята за вдигане на ново въоръжено въстание веднага е подета от Васил Коларов и Георги Димитров. Неистов е техният стремеж да не бъдат порицани от Москва и да намерят своето място вече извън България. Комунистическият интернационал се ангажира пряко с подготовката и организирането на въоръжено народно въстание в България, което се отлага за пролетта. Тече през цялото време едно перманентно напрежение и подготовка в главите на привържениците на революцията в по-голяма степен, отколкото в публичното пространство", отбеляза той.

Политологът проф. Татяна Дронзина, която също взе участие в мероприятието, изрази интересна теза относно книгата на проф. Янчев. Според нея това е едно от най-солидните изследвания в последните десетилетия.

"Навършват се 100 г. от една кървава трагедия, която раздели българите за десетилетия наред. Аз ще позволя да задам въпроса - какви политически и етически дилеми пораждат събитията от септември 1923 г.? Мисля, че Септемврийското въстание ни доведе до една ситуация, в която България стана жертва на политически решения, взети изцяло извън нея, на една дълбока бразда, която беше прокарана в сърцето на една нация. Българската общност беше разделена. Насилието беше въведено в българския политически живот като метод за решаване на вътрешнополитически проблеми", заяви проф. Дронзина.

Тя допълни, че и учените, и политиците дължат на българите цялата истина за въстанието. Според нея трябва да включим тази истина в учебниците по история, иначе ще получим едни изгубени, изпаднали поколения, които няма да могат да бъдат полезни нито на себе си, нито на страната си, нито на Европа.

"Септемврийското въстание поражда в голяма степен въпроса можем ли и способни ли сме да прощаваме. Различните култури имат различни начини на помирение. Азиатската култура налага като метод на помирение забравата. Африканската налага да бъдеш на страната на по-слабия, а европейската политическа култура налага най-напред да бъде казана истината, а едва след това да има покаяние и прошка.

Септемврийското въстание беше едно събитие, наложено отвън. По решение на българите може да се направи една преоценка и преосмисляне", подчерта тя.