Това заяви в предаването „Пресечна точка” министърът на околната среда и водите Юлиян Попов по повод актуалната тема с протестите на земеделците.

Министър Попов коментира и въпроса дали тези протести не се използват за политически цели и по-ранна ротация на кабинета.

„Всеки един протест и всяко едно нагорещено обществено мнение се използва по някакъв начин политически. Друг е въпросът дали това използване има реална сила или не. Естествено е, когато хората протестират и се вълнуват – политическите партии да реагират на тези нагласи и да се включват в тях. Не мисля, че тези протести са политически мотивирани. Естествено, че различни политически сили и руската хибридна пропаганда, се възползва от всички протести, свързани с Украйна. Всички тези неща ги знаем. Но това, че някой се възползва или иска да се възползва – не означава, че самият протест има сериозно партийно-политическо измерение”, подчерта той.  

По думите му в случая с протестите кабинетът е действало много рационално с голяма ангажираност към проблемите и в земеделието, и в енергетиката. „Не се влияем от политически партии извън онази стратегическа договореност за политическата програма, която разбира се е договорена и се договаря с политическите партии. Аз не бих казал, че сме подложени на каквото и да било влияние, извън просто постоянните разговори, които са съвсем естествени", категоричен бе министърът. 

Той обясни и какво е договорено със синдикатите за протеста им за въглищните централи, които Европа иска да бъдат затворени.

"На тази среща се договорихме да подпишем едно споразумение със синдикатите, в което да се уточнят конкретни точки, които да бъдат ангажименти на правителството, които са реалистични. Това рядко се прави. Обикновено политически лидери и правителства под натиск на протест просто обещават нещо, за да се отърват от моментния натиск. Ние искаме да избегнем това и да се ангажираме само с неща, които можем да направим. Това, което според мен ние сме в дълг - не нашето правителство, по принцип правителствата на България, е конкретизиране на специфични дейности", посочи той. 

Попов даде и конкретен пример: "Създаване на предприятие, което да е проектно предприятие, национален оператор за самия преход на въглищните региони. За това се говори отдавна, но Д ние сега поемаме ангажимент конкретно да го регистрираме. Да го направим, да започнем да инициираме изработването на устройствен план за целия регион.

Това, между другото, беше изключително постижение, което предотврати фрагментирането на "Марици"-те, което е регион, според мен, продължавам да го твърдя, с изключителен инвестиционен потенциал. В същото време трябва да се привлекат и трябва да назовем някои конкретни инициативи, за да могат хората, на които им е трудно да работят с тези абстрактни категории, като преход, въглеродни емисии и така нататък - да видят какъв тип индустрия, какъв тип инвестиции ще бъдат". 

По повод поетия ангажимент по ПВУ въглищните централи да намалят работата си с 40%  до 2026-та година Попов подчерта, че "този ангажимент от една страна е много труден, от друга страна той е не просто изпълним, но той неизбежно ще се случи".

Министър Попов коментира и бедствието в Царево. На въпрос дали България е поискала помощ по европейския механизъм, който позволява компенсация на щетите от наводненията, той подчерта, че все още не сме поискали пари.

"Първо трябва да приключи оценката на щетите, оценката на самия случай, на самия казус. Премиерът е назначил комисия, която ще работи може би още седмица-две най-много, за да стигне до заключение. Тя се оглавява от моя заместник-министър. Ние следин много отблизо ситуацията. Общо взето ситуацията, щетите и причините са известни, но трябва да изчакаме крайния резултат. Тогава ще трябва да се прецени дали ние имаме нужда от външна помощ. Или ще можем да отделим тези пари от бюджета. Аз лично съм скептичен към тази идея, че за всяко нещо и за всяка беда трябва да ходим в Брюксел да искаме помощ. Аз бях в Царево за един ден. Удивително е това, което се прави на място. Колко бързо се работи, колко организирано се работи. Удивително е също, звучи малко като самохвалство, но как всички правителствени институции се задействаха с изключително добра координация", подчерта министърът. 

От дни наред структурите на “Възраждане” се опитват да яхнат вълната на недоволство на земеделците, които се бунтуват заради решението на Народното събрание да вдигне блокадата върху вноса на продукти от Украйна. С публикации във Facebook представители на партията и ръководители на местните структури подкрепят протестиращите, призовават за недоволство, а лидерът Костадин Костадинов пламенно се изказва от трибуната на парламента. 

След като отиде при протестиращите обаче Костадинов не беше посрещнат с прегърди а беше изгонен. 

“Никой не го е викал, дойде сам. Лично аз го изгоних, може би и друго щях да направя, но снимахте", коментира един от протестиращите, цитиран от БНТ.

"Има хора, които имат виждания и искания, различни от тези на правителството. Не искат да се политизира протестът и затова ме помолиха да си тръгна", каза Костадинов пред журналисти.

Земеделците продължават да протестират вече трети ден. Вчера след среща с представителите на изпълнителната власт беше взето решение да не се позволява в близко бъдеще внос на слънчоглед от Украйна. Ще се обсъждат и квота за внос, но тепърва предстои да стане ясно колко голяма ще е тя. Въпреки срещата с премиера Николай Денков и министрите на финансите и земеделието, зърнопроизводителите са готови да продължават с протестите и тежката техника остава на входа на София.

Георги е млад мъж от Варна. Той учи в чужбина, има остър ум и светло бъдеще. На 20 септември 2015 г., обаче Георги остава завинаги на 21, но позволява на други четири живота да продължат, като става донор.

Георги никога не е имал сериозни здравословни проблеми и няма как да се знае, че коварна мозъчна аневризма в главата му е напът да се спука и сложи край на живота му. За аневризмите няма обяснима причина или симптоматика и в случая на Георги не е повече от лош шанс.

Преименуването на улица с име на донор е инициатива на граждани и създателите на проекта "Последният дар на човека", който цели да повдигне въпроса за проблемите с донорството в България.

България е на последно място по трансплантации в Европейския съюз. Едва 13 са реализираните донорски ситуации у нас през 2022 г., а чакащите – близо 1000.

Академик Денков взе много правилна позиция, той се опитва да разговаря, опитва се най-вече да разчлени тези проблеми, които различните браншове дават, различните типове производители - и да реши за всеки един от тях по-отделно. Докато популистите, от друга страна, се опитват да тотализират, да го представят като едно цяло и да искат, разбира се, оставки. Това заяви в предаването „Пресечна точка” антропологът професор Ивайло Дичев по повод  ситуацията с протестите на земеделците, които блокираха страната. 

Той коментира и думите на премиера Денков, който сравни земеделците с терористи. "Вече стана някаква традиция у нас да обсъждаме кой какво казал, кой се извинил, кой му отговорил. Това сега не знам доколко е важно. Терористи в случая е някаква фигура. Може би премиерът е малко изнервен, доста тежко му е в момента, но това, което правят протестирищите, е точно тероризъм. Те щантажират правителството, като взимат за заложници всички нас - гражданите на държавата. Не мога да разбера защо в тази страна се позволява на някакви хора да протестират с тежки машини. Нека да протестират, нека да излязат на площада, както всички ние сме излизали, да скандират, да издигат лозунги. Но това да отидеш там с трактори, с комбайни.

Откъде накъде е това нещо? Мисля, че това с машини да се протестира е малко на границата на демокрацията", подчерта антропологът.

По думите му в случая с коментарите за това какви коли карали земеделните - не става въпрос за пари, изкарани с частен бизнес. "Това може да е подразнило земеделците, но става дума за хора, които разчитат на огромни държавни субсидии, за облекчения. Ако следите медиите, виждате какви само невероятни неща има за тях. Примерно намаление на ДДС, връщане на акцизите за гориво и какво ли не. И затова и казах, тотализиране. Популистите превръщат всичко това в един тотален проблем. А вътре в него има най-различни интереси и най-различни хора, най-различни видове хора. Академик Денков това се опита да покаже. Има няколко, не знам колко фамилии са те, които владеят огромната част от зърнодобива у нас", посочи Дичев. 

На въпрос каква е ролята на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който от началото на протестите  критикува подхода на премиера, че не бил достатъчно диалогичен с протестиращите земеделци, Дичев беше категоричен: "В момента просто му се вдига, както се казва, топка на воле. Точно преди изборите. Нинова дори за подозря, че той лично е организирал тези протести. Аз не знам такова нещо, не мога да прецена. Но в момента от него зависи дали ще устои тази ротационна коалиция. И той, особено ако получи добри резултати на местните избори, което е доста вероятно, ще започне да иска някакви неща - министри, преформулиране на управлението. Тоест  цялата коалиция в момента се държи на добрата воля на Бойко Борисов, който между другото се представя като един добронамерен човек, диалогичен. Ние много добре си спомняме как управляваше той. Той отстъпваше всеки път, когато трима души излязат на площада". 

Академик Денков взе много правилна позиция, той се опитва да разговаря, опитва се най-вече да разчлени тези проблеми, които различните браншове дават, различните типове производители - и да реши за всеки един от тях по-отделно. Докато популистите, от друга страна, се опитват да тотализират, да го представят като едно цяло и да искат, разбира се, оставки. Това заяви в предаването „Пресечна точка” антропологът професор Ивайло Дичев по повод  ситуацията с протестите на земеделците, които блокираха страната. 

Той коментира и думите на премиера Денков, който сравни земеделците с терористи. "Вече стана някаква традиция у нас да обсъждаме кой какво казал, кой се извинил, кой му отговорил. Това сега не знам доколко е важно. Терористи в случая е някаква фигура. Може би премиерът е малко изнервен, доста тежко му е в момента, но това, което правят протестирищите, е точно тероризъм. Те щантажират правителството, като взимат за заложници всички нас - гражданите на държавата. Не мога да разбера защо в тази страна се позволява на някакви хора да протестират с тежки машини. Нека да протестират, нека да излязат на площада, както всички ние сме излизали, да скандират, да издигат лозунги. Но това да отидеш там с трактори, с комбайни.

Откъде накъде е това нещо? Мисля, че това с машини да се протестира е малко на границата на демокрацията", подчерта антропологът.

По думите му в случая с коментарите за това какви коли карали земеделните - не става въпрос за пари, изкарани с частен бизнес. "Това може да е подразнило земеделците, но става дума за хора, които разчитат на огромни държавни субсидии, за облекчения. Ако следите медиите, виждате какви само невероятни неща има за тях. Примерно намаление на ДДС, връщане на акцизите за гориво и какво ли не. И затова и казах, тотализиране. Популистите превръщат всичко това в един тотален проблем. А вътре в него има най-различни интереси и най-различни хора, най-различни видове хора. Академик Денков това се опита да покаже. Има няколко, не знам колко фамилии са те, които владеят огромната част от зърнодобива у нас", посочи Дичев. 

На въпрос каква е ролята на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който от началото на протестите  критикува подхода на премиера, че не бил достатъчно диалогичен с протестиращите земеделци, Дичев беше категоричен: "В момента просто му се вдига, както се казва, топка на воле. Точно преди изборите. Нинова дори за подозря, че той лично е организирал тези протести. Аз не знам такова нещо, не мога да прецена. Но в момента от него зависи дали ще устои тази ротационна коалиция. И той, особено ако получи добри резултати на местните избори, което е доста вероятно, ще започне да иска някакви неща - министри, преформулиране на управлението. Тоест  цялата коалиция в момента се държи на добрата воля на Бойко Борисов, който между другото се представя като един добронамерен човек, диалогичен. Ние много добре си спомняме как управляваше той. Той отстъпваше всеки път, когато трима души излязат на площада". 

Георги е млад мъж от Варна. Той учи в чужбина, има остър ум и светло бъдеще. На 20 септември 2015 г., обаче Георги остава завинаги на 21, но позволява на други четири живота да продължат, като става донор.

Георги никога не е имал сериозни здравословни проблеми и няма как да се знае, че коварна мозъчна аневризма в главата му е напът да се спука и сложи край на живота му. За аневризмите няма обяснима причина или симптоматика и в случая на Георги не е повече от лош шанс.

Преименуването на улица с име на донор е инициатива на граждани и създателите на проекта "Последният дар на човека", който цели да повдигне въпроса за проблемите с донорството в България.

България е на последно място по трансплантации в Европейския съюз. Едва 13 са реализираните донорски ситуации у нас през 2022 г., а чакащите – близо 1000.

От дни наред структурите на “Възраждане” се опитват да яхнат вълната на недоволство на земеделците, които се бунтуват заради решението на Народното събрание да вдигне блокадата върху вноса на продукти от Украйна. С публикации във Facebook представители на партията и ръководители на местните структури подкрепят протестиращите, призовават за недоволство, а лидерът Костадин Костадинов пламенно се изказва от трибуната на парламента. 

След като отиде при протестиращите обаче Костадинов не беше посрещнат с прегърди а беше изгонен. 

“Никой не го е викал, дойде сам. Лично аз го изгоних, може би и друго щях да направя, но снимахте", коментира един от протестиращите, цитиран от БНТ.

"Има хора, които имат виждания и искания, различни от тези на правителството. Не искат да се политизира протестът и затова ме помолиха да си тръгна", каза Костадинов пред журналисти.

Земеделците продължават да протестират вече трети ден. Вчера след среща с представителите на изпълнителната власт беше взето решение да не се позволява в близко бъдеще внос на слънчоглед от Украйна. Ще се обсъждат и квота за внос, но тепърва предстои да стане ясно колко голяма ще е тя. Въпреки срещата с премиера Николай Денков и министрите на финансите и земеделието, зърнопроизводителите са готови да продължават с протестите и тежката техника остава на входа на София.