Лидерите в анклава казаха в изявление, че чрез посредничество, осъществено от руски миротворци, е постигнато споразумение за пълно прекратяване на военните действия от 13:00 часа местно време.

Все още обаче се чуват силни експлозии в регионалната столица точно след влизането в сила на примирието. Властите на Карабах призоваха жителите да останат скрити.

Съгласно условията на примирието, местните сили на Карабах се ангажират да бъдат напълно разоръжени и разпуснати. Има и ангажимент арменските сили да се изтеглят, въпреки че Ереван отрича да има военно присъствие там. 

Арменският премиер Никол Пашинян даде ясно да се разбере, че правителството му не е участвало в текста за прекратяване на огъня, настоявайки, че руските миротворци носят пълната отговорност за безопасността на местното население. Във вторник той обвини Азербайджан в "етническо прочистване" в Карабах.

“Прекратяването на Механизма за сътрудничество и проверка е признание и безрезервна оценка, че с работата на правителството и Народното събрание българската страна успя да осъществи фундаментални и устойчиви реформи в областта на върховенството на правото, които ясно демонстрират способността на страната ни да изпълнява задълженията си на предвидим и надежден член на Европейския съюз", заяви вицепремиерът и министър на външните работи Мария Габриел. По думите ѝ това е признание и за дългогодишната активност и усилия на българските граждани и гражданското общество. 

“Днешното решение на Европейската комисия е значителен успех и признание за реформите, които се извършват в България, в областта на върховенството на правото. Това значително повишава доверието към българската правосъдна система и ще се отрази благоприятно на процеса за интеграция на България в Шенген и в еврозоната“, коментира министър Атанас Славов. 

Процесът за прекратяване на МСП започна с нота от 6 юли т.г. на Европейската комисия, с която тя информира Съвета и Европейския парламент за намерението си да затвори механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния. Напредъкът на България и Румъния в областта на върховенството на правото ще бъде оценяван единствено в рамките на годишния цикъл в тази насока, приложим и за всички останали държави-членки на ЕС, се казва още в съобщението.

Според метеорологичната служба към ООН обаче своевременни предупреждения е можело да спасят хиляди човешки животи. Либийският национален метеорологичен център обаче е категоричен, че е предупредил властите за валежите 72 часа преди наводненията. В изявлението се казва още, че въз основа на тези предупреждения в източните райони е обявено извънредно положение.

ООН също предупреждава, че болестите от замърсената вода са следващата заплаха за хората, засегнати от бедствието.

Цели квартали бяха потопени под вода след проливния дъжд на 10 септември. Повече от 10 000 души са в неизвестност, а хиляди други са разселени. Три дни след потопа започна да пристига и чуждестранна помощ. Либия, която е разкъсвана между две правителства, е критикувана заради отговора на бедствието.

Засега със сигурност се знае за над 5000 жертви. Броят им обаче може да се увеличи значително - водата постоянно изхвърля тела. Най-малко 10 хил. се считат за изчезнали.