Това заяви Кристиан Виганд, говорител на ЕК, цитиран от bTV.

По думите му разширяването на Шенген остава политически приоритет за Комисията и България и Румъния трябва да са част от тази зона.

Припомняме, че днес Европейската комисия официално прекрати Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния. Това се случи дни след като председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен настоя България и Румъния да бъдат приети без бавене в Шенген.

Именно на механизма за проверка се позова и Нидерландия, когато миналата година ни спря за Шенген.

Преди 12 години Европейската комисия заяви, че България и Румъния са изпълнили критериите за присъединяване. Позицията остава непроменена и до днес.

"България и Румъния ще продължат да бъдат наблюдавани, както и всички останали държави членки, с годишните доклади от Брюксел за върховенството на закона. Гаранция за спазването на независимостта на съдебната система и за борбата с корупцията са и ангажиментите, поети в Плана за възстановяване и устойчивост", припомня Брюксел.

Това заяви пред bTV евродепутатът Радан Кънев във връзка с решението на ЕК официално да прекрати Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния.

"Това все пак е доверие в аванс. Това е силен положителен знак към правителството. Това е знак към българския парламент, че се подкрепят усилията му за конституционни промени. Има обаче още дълги години на тежка работа и на реформи, за да заемем мястото на една държава, която влияе активно на политиката на ЕС. ЕС има изключителни компетенции, ние трябва да сме готови да влияем адекватно, не да бъдем държава с малко влияние", посочи Кънев.

По думите му задачата ни през тази година да влезем в Шенген е трудна, но не неизпълнима.

Относно актуалната политическа действителност в страната, евродепутатът каза следното:

"Аз не бих употребил думата "сглобка". Формирането на правителството е много трудно решение, което беше взето от партии с много тежки взаимовръзки. Важно е, че имаме смелостта да взимаме такива решения за една управленска формула, която към момента работи добре. Който носи голямата отговорност, той поема големите удари в политиката. Аз съм сигурен, че това беше вярното решение", смята той.

Според него успехът на едно управление не може да се мери за два или три месеца. 

"Аз виждам една добра тенденция на управление на българската икономика, тя има нужда от засилване. Имаме нужда от трезв, спокоен, конструктивен диалог какви мерки може да се вземат. Имаме нужда от аргументирани спорове, твърде много популизъм и неизживяна предизборна кампания има в българската политика. На този фон правителството дава на обществото спокойствието, от което се нуждаят хората", допълни Кънев.

Новината обяви прокурорът, който е поискал ограничителна заповед срещу Рубиалес, така че той да не може да се доближава на по-малко от 500 метра до Ермосо, както и да бъде обвързан с подписка на всеки 15 дни, за да се гарантира, че няма да напусне страната. Разследващият съдия Франсиско де Хорхе ще реши дали да приложи тези мерки.

По време на изслушването Рубиалес е отхвърлил всякакви нарушения във връзка с целувката по устните на Джени Ермосо. Той отговаря на въпроси на съдията на продължилото час заседание, провело се при закрити врата.

Припомняме, че испанската държавна прокуратура обвини официално Рубиалес през миналата седмица в сексуално посегателство и акт на принуда. Ермосо твърди, че бившият вече президент на испанската централа я е принуждавал да говори в негова защита веднага след разразяването на скандала.

Нито Луис Рубиалес, нито неговият защитник, адвокат Олга Тубау, коментираха пред медиите след заседанието, докато адвокатът на Ермосо Карла Вал и Дюран заяви, че изслушването е преминало благополучно.

Съгласно закон за сексуално съгласие, приет в Испания през миналата година, Рубиалес може да получи глоба или затвор от една до четири години, ако бъде признат за виновен в сексуално посегателство. Новият закон премахна разликата между „сексуален тормоз“ и „сексуално насилие“, като санкционира всеки сексуален акт без съгласие.

Парламентарна делегация, водена от Желязков, пристигна вчера на официално посещение в грузинската столица Тбилиси. Визитата е по покана на председателя на грузинския парламент Шалва Папуашвили.

"Междупарламентарното сътрудничество е въпрос на политически обмен на идеи на двустранни отношения, но с министър-председателя говорихме и за конкретни проекти", коментира Желязков пред български медии.

По думите му Грузия е инициатор на изграждането на далекопровод за пренос на зелена енергия от Азербайджан.

"Наред с темата за Южния газов коридор и преноса от Шах Дениз II, темата за пренос на зелена енергия е изключително интересен проект, който обединява усилията на Грузия, Азербайджан, Румъния и Унгария", посочи Желязков. Председателят на НС заяви, че сме направили своята заявка за участие в този проект и Грузия като инициатор днес е заявила, че ще ни подкрепи напълно.

Сред темите на разговора са били развитието на свързаността, както и директна въздушна линия. Желязков отбеляза, че такава е съществувала, но поради проблеми, свързани с коронавируса и теми, свързани със възстановяването след пандемията, в момента не функционира, но има възможност Тбилиси да бъде център за връзката на Европа и Азия и полети както от България към далечния Изток, така и между България и Кавказкия регион.

"Нашата позиция е ясна – ние не приемаме така нареченото самоопределяне в окупирани територии и нарушаване на териториалната цялост на Грузия и затова не е нужно да се заявява по друг начин, защото нашата позиция е ясна и тя е изразена във всичките формати", каза Желязков в отговор на въпрос дали се подготвя декларация по въпроса. "Ние в това нещо нямаме нито колебанието, нито имаме различна оценка", увери той.

Председателят на Народното събрание е декларирал пълна подкрепа за пътя на Грузия като част от Европейския съюз.

Желязков определи като “сказки” слуховете за евентуалната му кандидатура. Вероятно до няколко дни ГЕРБ официално ще представят кандидатите си за местните избори на 29 октомври като днес лидерът Бойко Борисов заяви, че ще изчака да премине ретроградния Меркурий. 

"Не знам откъде ви хрумват такива новини или може би на колегите народни представители, които си правят сказки от парламентарната трибуна. Не, не съм аз кандидатът за кмет", заяви Желязков, цитиран от БГНЕС.

Вчера се появиха спекулации, че Кристиян Шкварек, който организира контрапротеста срещу София Прайд - Шествието за семейството, също е потенциален кандидат на ГЕРБ. В социалните мрежи той отрече. 

Според източници на медията решението ще бъде обявено официално по-късно днес от външния министър на страната.

Предполага се, че забраната ще важи за автомобили с руски номера с по-малко от 10 места. Предвидени са и някои изключения, но все още не е ясно какви ще са те. 

Все още не е известно кога ще влязат в сила новите правила за влизане.

Литва, Латвия и Естония неотдавна въведоха подобни рестрикции, след новите препоръки на Европейската комисия.

На 8 септември Европейската комисия издаде разяснения как страните от ЕС трябва да прилагат забраната за внос на санкционирани стоки от Русия, включително автомобили, лично облекло и хигиенни артикули. След това Европейската комисия поясни, че митническите власти трябва да се концентрират върху вносните автомобили, а за други артикули, включително дрехи, забраната трябва да се прилага по „пропорционален и разумен начин“.

Към момента на публикуване на новината нямаше пълна информация какво ще се прави с колите с руски номера, които вече са на територията на Европейския съюз.

"Бих искала да поздравя България и Румъния за значителния напредък, който постигнаха след присъединяването им към ЕС. Върховенството на закона е една от нашите основни общи ценности като Съюз и двете държави-членки постигнаха резултати важни реформи през последните години. Днес ние признаваме тези усилия, като слагаме край на Механизма. Работата вече може да продължи в рамките на годишния цикъл на върховенството на закона, както за всички държави-членки", заяви председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен. 

От началото на МСП през 2007 г. Комисията редовно докладва за напредъка по съответните реформи в България и Румъния. През октомври 2019 г. Комисията публикува последния си доклад по МСП за България, а през ноември 2022 г. последния за Румъния. И за двете държави членки Комисията стигна до заключението, че са изпълнили задоволително задълженията си, определени в МСП към момента на присъединяването им към блока. 

"Ако "хората с Майбасите" получават незаконно пари, държавата да си свърши работата. От 70 хил. души 10 да имат "Майбах". Какво трябва да направят останалите? Властта да не ги поставя като пилон. Аз "Майбах" нямам. Институциите да си свършат работата", поде Жекова, която бе прекъсната от Виктор Николаев, който се опита няколко пъти да зададе уточняващи въпроси. Без успех. 

"На думата "Майбах" откачихте", заяви Виктор Николаев. 

"Не съм откачила. Аз в такъв разговор няма да влизам. Аз съм спокойна. Нямам "Майбах", повтори още Жекова. 

"Въпросът не беше дали вие имате "Майбах", а дали са концентрирани огромен брой от средствата в малък брой хора", обясни Николаев. 

"Не мога да отговоря. Институциите да си свършат работата. 20 лева е субсидията за 1 декар производство. 13 лева получаваме от Европейската комисия за това, че спазваме зелените изисквания. Това е плащането, което получаваме за 2022 г.", отсече Жекова. 

Яростният спор всъщност е предизвикан от вчерашното решение на парламента да вдигне забраната върху вноса на украинско зърно - решение, заради което от бранша заплашиха с протести. Ембаргото беше въведено от служебното правителство през април, заедно с още четири държави в Европа. Според настоящия кабинет обаче тя е ощетила хазната с милиони, а вноса на украинско зърно ще спомогне за овладяване на инфлацията. 

Икономистът Лъчезар Богданов коментира в социалните мрежи данни за печалби от 2,5 млрд. 

“За мен е много важно, ако в даден бранш има много голям шок от непредвидено външно събитие – бедствие, война, и има рязка промяна в икономическите условия, то там да има целенасочена помощ, която да компенсира щети и разходи, понесени от външни шокове, извън контрола на съответния предприемач. Но бланкетното помагане – това е малко класова борба”, смята Лъчезар Богданов.  

Той коментира, че България е огромен нетен износител на пшеница. ¾ от българската пшеница се изнасяли.

При слънчогледа ситуацията била друга.

“Ако проследим по години и месеци данните за нетен внос на слънчоглед и износът на слънчогледово олио - това са 2 скачени съда. Когато има повече внос на слънчоглед, има повече износ на олио”, обясни Богданов.

“За пшеницата имаше свободен внос и до днешна дата е свободен. Защо няма внос на пшеница – защото има много голяма българска продукция, която ще бъде изнесена”, каза Богданов.

“Не искат да признаят открито, че миналата година след началото на войната – първите седмици и месеци,  на световните борси имаше много рязък скок на цената и на пшеницата, и особено на слънчогледа, който стигна 1000 евро на тон. Някои хора вероятно си помислиха, че това ще е новото нормално и всичко под това им изглежда ниско”, каза Богданов.

“В момента цената на слънчогледа е по-ниска и във Франция. Ако гледате там котировките на тамошните тържища, те какво общо имат с вноса от Украйна? На българския пазар, на който евентуално ще се появи някой камион, няма общо, но цената пак е с 60% по-ниско отколкото беше пикът миналата година. Така че, нека да гледаме данните и да видим реално какво е състоянието и ако някъде конкретни производители имат конкретни щети, нанесени от скъпи торове, много голям разход за гориво - това е нормалната схема, която се прилага и за други браншове, и за селското стопанство”, заяви Богданов.

“Печалбата от 2,5 милиарда лева е пръсната на 70 000 производители. По данни на Министерството на финансите 2 милиарда са субсидиите. Ако 2 милиарда са субсидии и 2 милиарда са печалбите ни – означава, че тези печалби сме ги калкулирали само от субсидии”, отговори Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

“Използва се за база една добра година за сектор земеделие. Производството през 2022 и 2023 година е безумно скъпо - заради цена на торове, заради политиката, заради цена на горива. Тоест ако на теб един декар слънчоглед ти струва между 120 и 150 декара производство без ренти, приходът ти, понеже климатичните условия са такива, е около 150 килограма, т.е. приходът ти на база лев ще бъде 105 лева, на база днешна цена. Тогава имаме ли нужда от помощ в сектора? Имаме. И в този аспект искам да кажа, че вносът на пшеница не беше активен, защото нямаше достатъчно ценова разлика”, коментира Жекова.