Извършителят на тежкото престъпление е работил в същия селскостопански обект, в който е работил и към момента на инцидента пастира Живко.

В деня на убийството младежът е поискал пари от мъжът, който му дал сумата от 60 лева. След това извършителят продължил да иска пари, но пастирът казал, че не разполага с повече. Последвал е побой над мъжа, който е довел до смъртта му.

Младежът не е бил криминално проявен до този момент, като в момента му е повдигнато обвинение за грабеж, придружен със средна телесна повреда, довела до смъртта на 64-годишния мъж.

„Когато е намерено тялото, не са открити следи от насилие. При извършената съдебномедицинска експертиза е установена силна вътрешна кръвозагуба, която е довела и до неговата смърт”, заяви зам.-окръжния прокурор на Пловдив Галина Андреева– Минчева.

Тя добави, че е внесено искане за мярка за неотклонение и е постановено задържане под стража.

След редукцията на наказанието му предвид факта, че е непълнолетен, го грози лишаване от свобода от 5 до 15 години.

В официално изявление Министерството на отбраната на Азербайджан заяви, че използва прецизни оръжия срещу „изключително законни военни цели и военна инфраструктура“. На свой ред външното министерство на Баку посочи, че единственият начин за постигане на мир в Карабах е пълното изтегляне на арменската армия от региона и разпускането на "марионетния режим" в Нагорни Карабах. 

Отвърна военното министерство в Армения, според което на територията на Карабах няма арменски военни сили. От Министерството на външните работи посочват, че атаката от азербайджанска страна е "мащабна агресия". 

Руското външно министерство обяви, че избухването на военни действия е безпочвено и призова за прекратяване на огъня и дипломатическо решение на ситуацията. 

Турция подкрепи Азербайджан. За Турция Азербайджан е основният партньор в Южен Кавказ. През 2020 г., по време на Втората карабахска война, Турция по всякакъв начин помогна на Азербайджан, който използва турски дронове срещу арменските въоръжени сили.

Това се налага поради заболяване на адвокатите. В съдебната зала бяха представени болнични листове, като за единия от юристите се посочи, че е с възпален ахилес.

Срещу Михайлов има повдигнати няколко обвинения, сред които за хулигански прояви, телесни повреди и закана за убийство срещу бившата му приятелка.

Заради обстоятелството, че двамата правозащитници отсъстват за първи път по здравословни причини, съдът взе решение, че не може да се направи извод за тенденциозно поведение от тяхна страна.

"Основание ни дава чл. 87, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, където е ясно посочено, че след предупреждение, което се е случило, полицейският орган може да използва оръжие при преследване на лице, извършващо или извършило престъпление от общ характер, когато оказва съпротива или не се подчинява. Тази норма преди години не включваше оказването на съпротива", заяви той пред Българската национална телевизия. 

Трима маскирани младежи, заподозрени за обир и грабеж над две момичета, са започнали да бягат от полицията. При преследването са произведени предупредителни изстрели в безопасна посока, но бегълците не са спрели. Един от заподозрените е бил ранен при последващ изстрел. Бил е транспортиран до болницата, но по-късно е починал.

При такива действия, уточнява проф. Тимчев, няма никакво значение дали младежът е бил въоръжен, или не, а дали е извършил престъпление и оказва съпротива. По думите му в закона има норми, които не са издържани: 

"Ако я променят в стил да се говори за тежко престъпление, за оказване на въоръжена съпротива, тогава носенето на оръжие ще има значение, но в случая не. Това не е инцидент, това е част от полицейската професия, за съжаление".

Украйна обвинява Русия в нарушаване на Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид.

"Няма никакво съмнение, че решението ще бъде възможно най-политизирано. Ако Международният съд на ООН наистина се съгласи с Киев и колективния Запад, той завинаги ще загуби доверието на Русия и други държави в някогашния авторитетен орган на правосъдието. Ако резултатът от делото вместо юридическо решение бъде огласен като откровена глупост, Русия ще трябва да обмисли сценарий с излизане от юрисдикцията на Международния съд на ООН, което само по себе си не е лесна юридическа задача, защото той е един от основните органи на ООН, а Статутът на Международния съд - неразделна част от Устава на ООН" - написа сенаторът в Телеграм-канала. "Наблюдава се постепенно разпадане на всички органи на ООН. Казвам това с искрено съжаление", добави той.

Косачев отбеляза, че в началото на процеса първо ще бъдат изслушани предварителните възражения на Русия срещу подадения иск, след което ще бъдат представени позиции от "трети страни в производството". "За първи път в историята съдът позволи на 32 държави да се присъединят към процеса наведнъж. Това са всички държави от ЕС без Унгария, плюс Лихтенщайн, Норвегия, Канада, Великобритания, Нова Зеландия и Австралия.

Спорът се отнася до "тълкуването, прилагането и изпълнението на Конвенцията от 1948 г. за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид", както е посочено в иска на украинската страна. Официален Киев подава молба до Международния съд на ООН два дни след началото на пълномащабното военно нахлуване в Руската федерация - на 26 февруари 2022 г.

На първо място, украинската страна категорично заявява, че на нейна територия не е имало геноцид, заради който Русия, според нейния президент Владимир Путин, е нахлула в Украйна. "Руската федерация лъжливо твърди, че в Луганска и Донецка област на Украйна са извършени актове на геноцид, и на тази основа признава така наречените "Донецка народна република" и "Луганска народна република", а след това обявява и започва "специална военна операция" срещу Украйна", се казва в иска.

На второ място, Киев настоява съдът да "установи, че Русия няма правно основание да предприема действия в и срещу Украйна за предотвратяване и наказване на предполагаемия геноцид".

Трето, самата украинска страна обвинява Русия в "планиране на актове на геноцид в Украйна" и твърди, че Русия "умишлено убива представители на украинската националност и ги ранява тежко".

Според експерти за първи път се повдига този въпрос - не обвинения в геноцид, а обвинения в неправомерни обвинения в геноцид. Това обаче е самата същност на делото, но все още не се е стигнало до неговото разглеждане. Основният въпрос на настоящата фаза е именно дали съдът може да разгледа спора по същество. Предстоящите изслушвания ще се съсредоточат върху компетентността на съда и допустимостта на жалбата на Украйна.

Една от страните - обикновено ответникът - може да оспори компетентността на съда по дадено дело или да твърди, че съдът не може да разгледа делото по други причини, обяснява пресслужбата на Международния съд на ООН. В такъв случай страната повдига възражения срещу компетентността на съда или срещу допустимостта на жалбата, а съдът спира производството по същество. Другата страна се приканва да отговори на тези възражения. Писмените становища на страните се публикуват от съда в първия ден на заседанието, което ще помогне за по-доброто разбиране на техните позиции, казват експертите. Позицията на Украйна обаче вече е ясна, докато аргументите на Русия все още са неизвестни.

След това съдът ще изслуша страните и ще постанови решение. Ако установи, че е компетентен и че искът е изцяло или частично допустим, съдебното производство по същество ще продължи. В противен случай процесът ще приключи. Този етап от изслушването ще продължи до 27 септември, но решението относно компетентността ще бъде взето на по-късна дата. Дали делото ще бъде разгледано по същество, е от решаващо значение и защото това ще засегне временните мерки, които, макар и чисто юридически, са в сила. Ако съдът се съгласи с Русия и установи, че не е компетентен, временните мерки ще бъдат отменени.

На 16 март 2022 г. Международният съд на ООН постановява, че Руската федерация трябва незабавно да прекрати военните действия, започнати на 24 февруари 2022 г. на територията на Украйна, както и да гарантира, че военните и частните въоръжени формирования, организациите и лицата под неин контрол и ръководство няма да предприемат никакви стъпки в подкрепа на военните операции.

Агенцията посочва, че това се случва по-малко от два месеца, след като шведската екоактивистка бе осъдена и глобена за същото престъпление.

На 24 юли тази година 20-годишната Тунберг беше глобена с 1500 шведски крони (134 долара) от съд в Швеция за това, че не е напуснала протест след нареждане на полицията. Веднага след произнасянето на присъдата тя и други активисти от екологичната група "Върнете бъдещето" блокираха пътя на петролните цистерни в пристанището на шведския град Малмьо и отново бяха отстранени със сила от полицията.

"Демонстрацията не беше разрешена и това доведе до блокиране на движението на автомобили. Жената отказа да се подчини на полицията да напусне мястото на инцидента", отбелязват от прокуратурата.

Тунберг, която се превърна в емблема на младите екоактивисти от цял свят, след като организира ежеседмични протести пред шведския парламент, може да получи по-тежко наказание, ако бъде осъдена за втори път.

За неизпълнение на полицейско разпореждане в Швеция се предвижда максимална присъда от шест месеца затвор.