Той бе категоричен, че България не може да влияе на световните цени. 

„Желанието на всички политици да пипнат публичните пари, достъпът до публичния ресурс на българските и европейските данъкоплатци е най-здравата спойка на коалицио-сглобката”, отбеляза Хампарцумян.

"Не бива да пропускаме желанието на някои хора първо да свалят правителството, за да дойде друго правителство, по-приятелски настроено към Русия и по-неприятелски настроено към Украйна", добави той.

Анализаторът Михаил Кръстев от своя страна посочи, че когато има забрана за внос на украински суровини, е нормално цените да се повишат.

„Държавата изкривява ситуацията, това не е грешно икономическо решение от страна на земеделците. Субсидиите не са толкова голям проблем, колкото липсата на конкуренция”, подчерта експертът. Кръстев даде пример с Япония, където има наложени огромни тарифи за внос на основни стоки. По думите му следващата бомба, която се залага в момента е изчислението, което държавата ще се опита да направи за това колко да се внася.

Политологът Кольо Колев изтъкна, че протестът на земеделците е бил напълно предвидим и ако се е мислило предварително, е можело да се вземат по-добри решения. Той изрази мнение, че положението с енергетиците е същото. Според него политическите пластове няма да се пренаредят.

Това заяви пред Българската национална телевизия бившият здравен министър д-р Мирослав Ненков. 

“Накъде трябва да вървим ние, накъде ни е пътят? Лош, очущан, пътят ни е към така наречената цивилизована Европа, не на Изток. Колкото и на някои хора да им се иска, пазещи парите си в евро и изпращащи децата си в този пропадащ Капитализъм. Не е пътят ни на Изток - там е лошо, кал, външна тоалетна, студ. Ние сме по-добре, откакто сме част от ЕС. Палим си колата и отиваме на море в Гърция. Ако има Шенген, даже няма да ни спират на границата”, обясни Ненков. 

“Ужасяващият комунистически режим извади на бял свят най-лошите човешки черти. Сложи на власт хора, изпълзяли от дупки и землянки, но с огромна вярност”, категоричен бе бившият здравен министър.

Това отбеляза евродепутатът Елена Йончева в своя коментар по повод прекратяването на наблюдението на България по този инструмент.

Последният доклад по Механизма за сътрудничество и проверка за България беше публикуван през октомври 2019 г., но самият процес не беше приключил до лятото на тази година. Периодичните прегледи оценяваха напредъка на страната ни в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност. От лятото на 2022 г. бяха положени съществени дипломатически и юридически усилия в сътрудничество с ЕК. Към юни 2023 г. България вече имаше и приет законов механизъм за контрол и търсене на наказателна отговорност на главния прокурор – изключително трудно постигнат напредък в съдебната реформа. Предложението беше внесено в 49-то Народно събрание от правителството на Гълъб Донев, в което министър на правосъдието беше Крум Зарков. 

Съдебната реформа и борбата с корупцията в България се изтъква от Нидерландия като причина държавата да отказва членството на страната ни в Шенгенското пространство, въпреки че отдавна сме изпълнили всички критерии за него, припомни Елена Йончева. С отпадането на Механизма, би следвало да отпадне и този аргумент. Пред БНТ тя каза още, че след изборите в Хага през ноември е възможно да има промяна в позицията на Нидерландия и по друга причина. Левицата там се оглавява от бившия зам.-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс, който е от нашето политическо семейство. При победа на вота се надяваме, че ще има положително решение за членството на България в Шенген, сподели в интервю за „Светът и ние“ Елена Йончева. 

Реформата в миграционната политика на ЕС пък ще помогне на България да преодолее съпротивата на Австрия срещу членството й в Шенгенското пространство. Българският представител координира работата между Европейския парламент (ЕП), ЕК и Съвета по реформата в областта на миграцията – огромен пакет от законодателни инициативи, за които се водят дебати от близо десетина години. Амбицията е тя да бъде финализирана до края на мандата през 2024 г. Първите пробиви бяха направени с новия регламент на Агенцията за убежището и с пътната карта за приемане на измененията, с която се съгласиха европейските институции. 

Елена Йончева обясни, че в областта на миграцията стремежът е да се постигне такъв баланс, който да е в полза на България и другите държави на първа линия. Част от него, например, е предложението мигрантите да се преразпределят и в други държави членки, така че тежестта да не се поема само на външните граници на ЕС. В случай че някоя от останалите страни не пожелае да прояви такъв тип солидарност, ще трябва да плати по 20 000 евро на човек. 

До края на мандата на ЕП би трябвало да бъде приет и Европейският акт за медийна свобода, за който тя също е докладчик от името на социалистите и демократите. Акцентът в регламента, който Елена Йончева поставя е за защита на журналистите – от икономически и политически натиск, включително и за изработване на механизъм за докладване и за реакции на подобни заплахи на европейско ниво; изсветляване на собствеността на медиите; осигуряване на редакционна независимост и на обществените медии, и др. Друга важна част от този бъдещ закон е забраната за социалните мрежи като facebook и бившата twitter, например, да свалят медийно съдържание без предварително да обявят критерии за това.      

Елена Йончева говори пред БНТ в седмицата, в която председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен произнесе последната си реч „За състоянието на Съюза“ в този мандат на Европейския парламент. По отношение на присъединяването на Западните Балкани – Елена Йончева коментира, че те изпълняват изискванията в процеса, но все още не са стигнали до края.  

Тя изрази безпокойство от някои инициативи на президента на Франция Еманюел Макрон като тази - приемането на Западните Балкани да става постепенно – първо в общия пазар на ЕС, после и в други общностни механизми до пълноправното им членство. По този начин се отваря вратата към едно по-старо френско предложение за Европа на две скорости – Европа да бъде разделена на богати и на бедни, на по-успешни държави и на по-малко успешни държави. Този подход е опасен и за България, коментира Елена Йончева. 

Попитана за помощта, която ЕС оказва на Украйна, евродепутатът припомни позицията си, че колкото повече оръжия се изпращат, толкова повече се удължава войната. Неотдавна имахме среща с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, пред когото апелирах за пореден път да се включи дипломацията, за да бъде прекратен този конфликт. Такива дебати има вече в Австрия, във Франция. Бившият президент на Франция Никола Саркози в интервю за Le Figaro предложи незабавни преговори и организиране на референдум в някои области на Украйна под европейско и международно наблюдение, каза Елена Йончева.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/