До 10 октомври пчеларите ще получат финансово подпомагане, съобщи министърът на земеделието и храните Кирил Вътев на среща в агроведомството с представители на осем браншови организации от сектор "Пчеларство". Те протестираха близо 4 часа пред министерството с искане за спиране на безмитния внос на мед от трети страни и по-специално от Украйна. 

По мярката за подпомагане на стопаните, засегнати от последиците от руското нашествие в Украйна, валидните заявления са 4905, като се предвижда да бъдат подпомогнати над 623 000 пчелни семейства с около 6 милиона лева, информират от Земеделското министерство. 

Като друга спешна мярка за подкрепа на сектора по време на срещата с негови представители министър Вътев е посочил схемата "Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна", по която се предвижда да бъдат осигурени допълнителни 63 милиона лева за земеделските производители. 

Вътев е информирал и за предстящо подпомагане по "деминимис" за фермерите. 

Браншовите организации са запознали министъра със затрудненията, пред които са изправени, включително ниската изкупна цена на пчелния мед. Министър Вътев е запознал пчеларите с визията си за законодателни промени, свързани с ползването на пасищата и новия цялостен подход към производството на храни, залегнал в провеждането на консултативни съвети. 

Това заяви в предаването „Пресечна точка” министърът на околната среда и водите Юлиян Попов по повод актуалната тема с протестите на земеделците.

Министър Попов коментира и въпроса дали тези протести не се използват за политически цели и по-ранна ротация на кабинета.

„Всеки един протест и всяко едно нагорещено обществено мнение се използва по някакъв начин политически. Друг е въпросът дали това използване има реална сила или не. Естествено е, когато хората протестират и се вълнуват – политическите партии да реагират на тези нагласи и да се включват в тях. Не мисля, че тези протести са политически мотивирани. Естествено, че различни политически сили и руската хибридна пропаганда, се възползва от всички протести, свързани с Украйна. Всички тези неща ги знаем. Но това, че някой се възползва или иска да се възползва – не означава, че самият протест има сериозно партийно-политическо измерение”, подчерта той.  

По думите му в случая с протестите кабинетът е действало много рационално с голяма ангажираност към проблемите и в земеделието, и в енергетиката. „Не се влияем от политически партии извън онази стратегическа договореност за политическата програма, която разбира се е договорена и се договаря с политическите партии. Аз не бих казал, че сме подложени на каквото и да било влияние, извън просто постоянните разговори, които са съвсем естествени", категоричен бе министърът. 

Той обясни и какво е договорено със синдикатите за протеста им за въглищните централи, които Европа иска да бъдат затворени.

"На тази среща се договорихме да подпишем едно споразумение със синдикатите, в което да се уточнят конкретни точки, които да бъдат ангажименти на правителството, които са реалистични. Това рядко се прави. Обикновено политически лидери и правителства под натиск на протест просто обещават нещо, за да се отърват от моментния натиск. Ние искаме да избегнем това и да се ангажираме само с неща, които можем да направим. Това, което според мен ние сме в дълг - не нашето правителство, по принцип правителствата на България, е конкретизиране на специфични дейности", посочи той. 

Попов даде и конкретен пример: "Създаване на предприятие, което да е проектно предприятие, национален оператор за самия преход на въглищните региони. За това се говори отдавна, но Д ние сега поемаме ангажимент конкретно да го регистрираме. Да го направим, да започнем да инициираме изработването на устройствен план за целия регион.

Това, между другото, беше изключително постижение, което предотврати фрагментирането на "Марици"-те, което е регион, според мен, продължавам да го твърдя, с изключителен инвестиционен потенциал. В същото време трябва да се привлекат и трябва да назовем някои конкретни инициативи, за да могат хората, на които им е трудно да работят с тези абстрактни категории, като преход, въглеродни емисии и така нататък - да видят какъв тип индустрия, какъв тип инвестиции ще бъдат". 

По повод поетия ангажимент по ПВУ въглищните централи да намалят работата си с 40%  до 2026-та година Попов подчерта, че "този ангажимент от една страна е много труден, от друга страна той е не просто изпълним, но той неизбежно ще се случи".

Министър Попов коментира и бедствието в Царево. На въпрос дали България е поискала помощ по европейския механизъм, който позволява компенсация на щетите от наводненията, той подчерта, че все още не сме поискали пари.

"Първо трябва да приключи оценката на щетите, оценката на самия случай, на самия казус. Премиерът е назначил комисия, която ще работи може би още седмица-две най-много, за да стигне до заключение. Тя се оглавява от моя заместник-министър. Ние следин много отблизо ситуацията. Общо взето ситуацията, щетите и причините са известни, но трябва да изчакаме крайния резултат. Тогава ще трябва да се прецени дали ние имаме нужда от външна помощ. Или ще можем да отделим тези пари от бюджета. Аз лично съм скептичен към тази идея, че за всяко нещо и за всяка беда трябва да ходим в Брюксел да искаме помощ. Аз бях в Царево за един ден. Удивително е това, което се прави на място. Колко бързо се работи, колко организирано се работи. Удивително е също, звучи малко като самохвалство, но как всички правителствени институции се задействаха с изключително добра координация", подчерта министърът. 

Тошо Тошев е български журналист, писател и издател. Близо 20 години е главен редактор на вестник „Труд“ (1991–2011), когато той е с най-големия тираж в страната.

Завършва специалност Българска филология в Софийския университет.

Началото на професионалния му път е във вестниците „Средношколско знаме“ (1965 – 1967) и „Вечерни новини“ (1968 – 1970). През 70-те години работи две години във в-к „Народна младеж“, към отдел „Пропаганда“ на Градския комитет на БКП в София, след това в програмна редакция на Българската телевизия. В средата на 80-те години главен редактор на в. „Труд“ става Владислав Панов, дотогава шеф в телевизията, който довежда във вестника със себе си Тошо Тошев и го назначава за зам.-главен редактор. В края на 1980-те години Тошев става „по съвместителство“ (според тогавашната терминология) и шеф на отдел „Печат“ в столичната община (сега „Връзки с обществеността“).

Близо 10 години работи във в. „Труд“ преди да стане негов главен редактор през 1991 г. Малко след продажбата на вестника през декември 2010 г. Тошев е сменен на поста, но остава вицепрезидент в издателския борд на Медийна група „България“ холдинг.

През август 2011 напуска групата заради несъгласие с наложения стил на управление. Месец по-късно Тошев заявява, че заедно с главния редактор на сп. „Тема“, Валери Запрянов, подготвя нов, „опозиционен“, всекидневник, както и информационен сайт и списание. На своя рожден ден, Тошев обявява името на вестника – „Преса“, чийто първи брой излиза на 3 януари 2012 г.

Председател на Съюза на издателите в България от създаването му през 2000 до 2011 г. Тошев поддържа редовни срещи с писателски кръг, в който влизат Антон Дончев, Дончо Цончев, Стефан Цанев, Иван Гранитски, Любомир Левчев, Атанас Наковски и др. Членовете на кръга сами го наричат „Клуб на гениите“.

Годишната инфлация във Великобритания, която отразява динамиката на потребителските цени, е спаднала до 6,7 на сто на годишна основа през миналия месец спрямо 6,8 на сто през юли, информира британската Служба за национална статистика (ONS). Това е най-ниското й ниво от февруари 2022 г.

Водещи специалисти коментираха, че британската инфлация ще се повиши до около 7 на сто на годишна основа през август.

Понижението на стойността на самолетните билети и на настаняваното в хотелите на Острова, както и забавянето при поскъпването на хранителните продукти, са компенсирали поскъпването на енергийните продукти на фона на повишените цени на суровия петрол, отбелязва АП.

Британският финансов министър Джереми Хънт каза, че неочакваният спад на инфлацията през август демонстрира ефективността на мерките за нейното понижаване, предприети от кабинета в Лондон.

"Днешната новина показва, че планът (на правителството - бел. ред.) за справяне с инфлацията работи", се посочва в изявление на Хънт, цитирано от Ройтерс.

Да спре веднага вносът на зърно, мляко, месо, мед, зеленчуци и др. продукти от Украйна! Това отсече Симеон Караколев, председател на овцевъдна асоциация и любимец на президента Румен Радев заради пилона, който издигна на Рожен.

Да се забрани всичко украинско, - такова е посланието.

От тв студио Андрей Райчев даде сериозна подкрепа на тезите на Караколев и допълни, че на 50 000 украинци са им ампутирали крака или крак. Каква точно е връзката на тази трагична статистика, ако въобще е вярна, с искането да се забрани всичко, произведено в Украйна за внос у нас, не стана ясно, но Райчев уточни, че българите били настроени срещу Киев, НАТО и ЕС. 

Фактите

България внася продукция от цял свят, най-вече от страни в Европа и Балканите.

Стокообменът ни с Турция е 7.3 млрд. евро. Сред стоките са мляко, месо и какво ли още не. Вносът от Република Северна Македония възлиза на 462 млн. лева, като нараства на годишна база с близо 28%. Да забраним ли вноса оттам?

Българският износ за Република Северна Македония, например, скача с цели 46% на годишна база, сочат данните на НСИ. Страната ни е изнесла стоки за 670 млн. лева за първите осем месеца на годината. Миналата година сме изнесли за близо 200 млн по-малко.

Българският износ за Китай записва значително повишение от близо 30% на годишна база към края на месец август тази година. За първите осем месеца на настоящата година, страната ни е изнесла стоки за Китай на обща стойност 1.5 млрд. лева. В същото време, вносът от Китай записва увеличение от 31.5% на годишна база до общата сума от 2.61 млрд. лева. Стотици тонове мед се внасят от Китай, също и месо и други селскостопански продукти.

Караколев не казва дали да забраним и този внос, който е десетки път по-голям по обем от вноса на стоки от Украйна?

Полша и Турция са най-големите вносители на плодове и зеленчуци у нас. В България на практика не се произвежда масло от прясно мляко, защото го внасяме от Франция. Това казва преди година председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Владимир Иванов. Нищо оттогава не се е променило, но Караколев обявява търговска война на Украйна.

Пресни зеленчуци се докарват от доста далеч през последните години. Става дума за картофи от Египет и Франция. Чесън от години насам се внася чак от Китай, свежи подправки от Израел, екзотични плодове от Чили, Еквадор, Колумбия, Коста Рика, Виетнам, Перу, Индия.

Оранжерийните зеленчуци идват от Турция и Гърция. Напоследък и от Албания и Северна Македония. Защо мълчи Караколев, който иначе е впечатляващо гръмогласен.

Защо?

Защо се тръгна от зърнопроизводството и се стигна до буквално всичко? Защо Караколев и кръгът около него мълчаха докато действаха служебните правителства на президента Радев? Статистиката по тяхно време е абсолютно същата, каквато и днес.

За повдигане бойкото настроение на протестиращите им пускат по уредби „Край Босфора шум се вдига“. Странно, защото от „край Босфора“ внасяме почти 48% от доматите и краставиците, които са в родните магазини и сергиите… Общо към 80% от доматите и краставиците са внос.

Защо мълчи Караколев? Да не би са му обещани премиерски или поне министерски пост в следващо служебно правителство?

Не е първият, за съжаление няма да е и последният, надъхал се с подобни очаквания, като тийнейджър с райски газ. Затова е българското земеделие е на това дередже.

А Елеонора Митрофанова потрива доволно ръце в посолството. И с право. Всичко върви по план - ето че и синдикатите вдигат хора от енергетиката на протести. Просто голямо съвпадение с тракторите, разбира се...

Витали Роник