)
Руската салата: Или как един от най-известните кулинарни шедьоври обърка целия свят Домашни тайни
Повечето хора са уверени, че „ съветската салата “ е чисто съветски кулинарен специалитет. Истината обаче е малко по-изненадваща. Това ядене, което през днешния ден украсява празничните маси в Русия и по света, в действителност има френски корени. А и малко на брой знаят, че в самата тя носи напълно друго име. Там салатата е известна като „ Оливие “ – кръстена на индивида, който я основава и трансформира в кулинарна легенда.
В края на XIX век известният френски готвач Люсьен Оливие основава салата за ресторант „ Ермитаж “ в Москва – елегантна композиция от месо,, пресни зеленчуци и майонезен дресинг, чиито прецизен състав остава загадка.
През годините скъпите съставки са сменени с по-достъпни артикули като картофи, моркови, грах и кисели краставички. Така се появява познатата през днешния ден. Интересно е, че въпреки да носи името „ съветска “, салатата в действителност е плод на френска кулинарна иновация, а Русия просто е първата страна, в която рецептата се популяризира необятно и става обичана на празнични трапези. С течение на времето рецептата се трансформира и приспособява, само че името „ Оливие “ остава непроменено в Русия – като знак на почитание към нейния основател. В останалия свят обаче салатата стартира да се популяризира под името „ съветска “, тъй като точно оттова тя потегля по своя интернационален път. Така се ражда едно от най-големите кулинарни недоразумения в историята.
Но за какво тогава я назоваваме „ съветска “? Отговорът е елементарен – културната еднаквост и националната горделивост надвиват над произхода. За мнозина Русия е мястото, където салатата е станала част от фамилните и празнични обичаи, а това име се закрепва в кулинарната история и по света. По този метод салатата се трансформира в един от тези редки случаи, когато национално име се ползва към непознат артикул поради известността му в дадена страна. Днес съветската салата е обичано ястие в съвсем всяка част на света – от Испания и Италия до Латинска Америка и Близкия Изток. Тя остава знак на тържественост, прохлада и кремообразна приятност, доказвайки, че положителната храна не се нуждае от точна народност, с цел да бъде обичана.
Следващия път, когато сервирате тази салата на масата, може да впечатлите гостите си с едно малко историческо конкретизиране: „ Руската салата може да е съветска по име, само че нейният дух е чисто френски. “ Снимки: Freepik
В края на XIX век известният френски готвач Люсьен Оливие основава салата за ресторант „ Ермитаж “ в Москва – елегантна композиция от месо,, пресни зеленчуци и майонезен дресинг, чиито прецизен състав остава загадка.
През годините скъпите съставки са сменени с по-достъпни артикули като картофи, моркови, грах и кисели краставички. Така се появява познатата през днешния ден. Интересно е, че въпреки да носи името „ съветска “, салатата в действителност е плод на френска кулинарна иновация, а Русия просто е първата страна, в която рецептата се популяризира необятно и става обичана на празнични трапези. С течение на времето рецептата се трансформира и приспособява, само че името „ Оливие “ остава непроменено в Русия – като знак на почитание към нейния основател. В останалия свят обаче салатата стартира да се популяризира под името „ съветска “, тъй като точно оттова тя потегля по своя интернационален път. Така се ражда едно от най-големите кулинарни недоразумения в историята.
Но за какво тогава я назоваваме „ съветска “? Отговорът е елементарен – културната еднаквост и националната горделивост надвиват над произхода. За мнозина Русия е мястото, където салатата е станала част от фамилните и празнични обичаи, а това име се закрепва в кулинарната история и по света. По този метод салатата се трансформира в един от тези редки случаи, когато национално име се ползва към непознат артикул поради известността му в дадена страна. Днес съветската салата е обичано ястие в съвсем всяка част на света – от Испания и Италия до Латинска Америка и Близкия Изток. Тя остава знак на тържественост, прохлада и кремообразна приятност, доказвайки, че положителната храна не се нуждае от точна народност, с цел да бъде обичана.
Следващия път, когато сервирате тази салата на масата, може да впечатлите гостите си с едно малко историческо конкретизиране: „ Руската салата може да е съветска по име, само че нейният дух е чисто френски. “ Снимки: Freepik
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ