"Руските окупатори извършиха поредното военно престъпление срещу цивилното население на Харковска област", подчерта той, като допълни, че Москва е атакувала града с "управляема авиационна бомба".

За последните 24 ч. се съобщи за множество експлозии в региона.

Преди няколко седмици украинските власти наредиха евакуация на града заради все по-интензивния руски обстрел.

Припомняме, че в Западна Украйна ситуацията също остава напрегната. Най-малко един човек е загубил живота си след масирана атака с дронове по Лвов през нощта на 19 септември. "Шахеди" са прелитали над централния площад в продължение на няколко часа.

Най-голямата атомна централа в Европа беше завзета от руските сили през март миналата година. Украйна и Русия се обвиняват взаимно в обстрел в района на съоръжението, а МААЕ се опитва да установи механизъм за безопасност, с който да се предотвратяват инциденти, отбелязва агенцията.

"Досега видяхме известно подобрение, но ситуацията продължава да е изключително крехка", каза Гроси. Според него към момента няма обстрели по Запорожката АЕЦ.

"Все пак внимателно претеглям думите си", добави той.

МААЕ смята, че един от шестте реактора трябва да бъде поддържан в режим на горещо спиране, за да произвежда пара, необходима за ядрената безопасност, включително за обработката на течни радиоактивни отпадъци в резервоарите за съхранение, посочва Ройтерс.

Ръководителят на международната агенция възнамерява тази седмица да се срещне с руска и с украинска делегация в кулоарите на Общото събрание на ООН, за да дискутира с тях безопасността на атомната централа.

Според метеорологичната служба към ООН обаче своевременни предупреждения е можело да спасят хиляди човешки животи. Либийският национален метеорологичен център обаче е категоричен, че е предупредил властите за валежите 72 часа преди наводненията. В изявлението се казва още, че въз основа на тези предупреждения в източните райони е обявено извънредно положение.

ООН също предупреждава, че болестите от замърсената вода са следващата заплаха за хората, засегнати от бедствието.

Цели квартали бяха потопени под вода след проливния дъжд на 10 септември. Повече от 10 000 души са в неизвестност, а хиляди други са разселени. Три дни след потопа започна да пристига и чуждестранна помощ. Либия, която е разкъсвана между две правителства, е критикувана заради отговора на бедствието.

Засега със сигурност се знае за над 5000 жертви. Броят им обаче може да се увеличи значително - водата постоянно изхвърля тела. Най-малко 10 хил. се считат за изчезнали. 

Канцеларията на украинския главен прокурор Андрий Костин уточни, че при обстрела на село Новодмитривка в Херсонска област е убито шестгодишно момче и че са ранени 13-годишният брат на убитото момче и още трима души.

"Вражеският обстрел порази частен дом и прилежащата му територия", се посочва в изявление на прокурорската канцелария в комуникационното приложение "Телеграм".

Украинските военновъздушни сили коментираха освен това, че са свалили дронове в няколко области в Южна и в Северна Украйна.

"В нощта на 14 септември 2023 г., от 21:00 ч. до 02:30 след полунощ, руските нашественици атакуваха Украйна от три посоки с няколко групи дронове тип "Шахед 136/131", се отбелязва в публикация в "Телеграм".

Областният управител на Днепропетровска област Сергий Лисак заяви, че три дрона са атакували неговата област, като са нанесли поражения на няколко сгради. Областта бе подложена през нощта на артилерийски и ракетен обстрел, добави Лисак.

След като по-рано използваше най-вече ракети, за да поразява цели в Украйна, тази година Русия все по-често започна да използва евтините ирански дронове "Шахед", които са трудна мишена за противовъздушната отбрана заради малкия си размер и ниската си скорост, обобщава Ройтерс.

По думите му не може да обвиняваме промените в климата за всяко едно екстремно метеорологично събитие.

"Те обаче водят до по-чести такива събития, правят ги по-тежки и по-дълготрайни. Въздействието върху обществото е все по-сериозно. Бяхме свидетели на скорошните наводнения в България, които причиниха четири смъртни случая – това е огромно бедствие", подчерта той.

Според него винаги има взаимовръзка в природата.

"Когато са налице дълготрайни суши, водата попива и в даден момент тя трябва да се излее като дъжд на друго място – обикновено се случва това. Но почвата не може да се справи с тези проливни дъждове и това води до бедствията, до наводненията", категоричен бе еврокомисарят.

Синкявичюс посочи, че загубата на биоразнообразие се наблюдава ежедневно. „60-70% от почвите в Европа не са в добро състояние. Те не могат да изпълняват своята функция – от земеделие до това да предотвратят последствията от екстремни климатични събития. По сходен начин стоят и нещата с водните басейни”, отбеляза още той.

България все още не е поискала помощ по Механизма за гражданска защита на Европейския съюз, който позволява да се компенсират поне отчасти щетите. „Страната все още разполага с време да кандидатства за такива средства. Взема се решение, като се отчита размерът на бедствието. Сумата се изплаща на държавата еднократно”, каза Синкявичюс.

Изплатената сума еврокомисарят поясни, че може да се използва за различни разходи, например за инфраструктура.