Либия върви все повече към разпадане
Свят Либия върви от ден на ден към раздробяване През 1959 година са открити огромни находища на нефт в Либия и новата промишленост изважда страната от бедността, написа Руслан Трад в разбор за Vesti.bg 
7 септември 2019, 08:34 .a{fill:#fff;}.b{fill:#676767;} 
Либия върви от ден на ден към раздробяване
Почина някогашният президент на Зимбабве Робърт Мугабе
Министър за госпожа Макрон: Тази жена в действителност е грозна
Един умрял, 33 ранени след конфликт сред трен и камион в Япония
Съединени американски щати предложили милиони долари рушвет на капитан на ирански танкер
Ердоган: Не могат да ни забранят да имаме нуклеарни оръжия
" Дориан " взе 20 жертви на Бахамите
Ето защо осъдиха на 5 години блогър в Русия
ози месец либийците си напомнят за събитие, което за мнозина носи огромна историческа тежест. Ако беше претърпял Арабската пролет, либийският деспот Муамар Кадафи щеше да означи петдесет години от така наречен Септемврийска гражданска война – военния прелом от 1 септември 1969 година, свалил крал Идрис I. Събитията както тогава, по този начин и в този момент, са изпълнени с подигравка.
През 1959 година са открити огромни находища на нефт в Либия и новата промишленост изважда страната от бедността. Съсредоточаването на пари в кръг от хора към тогавашния крал основава напрежение и Кадафи – получил средства от краля, с цел да може да учи – провежда прелом, който ще го сложи отпред на Либия до 2011 година. Пет десетилетия по-късно, петролът още веднъж е в центъра на разделянето в Либия, а един от околните хора до Кадафи – Халифа Хафтар – желае да пристигна еднолично на власт. Хафтар е основан в Бенгази, откъдето и Кадафи стартира преврата през 1969.
Днес, обаче, на Хафтар ще му е доста по-трудно, в сравнение с Кадафи преди петдесет години. През последната седмица либийците разгласяват статуси и фотоси, напомнящи за преврата от 1969. Мнозина припомнят, че издигането на Хафтар припомня това на Кадафи. За разлика от Кадафи, Хафтар няма същата социална поддръжка. Общото сред тях е, че и двамата военни командири нямат визия, която да сплоти либийците. Петдесет години по-късно, наследството на Кадафи е повече от тъмно – днешното разделяне и цивилен спор е директен резултат на неуспеха на Кадафи като началник и идеолог. Днес, богатата на нефт страна е пометена от хаоса, а столицата Триполи е подлагана на офанзиви от силите на Хафтар.
How did Muammar Gaddafi come into power and rule for 50 years?
Watch 'The Lust for Libya': https://t.co/pWb9L8SevW pic.twitter.com/CRKfkalrpB
— Al Jazeera English (@AJEnglish) September 1, 2019
Либия не е „ провалена страна “, както постоянно анализатори разказват страната след 2011. Причината за това е, че сега де факто има две елементи на Либия, които не желаят да имат нищо общо между тях. Опитите на Кадафи да сплоти историческите области на Либия бяха сполучливи единствено поради неговите репресии и стоманен пестник. Днес има едно интернационално прието държавно управление, основано в Триполи, което се управлява от девет-членен президентски съвет, воден от премиера Файез ал Сарадж. Тази институция беше основана през 2015 година вследствие на съглашение сред обособените страни, подписано в Мароко. Заради проблемите със сигурността, това държавно управление е ситуирано не в Народното събрание, а във военноморската база „ Абу Сита “, ситуирана наоколо до Триполи. Правителството не е подкрепено от Камарата на представителите, която пък е основана на повече от 1500 км. от Триполи – в дребния град Тобрук, ситуиран наоколо до границата с Египет. Говорителят на Камарата е Агила Салех Иса, който поддържа Халифа Хафтар като боен водач. Хафтар, от своя страна, има упоритостите да завземе Триполи и да стане държавен водач.
Хафтар, който е един от най-близките хора на Кадафи, има дълга и спорна история. Участва в преврата през 1969, зарязан е от либийския водач по време на войната с Чад през 1980-те и по-късно спомага на Централно разузнавателно управление на САЩ. След 2011 се завръща от Съединени американски щати в Либия и основава свои военни елементи – цялост от милиции, носещи името Либийска национална войска. През последните години Хафтар завладя град Бенгази и Източна Либия, нахлу в Южна Либия, води война с Ислямска страна и в този момент пробва да обсади столицата Триполи. В момента военния водач получава поддръжка от Египет, Франция, Обединените арабски емирства и Русия.
Парадоксът е, че до момента в който интернационалната общественост се пробва да накара враждуващите страни да седнат на масата за договаряния, тези четири страни вършат всичко допустимо да отстранен държавното управление, подкрепено от Организация на обединените нации в Триполи. Премиерът Серадж има поддръжката на Турция и Катар, които са геополитически съперници на Египет и ОАЕ. Италия – остарялата колониална мощ в Либия - е също на страната на Серадж и по този метод удря ползите на Франция. Докато би трябвало да се оправя със силите на Хафтар, държавното управление в Триполи има и вътрешни проблеми, свързани с многочислените племенни милиции, завръщането на Ислямска страна в Южна Либия и самостоятелната военна мощ, наричаща себе си „ Охрана на петролните уреди “. Тези милиции са формирани от чиновници по сигурността в петролната промишленост и съставляват директна опасност за износа на либийски нефт.
През април, министър председателят Серадж и Организация на обединените нации възнамеряваха национална конференция, която имаше за цел да сплоти враждуващите страни и да бъдат проведени избори, и нова конституция. Само няколко дни преди старта на конференцията, силите на Хафтар стартираха военна атака против Триполи. Мирният проект пропадна и няма изгледи тази година да има нова такава самодейност, откакто военните дейности не стопират. В същото време, интернационалните играчи пробваха да спрат Хафтар, само че без триумф. Въпреки напъните на Съединени американски щати и Египет, който стана патрон на договарянията, Камарата на представителите в Източна Либия и непризнатият министър председател Абдула ал-Тани, изискват първо да бъде приет контрола на Халифа Хафтар върху Триполи, а по-късно да се водят договаряния.
People traumatised by the conflict between Libya's internationally-recognised government and warlord Khalifa Haftar's forces in the country's western city of Tripoli are doing what they can to protect the city pic.twitter.com/zoPBY5mjGl
— TRT World (@trtworld) September 3, 2019
Военната борба има директни стопански последствия.
В момента стопанската система на Либия, доколкото съществува, е безусловно разграничена на две, в това число петролната промишленост. Петролните находища в източните елементи се управляват от силите на Хафтар и износът оттова отива в посока Египет и ОАЕ. Реално съществува една Национална петролна компания и различна компания, която обслужва държавното управление в Бенгази.
Освен икономическите проблеми, на територията на Либия има над 800 000 бежанци от Африка и над 8000 пандизчии. При въздушни удари на силите на Хафтар по-рано това лято, починаха над 140 души в бежански център в Триполи. Всяка ескалация в Либия значи повече напън върху европейските граници. Подобно на сирийския спор, където държавните сили провокират нова бежанска вълна поради масираните бомбардировки върху бунтовническите позиции, в Либия Хафтар основава изискванията за нова вълна през Средиземно море. Европа и интернационалната общественост наподобява не е готова за събитията в Либия. Показателно е изявлението на генералния секретар Антониу Гутериш от предишния месец, че неналичието на политическо решение в Либия може да вкара страната в революция. Либия е в революция от години, а думите на Гутериш демонстрират, че евентуално интернационалните институции не желаят да признаят сериозността на обстановката.
Дипломатическите неразбирателства сред Франция и Италия по отношение на решението за Либия и сред Турция и Катар от една страна, и Египет и ОАЕ от друга, както и невъзможността на Организация на обединените нации да сплоти страните за реализиране на политически консенсус, възпират всевъзможни проекти за кротичък развой. Колкото по-дълго Хафтар е оставян да мисли, че може да наложи волята си със мощ, а държавното управление в Триполи, че може да го спре, толкоз по-бързо Либия отива към разпад. Петдесет години не стигнаха, с цел да бъде основана концепция за либийска нация. Кадафи се провали, макар репресиите и мощната централна власт. Хафтар, който копира дейностите на своя някогашен сподвижник, мечтае за единна Либия под негова власт, само че действителността е доста друга.
7 септември 2019, 08:34 .a{fill:#fff;}.b{fill:#676767;} Либия върви от ден на ден към раздробяване
Почина някогашният президент на Зимбабве Робърт Мугабе
Министър за госпожа Макрон: Тази жена в действителност е грозна
Един умрял, 33 ранени след конфликт сред трен и камион в Япония
Съединени американски щати предложили милиони долари рушвет на капитан на ирански танкер
Ердоган: Не могат да ни забранят да имаме нуклеарни оръжия
" Дориан " взе 20 жертви на Бахамите
Ето защо осъдиха на 5 години блогър в Русия
ози месец либийците си напомнят за събитие, което за мнозина носи огромна историческа тежест. Ако беше претърпял Арабската пролет, либийският деспот Муамар Кадафи щеше да означи петдесет години от така наречен Септемврийска гражданска война – военния прелом от 1 септември 1969 година, свалил крал Идрис I. Събитията както тогава, по този начин и в този момент, са изпълнени с подигравка.
През 1959 година са открити огромни находища на нефт в Либия и новата промишленост изважда страната от бедността. Съсредоточаването на пари в кръг от хора към тогавашния крал основава напрежение и Кадафи – получил средства от краля, с цел да може да учи – провежда прелом, който ще го сложи отпред на Либия до 2011 година. Пет десетилетия по-късно, петролът още веднъж е в центъра на разделянето в Либия, а един от околните хора до Кадафи – Халифа Хафтар – желае да пристигна еднолично на власт. Хафтар е основан в Бенгази, откъдето и Кадафи стартира преврата през 1969.
Днес, обаче, на Хафтар ще му е доста по-трудно, в сравнение с Кадафи преди петдесет години. През последната седмица либийците разгласяват статуси и фотоси, напомнящи за преврата от 1969. Мнозина припомнят, че издигането на Хафтар припомня това на Кадафи. За разлика от Кадафи, Хафтар няма същата социална поддръжка. Общото сред тях е, че и двамата военни командири нямат визия, която да сплоти либийците. Петдесет години по-късно, наследството на Кадафи е повече от тъмно – днешното разделяне и цивилен спор е директен резултат на неуспеха на Кадафи като началник и идеолог. Днес, богатата на нефт страна е пометена от хаоса, а столицата Триполи е подлагана на офанзиви от силите на Хафтар.
How did Muammar Gaddafi come into power and rule for 50 years?
Watch 'The Lust for Libya': https://t.co/pWb9L8SevW pic.twitter.com/CRKfkalrpB
— Al Jazeera English (@AJEnglish) September 1, 2019
Либия не е „ провалена страна “, както постоянно анализатори разказват страната след 2011. Причината за това е, че сега де факто има две елементи на Либия, които не желаят да имат нищо общо между тях. Опитите на Кадафи да сплоти историческите области на Либия бяха сполучливи единствено поради неговите репресии и стоманен пестник. Днес има едно интернационално прието държавно управление, основано в Триполи, което се управлява от девет-членен президентски съвет, воден от премиера Файез ал Сарадж. Тази институция беше основана през 2015 година вследствие на съглашение сред обособените страни, подписано в Мароко. Заради проблемите със сигурността, това държавно управление е ситуирано не в Народното събрание, а във военноморската база „ Абу Сита “, ситуирана наоколо до Триполи. Правителството не е подкрепено от Камарата на представителите, която пък е основана на повече от 1500 км. от Триполи – в дребния град Тобрук, ситуиран наоколо до границата с Египет. Говорителят на Камарата е Агила Салех Иса, който поддържа Халифа Хафтар като боен водач. Хафтар, от своя страна, има упоритостите да завземе Триполи и да стане държавен водач.
Хафтар, който е един от най-близките хора на Кадафи, има дълга и спорна история. Участва в преврата през 1969, зарязан е от либийския водач по време на войната с Чад през 1980-те и по-късно спомага на Централно разузнавателно управление на САЩ. След 2011 се завръща от Съединени американски щати в Либия и основава свои военни елементи – цялост от милиции, носещи името Либийска национална войска. През последните години Хафтар завладя град Бенгази и Източна Либия, нахлу в Южна Либия, води война с Ислямска страна и в този момент пробва да обсади столицата Триполи. В момента военния водач получава поддръжка от Египет, Франция, Обединените арабски емирства и Русия.
Парадоксът е, че до момента в който интернационалната общественост се пробва да накара враждуващите страни да седнат на масата за договаряния, тези четири страни вършат всичко допустимо да отстранен държавното управление, подкрепено от Организация на обединените нации в Триполи. Премиерът Серадж има поддръжката на Турция и Катар, които са геополитически съперници на Египет и ОАЕ. Италия – остарялата колониална мощ в Либия - е също на страната на Серадж и по този метод удря ползите на Франция. Докато би трябвало да се оправя със силите на Хафтар, държавното управление в Триполи има и вътрешни проблеми, свързани с многочислените племенни милиции, завръщането на Ислямска страна в Южна Либия и самостоятелната военна мощ, наричаща себе си „ Охрана на петролните уреди “. Тези милиции са формирани от чиновници по сигурността в петролната промишленост и съставляват директна опасност за износа на либийски нефт.
През април, министър председателят Серадж и Организация на обединените нации възнамеряваха национална конференция, която имаше за цел да сплоти враждуващите страни и да бъдат проведени избори, и нова конституция. Само няколко дни преди старта на конференцията, силите на Хафтар стартираха военна атака против Триполи. Мирният проект пропадна и няма изгледи тази година да има нова такава самодейност, откакто военните дейности не стопират. В същото време, интернационалните играчи пробваха да спрат Хафтар, само че без триумф. Въпреки напъните на Съединени американски щати и Египет, който стана патрон на договарянията, Камарата на представителите в Източна Либия и непризнатият министър председател Абдула ал-Тани, изискват първо да бъде приет контрола на Халифа Хафтар върху Триполи, а по-късно да се водят договаряния.
People traumatised by the conflict between Libya's internationally-recognised government and warlord Khalifa Haftar's forces in the country's western city of Tripoli are doing what they can to protect the city pic.twitter.com/zoPBY5mjGl
— TRT World (@trtworld) September 3, 2019
Военната борба има директни стопански последствия.
В момента стопанската система на Либия, доколкото съществува, е безусловно разграничена на две, в това число петролната промишленост. Петролните находища в източните елементи се управляват от силите на Хафтар и износът оттова отива в посока Египет и ОАЕ. Реално съществува една Национална петролна компания и различна компания, която обслужва държавното управление в Бенгази.
Освен икономическите проблеми, на територията на Либия има над 800 000 бежанци от Африка и над 8000 пандизчии. При въздушни удари на силите на Хафтар по-рано това лято, починаха над 140 души в бежански център в Триполи. Всяка ескалация в Либия значи повече напън върху европейските граници. Подобно на сирийския спор, където държавните сили провокират нова бежанска вълна поради масираните бомбардировки върху бунтовническите позиции, в Либия Хафтар основава изискванията за нова вълна през Средиземно море. Европа и интернационалната общественост наподобява не е готова за събитията в Либия. Показателно е изявлението на генералния секретар Антониу Гутериш от предишния месец, че неналичието на политическо решение в Либия може да вкара страната в революция. Либия е в революция от години, а думите на Гутериш демонстрират, че евентуално интернационалните институции не желаят да признаят сериозността на обстановката.
Дипломатическите неразбирателства сред Франция и Италия по отношение на решението за Либия и сред Турция и Катар от една страна, и Египет и ОАЕ от друга, както и невъзможността на Организация на обединените нации да сплоти страните за реализиране на политически консенсус, възпират всевъзможни проекти за кротичък развой. Колкото по-дълго Хафтар е оставян да мисли, че може да наложи волята си със мощ, а държавното управление в Триполи, че може да го спре, толкоз по-бързо Либия отива към разпад. Петдесет години не стигнаха, с цел да бъде основана концепция за либийска нация. Кадафи се провали, макар репресиите и мощната централна власт. Хафтар, който копира дейностите на своя някогашен сподвижник, мечтае за единна Либия под негова власт, само че действителността е доста друга.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ