В официално изявление Министерството на отбраната на Азербайджан заяви, че използва прецизни оръжия срещу „изключително законни военни цели и военна инфраструктура“. На свой ред външното министерство на Баку посочи, че единственият начин за постигане на мир в Карабах е пълното изтегляне на арменската армия от региона и разпускането на "марионетния режим" в Нагорни Карабах. 

Отвърна военното министерство в Армения, според което на територията на Карабах няма арменски военни сили. От Министерството на външните работи посочват, че атаката от азербайджанска страна е "мащабна агресия". 

Руското външно министерство обяви, че избухването на военни действия е безпочвено и призова за прекратяване на огъня и дипломатическо решение на ситуацията. 

Турция подкрепи Азербайджан. За Турция Азербайджан е основният партньор в Южен Кавказ. През 2020 г., по време на Втората карабахска война, Турция по всякакъв начин помогна на Азербайджан, който използва турски дронове срещу арменските въоръжени сили.

Двете съседки, Азербайджан и Армения, влязоха във война два пъти за Нагорни Карабах, първо в началото на 90-те години след падането на Съветския съюз и отново през 2020 г. От декември Азербайджан установи де факто блокада на единствения път към анклава от Армения, известен като Лачинския коридор.

Във вторник министерството на отбраната в Баку обвини арменските сили в "систематичен обстрел" на позиции на армията - твърдения, които Армения отрича. От Азербайджан обаче посочват, че именно на това са отговорили с "местни, антитерористични дейности за разоръжаване и осигуряване на изтеглянето на формирования на въоръжените сили на Армения".

От ведомството уверяват, че нападението не е насочено към цивилни, а към "законни военни цели".

Преди няколко дни Ереван предупреди, че има риск да се стигне до война заради Нагорни Карабах. Армения и Азербайджан, които се борят от десетилетия за анклава Нагорни Карабах, се обвиниха взаимно, че са започнали поредица от гранични сблъсъци.

Украйна обвинява Русия в нарушаване на Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид.

"Няма никакво съмнение, че решението ще бъде възможно най-политизирано. Ако Международният съд на ООН наистина се съгласи с Киев и колективния Запад, той завинаги ще загуби доверието на Русия и други държави в някогашния авторитетен орган на правосъдието. Ако резултатът от делото вместо юридическо решение бъде огласен като откровена глупост, Русия ще трябва да обмисли сценарий с излизане от юрисдикцията на Международния съд на ООН, което само по себе си не е лесна юридическа задача, защото той е един от основните органи на ООН, а Статутът на Международния съд - неразделна част от Устава на ООН" - написа сенаторът в Телеграм-канала. "Наблюдава се постепенно разпадане на всички органи на ООН. Казвам това с искрено съжаление", добави той.

Косачев отбеляза, че в началото на процеса първо ще бъдат изслушани предварителните възражения на Русия срещу подадения иск, след което ще бъдат представени позиции от "трети страни в производството". "За първи път в историята съдът позволи на 32 държави да се присъединят към процеса наведнъж. Това са всички държави от ЕС без Унгария, плюс Лихтенщайн, Норвегия, Канада, Великобритания, Нова Зеландия и Австралия.

Спорът се отнася до "тълкуването, прилагането и изпълнението на Конвенцията от 1948 г. за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид", както е посочено в иска на украинската страна. Официален Киев подава молба до Международния съд на ООН два дни след началото на пълномащабното военно нахлуване в Руската федерация - на 26 февруари 2022 г.

На първо място, украинската страна категорично заявява, че на нейна територия не е имало геноцид, заради който Русия, според нейния президент Владимир Путин, е нахлула в Украйна. "Руската федерация лъжливо твърди, че в Луганска и Донецка област на Украйна са извършени актове на геноцид, и на тази основа признава така наречените "Донецка народна република" и "Луганска народна република", а след това обявява и започва "специална военна операция" срещу Украйна", се казва в иска.

На второ място, Киев настоява съдът да "установи, че Русия няма правно основание да предприема действия в и срещу Украйна за предотвратяване и наказване на предполагаемия геноцид".

Трето, самата украинска страна обвинява Русия в "планиране на актове на геноцид в Украйна" и твърди, че Русия "умишлено убива представители на украинската националност и ги ранява тежко".

Според експерти за първи път се повдига този въпрос - не обвинения в геноцид, а обвинения в неправомерни обвинения в геноцид. Това обаче е самата същност на делото, но все още не се е стигнало до неговото разглеждане. Основният въпрос на настоящата фаза е именно дали съдът може да разгледа спора по същество. Предстоящите изслушвания ще се съсредоточат върху компетентността на съда и допустимостта на жалбата на Украйна.

Една от страните - обикновено ответникът - може да оспори компетентността на съда по дадено дело или да твърди, че съдът не може да разгледа делото по други причини, обяснява пресслужбата на Международния съд на ООН. В такъв случай страната повдига възражения срещу компетентността на съда или срещу допустимостта на жалбата, а съдът спира производството по същество. Другата страна се приканва да отговори на тези възражения. Писмените становища на страните се публикуват от съда в първия ден на заседанието, което ще помогне за по-доброто разбиране на техните позиции, казват експертите. Позицията на Украйна обаче вече е ясна, докато аргументите на Русия все още са неизвестни.

След това съдът ще изслуша страните и ще постанови решение. Ако установи, че е компетентен и че искът е изцяло или частично допустим, съдебното производство по същество ще продължи. В противен случай процесът ще приключи. Този етап от изслушването ще продължи до 27 септември, но решението относно компетентността ще бъде взето на по-късна дата. Дали делото ще бъде разгледано по същество, е от решаващо значение и защото това ще засегне временните мерки, които, макар и чисто юридически, са в сила. Ако съдът се съгласи с Русия и установи, че не е компетентен, временните мерки ще бъдат отменени.

На 16 март 2022 г. Международният съд на ООН постановява, че Руската федерация трябва незабавно да прекрати военните действия, започнати на 24 февруари 2022 г. на територията на Украйна, както и да гарантира, че военните и частните въоръжени формирования, организациите и лицата под неин контрол и ръководство няма да предприемат никакви стъпки в подкрепа на военните операции.

Вчера следобед пилотът на F-35 (F-35) катапултира от самолета в щата Южна Каролина. Той е оцелял, но американските въоръжени сили не могат да открият самолета. Това накара военновъздушната база в Чарлстън, Южна Каролина, да поиска помощ от жителите на щата.

"Ако разполагате с някаква информация, която може да помогне на нашите спасителни екипи да открият F-35, моля, обадете се на Центъра за бойни операции на базата“, написаха властите на авиобазата в социалната мрежа "Екс" (бивш "Туитър").

Властите на авиобазата казаха, че провеждат издирвателни операции, в координация с федералните авиационни регулатори, около две езера северно от Чарлстън.

Изтребителите F-35, произведени от "Локхийд Мартин", струват около 80 млн. долара всеки, посочва АФП. Технологията стелт прави даден летателен апарат "невидим" за радарите.

След получения сигнал военнослужещите са извършили оглед на място, при който е установено, че към останките на дрона е прикрепен 82-мм минохвъргачен осколъчно-фугасен боеприпас.

Преценено е, че поради силно увреденото му състояние, преместването и превозването на боеприпаса до полигон или друго, подходящо за обезвреждане място е невъзможно.

Взето е решение минохвъргачният осколъчно-фугасен боеприпас да бъде унищожен на място, с контролиран взрив в обезопасен район с радиус 150 м.

Хората, обитаващи намиращите се в близост сгради, са предупредени за стриктно спазване на указаните им мерки за безопасност.

"По време на настъпателните операции силите за отбрана постигнаха частичен успех в района на Клещеевка. По време на щурма Андреевка е превзета“, се казва в доклада на генералния щаб. 

Клещеевка се намира само на няколко километра южно от Бахмут. От началото на лятото украинските въоръжени сили се опитват да обхванат Бахмут от фланговете и по-специално да завземат височините в района на Клещеевка.

В четвъртък заместник-министърът на отбраната на Украйна Анна Маляр съобщи за превземането на Андреевка, но тогава представители на частите, които се бият в този район, нарекоха това изявление преждевременно. 

Това се посочва в анализа на Института за изследване на войната. 

От там прогнозират, че Русия по всяка вероятнос тще се опита да продължи да създава напрежене по маршрутите за износ на украинско зърно, за да засили разделението между Киев и нейните партньори в Централна Европа. 

От ISW посочват, че войските на Украйна продължават настъпателните си операции в Западно Запорожие. От там коментираха и вчерашния спор между военния зам.-министър Хана Маляр е Трета щурмова бригада около освобождаването на Андрийвка. Силите продължават постепенно да напредват в посока Мелитопол.

Коментира се още унищожаването на руската система С-400 "Триумф" близо до Евпатория. Украинските сили са поразили радара и антените на системата С-400 с дронове и са поразили стартовите комплекси с две крилати ракети "Нептун".

Руското министерство на отбраната (МО) съобщи, че руската противовъздушна отбрана е прихванала 11 украински дрона над Крим, но не споменава украински ракетни удари.

Кадри показват експлозия близо до Евпатория.

Руските сили наскоро са разположили батарея С-400 извън Евпатория и че експлозията е станала на същото място, където е била разположена руска система С-400 през август 2022 г. Украинските сили удариха руска система за противовъздушна отбрана близо до окупираната Евпатория, Крим, на 14 септември, което предполага, че може да има системни тактически грешки с руските системи за противовъздушна отбрана в окупирания Крим.

Съоръжението, което от посолството уверяват, че е възможно най-модерното, ще служи като център за обучение и операции по киберзащита, осигурявайки усъвършенствано обучение на български военнослужещи, подобрявайки уменията и знанията, необходими за възпиране, откриване и защита срещу кибератаки.

В церемонията по откриването на центъра са се включили министърът на отбраната Тодор Тагарев и заместник-посланикът на САЩ Андриа Брулет-Родригез, уточняват от американското посолство.

Допълва се, че през последните пет години САЩ също така са предоставили на България помощ в областта на сигурността на стойност над 238 млн. долара с цел повишаване на военната професионализация, модернизация, способностите на човешките ресурси, киберсигурността, морското наблюдение и оперативната съвместимост на НАТО. Освен това от 2017 г. до 2022 г. американското министерство на отбраната е отделило повече от 58 млн. долара като част от програмата FMF за подобряване на способностите на България в областта на военното разузнаване, сигурните комуникации и отбранителната киберсигурност.

Старши съветник по киберсигурността към Министерството на отбраната, финансиран от Държавния департамент, допълва тези усилия, като подпомага разработването на киберстратегия, политика и доктрина, допълват от посолството.

"Днешното откриване на Центъра за управление и киберотбрана представлява важен крайъгълен камък в продължаващото партньорство на САЩ с България. Този център и асоциираната помощна програма ще предоставят на студентите практическите и технически знания, необходими за провеждане на ефективни операции по киберсигурност, интегрирайки нови техники и технологии с настоящите процедури за киберсигурност на Министерство на отбраната на Република България", отбелязват от посолството на САЩ.