Това заяви пред БГНЕС дипломатът от кариерата Елена Поптодорова, вицепрезидент на Атлантическия клуб и посланик на България в САЩ в (2002 – 2008 г.) и (2010 – 2016 г.).

На 19 септември се навършват 120 години от установяването на дипломатически отношения между София и Вашингтон. На тази дата през 1903 г. пълномощният министър Джон Джаксън връчва акредитивните си писма, които са подписани от президента Теодор Рузвелт, на княз Фердинанд I.

„Този юбилей сам по себе си говори за солидност и трайност на връзките между България и САЩ, които са изграждани в различни периоди и епохи“, посочи посланик Поптодорова.

Тя припомни, че към тези официални 120 г. трябва да прибавим и още около 50 г. „Още преди създаването на Третата българска държава американските мисионери участват много активно в живота на възрожденските българи чрез своите културни и религиозни институции“, добави българският дипломат.

Според нея днес се наблюдава една нова фаза на българо-американските отношения.

„Те не са само и единствено двустранни, но са съюзнически в рамките на отбранителния алианс, в който и двете държави участват – НАТО. Бъдещето на отношенията ще се гради както по двустранна линия, така и по многостранна като част от общата колективна отбрана на Северноатлантическия алианс“, заяви посланик Поптодорова.

За разлика от предишни периоди отношенията в сферата на сигурността и отбраната ще бъдат много по-значителни.

„През последните няколко години, от началото на агресивното поведение на Русия спрямо Украйна и Западния свят, беше оценено мястото на България в геополитическата среда.

Най-вече ролята и като една от трите черноморски държави заедно с Румъния и Турция, които фактически изграждат Източния фланг на алианса. Това е едно закъсняло прозрение и по тази причина все още не можем да го усетим в по-публичен и видим план, но категорично това ще е една от посоките, в която много интензивно ще развиваме нашите отношения в бъдеще“, подчерта посланик Поптодорова. 

Това заяви пред bTV евродепутатът Радан Кънев във връзка с решението на ЕК официално да прекрати Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния.

"Това все пак е доверие в аванс. Това е силен положителен знак към правителството. Това е знак към българския парламент, че се подкрепят усилията му за конституционни промени. Има обаче още дълги години на тежка работа и на реформи, за да заемем мястото на една държава, която влияе активно на политиката на ЕС. ЕС има изключителни компетенции, ние трябва да сме готови да влияем адекватно, не да бъдем държава с малко влияние", посочи Кънев.

По думите му задачата ни през тази година да влезем в Шенген е трудна, но не неизпълнима.

Относно актуалната политическа действителност в страната, евродепутатът каза следното:

"Аз не бих употребил думата "сглобка". Формирането на правителството е много трудно решение, което беше взето от партии с много тежки взаимовръзки. Важно е, че имаме смелостта да взимаме такива решения за една управленска формула, която към момента работи добре. Който носи голямата отговорност, той поема големите удари в политиката. Аз съм сигурен, че това беше вярното решение", смята той.

Според него успехът на едно управление не може да се мери за два или три месеца. 

"Аз виждам една добра тенденция на управление на българската икономика, тя има нужда от засилване. Имаме нужда от трезв, спокоен, конструктивен диалог какви мерки може да се вземат. Имаме нужда от аргументирани спорове, твърде много популизъм и неизживяна предизборна кампания има в българската политика. На този фон правителството дава на обществото спокойствието, от което се нуждаят хората", допълни Кънев.

Чрез хакерски атаки е имало проникване и опити за изнудване, които моментално са били пресечени, смятат нашите източници. Според тях Трактора се е заблудил, надценявайки своите възможности и се е сблъскал с многократно по-подготвени и силни от него субекти.

Преди време имаше хакерска атака срещу застрахователната компания „Лев Инс“, за чийто собственик от години е считан Алексей Петров. Това е станало в момент, когато той е звънял на служители на ДАНС, за да им каже, че скоро ще се появи там на висока позиция. Дори се интересувал дали може да има проблеми с допуска му до секретна информация.

Хакер с псевдоним „Емил Кюлев“ бе разпратил изтеглена база с лични данни на над 2 млн. български граждани до редица медии. Информационният масив съдържал имена, ЕГН, номера на лични карти и адреси на бивши и настоящи клиенти на застрахователната компания „Лев Инс“.

От застрахователното дружество категорично отрекоха да са допуснали теч на информация, като твърдяха, че има разминавания на данните на клиентите им.

Припомняме, че бившият началник на киберотдела в ГДБОП Явор Колев, напусна службите за сигурност преди време и се оказа важен фактор в компанията „Лев инс“. Той оглавява „ Информационни технологии и Киберсигурност“ в застрахователната компания.

Колев бе също така член на Комисията по хазарта, когато там са се случвали промените в Закона за хазарта, които позволили на фирми на Васил Божков да внесат такси, които по-късно прокуратурата, начело с Иван Гешев твърдеше, че са ощетили държавата с над 600 млн лева. Заведени дори бяха досъдебни производства на някои членове на комисията, но Явор Колев и министърът на финансите по онова време Владислав Горанов, който е принципал на комисията, останаха незасегнати.

По този повод Божков написа пост във Фейсбук на 24.02.2020 г.: „Топ ченгето Явор Колев и той беше член на комисията по хазарта, но не чувам за него нищо да се говори…“.

От своя страна Колев заяви, че не познавал бизнесмена и няма нищо общо със скандалните редакции на текстове в Закона.

След това изведнъж се оказа при Алексей Петров.

Киберпрестъпността е престъпна дейност, която използва или атакува компютър, компютърна мрежа или мрежово устройство. Повечето кибератаки се извършват от киберпрестъпници или хакери с цел финансова изгода. Целта на кибератаките обаче може да бъде и извеждане от строя на компютри или мрежи – по лични или политически причини.

Дали Трактора се е забъркал в нещо такова, засега са само догадки и една от версиите за неговия разстрел.

Киберпрестъпленията се извършват от лица и организации – добре координирани групи, които използват модерни техники.

Ето някои от киберпрестъпленията:

Имейл и интернет измами-кражби на цифрова самоличност (кражба на самоличност и експлоатация)

Кражба на данни от платежни карти и друга финансова информация

Кражба и препродажба на корпоративни данни

Кибер изнудване (изнудване за пари под заплаха от атака)

Атаки с помощта на ransomware (вид кибер изнудване)

Кибер шпионаж (получаване на неоторизиран достъп до правителствени или корпоративни данни)

Прекъсване на системи за компрометиране на мрежата

Преди дни ютубърът Станислав Цанов публикува запис на негова среща с Алексей Петров, на която бил заплашен от бившата барета, да не разследва темата за манипулирането на изборите в България. Трактора го предупреждава, че ако не се вслуша в съвета му, може да му се случат някои неща.

Дали Алексей Петров е имал контакти с важни хора от "Информационно обслужване", където се държат в тайна много неща, свързани с изборите?

Няма да навлизаме в тези сюжети, но те „плачат“ за прокурорско внимание и разследване от страна на специалните служби. Съмненията ги има отдавна, но отговорите ги няма.

Фрог нюз