Това заяви пред Нова телевизия Яни Янев от Съюз на производителите на растителни масла.

Повод за коментара му са протестите на земеделците, които недоволстват заради отмяната на забраната за внос на стоки от Украйна. 

“Мога със сигурност да кажа, че ако ние натоварим нашите мощности да работят с по-висок капацитет, това се отразява съществено на цените. Но основното в себестойността на слънчогледовото олио е цената на суровината”, посочи Яни Янев, Съюз на производителите на растителни масла.

Той допълни, че фабриките за преработване ще затворят при липса на суровина, но това не означава, че у нас няма да влиза продукция от други места: 

“Сигурно ще затворим, ако няма откъде да купим количества суровина. Ние сме един отворен пазар, забранен е вносът от Украйна, но слънчогледово олио може да влезе отвсякъде. Ние ще затворим фабриките, няма да произвеждаме българско, но ще влезе от други места”.

Атанас Атанасов от Федерацията на развъдните организации в говедовъдството посочи, че животновъдството разчита на по-евтина продукция, но забраната за внос на зърно няма да попречи на националната политика в България. Той даде пример, че продуктите, за които не е имало забрана като суровото и сухото мляко, не са довели до понижаване на цените за потребителя. Позицията му идва след като правителството мотивира решението си да премахне забраната за внос с това, че украинското зърно би спомогнало за намаляване на инфлацията. 

По темата за поканата за квоти какви стоки, в какво количество, за какъв период от време да се разпределят Атанасов посочи, че това не зависи от правителството. 

“Съгласно решението на ЕС за разрешаване на вноса от Украйна това се решава от украинското Министерство на икономиката. Ако има разрешение от украинското министерство за износ към България, нашето правителство не може да попречи”, добави той.

Това каза в ефира на NOVA eкспертът Георги Ангелов.

„За слънчогледа – ние преди ползвахме и произвеждахме малко слънчоглед. Ние продължаваме да произвеждаме малко слънчоглед”, допълни той.

Не на това мненние е Светлана Боянова, изпълнителен директор на Националната аграрна камара.

"Всеки, който подкрепя протестиращите, явно ще звучи като терорист в ушите на акад. Николай Денков. Аз съм майка и искам да храня децата си с вкусна и безопасна храна.

Възмущението е голямо – премиерът не се извини дори, той като министър-председател си позволи да измести фокуса от реалните искания на производителите към коли, яхти и вили”, коментира тя.

По думите ѝ не е лъжа, че има някои земеделци, които взимат огромни суми субсидии, но тя попита това какво общо има. „Няма субсидия за зърно, има субсидия за площ.”

Това заяви пред bTV зам.-председателят на Комисията по земеделие в НС Росен Костурков.

По думите му България най-вероятно няма да се включи в продължаването на забраната, защото няма смисъл за нас.

"По-скоро има някакво неразбиране", коментира Костурков. Той допълни, че забраната у нас ще бъде отменена.

„България произвежда слънчогледово семе два пъти по-малко отколкото е капацитетът на преработвателите у нас. Страната ни е огромен преработвател на слънчогледово семе. Произвеждаме рафинирано олио и бял слънчоглед – експортни стоки с висока добавена стойност“, отбеляза той.

"Държавата е загубила около 200 милиона тази година от ДДС само от забраната на внос на зърното", категоричен бе зам.-председателят на Комисията по земеделие в НС.

Междувременно се подготвят протести заради отпадането на забраната за внос на украинско зърно. Слънчогледът е една от културите, които са „ябълките на раздора“ - да отпадне или да остане забраната за внос на украинско зърно.

Зърнопроизводителят Мария Дикова е категорично против отпадането й.

„Това означава нашата продукция да остане в складовете. Все още има 6000 тона непродаден слънчоглед от миналата година. Очаква се производството в нашия бранш да е от около 2 милиона лева. В момента, в който се заговори за тази декларация, търговията спря, цената се срина. Произвели сме продукция с много добри показатели, но интерес към нея няма“, коментира тя.