"Премиерът показа, че изобщо не познава как функционира земеделският бранш в рамките на обща селскостопанска политика. Той много удобно забравя, че нашите български фермери са абсолютно както всеки един европейски фермер в този ЕС. Правилата са едни и същи", заяви  Боянова, 

"Протестните действия не са само за вноса от Украйна на зърно, а и за всички останали въпроси, които касаят сектора на плодовете и зеленчуците, на животновъдите, на пчеларите - там темата за вноса от трети страни, включително Украйна, е изключително сериозен. Ние се борим за една конкурентна среда и нищо повече. Повече от 22 организации са включени в този протест. В протеста става въпрос за нещо много голямо - става въпрос за осигуряването на храната на българите... Понеже това води до дисбаланс между отделните сектори, ЕС разрешава на страните-членки една част от парите, които се дават на площ за всички да бъде заделена само за сектори като плодове и зеленчуци, като животновъди. Всички страни-членки могат да заделят 13% от бюджета, който е 700 млн. евро на година и ги дават на тези производства. Това е регламент, директно приложим. Ние в протестите не говорим за това. Това смесване на темите е изключително арогантно - не познаване на темата. Протестите са за защита на производството, а не за субсидиите", бе монологът на Боянова.

Очевидно е, че общественото мнение се обърна срещу земеделците, изказа мнението си Тихомир Безлов, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията.

"Концентрацията на собственост и обработваема земя - България е номер 1 в ЕС. Страните, които са пред нас, са Чехия и Словакия - при тях говорим за кооперативи. Това, което се случи в България - има една свръхконцентрация и разпределяне на всички тези субсидии върху една много малка група. В резултат на разпределението на субсидиите, в България се постигна чудовищна концентрация на собственост. Последицата е, че всички тези дребни, за които плачете, на практика ги размазахте. Земеделците намаляват с явно видимата причина, че има едни големи семейства, които просто изтикват всеки", коментира той.

"Стига сте говорил глупости, айде, стига сте манипулирали гражданите...", закрещя шефката на камарата и прекъсна социолога, който се опита да обясни, защото обществото е настръхнало срещу зърнопроизводителите, но бе заглушен от нова тирада на дамата..

"Не, не, няма, ще прекъсвам, и вие прекъсвайте! Не мога да понеса да манипулирате", продължи цирка представителката на протестиращите. Според нея в медиите се пишело глупости за зърнарите,  за които е обидно да бъдат наричани така.

"Очакваме да се подходи професионално, не политически, към проблемите, които сме поставили и които не касаят субсидии, а касаят конкурентни пазари. Очакваме конкретни предложения, които да бъдат подхванати, а не говорени само и единствено за медиите", продължи да съска Боянова. Тя заяви още, че настояват за преразглеждане на решението за отмяната на забраната на украински стоки. Очакваме и държавата да създаде условия, за да потърсим пазари.

Решението според Тихомир Безлов: "На първо място трябва да се преговаря смислено. Начинът, по който зърнарите подходиха, беше, че те се отказаха да преговарят. Това, което се надявам, че този протест и тази конфронтация ще направи е, че най-накрая ще постави фокуса върху проблемните точки в производителите в селското стопанство. Една от големите теми е тази концентрация".

Водещата през цялото време се опитваше да вземе мерки да озапти гневната гостенка. Накрая тегли чертата на спора с  категорични думи към земеделската дама: "Участието ви днес обяснява защо не ходите и няма да отидете при премиера на разговори и защо той използва термина за терористите".

Зърнарите ще протестират в цялата страна, след като парламентът прие да вдигне забраната за внос на украинско зърно у нас. Предложението бе на Министерския съвет, който поиска да се отмени забраната за внос на украинско зърно, която бе наложена от служебното правителство през пролетта на тази година. Решението тогава бе взето по примера на още четири държави в Централна и Източна Европа заради опасенията на бранша от загуби заради евтината украинска продукция. 

 МС обаче посочи, че решението тогава е довело до загуби в бюджета, а ако забраната бъде отменена, вносът на зърно ще намали инфлацията. 

Днес зърнопроизводителите бяха поканени на разговори с премиера Денков, който по-късно заяви, че "няма да преговаря с терористи" и посочи, че от бранша се държат точно като такива през последните два дни, поставяйки искания, които трябва да бъдат изпълнени незабавно. По-късно Денков заяви, че е готов на диалог. 

"Остро осъждаме използваната квалификация от премиера акад. Николай Денков, че земеделските производители са терористи затова, че отстояват правата си. Протестите са демократично средство за изразяване на позиция и защита на интересите във всяка страна - член на ЕС", посочват в позицията си от Българския фермерски съюз. 

"Правителството и земеделският министър Кирил Вътев вече 100 дни отказват да си говорят с браншовите организации за проблемите и оказването на помощ. Изцяло имаше липса на комуникация. Решиха да седнат на масата за преговори, когато дойде време за протести", коментира Георги Стоянов, председател на БФС.

Според него именно заради липсата на диалог, за първи път от години целият сектор излиза заедно на общ протест.

"Искаме да подчертаем, че за нас демократичните протести, стачки, демонстрации и шествия са конституционно право на всеки български гражданин, което никой не може да ограничава, нарушава и отнема. Апелираме за спазване на демократичните практики, своевременно пресичане на опитите за провокации и нагнетяване на напрежение и недопускане на насилие от всички страни", подчерта Георги Стоянов.

Това заяви пред медиите акад. Николай Денков, който очаква да се срещне днес с представителите на зърнопроизводството в страната преди в понеделник зърнарите да излязат на национален протест. 

До тук се стигна след като парламентът взе решение по предложение на правителството да премахне въведената през пролетта забрана за внос на украинско зърно. Ембаргото бе наложено от служебното правителство на Гълъб Донев, което последва примера на още четири държави. Настоящата изпълнителна власт обаче поиска тя да не бъде удължавана допълнително и посочи, че е ощетила с милиони бюджета, а освен това вносът на зърно от Украйна ще намали инфлацията. 

Вчера Европейската комисия взе решение да не удължава ембаргото, но еднолично Словакия, Унгария и Полша решиха да продължат ограниченията. 

Денков заяви, че очаква зърнопроизводителите да седнат на масата за преговори и да се говори по същество.

Това заяви пред Българското национално радио евродепутатът Радан Кънев. 

Коментарът му идва след вчерашната реч на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за състоянието на съюза. В нея тя призова България и Румъния да бъдат пуснати възможно най-скоро в Шенген. От Австрия обаче отново посочиха, че няма смисъл да се говори за разширяване на безвизовото пространство в момента. 

Австрия блокира присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство, опасявайки се от прилив на незаконни мигранти.

Радан Кънев посочи, че шансът ни за членство в Шенген до края на годината е реален, но не е много голям. 

Във връзка с вноса на украинско зърно той изрази тревожност от липсата на спокоен дебат. Депутатите се скараха по темата, въпреки че днес мнозинството прие отмяната да бъде отменена. Министерският съвет се обяви за отмяна на ембаргото върху украинското зърно, което бе наложено от служебното правителство през април, след като още четири държави в ЕС наложиха едностранна забрана заради оплаквания на бранша и предупреждения за огромни загуби. Европейският съюз позволи ембарго, което изтича през есента. От кабинета “Денков” обаче заявиха, че забраната за внос на зърно на практика е ощетила бюджета с милиони, а освен това според изпълнителната власт премахването й ще намали инфлацията.

Против идеята бяха от БСП, “Възраждане” и ИТН. Зърнопроизводителите пък плашат с протести. В събота предстои среща с бранша. 

"Чуват се крясъци, поляризация и популизъм, по-малко се чуват сериозните аргументи. Не чух от българските зърнопроизводители сериозни аргументи в посока, че става дума за борсова стока със световна цена. Цените се определят от нивата на борсите, свързани с доставка на няколко големи международни пристанища. Миналата година проблемът, който българските зърнопроизводители твърдяха, че изпитват с ниската цена на зърното, не се реши със спирането на вноса от Украйна, защото международните цени бяха изключително ниски, а нашите зърнопроизводители бяха пропуснали по безотговорен начин и в очакване на свръхпечалби момента да продадат стоката си на значителна печалба", коментира Кънев. 

Кънев посочи, че сериозно решение по въпроса за украинското зърно на европейско ниво ще се вземе, след като минат изборите в Полша, която има портфолиото на земеделския комисар. Парламентарният вот в Полша ще се проведе на 15 октомври. 

До края на тази година ще бъде разкрит нов кризисен център в Самуил, област Разград, в който подкрепа могат да потърсят 15 жертви на насилие. С държавно финансиране ще бъде увеличен капацитетът на кризисния център в Перник – от 16 на 40 места.

Решението на правителството идва на фона на зачестилите случаи на домашно насилие в страната. Днес дойде поредната фрапираща новина от Сандански, където мъж преби и подстрига жената, с която живее. Малтретираната жена е на 27 години. Побоят е станал през нощта на вторник срещу сряда. На сутринта пребитата и остригана жена е потърсила помощ от социалните служби в Свищов, от където са подали сигнала за домашното насилие до полицията.

В момента пострадалата се намира в кризисен център. 

В днешната среща при премиера Денков са участвали още вицепремиерът и министър на външните работи и Мария Габриел, която е председател на Националния съвет за превенция и защита от домашното насилие, министрите на труда и социалната политика Иванка Шалапатова и на вътрешните работи Калин Стоянов, заместник-министрите на образованието и науката Емилия Лазарова и на правосъдието Георги Николов.

Към момента кризисните центрове могат да приемат 321 пострадали. Целта е общият капацитет да бъде увеличен на 774 места – за 479 деца и 295 пълнолетни, заяви министър Шалапатова.

Общините трябва да планират разкриването им в бюджетите си. 

Първоначалната и адекватна реакция при случаите на насилие е най-важна, подчерта министър Стоянов. От МВР вече изготвят нови методически указания за действията на полицейските органи по Закона за защита от домашното насилие, с подробно разписани механизми за действие на всеки един етап от получаването на сигнала, посещението на място, разговора с пострадали, работата с извършителите и т.н. Според министъра на вътрешните работи се наблюдават значителен ръст на случаите на домашно насилие и трайно увеличение на образуваните досъдебни производства спрямо миналата година. Ще се направи анализ на причините.

Вече е започнало обучението на 40 педагогически специалисти от регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование (РЦПППО), които ще оказват методическа подкрепа за превенция на насилието и тормоза в училище. Подготвят се също 20 психолози от Националната мобилна група за психологическа подкрепа към Министерството на образованието и науката. Те ще работят в сферата на киберсигурността и срещу насилието в интернет.  Подготвят се и законови промени с цел въвеждане на медиация на конфликти на регионално ниво с цел подобряване на комуникацията между образователните институции и родителите, особено в случаите, в които децата са жертва на проблеми между родителите.

Министерството на правосъдието (МП) работи по разширяване на възможностите за безплатна правна консултация за жертвите на насилие. Тя е регламентирана в меморандум за сътрудничество и партньорство между МВР, МП, Националното бюро за правна помощ и адвокатските колегии. 22 юристи от Софийска адвокатска колегия са изявили желание да се включат в списъците на Националното бюро по правна помощ през последния месец. Обсъжда се и увеличаването на работното време на Националния телефон за първична правна помощ, който министерството поддържа.

I am grateful to Bulgaria for its decision not to prolong restrictions on Ukraine’s agricultural exports after September 15th.

I thank PM Nikolai Denkov and his team, as well as Bulgarian parliamentarians who supported this move.

Bulgaria sets an example of true solidarity.

— Volodymyr Zelenskyy / Володимир Зеленський (@ZelenskyyUa) September 14, 2023

Това написа в Twitter украинският президент Володимир Зеленски, след като депутатите приеха предложението на правителството да не се удължава ембаргото върху украинското зърно, наложено от служебното правителство през април. Тогава кабинетът на Гълъб Донев последва примера на още четири европейски държави, които забраниха вноса на земеделски продукти от Украйна заради недоволството на производителите, които се оплакаха от загуби. 

От кабинета “Денков” обаче заявиха, че забраната за внос на зърно на практика е ощетила бюджета с милиони, а освен това според изпълнителната власт премахването й ще намали инфлацията. След като многократно, включително и вчера, земеделският министър Кирил Вътев се е обявявал против премахването на забраната, днес той подкрепи кабинета в намеренията му. 

Против предложението гласуваха от “Възраждане”, БСП и ИТН. 

В събота се очаква среща с представители на бранша, които плашат с протести.

"От БСП сме последователни, няма как да подкрепим поредния лош бюджет за София и софиянци, каза председателят на столичните социалисти. - Още вчера, на заседанието на Комисията по икономика, собственост и дигитална трансформация направих едно предложение. Казах и продължавам да твърдя, че от БСП сме готови да подкрепим единствено и само средствата за заплатите на учителите в новите ясли и детски градини, същото така увеличението на възнагражденията на културните дейци, както и тези на служителите в общинските предприятия и администрацията. Не бива тези служители да страдат, заради некомпетентността на управляващите от ГЕРБ-СДС в Столична община. Всичко това обаче трябва да бъде изнесено в отделен доклад от този за Бюджет 2023. Друго няма как да подкрепим".

Иван Таков беше категоричен, че от касовото изпълнение на бюджета за 2022 година лъсва за пореден път въпиещата некомпетентност и липса на управленски и административен капацитет на управляващите в Столична община. "От изпълнението на бюджета за миналата година се вижда, че от капиталовата програма са останали неусвоени 200 млн. лв. А за 2021-ва неусвоените средства от нея са 300 млн. лв. За 2022 година бюджетът е изпълнен едва на 80% - това е провал, посочи Иван Таков. - И след всичко това постоянно слушаме обяснения, че нямало пари. Напротив! Пари има. Просто управляващите в СО не умеят да планират. Не се научиха за 15 години. Освен некачествените ремонти, управляващите в София направиха през този мандат такива огромни пропуски, заради които десетилетия напред софиянци ще страдат. Една трета от града ни ще бъде без канализация. ГЕРБ-СДС продължават да държат София не в 20-ти, а в 19-ти век. Срамота!".

Председателят на БСП - София отбеляза, че всяка година групата на социалистите прави аргументирани предложения по приходната и разходната част на бюджета, както и по капиталовата програма. "Те обаче никога не биват приемани, добави той. - А при отчета на всеки бюджет виждаме колко правилни и верни са били тези наши предложения по него".

Вътев заяви пред депутатите, че четири пъти е защитавал тезата, че ембаргото върху украинското зърно трябва да бъде удължена, но днес е солидарен с аргументите на премиера и финансовия министър. Вчера лидерът на ПП Кирил Петков призна, че има разнобой с позицията на земеделския министър. 

Припомняме, че вчера на брифинг Асен Василев заяви, че наложената от служебното правителство на Гълъб Донев забрана за внос на зърно от Украйна е нанесла щети върху бюджета и ни е лишила от милиони приходи, а освен това прогнозира, че с отмяна на ембаргото ще се понижи и инфлацията. Такъв аргумент изложи и премиера акад. Николай Денков. 

Забраната за вноса на украинско зърно беше наложена през април от служебното правителство, което последва примера на няколко други държави в Европа - Румъния, Словакия, Унгария и Полша. Петте държави се опасяват от загуби, тъй като Украйна е мощна аграрна сила. 

В  събота предстои среща със зърнопроизводителите, за да се чуят притесненията и въпросите им.