В разгара на политическата и обществена буря, предизвикана от масовите протести срещу проекта за държавен бюджет за 2026 г., днес в Министерството на финансите се състои ключова среща между държавата, бизнеса и синдикатите. Тя ще определи дали документът ще бъде преработен с частични отстъпки, или ще се наложи да се изготви изцяло нов вариант. Решението идва след втория голям протест в понеделник вечерта, на който десетки хиляди граждани излязоха на улиците под надпис „Няма да позволим да ни излъжат!“, настоявайки за пълното оттегляне и пренаписване на бюджета. Управляващата коалиция ГЕРБ-ДПС вече е готова на компромиси, но пълното приемане на исканията на бизнеса и синдикатите може да увеличи дефицита над 4%, което би застрашило европейските критерии за еврото.
Срещата е насрочена за сутринта в сградата на финансовото министерство и ще включва представители на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и правителството. Според информация от кулоарите, фокусът ще бъде върху балансиране на приходите и разходите, без да се увеличава таванът на дълга. През миналата седмица ГЕРБ обяви отстъпки: отказ от повишаване на данъка върху дивидентите от 5% на 10%, намаляване на увеличението на осигурителните вноски от 2% на 1% и отмяна на задължителното използване на одобрен софтуер от НАП за отчитане на обороти. Тези мерки са стъпка към компромис, но синдикатите и бизнеса настояват за по-широки реформи.
Пълното приемане на всички искания обаче би довело до дефицит над 4% от БВП, докато европейските стандарти за еврото изискват не повече от 3%. За да се запази сегашният дефицит, държавата ще трябва да намери допълнително поне 2 млрд. евро приходи. КНСБ предлага конкретни стъпки: намаляване на капиталовата програма с минимум 300 млн. евро, която според тях е „раздута“ с 25% годишно и нереалистична, особено с парите от европейските фондове и Плана за възстановяване. Това отрязване няма да засегне сериозно инвестициите, твърдят синдикатите. Друга мярка е ръст на минималните осигурителни доходи, които не са пипани от десетилетие – това ще донесе 130 млн. евро допълнителни приходи и ще свие сивата икономика.
КНСБ още предлага всички социални плащания да не се връзват с коефициент от минималната работна заплата. Това би спестило 200 млн. евро и би позволило по-бързо повишаване на заплатите в дългосрочен план, без да натоварва бюджета. „Трябва да имаме бюджет преди Коледа, да намерим формули, които властта не намери. Ние и бизнесът предлагаме варианти“, коментира председателят на КНСБ Пламен Димитров в интервю за bTV. Той подчерта, че синдикатите и КРИБ няма да се присъединят към опозиционните протести, но са оптимисти по отношение на диалога. „Очакваме ключова среща с властта, диалогът е възстановен. Беше ни казано, че този бюджет няма алтернатива, но вече има. Трябва да се справим с дефицита. Засега сме оптимисти“, добави зам.-председателят на КРИБ Боян Николаев.
Ако не се постигне разбирателство днес, вариантът за пълно оттегляне и нов проект остава на масата. Това би отложило гласуваното до средата на декември, рискувайки бюджетна блокада и забавяне на заплатите в публичния сектор. Фонът е положителният финансов отчет на министърката Теменужка Петкова от понеделник вечерта. Според него, приходите към края на октомври са нараснали с 8,64 млрд. лв. спрямо миналата година, главно благодарение на данъчно-осигурителните постъпления (7,334 млрд. лв. ръст). Това е най-високият скок за последните години, доказателство за успеха на мерките срещу сивата икономика.
Бюджетният дефицит достигна 6,59 млрд. лв. (2,98% от БВП), включително отрицателно салдо по европейските средства от 2,115 млрд. лв. Петкова подчерта, че в началото на ноември ЕК е отпуснала втория транш по Плана за възстановяване – 860 млн. лв., а в края на годината се очаква третият за 3,2 млрд. лв. Това ще компенсира голяма част от дефицита. „Мерките ни дават резултат – приходите растат, сивата икономика свива“, заяви тя, напомняйки за европейските критерии, които България трябва да спазва, особено след старта на еврото с циркулацията на монети.
Срещата днес е тест за способността на коалицията да намери баланс между обществения натиск и фискалната дисциплина. Опозицията от ПП-ДБ, която организира протестите, настоява за оставка на кабинета и предсрочни избори, обвинявайки ГЕРБ-ДПС в „елитни договори“. Президентът Румен Радев подкрепи исканията, определяйки инцидентите от понеделник като „мафиотска провокация“. Бизнесът и синдикатите обаче остават извън уличните акции, фокусирайки се върху диалога. Ако компромисът се постигне, бюджетът може да бъде гласувано преди Коледа; иначе, страната рискува икономическа нестабилност.
Експерти по публични финанси виждат в предложенията на КНСБ реалистичен подход: „Намаляването на капиталовата програма и ръстът на осигурителните доходи са стъпки към справедливост, без да се рискува еврото“, коментира икономистът Иван Иванов в интервю за национални медии. За България, която току-що влезе в еврозоната, тази среща е ключова за запазване на доверието на ЕС и бизнеса. Докато София се събужда с почистени улици след вчерашните безредици, очите са вперени в финансовото министерство – дали диалогът ще надделее над гнева.
