Стана ясно, че по всяка една от поставените от протестиращите точки – или можем да предложим решение, или може да обясним как ще търсим решение в най-кратки срокове. Това заяви премиерът Николай Денков след среща с контактната група на протестиращите земеделци в МС. Министър-председателят подчерта, че до 30 септември ще бъдат изплатени всички субсидии, дължими на земеделските производители.

„След малко ми предстои разговор с премиера на Украйна, на който ще обясня, че днес с протестиращите сме обсъдили, че ще има определена квота за България, и тя ще бъде разрешена за внос у нас, когато сме уточнили колко голяма ще е тя. В близкия период ние няма да позволим внос на слънчоглед от Украйна”, подчерта Денков.

По думите му по отношение на останалите продукти - царевица, пшеница и рапица , за които зърнопроизводителите искат забрана за внос – и в момента се водят преговори между ЕК и Украйна, заедно със земеделските министри на държавите членки. „Не знам какъв ще бъде изходът от преговорите, но ще направим всичко възможно те да бъдат включени. Ако не – на двустранна основа ще проведем преговори с Украйна за тях”.

Той бе категоричен, че до момента не са установени каквито и да било проблеми с качеството на продуктите, внасяни от Украйна.

Министърът на финансите Асен Василев заяви, че вносът на слънчоглед от Украйна ще бъде разрешен, когато има ясни коичества, които са договорени между преработвателите и производителите в България, като българската продукция ще бъде реализирана с приоритет.

Стана ясно, че по всяка една от поставените от протестиращите точки – или можем да предложим решение, или може да обясним как ще търсим решение в най-кратки срокове. Това заяви премиерът Николай Денков след среща с контактната група на протестиращите земеделци в МС. Министър-председателят подчерта, че до 30 септември ще бъдат изплатени всички субсидии, дължими на земеделските производители.

„След малко ми предстои разговор с премиера на Украйна, на който ще обясня, че днес с протестиращите сме обсъдили, че ще има определена квота за България, и тя ще бъде разрешена за внос у нас, когато сме уточнили колко голяма ще е тя. В близкия период ние няма да позволим внос на слънчоглед от Украйна”, подчерта Денков.

По думите му по отношение на останалите продукти - царевица, пшеница и рапица , за които зърнопроизводителите искат забрана за внос – и в момента се водят преговори между ЕК и Украйна, заедно със земеделските министри на държавите членки. „Не знам какъв ще бъде изходът от преговорите, но ще направим всичко възможно те да бъдат включени. Ако не – на двустранна основа ще проведем преговори с Украйна за тях”.

Той бе категоричен, че до момента не са установени каквито и да било проблеми с качеството на продуктите, внасяни от Украйна.

Министърът на финансите Асен Василев заяви, че вносът на слънчоглед от Украйна ще бъде разрешен, когато има ясни коичества, които са договорени между преработвателите и производителите в България, като българската продукция ще бъде реализирана с приоритет.

С допълненията, които се приемат, законът вече ще влезе в зала и ще се опитаме да изпълним всички препоръки по процедурата за борба с прането на пари и финансиране на тероризма, заяви Маноил Манев, депутатът от ГЕРБ и заместник-председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.

„Не се променя кой знае колко духа на закона. Някой лица отпадат, което е добре, защото ние през цялото време на приемането на този закон се опитваме да ограничим кръга от лица към който той се отнася.

Сега някой юридически лица с нестопанска цел отпадат от проверките, които трябва да се изпълняват по този закон. Освен това се завишават някои критерии към тези, които са в обхвата”, добави той.

Манев каза, че голяма част от законопроекта е насочена към електронните пари, банкови взаимоотношения свързани с облигации и акции и др. „Целта на този закон е да се знае собственика на средствата и къде отиват те, за да не могат те да отиват към терористични организации или към изпирането на пари придобити от престъпна дейност”, поясни той. Манев каза, че е имало предложения за повишаване на горния праг на санкциите, но те са били оттеглени.

„Остават си същите санкции“, каза той и добави, че в много европейски държави, в които действа закона, санкциите са огромни, докато при нас те са фиксирани суми и тази политика продължава от 2018 г., когато законът е бил приет.

Това написа в свой анализ за Дойче веле политологът проф. Евгений Дайнов. Вижте и цялата публикация:

"В понеделник цял ден слушах репортажи от "метежа на милионерите". Та се сетих за различните бунтове на феодалите из Европа в началото на модерното време. Там, в Европа, след векове брожения феодализмът все пак беше победен от буржоазията. В България обаче буржоазната революция сякаш все още не се е случила. А отдавна е време. Все пак сме в 21-и век. По-окумуш народите свършиха тази работа преди 200-300 и дори 400 години. По-изостаналите - преди 100-150. Срамно назад сме с този материал.

А когато едно историческо събитие не се случи навреме, следва загниване на обществените отношения. Съвършено гнила е например следната ситуация: милионери латифундисти ("зърнари"), въоръжени с американски трактори, купени с европейски пари, се опитват да наранят Украйна и да свалят българското правителство, което ѝ помага във войната, за да услужат на Путин.

Кои са "зърнарите" и какво искат

Евразийската насоченост на "протеста" бе ясна още преди някой зърнар да си е отворил устата за обяснения. Но в края на понеделнишкия следобед дневният ред бе вербализиран: "Всичко е работа на американците! Украинците искат да ни отровят! Това правителство е сбирщина от американци и целта му е да ликвидира българското земеделие! По-добре този Европейски съюз да го няма, по-добре ще сме!". Единственото, което липсваше (засега), бе: "Искаме да дойде Путин!".

Буржоазната революция - това е бунтът на плащащия данъци народ срещу монополите и привилегиите на феодалите. Монополите, привилегиите, властовият произвол на феодалния елит са заменени с равенство на всички пред закона и на пазара.

Българските зърнари в момента не се борят за права. Както всички феодали, те се борят за привилегии - тоест, за присвояване на права и блага от нас, цивилните.

Аз карам кола на 18 години. Моите колеги из Европа карат коли на по 10-15 години. Ние обаче плащаме за това зърнарите да карат поршета, майбаси и яхти. Това е привилегия. Но тя не им е достатъчна. Искат още. Настояват, както средновековните феодали, да бъдат изключени от конкурентната среда: да имат привилегията да не бъдат обдухвани от ветровете на конкуренцията, в които се въртим всички останали, които ги издържаме. Отгоре на всичко искат да ни продават на нас тук в България най-скъпото зърно на света.

При феодализма феодалите имат привилегии, докато обикновените хора имат единствено задължения. Как изглежда това? Чул, да речем, владетелят на Златарица, че владетелят на Елена го напопържил на банкет в Търново. Решава да му отговори с война. Събира златарчани и им съобщава: "Тръгвам на война с еленчани. От теб, Стояне, искам две коли ечемик за конете. От теб, Драгане, искам пет товарни мулета за оръжията ми. Петкане, големият ти син е вече на 15 - искам го за оръженосец. От всички ви искам освен това 30 прасета и 50 пешаци за тази кампания".

В тази ситуация няма как Петкан, да речем, да каже на феодала: "Това, че имаш проблем с владетеля на Елена, си е твоя работа. Аз с него проблем нямам и в твоята война няма да участвам". Ако каже нещо подобно, ще се окаже без земя за обработване и без покрив над главата си. А може и да се окаже обесен на някоя клонеста върба.

Подобни отношения обясняват защо наред със зърнарите в "протеста" се включиха и по-малки производители. В случая те играят крепостни. Същата роля играят редовите лекари и сестри, когато излизат да протестират за това директорът на тяхната болница да получава заплата, която е десетки пъти по-голяма от техните. Същото правят и онези миньори, които от време на време гледаме да маршируват в дрипи, сякаш взети от роман на Дикенс, за да запазят възможността на техния господар да продължава да извлича от тях свръхпечалби.

Искат да ни удавят в катастрофални цени

Досега феодалните отношения бяха вкоренени в определени сектори и географски региони на страната. Днес обаче искат да удавят всички ни в катастрофални цени на зърното и слънчогледа. Проблемът се превърна в системен не само защото сме замесени - щем или не - всички. Но и защото евразийската насоченост на "метежа на милионерите" представлява непосредствен риск за националната сигурност.

Той е риск и за самите зърнари, но те не го разбират, защото всъщност дори не са същински феодали. Онези, средновековните, все пак бяха аристокрация, обучавана да управлява. Тези са довчерашни крепостни, внезапно оказали се на върха на хранителната верига. Изобщо не си представят например, че украинците пазят и тях. Ако украинците бяха паднали и руснаците бяха продължили насам, на терена нямаше да остане ни един зърнарски майбах, порше, яхта или американски трактор; или дори тоалетна чиния или пералня от личните палати на зърнарите. Всичко отдавна щеше да е в Бурятия, Якутия или околностите на Омск.

Вместо да се опитват да задушат Украйна в полза на Путин, зърнарите би следвало да благодарят на украинците за закрилата. Не да вдигат бунтове против украинското производство, а да правят волни пожертвования за украинската армия, така щото да опазят майбасите си от руските войски.

Феодалното безобразие не може да продължава, ако искаме да живеем в нормално общество. Време е за буржоазна революция. Тя може да стане и "отгоре" - и това е днес историческата задача, стояща с пълна сила пред настоящото управление."

Автор: Евгений Дайнов, Дойче веле

В разговор с израелския министър-председател Мъск посочи, че платежната система е единственият ефективен начин за противодействие на ботове.

Мъск отдавна беше коментирал, че решението му за премахване на ботовете и фалшивите акаунти в платформата на социалната медия е да се въведе такса за проверка.

Откакто оглави Twitter миналата година, милиардерът си постави за цел да насърчи потребителите да плащат за подобрена услуга, която сега се нарича X Premium.

Това се случва чрез предоставяне на платените абонати на повече функции, като например по-дълги публикации и по-голяма видимост в платформата.

Въпреки че компанията има откровен финансов интерес да таксува потребителите, Мъск подчерта, че принуждаването на хората да плащат за услугата има за цел да се справи с ботовете.

"Създаването на един бот струва много малко", отбеляза той. "Но ако някой трябва да плати дори няколко долара или повече, някаква незначителна сума, ефективната цена на ботовете е висока".

Към момента X Premium струва 8 долара (14.73 лв.) на месец в САЩ. Цената варира в зависимост от това в коя държава се намира конкретният абонат.

„Действащите процедури и законът за МВР предвиждат този начин за полицейско предупреждение - предупредителните изстрели да са в безопасна посока. Няма нещо извънредно, че полицаят е стрелял във въздуха. Най-вероятно после е стрелял по извършителя“.

Това каза в предаването „Тази сутрин“ доц. Милен Иванов, бивш зам.-ректор на Академията на МВР.

На 18 септември в полицията е получен сигнал, че в района на столичен хотел трима непознати са нападнали две момичета. На място са изпратени полицейски екипи. При преследването са произведени предупредителни изстрели в безопасна посока, но бегълците не спрели. При произведен още един изстрел е ранен един от тях - 18-годишен. Незабавно е откаран в болница, но по-късно е починал.

„Полицейските служители не използват оръжия само при непосредствена заплаха за тях. Законът казва две неща - чл. 12 е за неизбежната отбрана, която се простира и за трети лица. Полицаят е длъжен да използва оръжие, когато са застрашени трети лица. Втората хипотеза е, че не е обществено опасно нанасянето на вреди на лице, ако то е извършило престъпление“, посочи той.

„Абсолютната необходимост е институт, който предвижда използването на животозастрашаваща сила от страна на полицаи при определени ситуации – извършителят е извършил престъпление, свързано с насилие и се опитва да се укрие или укривайки се, създава опасност да извърши друго престъпление с насилие“, обясни Иванов.

„Провеждани са заградителни мероприятия с цел издирване на извършителите на грабеж. Това е грабеж с повече от едно лице. Тежко престъпление с до 15 години затвор“, обясни бившият зам.-ректор на Академията на МВР.

„При задържане на лице полицаят е длъжен да съобщи ясно, че е полицай, че има правомощия, след което да отдаде полицейско предупреждение. Ако лицето на изпълни разпорежданията, полицаят може да даде предупредителен изстрел във въздуха и ако прецени, да използва оръжието към този, който не изпълнява разпорежданията“, добави доц. Милен Иванов.

Това заяви пред Българската национална телевизия депутатът от ПП-ДБ Йордан Терзийски. 

Коментарът му идва на фона на недоволството на множество сектори и настоявания за оставката на земеделския министър Кирил Вътев.

Зърнопроизводителите са недоволни заради отмяната на забраната за внос на украинско зърно. Според бранша заради количествата, които влизат у нас от Киев, голяма част от продукцията залежава по складовете. 

“Правителството предприема мерки за обезщетение на производителите. За да бъдат постигнати правилните решения, е редно протестиращите да седнат на маса с правителството, защото когато се поставят ултиматуми и се държат за заложници стабилността, спокойствието и цените, се навежда на мисълта, че има и друго", посочи Терзийски. 

В края на миналата седмица премиерът акад. Николай Денков определи този подход като “терористичен” и нарече тъкмо така протестиращите зърнопроизводители - квалификация, която предизвика недоволство.

"Призивите за оставка на земеделския министър започват да пораждат съмнения, че този протест не е за проблемите на самите производители, а политически. Трябва да водим разговор за начина, по който са субсидирани производителите".

Според Терзийски подобно напрежение се насажда и по темата с мините и дроновете и исканата оставка на военния министър.

"Пак се използва един случай (дронът край Тюленово), който очевидно е рутинен за армията. Всяването на страх в населението е подсъдно и страховете на хората, било то за тяхната сигурност или за техния хляб, не трябва да се използват за политически дивиденти", каза депутатът.

Коментарът му идва на фона на недоволството на множество сектори и настоявания за оставката на земеделския министър Кирил Вътев.

Зърнопроизводителите са недоволни заради отмяната на забраната за внос на украинско зърно. Според бранша заради количествата, които влизат у нас от Киев, голяма част от продукцията залежава по складовете. Костурков обаче не е съгласен. Според него производството на зърно у нас е четири пъти по-голямо от потреблението, а производството на слънчоглед - два пъти по-малко от нужното на преработвателите. 

“Не е редно тези преработватели да остават без суровина”, смята зам.-председателят на ресорната комисия в НС. 

Той допълни, че Украйна е впрегнала цялата си мощност да преработва слънчоглед, което означава, че нямат големи количества за износ. Костурков прогнозира поевтиняване на олиото у нас и заяви, че не вижда проблем когато нямаш суровина, да я внесеш.

Според Росен Костурков в Народното събрание държавата е взела правилната позиция като е премахнала забраната за внос. По думите му това показва, че в управлението няма разнобой.

Контактната група обединява държави от НАТО и ЕС, както и страни, които подкрепят Украйна срещу руската агресия.

Идеята на срещата е да се координират нови доставки на въоръжение и отбранителна техника, от които Киев се нуждае.

Германският министър на отбраната Борис Писториус също трябваше да присъства на срещата, но в последния момент участието му бе отменено заради боледуване от COVID-19. 

Срещата на съюзниците, оказващи помощ на Украйна, е очаквана с голямо нетърпение и се провежда в момент, в който САЩ проучват възможността да предоставят на Киев ракети с по-дълъг обсег на действие, заредени с касетъчни бомби, отбелязват от агенция “Ройтерс”.

Киев настоява и Германия да изпрати подобни ракети.

Можем да овладеем ситуацията, ако обясним ясно за какво става дума - че е дошъл моментът за нов баланс между пазар, потребители и производители. Става въпрос за бъдещето на българското земеделие, дали ще развиваме едно много по-модерно земеделие, което има по-широк ефект, дори демографски. Сегашното развитие на земеделието е обезлюдяващо, заяви Попов.

Дали ще използваме думата терористи или друга дума, но не може да ставаме заложници на един вид земеделие, което трябва да се реформира много дълбоко, добави той.

Една голяма част от този казус е доста добре разбираем за хората. Когато говорим, че цените трябва да паднат и земеделието да се реформира, хората разбират. В същото време правителството полага големи усилия да подкрепи всички земеделци. Смятам, че с добра комуникация ще преодолеем този сблъсък, посочи екоминистърът.

По думите му обективната причина за наводненията по Южното ни Черноморие са изключително силните дъждове. Този район е описан в нашите планове като високорисков. Човешка намеса няма, но може да има човешки фактори като вида строителство. Още преди да падне дъждът можем да видим строителните дефекти на този мост, който се оказа фатален. Тези дефекти създават допълнителен риск и безспорно са човешка намеса, коментира Юлиян Попов.

Трябва да променим начина на ранното предупреждение, защото система има, но тя не стигна до всички хора. Можем да въведем система, с която да се изпращат есемеси на хората в района, както в Гърция, както и да се уведомяват всички ключови органи, като например МВР, каза министърът на околната среда и водите.

Ключът е да се работи много по-тясно с общините, добави той.

По повод подготвяния национален протест за запазване на въгледобива и срещу преждевременното затваряне на мощности във въглищния сектор Попов отбеляза, че трябва да бъде отворена възможността за инвестиции в новите технологии.

Справедливото социално решение изглежда така – ние сме длъжници към развитието на зелената енергетика в тези райони. Съдбата на въглищните централи е очевидна за мен и за много хора, заяви екоминистърът.