Коментарът му идва на фона на предстоящото обсъждане на законопроекта на ПП-ДБ, с който да се отмени дерогацията за внос на руски петрол у нас.

Тя бе дадена от Европейската комисия в средата на миналата година, след като Брюксел взе решение да наложи ембарго за внос на петрол от Русия. Самата дерогация важи до края на 2024 г. Правото на дерогация ни бе дадено след преговори по време на предишното правителство на Кирил Петков. Основният мотив - специфичното географско положение на страната ни. Докато влезе в сила обаче служебното правителство на Гълъб Донев влезе в спор с ЕК относно параметрите й. 

Европейската комисия трябваше да уточни, че България не може да продава руски петрол или продукти, произведени от такъв, след като служебното правителство на Гълъб Донев (и по-специално тогавашния министър на енергетиката Росен Христов) посочи, че страната ни няма да наруши условията на дерогацията, ако изнася горива, получени при преработката на руски нефт.

В края на август Министерският съвет започна да мисли върху потенциалните ефекти от отмяната на дерогацията. 

Атанасов призова да се търсят стратегически инвеститори от западния свят, чрез което да няма спекула и скок на цените, както и контрабанда. По думите му правителството има добре разработен план, за да няма инфлация. 

Съпредседателят на ДБ коментира още и недоволството на зърнопроизводителите и готвените от тях протести в понеделник заради отмяната на забраната за внос на украинско зърно. Атанасов увери, че решението е било обсъдено внимателно и не е подходено безотговорно, а е взет предвид българският национален интерес.

Според него правителството не може да се съгласи с всичките искания на зърнарите. 

"Разбирам, че премиерът е изнервен от цялата ситуация дали са терористи, има такъв израз - с тези, които поставят ултиматуми не се преговаря", коментира Атанасов.

По думите му, вносът на украински продукти подтиска инфлацията и задържа скока на цените.

Докато за земеделския министър Кирил Вътев е ясно защо – просто удобна боксова круша по актуална тема (хем не оправдава зърнарите, хем министърът крив), то споменаването на икономическия Богдан Богданов беше странно. Но не и необяснимо. Ето 5 легитимни причини ГЕРБ да ненавиждат министъра на икономиката:

Богданов спря партийните назначения по държавните бордове и намали наполовина заплатите на изпълнителните директори в дружествата, в които с години влизаха ГЕРБ кадри. 

Ограничи "сладките" т.нар. представителни разходи на същите тези представители в бордовете и намали броя на членовете им.

Осветли още 100 млн. лв. над онзи половин милиард лева от потъналите за язовири средства, за тръбопровода на Перник - афиширан като страхотен успех от самия Борисов, както и за недостроения, но за сметка на това предплатен пак от правителствата на Борисов Правителствен комплекс. 

Зае се да оздравява ДКК - "черната дупка" на ГЕРБ, която с години хранеше определени фирми и кръгове с непрозрачни инхаус поръчки за милиони. Май не беше питал и за назначенията в новия борд.

След продължително ходене по мъките по темата от куп правителства, Богданов взе, че реши проблема и с Пловдивския панаир, който аха-аха да падне в лапите на Георги Гергов – а да си припомним, че ГЕРБ го защитаваше години наред, преди Борисов да се скара със кмета на Пловдив.

Да видим дали името на Богдан Богданов ще изплува като министър за смяна след ротацията, ако някой журналист се престраши да зададе въпрос на Мария Габриел в следващата й медийна изява.

Това заяви пред медиите акад. Николай Денков, който очаква да се срещне днес с представителите на зърнопроизводството в страната преди в понеделник зърнарите да излязат на национален протест. 

До тук се стигна след като парламентът взе решение по предложение на правителството да премахне въведената през пролетта забрана за внос на украинско зърно. Ембаргото бе наложено от служебното правителство на Гълъб Донев, което последва примера на още четири държави. Настоящата изпълнителна власт обаче поиска тя да не бъде удължавана допълнително и посочи, че е ощетила с милиони бюджета, а освен това вносът на зърно от Украйна ще намали инфлацията. 

Вчера Европейската комисия взе решение да не удължава ембаргото, но еднолично Словакия, Унгария и Полша решиха да продължат ограниченията. 

Денков заяви, че очаква зърнопроизводителите да седнат на масата за преговори и да се говори по същество.

Това заяви пред bTV евродепутатът Илхан Кючук във връзка с това, че Австрия и Нидерландия повториха, че няма да одобрят разширяване на Шенген.

"Рюте няма да бъде председател на либералната партия. Ние пропуснахме възможността да говорим с обществата на тези държави. Ние дълги години говорихме само с техните правителства. Пропуснахме шанса да комуникираме нашите опити за взаимодействие. Трябва да мислим ЕС като по-близък. Трябва да обясним на българските граждани, че ЕС работи за тях. ЕС е тук с техните проблеми и участва в тяхното решение", подчерта евродепутатът.

Запитан какво липсва на българската дипломация, Кючук каза следното:

"Както успяхме да разсеем онзи скептицизъм през 2005 г., сега също трябва да се обединим. Шенген няма да дойде от само себе си. Трябва да отстояваме и защитаваме позициите си по правилния начин - това става единствено през комуникация", категоричен бе той.

По думите му българският бизнес трябва да говори със своите колеги в Австрия и Нидерландия.

"Трябва да направим делегация, да отидем там, да им дадем аргументи. Трябва да се подготви политическият терен, да се комуникират проблемите. Съществуват и проблеми, които се хиперболизират. Ние не източваме социалната система на ЕС", смята Кючук.

Очаква се до два месеца от обнародването на промените в "Държавен вестник" да бъде одобрен и първият експерт, който ще заеме тази длъжност след избор от Народното събрание.

Опозицията остро разкритикува промяната и видя в това действие политически ход на "сглобката" за осигуряване на постове.

Вносителите от своя страна обосноваха промяната с необходимостта от повече прозрачност в Здравната каса.

Това заяви историкът проф. Веселин Янчев по време на представянето на книгата си „Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание“ във Военния клуб в София. На събитието присъстваха видни историци, интелектуалци, офицери от резерва и др., имащи отношение към установяване на историческата истина за Септемврийското въстание в България.

Събитието беше открито от доц. Момчил Дойчев, ръководител на департамент "Политически науки" в НБУ и съпредседател на Атлантическия съвет на България. Той очерта основните приноси на книгата на проф. Янчев.

"Това, което мога да кажа, е, че проф. Янчев иноваторски е подходил, за разлика от предишните идеологизирани комунистически интерпретации. Той разглежда събитията ден по ден въз основа на документи. Той анализира процесите на базата на фактологията, а не на базата на една изкривена идеологизирана представа. Новаторското в неговия подход е свързано с това, че той не разглежда както комунистическата историография това "всенародно въстание", а го разглежда ден по ден въз основа на един институционален подход. Всяка дума от заглавието на книгата е абсолютно точна. Ръководейки се от този подход, проф. Янчев разглежда тези събития и в една правна рамка", изтъкна доц. Дойчев.

По думите му целта на проф. Янчев е да установи доколко политическите институции на Царство България действат легитимно спрямо този метеж, който иска да събори държавно установения ред и чрез терористични средства да установи диктатура, посредством поръчителството на една чужда държава, която е решила да установи нов световен ред на базата на комунистическата утопия.

"Всичко това, в един контекст на строго научен подход, който избягва всякакви идеологизации, според мен това е най-ценното. Този подход е най-близо до историческата истина, защото се основава на фактите", категоричен бе изследователят.

Събитието продължи със слово на автора на книгата - проф. Веселин Янчев. Той подчерта, че книгата му не е замислена като изследване на Септемврийското въстание като такова - като преломно политическо-обществено явление, с невероятни последици върху българския политически, обществен, стопански и културен живот.

"Тя е третата поред книга от едни мои занимания за ролята на армията във вътрешнополитическия живот на България. Моят интерес се насочи именно към тази сфера, която остава скрита за обществото, дори за хората, ангажирани в армията. За мен беше важно да разбера как армията гарантира реда в обществото по време на кризи. Изненада ме цялата тази митологема, създадена за българската държава като едва ли не зле организирана, хаотично действаща. Оказва се, че българската държава и българската армия взаимства най-добрите нормативни документи и практика от Европа, свързани с гарантиране на вътрешния ред и сигурността в страната. Армията се придържа към установените правила в голяма степен. Разбира се, от една страна са нормативните документи, конституционното устройство на държавата, но от друга страна са практическите действия на армията. Ако искаме да градим правова държава, ние трябва да се върнем именно към тези проблеми", смята ученият.

"След 9 юни 1923 г. - един класически военен преврат, извършен от армията - нещата стигнаха до последващите събития, до септември 1923 г. и периодът след това. Моят замисъл беше да проследя чисто военния аспект на този конфликт, за да видя действията на министерството, на щаба на армията и др. Когато наредих пъзела, свързан с действията на армията срещу опита за установяване на работническо-селско, комунистическо управление в България, се оказа, че това е едната страна на въпроса. Очевидно приближаването към обективността за случилото се, трябваше да представи и другата гледна точка. Тази на хората, поставили си за цел да променят обществено-политическия строй в България. Тук вече трябваше да се видят действията на БКП, на тесните социалисти, на ръководителите от Москва, на Комунистическия интернационал на ЦК на Руската комунистическа партия и въобще цялостната тенденция в развитието на комунистическото движение в Европа след края на голямата война. Периодът за работа по темата беше удължен, но аз съм изключително доволен заради работата с архивните документи на Коминтерна, документите от архива на ЦК на БКП", каза още проф. Янчев.

Историкът наблегна на обстоятелството, че е успял да направи едно по-задълбочено изследване на архивните процеси.

"Оказа се, че физическото разгромяване на въстанието през септември 23 г. не слага реално край на проблема, защото идеята за вдигане на ново въоръжено въстание веднага е подета от Васил Коларов и Георги Димитров. Неистов е техният стремеж да не бъдат порицани от Москва и да намерят своето място вече извън България. Комунистическият интернационал се ангажира пряко с подготовката и организирането на въоръжено народно въстание в България, което се отлага за пролетта. Тече през цялото време едно перманентно напрежение и подготовка в главите на привържениците на революцията в по-голяма степен, отколкото в публичното пространство", отбеляза той.

Политологът проф. Татяна Дронзина, която също взе участие в мероприятието, изрази интересна теза относно книгата на проф. Янчев. Според нея това е едно от най-солидните изследвания в последните десетилетия.

"Навършват се 100 г. от една кървава трагедия, която раздели българите за десетилетия наред. Аз ще позволя да задам въпроса - какви политически и етически дилеми пораждат събитията от септември 1923 г.? Мисля, че Септемврийското въстание ни доведе до една ситуация, в която България стана жертва на политически решения, взети изцяло извън нея, на една дълбока бразда, която беше прокарана в сърцето на една нация. Българската общност беше разделена. Насилието беше въведено в българския политически живот като метод за решаване на вътрешнополитически проблеми", заяви проф. Дронзина.

Тя допълни, че и учените, и политиците дължат на българите цялата истина за въстанието. Според нея трябва да включим тази истина в учебниците по история, иначе ще получим едни изгубени, изпаднали поколения, които няма да могат да бъдат полезни нито на себе си, нито на страната си, нито на Европа.

"Септемврийското въстание поражда в голяма степен въпроса можем ли и способни ли сме да прощаваме. Различните култури имат различни начини на помирение. Азиатската култура налага като метод на помирение забравата. Африканската налага да бъдеш на страната на по-слабия, а европейската политическа култура налага най-напред да бъде казана истината, а едва след това да има покаяние и прошка.

Септемврийското въстание беше едно събитие, наложено отвън. По решение на българите може да се направи една преоценка и преосмисляне", подчерта тя.