Това написа в свой анализ за Дойче веле политологът проф. Евгений Дайнов. Вижте и цялата публикация:

"В понеделник цял ден слушах репортажи от "метежа на милионерите". Та се сетих за различните бунтове на феодалите из Европа в началото на модерното време. Там, в Европа, след векове брожения феодализмът все пак беше победен от буржоазията. В България обаче буржоазната революция сякаш все още не се е случила. А отдавна е време. Все пак сме в 21-и век. По-окумуш народите свършиха тази работа преди 200-300 и дори 400 години. По-изостаналите - преди 100-150. Срамно назад сме с този материал.

А когато едно историческо събитие не се случи навреме, следва загниване на обществените отношения. Съвършено гнила е например следната ситуация: милионери латифундисти ("зърнари"), въоръжени с американски трактори, купени с европейски пари, се опитват да наранят Украйна и да свалят българското правителство, което ѝ помага във войната, за да услужат на Путин.

Кои са "зърнарите" и какво искат

Евразийската насоченост на "протеста" бе ясна още преди някой зърнар да си е отворил устата за обяснения. Но в края на понеделнишкия следобед дневният ред бе вербализиран: "Всичко е работа на американците! Украинците искат да ни отровят! Това правителство е сбирщина от американци и целта му е да ликвидира българското земеделие! По-добре този Европейски съюз да го няма, по-добре ще сме!". Единственото, което липсваше (засега), бе: "Искаме да дойде Путин!".

Буржоазната революция - това е бунтът на плащащия данъци народ срещу монополите и привилегиите на феодалите. Монополите, привилегиите, властовият произвол на феодалния елит са заменени с равенство на всички пред закона и на пазара.

Българските зърнари в момента не се борят за права. Както всички феодали, те се борят за привилегии - тоест, за присвояване на права и блага от нас, цивилните.

Аз карам кола на 18 години. Моите колеги из Европа карат коли на по 10-15 години. Ние обаче плащаме за това зърнарите да карат поршета, майбаси и яхти. Това е привилегия. Но тя не им е достатъчна. Искат още. Настояват, както средновековните феодали, да бъдат изключени от конкурентната среда: да имат привилегията да не бъдат обдухвани от ветровете на конкуренцията, в които се въртим всички останали, които ги издържаме. Отгоре на всичко искат да ни продават на нас тук в България най-скъпото зърно на света.

При феодализма феодалите имат привилегии, докато обикновените хора имат единствено задължения. Как изглежда това? Чул, да речем, владетелят на Златарица, че владетелят на Елена го напопържил на банкет в Търново. Решава да му отговори с война. Събира златарчани и им съобщава: "Тръгвам на война с еленчани. От теб, Стояне, искам две коли ечемик за конете. От теб, Драгане, искам пет товарни мулета за оръжията ми. Петкане, големият ти син е вече на 15 - искам го за оръженосец. От всички ви искам освен това 30 прасета и 50 пешаци за тази кампания".

В тази ситуация няма как Петкан, да речем, да каже на феодала: "Това, че имаш проблем с владетеля на Елена, си е твоя работа. Аз с него проблем нямам и в твоята война няма да участвам". Ако каже нещо подобно, ще се окаже без земя за обработване и без покрив над главата си. А може и да се окаже обесен на някоя клонеста върба.

Подобни отношения обясняват защо наред със зърнарите в "протеста" се включиха и по-малки производители. В случая те играят крепостни. Същата роля играят редовите лекари и сестри, когато излизат да протестират за това директорът на тяхната болница да получава заплата, която е десетки пъти по-голяма от техните. Същото правят и онези миньори, които от време на време гледаме да маршируват в дрипи, сякаш взети от роман на Дикенс, за да запазят възможността на техния господар да продължава да извлича от тях свръхпечалби.

Искат да ни удавят в катастрофални цени

Досега феодалните отношения бяха вкоренени в определени сектори и географски региони на страната. Днес обаче искат да удавят всички ни в катастрофални цени на зърното и слънчогледа. Проблемът се превърна в системен не само защото сме замесени - щем или не - всички. Но и защото евразийската насоченост на "метежа на милионерите" представлява непосредствен риск за националната сигурност.

Той е риск и за самите зърнари, но те не го разбират, защото всъщност дори не са същински феодали. Онези, средновековните, все пак бяха аристокрация, обучавана да управлява. Тези са довчерашни крепостни, внезапно оказали се на върха на хранителната верига. Изобщо не си представят например, че украинците пазят и тях. Ако украинците бяха паднали и руснаците бяха продължили насам, на терена нямаше да остане ни един зърнарски майбах, порше, яхта или американски трактор; или дори тоалетна чиния или пералня от личните палати на зърнарите. Всичко отдавна щеше да е в Бурятия, Якутия или околностите на Омск.

Вместо да се опитват да задушат Украйна в полза на Путин, зърнарите би следвало да благодарят на украинците за закрилата. Не да вдигат бунтове против украинското производство, а да правят волни пожертвования за украинската армия, така щото да опазят майбасите си от руските войски.

Феодалното безобразие не може да продължава, ако искаме да живеем в нормално общество. Време е за буржоазна революция. Тя може да стане и "отгоре" - и това е днес историческата задача, стояща с пълна сила пред настоящото управление."

Автор: Евгений Дайнов, Дойче веле

Колкото представители на различни организации, съсловия, институции, анализаторски центрове и партии се докопат до някоя медия, толкова различни мнения чуваме за проблемите в зърнопроизводството, претенциите на зърнарите и протестите.

Присъединиха се овцевъди, пчелари и още недоволни. Заливат ни с цифри, мрачни прогнози и заплахи за блокиране на държавата.

Как българският гражданин може да се ориентира в тази джунгла от обяснения, отрицания, нападки и взаимоизключващи се статистики? Как да отсеем сеното от плявата, като водопадът от манипулации и очевидно фалшиви аргументи не спира да ни залива?

Хората се питат: Ако в България през 2022 г. вносът на украински продукти и зърно е едва 0,2% от общия обем, защо е целият този вой? Това количество не е в състояние да повлияе да един среден град, камо ли на държавата.  

Значи има нещо друго, което никой не споменава.

Да се спрем на някои от основните версии.

Зърнарите: Украинският внос подбива цената на зърното и български зърнопроизводители не могат да си продадат продукцията и са изправени пред фалит.

Зърнарите: Излизаме на протести, за да защитим българското зърнопроизводсттво, което правителството „Денков-Габриел“ застрашава с разрешаването на внос на украинско зърно и продукти като сухо мляко, мед и пр.

Зърнари: Правителството се опитва да унищожи българското земеделие, което е национално предателство.

Статистиката на ООН и Световната банка: Украинското зърно (пшеница, царевица, слънчоглед, соя и др. съставлява 2% от общия износ за Африка). Според експерти свободни достъп на украинска продукция към африкански страни оказва влияние като понижава цените за най-нуждаещите се страни като Етиопия, Сомалия и Еритрея, например.

Статистиката: Цените на световните борси на зърно не се влияят въобще от вноса на нищожно малкия внос на украинска продукция у нас.

Статистиката: Цените на различните зърнени култури на борсите са значително по-ниски от цените, които са били миналата година. Вносът или невносът на украинско зърно не влияе на тези цени спрямо българските производители. Ако те решат да изнасят своята продукция, ще трябва да я предлагат на борсовите цени в момента. Имат вариант да изчакат няколко месеца с надежда цените да се повишат, което може да се случи, но може и да не се случи. Рискът е техен.

Експерти: Не са вярни твърденията, че украинското зърно съдържа тежки метали. Не са вярни също твърденията, че контролът на качеството е занижен. Извършените проби досега показват, че зърното от Украйна отговаря на европейските изисквания за качество, категорични са от българските институции, които отговарят за този ред и изисквания.

Експерти: Сравненията с Полша, Словакия и Унгария са некоректни – там проблемите са по-различни.

Експерти: Български производители разполагат с пълни складове с миналогодишна продукция, защото прогнозите им са били, че цената тази година ще е още по-висока от пиковите цени преди 12 месеца. Анализът им се оказва неточен и сега трябва да реализират продукцията си на минимална печалба или дори на загуба. Отговорността за ситуацията е персонална, щетите – също.

Ако автомобилопроизводител е произвел 1 млн коли, защото са се търсили много миналата година, но тази е успял да продаде само 700 хиляди, не претендира държавата да му покрие разликата от лошото предвиждане, маркетинг и още куп грешки, които е направил. Испанският Сеат е пред такава дилема в момента и обмисля фалит, а не блокира Испания, за да му изплати правителството непродадените коли.

Има и версии, които звучат като теория на конспирацията, но у нас точно такива сюжети много често се оказват в крайна сметка верни.

Възможно ли е, определени влиятелни кръгове на зърнопроизводители и такива от други земеделски отрасли, да са влезли в договорка с президента Радев? Например: Вдигате протести, блокирате пътища, мостове, граници и сваляте правителството на ПП-ДП и ГЕРБ. Най-добре е това да стане в навечерието на местните избори, за да инкасират – най-вече ПП-ДБ, загуби и да се върви към предсрочен парламентарен вот. През това време служебният кабинет ще удовлетвори исканията на съответните кръгове и ще им напълни касичките с нови милиони. Рапорт даден! Рапорт – приет! – както се казва. Разбирайте го като: Махате лошите, идваме ние, добрите и всичко става на шест.

Ако се стигне до подобен вариант, това ще изкара на преден план темата за президентска република, което от своя страна ще измести фокуса от укрепването на българската позиция по отношение на руската агресия срещу Украйна в НАТО и ЕС.

Дори планът да не успее за местния вот, натискът ще продължи.

Регистрираното сдружение „3 март“ и „народното движение“, което държавният глава обяви на Шипка през август не са ли стъпки в тази посока?

Разбира се, че който и да питате от протестиращите и от Президентството, ще ви отговорят, че това са фантасмагории. Ще отговорът също, че единственият мотив, който ги изправя срещу сегашната власт е грижа за националния интерес, за обществените ползи и чист, неподправен патриотизъм. Всички други са „безродници“, както определи Радев онези, които не  го подкрепят – в словото си за 3 март, пак на Шипка.

Преди ден по БНТ един бивш министър със зачервен нос и ехидна усмивка, пусна ироничното: Сега ще чуем за руска намеса в протестите, дългата ръка на Кремъл и прочие.

Целта очевидно бе да се неутрализира подобна логика предварително и когато се появят подобни аргументи, да се отговаря: Нали ви казахме, че ще замесят и Путин.

Ами да, замесен е Владимир Владимирович. Щафетното бягане на руската пропагандна машина прехвърля палката от 3 март, на паметника на съветската армия, оттам на зърнените протести и т.н. до победния финал на „Руский мир“ в България. Такава е целта на Вова, друг е въпросът дали планът ще се осъществи.

Нека припомня, че руският президент обеща безплатна пшеница за Африка, след като страната му излезе от Черноморското споразумение за зърното, т.нар. "зърнена сделка", преди месец и половина. "За да бъда точен, ще добавя, че в следващите 3-4 месеца ще имаме готовност да доставим на Буркина Фасо, Зимбабве, Централноафриканска република, Мали, Сомалия и Еритрея между 25 хил. и 50 хил. тона пшеница за всяка държава безплатно", - заяви Путин по време на форума Русия - Африка, който се проведе в Санкт Петербург.

Само че африканските страни не се вързаха на уловката за безплатен обяд, защото знаят, че такъв не съществува. И Африканския съюз го призова да се върне към споразумението.

В средата на юли 2023 г. Русия едностранно прекрати участието си в черноморската сделка за износ на зърно. Черноморската инициатива за зърно сключена между Русия и Украйна с посредничеството на ООН и Турция през юли 2022 г., имаше за цел да предотврати световна продоволствена криза, като позволи на украинското зърно, блокирано заради руската инвазия, да бъде безопасно изнесено през черноморските пристанища и коридори.

Русия самоволно прекрати участието си, след като стана ясно, че Русия прави съблазнителни предложения на Африка с единствената цел да измести Украйна. Дори бяха засечени руски кораби, които извозваха украинско зърно, представено като руско…

Ако Путин върне Русия в Черноморската инициатива, за което турския президент Ердоган настояваше многократно пред самия него, няма да съществува въобще казус „Украйна“. Но Путин не желае.

В този ред на мисли, съвсем логично би било кръговете зърнари и други от земеделския сектор, да се обърнат към президента Радев, „Възраждане“ и БСП, например, които да използват връзките си с Москва, за да помолят Владимир Владимирович да се включи отново в инициативата.

Ако той не ги чуе, нека тогава закарат комбайните и тракторите пред руското посолство и да поискат от посланик Митрофанова, да поеме ангажимент да уговори своите началници да променят ощетяващата ни позиция на Кремъл.

Ако и това не помогне, както е сигурно, че ще се случи, нека тогава със селскостопанската техника бъдат съборени паметника на съветската армия в София, Альоша в Пловдив и няколко други в други градове. Поне малко да ги заболи онези в Москва, които продължават да ни възприемат като „Задунайская губерния“.

Става дума за пари и политика. За много пари и мръсна политика в България. За интереса на граждадните и дума не се обелва.

Това е част от войната на Русия срещу Украйна, срещу "колективния Запад" и срещу "неприятелските държави", за каквато Москва е обявила и България. Не е нужно да си зърнар, за да разбираш това. Както не е задължително да си зърнар и в проект на президента, за да милееш за страната си.

Емил Азар