... и не подозират, че имат подобна задача – каквото и да пише в Националната стратегия за борба с наркотиците. Резултатът е осезаем. Особено за потърпевшите.
Проблемът с наркотиците в България е един от тези, за които важи с пълна сила народната поговорка "Огънят гори там, където падне". Хората, засегнати от него, са изцяло изгорени, а останалите се правят, че такъв проблем няма. Някъде по средата между тези две категории стоят хората, упълномощени да вземат решения и да разпределят средства, които правят от години показно упражнение по формалност.
"Не очаквах да е чак толкова зловещо", казва Юлия Георгиева, мениджър на Розовата къща и член на екипа на Центъра за хуманни политики, провел мащабно проучване на тема "Финансиране на дейностите за борба с наркотиците в периода 2014-2019 година в България".
Формално проблем има
На практика проблем има, папки също, но решение няма. Едни пари потъват някъде, без дори да се провери има ли резултат. Информацията в проучването е тежка за четене, доста неразбираема за непосветените и съвсем прозрачна за хората с опит.
Проблемът не е в парите: за 5 години са изхарчени близо 540 милиона лева за борба с наркотиците. Въпросът е как са похарчени.
Розовата къща в София остана напоследък единственото място, в което се оказва помощ на зависими от наркотици. Там те могат да се изкъпят, да получат топла храна и дрехи. Това се нарича "намаляване на щетите" и, според европейските документи по темата, заема важна част от общата стратегия за справяне с проблема. Истинското намаляване на щетите става и с раздаване на спринцовки. Така се намалява опасността от заразяване с предавани по кръвен път инфекциозни болести. Розовата къща работи благодарение на частни дарения. Не раздава спринцовки. Подобна услуга имаше доскоро в четири големи града в страната, но липсата на финансиране ги затвори.
Гонят наркозависимите, а не дилърите
Две са насоките, в които се подхожда към проблема с наркотиците – намаляване на търсенето и намаляване на предлагането. Обяснено просто, първото означава превенция сред подрастващите, лечение и последваща подкрепа на зависимите в усилията им да останат чисти и да се интегрират успешно в обществото. Към това отнасяме също и консултациите за семействата, групите за психологическа помощ, социалната подкрепа на засегнатите, субституиращите програми. Под намаляване на предлагането пък трябва да разбираме усилията за пресичане на наркотрафика, за разбиването на канали и хващането на дилъри. Парите за това отиват в полицията, съдилищата и митниците. На практика обаче най-голямата част се харчат не за хващането на дилъри, а на наркозависими - за следствия, дела срещу тях и издръжката им в затвора, когато са ги хванали за пореден път. Ако по първата насока бяха отделени повече пари и усилия за тях, тези средства можеше да се икономисат.
От години и европейски и световни насоки препоръчват в политиката за борба с наркотиците балансиран подход между двете насоки. В последното десетилетие стана безпощадно ясно, че каквито и усилия да се приложат спрямо намаляването на предлагането, империята на злото винаги е една крачка напред. Традиционните канали все повече се заменят от онлайн търговията и, специално за най-младите жертви в тая тъмна история - децата, те губят своето значение. Според проучването, в България този балансиран подход не съществува. За първата насока са отделени 8,26% от парите, за втората - останалите 91,74%.
Стратегии в чекмеджета
През годините са написани много стратегии за справяне с наркотиците, наричат се национални, разбиват се на папки и се слагат в едно чекмедже. Последната Национална стратегия дори закъсня с цели две години, но едва ли някой забеляза, че я няма. Според тези стратегии, в България има Национален съвет за наркотичните вещества, в който членуват сериозни хора. Те трябва да създадат работна група, която да следи какъв е ефектът от похарчените пари и всяка година да казва работи ли този метод или не. Вече две години от последната стратегия такава група не е създадена, на практика никой не знае какъв е ефектът от подобно разпределение на средствата. Не се и интересува. Наливането на пари в МВР, съдилища и митници продължава, но и там се изненадват, когато ги попитат за стратегията и целта на средствата. Просто ги прибавят към бюджетите си, а после броят случаите, свързани с наркотици, и умножават. Огромната част от тези случаи пак са свързани не с дилъри, а с наркозависими, задържани с една-две дози.
Още преди двайсет години американците бяха изчислили, че срещу един похарчен долар за превенция се спестяват седем долара от лечение и издръжка в местата за лишаване от свобода. В проучването на Центъра за хуманни политики човек чете и не вярва на очите си: Министерството на образованието признава, че не е изхарчило и един лев от парите по Националната стратегия. Същото е и с Държавната агенция за защита на децата.
А България е на първите места в Европа по ранна възраст на употребяващите наркотици. Децата започват да пробват към седми клас – обикновено с марихуана. Не всички продължават, но другите си причиняват сериозен проблем със синтетичните дроги и влизат в полезрението на двете институции.
Нож с две остриета
Не че няма превенция, но тази дейност трудно може да се нарече така. В страната има създадени 27 общински съвета за борба с наркотиците, всички те имат делегиран бюджет от държавата и осъществяват някаква дейност. След като през 2019 беше закрит Националният център за наркомании и дейността премина към Министерството на здравеопазването, става все пò неясно по каква методология се извършва превенцията. Опитът сочи, че където – чисто субективно – има добри ръководители, нещо се прави. На останалите места превенцията се изчерпва с информация. А информацията за наркотиците на една определена възраст е нож с две остриета.
А. М. се е лекувала години наред. За ДВ тя казва, че когато била в осми клас, дошла една жена от полицията и разказала кои лекарства се използват като наркотици. "Щом свърши часът, първата ми работа беше да ида в аптеката и да си ги купя. Така започна всичко", казва тя.
Проблемът не е в липсата на пари за 5 години
...
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки за
...... и не подозират, че имат подобна задача – каквото и да пише в Националната стратегия за борба с наркотиците. Резултатът е осезаем. Особено за потърпевшите.
За нас е изключително важно политиките свързани с превенцията и
...... Гусдийл бяхме единодушни, че на първо място сме родители, а на второ политици, което ни задължава да дадем всичко от себе си да предпазим децата".