Пари в България има за борба с наркозависимостта. Въпросът е за какво се харчат
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Проблемът не е в неналичието на пари: за 5 години България е отделила близо 540 милиона лв. за битка с опиатите. Но те се употребяват погрешно: не с цел да преследват с тях дилърите, а да гонят наркозависимите.
Проблемът с опиатите в България е един от тези, за които важи с цялостна мощ националната сентенция " Огънят гори там, където падне ". Хората, наранени от него, са напълно изгорени, а останалите се вършат, че подобен проблем няма. Някъде по средата сред тези две категории стоят хората, упълномощени да вземат решения и да разпределят средства, които вършат от години показно упражнение по условност.
" Не чаках да е чак толкоз злокобно ", споделя Юлия Георгиева, управител на Розовата къща и член на екипа на Центъра за хуманни политики, провел огромно изследване на тематика " Финансиране на дейностите за битка с опиатите в интервала 2014-2019 година в България ".
Формално проблем има
На процедура проблем има, папки също, само че решение няма. Едни пари потъват някъде, без даже да се ревизира има ли резултат. Информацията в изследването е тежка за четене, много неразбираема за непосветените и напълно транспарантна за хората с опит.
Проблемът не е в парите: за 5 години са изхарчени близо 540 милиона лв. за битка с опиатите. Въпросът е по какъв начин са изхарчени.
Розовата къща в София остана в последно време единственото място, в което се оказва помощ на подвластни от опиати. Там те могат да се изкъпят, да получат топла храна и облекла. Това се назовава " понижаване на вредите " и, съгласно европейските документи по тематиката, заема значима част от общата тактика за справяне с казуса. Истинското понижаване на вредите става и с разпределяне на спринцовки. Така се понижава заплахата от заразяване с излъчени по кръвен път инфекциозни заболявания. Розовата къща работи с помощта на частни дарения. Не раздава спринцовки. Подобна услуга имаше до неотдавна в четири огромни града в страната, само че неналичието на финансиране ги затвори.
Гонят наркозависимите, а не дилърите
Две са насоките, в които се подхожда към казуса с опиатите – понижаване на търсенето и понижаване на предлагането. Обяснено просто, първото значи предварителна защита измежду подрастващите, лекуване и следваща поддръжка на подвластните в напъните им да останат чисти и да се интегрират сполучливо в обществото. Към това отнасяме също и консултациите за фамилиите, групите за психическа помощ, обществената поддръжка на засегнатите, субституиращите стратегии. Под понижаване на предлагането пък би трябвало да разбираме напъните за секване на наркотрафика, за разбиването на канали и хващането на дилъри. Парите за това отиват в полицията, съдилищата и митниците. На процедура обаче най-голямата част се харчат не за хващането на дилъри, а на наркозависими - за следствия, каузи против тях и издръжката им в пандиза, когато са ги хванали за следващ път. Ако по първата тенденция бяха отделени повече пари и старания за тях, тези средства можеше да се икономисат.
От години и европейски и международни насоки предлагат в политиката за битка с опиатите уравновесен метод сред двете насоки. В последното десетилетие стана безпощадно ясно, че каквито и старания да се приложат по отношение на намаляването на предлагането, империята на злото постоянно е една крачка напред. Традиционните канали от ден на ден се заменят от онлайн търговията и, особено за най-младите жертви в тая тъмна история - децата, те губят своето значение. Според изследването, в България този уравновесен метод не съществува. За първата тенденция са отделени 8,26% от парите, за втората - останалите 91,74%.
Стратегии в чекмеджета
През годините са написани доста тактики за справяне с опиатите, назовават се национални, разрушават се на папки и се поставят в едно чекмедже. Последната Национална тактика даже закъсня с цели две години, само че надали някой видя, че я няма. Според тези тактики, в България има Национален съвет за наркотичните субстанции, в който членуват съществени хора. Те би трябвало да основат работна група, която да следи какъв е резултатът от изхарчените пари и всяка година да споделя работи ли този способ или не. Вече две години от последната тактика такава група не е основана, на процедура никой не знае какъв е резултатът от сходно систематизиране на средствата. Не се и интересува. Наливането на пари в Министерство на вътрешните работи, съдилища и митници продължава, само че и там се изненадват, когато ги попитат за тактиката и задачата на средствата. Просто ги прибавят към бюджетите си, а след това броят случаите, свързани с опиати, и умножават. Огромната част от тези случаи отново са свързани не с дилъри, а с наркозависими, арестувани с една-две дози.
Още преди двайсет години американците бяха пресметнали, че против един изхарчен $ за предварителна защита се икономисват седем $ от лекуване и прехрана в местата за отнемане от независимост. В изследването на Центъра за хуманни политики човек чете и не има вяра на очите си: Министерството на образованието признава, че не е изхарчило и един лев от парите по Националната тактика. Същото е и с Държавната организация за отбрана на децата.
А България е на първите места в Европа по ранна възраст на употребяващите опиати. Децата стартират да пробват към седми клас – нормално с марихуана. Не всички не престават, само че другите си предизвикват сериозен проблем със синтетичните дроги и влизат в полезрението на двете институции.
Нож с две остриета
Не че няма предварителна защита, само че тази активност мъчно може да се назова по този начин. В страната има основани 27 общински съвета за битка с опиатите, всички те имат делегиран бюджет от страната и реализират някаква активност. След като през 2019 беше закрит Националният център за наркомании и активността мина към Министерството на здравеопазването, става все пò неразбираемо по каква методология се прави предварителната защита. Опитът сочи, че където – чисто субективно – има положителни ръководители, нещо се прави. На останалите места предварителната защита се изчерпва с информация. А информацията за опиатите на една избрана възраст е нож с две остриета.
А. М. се е лекувала години наред. За Дъждовни води тя споделя, че когато била в осми клас, пристигнала една жена от полицията и разказала кои медикаменти се употребяват като опиати. " Щом свърши часът, първата ми работа беше да ида в аптеката и да си ги купя. Така стартира всичко ", споделя тя.
Един % от приходите от хазарт се дават на Комитета за младежта и спорта – сякаш за битка със зависимостите. Но през последните години последователно тези зависимости изчезнаха във формулировките, остана си спортът за деца – даже не и рискови. С една дума: и тези пари са отишли за нещо друго. Има още един % от акциза на алкохол и цигари, които бяха гласувани от Народното събрание през 2006-а за битка с опиатите. Никой обаче не знае къде отиват тези средства. Бившият здравен министър Ананиев си призна откровено, че даже не е чувал за тях.
Що се отнася до лекуването, най-светлата и потребна част на Националната тактика от години е обезпечаването на гратис лекуване в платени лечебни общности. При състояние, че в България, като се изключи две непознати религиозно основани стратегии, други безвъзмездни благоприятни условия няма, тази алтернатива е в действителност потребна. Само че нейното остойностяване се резервира през годините, а цените на стратегиите се покачиха, тъй че тя просто поема част от разноските по лекуването. А и бройките всяка година понижават.
Много баби – хилаво бебе
За наркозависимите, които решат да потърсят лекуване, няма обезпечени клинични пътеки. Психиатричните лечебни заведения, в които те се лекуват, работят на така наречен „ исторически бюджет “ - всяка година получават толкоз пари, колкото са получили предходната. Парите по Националната тактика отново се разтичат в неразбираеми направления.
„ Големият смут от този отчет не е, че не се отделят средства. Големият призрачен сън е, че лявата ръка не знае какво прави дясната. Липсва всевъзможен надзор, липсва взаимоотношение сред институциите “, споделя Юлия Георгиева.
Простата истина за сложността на тази тематика идва оттова, че официално прекомерно доста са институциите, заети с нейното решение. Голямата част от тях и не подозират, че имат сходна задача – каквото и да написа в Националната тактика за битка с опиатите. Резултатът е осезателен. Особено за пострадалите.
Проблемът не е в неналичието на пари: за 5 години България е отделила близо 540 милиона лв. за битка с опиатите. Но те се употребяват погрешно: не с цел да преследват с тях дилърите, а да гонят наркозависимите.
Проблемът с опиатите в България е един от тези, за които важи с цялостна мощ националната сентенция " Огънят гори там, където падне ". Хората, наранени от него, са напълно изгорени, а останалите се вършат, че подобен проблем няма. Някъде по средата сред тези две категории стоят хората, упълномощени да вземат решения и да разпределят средства, които вършат от години показно упражнение по условност.
" Не чаках да е чак толкоз злокобно ", споделя Юлия Георгиева, управител на Розовата къща и член на екипа на Центъра за хуманни политики, провел огромно изследване на тематика " Финансиране на дейностите за битка с опиатите в интервала 2014-2019 година в България ".
Формално проблем има
На процедура проблем има, папки също, само че решение няма. Едни пари потъват някъде, без даже да се ревизира има ли резултат. Информацията в изследването е тежка за четене, много неразбираема за непосветените и напълно транспарантна за хората с опит.
Проблемът не е в парите: за 5 години са изхарчени близо 540 милиона лв. за битка с опиатите. Въпросът е по какъв начин са изхарчени.
Розовата къща в София остана в последно време единственото място, в което се оказва помощ на подвластни от опиати. Там те могат да се изкъпят, да получат топла храна и облекла. Това се назовава " понижаване на вредите " и, съгласно европейските документи по тематиката, заема значима част от общата тактика за справяне с казуса. Истинското понижаване на вредите става и с разпределяне на спринцовки. Така се понижава заплахата от заразяване с излъчени по кръвен път инфекциозни заболявания. Розовата къща работи с помощта на частни дарения. Не раздава спринцовки. Подобна услуга имаше до неотдавна в четири огромни града в страната, само че неналичието на финансиране ги затвори.
Гонят наркозависимите, а не дилърите
Две са насоките, в които се подхожда към казуса с опиатите – понижаване на търсенето и понижаване на предлагането. Обяснено просто, първото значи предварителна защита измежду подрастващите, лекуване и следваща поддръжка на подвластните в напъните им да останат чисти и да се интегрират сполучливо в обществото. Към това отнасяме също и консултациите за фамилиите, групите за психическа помощ, обществената поддръжка на засегнатите, субституиращите стратегии. Под понижаване на предлагането пък би трябвало да разбираме напъните за секване на наркотрафика, за разбиването на канали и хващането на дилъри. Парите за това отиват в полицията, съдилищата и митниците. На процедура обаче най-голямата част се харчат не за хващането на дилъри, а на наркозависими - за следствия, каузи против тях и издръжката им в пандиза, когато са ги хванали за следващ път. Ако по първата тенденция бяха отделени повече пари и старания за тях, тези средства можеше да се икономисат.
От години и европейски и международни насоки предлагат в политиката за битка с опиатите уравновесен метод сред двете насоки. В последното десетилетие стана безпощадно ясно, че каквито и старания да се приложат по отношение на намаляването на предлагането, империята на злото постоянно е една крачка напред. Традиционните канали от ден на ден се заменят от онлайн търговията и, особено за най-младите жертви в тая тъмна история - децата, те губят своето значение. Според изследването, в България този уравновесен метод не съществува. За първата тенденция са отделени 8,26% от парите, за втората - останалите 91,74%.
Стратегии в чекмеджета
През годините са написани доста тактики за справяне с опиатите, назовават се национални, разрушават се на папки и се поставят в едно чекмедже. Последната Национална тактика даже закъсня с цели две години, само че надали някой видя, че я няма. Според тези тактики, в България има Национален съвет за наркотичните субстанции, в който членуват съществени хора. Те би трябвало да основат работна група, която да следи какъв е резултатът от изхарчените пари и всяка година да споделя работи ли този способ или не. Вече две години от последната тактика такава група не е основана, на процедура никой не знае какъв е резултатът от сходно систематизиране на средствата. Не се и интересува. Наливането на пари в Министерство на вътрешните работи, съдилища и митници продължава, само че и там се изненадват, когато ги попитат за тактиката и задачата на средствата. Просто ги прибавят към бюджетите си, а след това броят случаите, свързани с опиати, и умножават. Огромната част от тези случаи отново са свързани не с дилъри, а с наркозависими, арестувани с една-две дози.
Още преди двайсет години американците бяха пресметнали, че против един изхарчен $ за предварителна защита се икономисват седем $ от лекуване и прехрана в местата за отнемане от независимост. В изследването на Центъра за хуманни политики човек чете и не има вяра на очите си: Министерството на образованието признава, че не е изхарчило и един лев от парите по Националната тактика. Същото е и с Държавната организация за отбрана на децата.
А България е на първите места в Европа по ранна възраст на употребяващите опиати. Децата стартират да пробват към седми клас – нормално с марихуана. Не всички не престават, само че другите си предизвикват сериозен проблем със синтетичните дроги и влизат в полезрението на двете институции.
Нож с две остриета
Не че няма предварителна защита, само че тази активност мъчно може да се назова по този начин. В страната има основани 27 общински съвета за битка с опиатите, всички те имат делегиран бюджет от страната и реализират някаква активност. След като през 2019 беше закрит Националният център за наркомании и активността мина към Министерството на здравеопазването, става все пò неразбираемо по каква методология се прави предварителната защита. Опитът сочи, че където – чисто субективно – има положителни ръководители, нещо се прави. На останалите места предварителната защита се изчерпва с информация. А информацията за опиатите на една избрана възраст е нож с две остриета.
А. М. се е лекувала години наред. За Дъждовни води тя споделя, че когато била в осми клас, пристигнала една жена от полицията и разказала кои медикаменти се употребяват като опиати. " Щом свърши часът, първата ми работа беше да ида в аптеката и да си ги купя. Така стартира всичко ", споделя тя.
Един % от приходите от хазарт се дават на Комитета за младежта и спорта – сякаш за битка със зависимостите. Но през последните години последователно тези зависимости изчезнаха във формулировките, остана си спортът за деца – даже не и рискови. С една дума: и тези пари са отишли за нещо друго. Има още един % от акциза на алкохол и цигари, които бяха гласувани от Народното събрание през 2006-а за битка с опиатите. Никой обаче не знае къде отиват тези средства. Бившият здравен министър Ананиев си призна откровено, че даже не е чувал за тях.
Що се отнася до лекуването, най-светлата и потребна част на Националната тактика от години е обезпечаването на гратис лекуване в платени лечебни общности. При състояние, че в България, като се изключи две непознати религиозно основани стратегии, други безвъзмездни благоприятни условия няма, тази алтернатива е в действителност потребна. Само че нейното остойностяване се резервира през годините, а цените на стратегиите се покачиха, тъй че тя просто поема част от разноските по лекуването. А и бройките всяка година понижават.
Много баби – хилаво бебе
За наркозависимите, които решат да потърсят лекуване, няма обезпечени клинични пътеки. Психиатричните лечебни заведения, в които те се лекуват, работят на така наречен „ исторически бюджет “ - всяка година получават толкоз пари, колкото са получили предходната. Парите по Националната тактика отново се разтичат в неразбираеми направления.
„ Големият смут от този отчет не е, че не се отделят средства. Големият призрачен сън е, че лявата ръка не знае какво прави дясната. Липсва всевъзможен надзор, липсва взаимоотношение сред институциите “, споделя Юлия Георгиева.
Простата истина за сложността на тази тематика идва оттова, че официално прекомерно доста са институциите, заети с нейното решение. Голямата част от тях и не подозират, че имат сходна задача – каквото и да написа в Националната тактика за битка с опиатите. Резултатът е осезателен. Особено за пострадалите.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ