Пред журналисти военният министър посочи, че има възможност за инвестиции в отбранителни способности и в болничните заведения от системата на ВМА. Инвестиции са предвидени за болницата в Сливен, която по думите на Тагарев осигурява преди всичко Българската армия и формированията в региона, както и нашите съюзници. Освен това лечебното заведение е важен актив за гражданите на Сливен и региона.

"Мащабна война се води съвсем близо до нашите граници. Правителствата в региона заделят значителни ресурси за развитие на отбранителните способности. Това прави и България. Това прави и българското правителство. И следващата година финансирането за отбрана ще е не по-малко от 2 % от БВП. Разходи, които не сме виждали в последните 20 години. Затова имаме възможност да инвестираме както в отбранителни способности, така и в тяхното медицинско осигуряване и в частност в медицинска болница Сливен", посочи министър Тагарев. 

Още преди месец стана ясно, че се очаква бюджетът за отбрана да достигне 2% от БВП. Предвижда се увеличение на заплатите на военнослужещите с 10%. Приоритет ще са военноморските сили. 

Въпреки че глобалният дълг отчете нов значителен спад през 2022 г., той все още е висок, като устойчивостта на дълга остава проблем, се казва в актуализираната база данни за глобалния дълг на МВФ.

Глобалното бреме на дълга намалява за втора поредна година, въпреки че остава над вече високото си ниво отпреди пандемията, според последната актуализация. Общият дълг възлиза на 238% от глобалния брутен вътрешен продукт през миналата година, с 9 процентни пункта повече от 2019 г. В щатски долари дългът възлиза на 235 трилиона долара, или с 200 милиарда долара над нивото си през 2021 г.

Данните за България

Според МВФ дългът на централното правителство (процент от БВП) е 31,44% (27 млрд. долара от от 86 млрд. долара номинален БВП за 2022 г.), с което бележи леко понижение от 31,55% за 2021 г.

Дългът на сектор "Държавно управление" (% от БВП) е около 33,71% в сравнение с 33,45% за предходната година.

Съотношение дълг/БВП е 23,1% и e сравнително ниско за Европейския съюз. Номиналния брутен вътрешен продукт (БВП) достига 165,38 млрд. долара, увеличение от 139,01 млрд. долара през 2021 г.

Политиците трябва да бъдат непоколебими

"Политиците ще трябва да бъдат непоколебими през следващите няколко години в своя ангажимент за запазване на устойчивостта на дълга", предупреждават от МВФ.

Въпреки възстановяването на икономическия растеж от 2020 г. и много по-високата от очакваната инфлация, публичният дълг остава упорито висок.

"Фискалните дефицити поддържаха нивата на публичния дълг високи, тъй като много правителства харчеха повече, за да стимулират растежа и да реагират на скоковете на цените на храните и енергията, дори след като прекратиха фискалната подкрепа, свързана с пандемията", се посочва в доклада.

В резултат на това публичният дълг е намалял само с 8% от БВП през последните две години, компенсирайки само около половината от свързаното с пандемията увеличение. Частният дълг, който включва дълга на домакинствата и нефинансовия корпоративен дълг, е намалял по-бързо с 12 на сто от БВП. Спадът обаче не е достатъчен, за да "изтрие" пандемичния скок.

Сили в тенденциите на дълга

Преди пандемията съотношението глобален дълг към БВП се е повишило в продължение на десетилетия. Глобалният публичен дълг се е утроил от средата на 70-те години на миналия век, за да достигне 92% от БВП (или малко над 91 трилиона долара) до края на 2022 г. Частният дълг също се е утроил до 146% от БВП (или близо 144 трилиона долара), но за по-дълъг период от време между 1960 г. и 2022 г.

МВФ отбелязва, че Китай е изиграл централна роля в увеличаването на глобалния дълг през последните десетилетия, тъй като заемите са изпреварили икономическия растеж. Дългът като дял от БВП се е повишил приблизително до същото ниво като в Съединените щати, докато в доларово изражение общият дълг на Китай (47,5 трилиона долара) все още е значително под този на Съединените щати (близо до 70 трилиона долара). Що се отнася до нефинансовия корпоративен дълг, делът на Китай от 28% е най-големият в света.

Дългът в развиващите се страни с ниски доходи също е нараснал значително през последните две десетилетия, макар и от по-ниски първоначални нива. Въпреки че нивата на дълга им, особено на частния дълг, остават средно сравнително ниски в сравнение с напредналите и нововъзникващите икономики, темпът на тяхното нарастване след глобалната финансова криза създаде предизвикателства и уязвимости. Повече от половината от развиващите се страни с ниски доходи са в дългови затруднения или са изложени на висок риск от такива, а около една пета от нововъзникващите пазари имат държавни облигации, търгуващи на затруднени нива.

Справяне с уязвимостта на дълга

Правителствата трябва да предприемат спешни стъпки, за да помогнат за намаляване на уязвимостта на дълга и да обърнат дългосрочните тенденции, подчертават от МВФ.

За дълга на частния сектор тези политики биха могли да включват бдителен мониторинг на дълговата тежест на домакинствата и нефинансовите корпорации, както и свързаните с тях рискове за финансовата стабилност.

По отношение на уязвимостта на публичния дълг, изграждането на надеждна фискална рамка може да ръководи процеса за балансиране на нуждите от разходи с устойчивостта на дълга.

За развиващите се страни с ниски доходи подобряването на капацитета за събиране на допълнителни данъчни приходи е от ключово значение. За тези с непоносим дълг също е необходим всеобхватен подход, който включва фискална дисциплина, както и преструктуриране на дълга съгласно общата рамка на Групата на двадесетте (Г-20) – многостранният механизъм за опрощаване и преструктуриране на държавен дълг – когато е приложимо, както е отбелязано в априлската Световна икономическа перспектива.

"Важно е, че намаляването на дълговото бреме ще създаде фискално пространство и ще позволи нови инвестиции, което ще помогне за насърчаване на икономическия растеж през следващите години. Реформите на трудовите и продуктовите пазари, които повишават потенциалното производство на национално ниво, биха подкрепили тази цел. Международното сътрудничество в областта на данъчното облагане, включително въглеродното данъчно облагане, би могло допълнително да намали натиска върху публичното финансиране", се казва в доклада.

"Протестите на земеделските производители са национални и безсрочни, те ще продължат дотогава, докогато ние не извоюваме своите права като сектор", заяви Цветан Берберов, член на Управителния съвет на Тракийския съюз на зърнопроизводителите.

По думите му акцията в Стара Загора е обединила не само зърнопроизводители, но и всички в сектор "земеделие", а исканията са свързани с това, когато от страна на държавата се предприема едно действие, то да бъде съобразено с нуждите на сектора и да се имат предвид аргументите на засегнатите страни. Берберов подчерта, че на протеста днес се очакват около 500 души производители от Стара Загора, които ще преминат по централния булевард "Св. Патриарх Евтимий" и ще тръгнат към София, за да се включат в утрешния Национален протест. Той каза освен това, че движението през днешния ден ще бъде затруднено, за което протестиращите се извиняват на гражданите.

Според Берберов към момента е налице "огромно количество продукция, която залежава. От миналата година има около 600 000 тона само слънчоглед, а от тази година има над 2 млн.тона слънчоглед. Пшеницата, която е залежала, е над 5 млн.тона", каза още земеделският производител. Той риторично се обърна с въпрос "Ние необходими ли сме?"

Инициативният комитет призова за продължаване на забраната за внос на слънчоглед, пшеница, царевица и рапица от Украйна и въвеждане на забрана за внос на нерафинирано олио, пресни и замразени плодове и зеленчуци, мляко и млечни продукти, месо и месни продукти, живи животни, мед и пчелни продукти от Украйна, както и завишаване на контрола на произхода, качеството и безопасността на вноса на селскостопански продукти в страната.

От бранша настояват за изплащане към земеделските производители на пълния размер на компенсациите за повишените разходи за производство в следствие на войната в Украйна и отпадане на тавана на помощта до края на месец септември, както и незабавно изплащане на държавната помощ за компенсиране на земеделските производители със 100 процента пропаднали площи.

Докато за земеделския министър Кирил Вътев е ясно защо – просто удобна боксова круша по актуална тема (хем не оправдава зърнарите, хем министърът крив), то споменаването на икономическия Богдан Богданов беше странно. Но не и необяснимо. Ето 5 легитимни причини ГЕРБ да ненавиждат министъра на икономиката:

Богданов спря партийните назначения по държавните бордове и намали наполовина заплатите на изпълнителните директори в дружествата, в които с години влизаха ГЕРБ кадри. 

Ограничи "сладките" т.нар. представителни разходи на същите тези представители в бордовете и намали броя на членовете им.

Осветли още 100 млн. лв. над онзи половин милиард лева от потъналите за язовири средства, за тръбопровода на Перник - афиширан като страхотен успех от самия Борисов, както и за недостроения, но за сметка на това предплатен пак от правителствата на Борисов Правителствен комплекс. 

Зае се да оздравява ДКК - "черната дупка" на ГЕРБ, която с години хранеше определени фирми и кръгове с непрозрачни инхаус поръчки за милиони. Май не беше питал и за назначенията в новия борд.

След продължително ходене по мъките по темата от куп правителства, Богданов взе, че реши проблема и с Пловдивския панаир, който аха-аха да падне в лапите на Георги Гергов – а да си припомним, че ГЕРБ го защитаваше години наред, преди Борисов да се скара със кмета на Пловдив.

Да видим дали името на Богдан Богданов ще изплува като министър за смяна след ротацията, ако някой журналист се престраши да зададе въпрос на Мария Габриел в следващата й медийна изява.

""Нашият съвет към Китай е да използва политическото си пространство по начин, който да му помогне да промени модела си на растеж към вътрешното потребление", посочи Георгиева. 

Застаряващото население на Китай и спадащата производителност играеха „потискаща роля“ за темповете на растеж, заедно с компаниите в Съединените щати и Европа, които изместиха веригите за доставки далеч от Китай. Проблемите на Китай в сектора на недвижимите имоти също накараха потребителите да ограничат своите разходи, обясни Георгиева. 

"Всъщност предвиждаме, че без структурни реформи средносрочният растеж в Китай може да падне под 4%“, допълни тя. 

През юли МВФ прогнозира темпа на растеж на Китай за 2023 г. от 5,2% и 4,5% през 2024 г., но предупреди, че той може да бъде по-нисък предвид свиването на пазара на недвижимите имоти. Георгиева каза още, че е важно за Китай да се справи с доверието на потребителите в сектора като финансира завършването на апартаменти, за които купувачите вече са платили, вместо да спасява закъсалите предприемачи.

МВФ се готви да публикува нови прогнози за глобалния растеж преди годишните срещи на Фонда и Световната банка, които ще се проведат от 9 до 15 октомври. 

САЩ са единствената голяма икономика, която е възстановила растежа си отпреди пандемията, докато Китай е с четири процентни пункта под тенденциите отпреди пандемията, Европа - с два, а светът като цяло - с три.