Но тези, които днес отказват да преговарят с правителството, са, прощавайте, нито селяни, нито земеделци, а монополисти-шантажисти. Свръхконцентрацията на земя направи България латифундистка държава - при това номер едно в ЕС. И стига са ни плашили, че ще емигрират.

Никой от тях няма да мръдне оттук, нито ще зареже монополното си положение в българския агросектор, където диктуват цените както им дойде. Онези, които емигрират, са дребните производители, които прехранват себе си, и дават работа на още няколко човека, които са селската средна класа и за които всъщност би трябвало да бъдат предназначени европейските субсидии.

Но те нямат организационния капацитет хем да оцеляват, хем да пишат проекти, а държавата малко им помага. И те си отиват, защото им е по-лесно да берат ягоди в Англия отколкото да се грижат за земята на собствената си страна.

Защото складовете, земята, всичко е в ръцете на латифундистите, и те буквално смазват дребните селскостопански производители. Изтикват ги в ъгъла, участват във финансови спекулации със земята без да им пука за запазването на биологичното разнообразие или плодородието на почвата. Или пък за добруването на местните бощности и други такива имагинерни и лишени - за тях - от смисъл понятия. Те не се грижат за земята, а я експлоатират. Те получат пари просто за това, че я имат или арендуват, а не защото я обработват.

И това са няколко семейства, чието име никога не е било тайна. И в момента не че им е грижа за българското селско стопанство - грижа ги е да не загубят монопола си, да не им попречат да изсмукват свръхпечалбите си, да се освободят от всякаква конкуренция в лицето на украинския внос. И в тази връзка яко клатят правителството - защото се намери едно правителство, което, след като им предложи цивилизовани преговори, им каза истината в очите.

Но на българите не им е изпила чавка акъла и бързо разбраха, че импортът на украинско олио бързо свали цените от 6 лева на 3,50. Конкуренция, батка!

Конкуренция! На каквато българските латифундисти хич не са свикнали и не им е драга. При това хич не се свенят да ръсят лъжи, че ядем хляб от украинско жито, който бил тъпкан с всякакви химикали, макар че хората ясно им казаха: хляба дето го ядем за момента не е от украинско жито първо, и второ, то не е тъпкано с отровите за които ни уверяват. ще кажете, не вярват на правителството.

Ами като не вярвате, платете независима експертиза в някоя международна лаборатория и ще стане ясно. Очаквам резултатите от сондажа на общественото мнение, но ми се струва, че то не подкрепя зърнарите. Но нека излязат резултатите, и пак ще си говорим.

Политологът проф. д-р Татяна Дронзина, дългогодишен преподавател в катедрата по политология в СУ „Св. Климент Охридски“, Facebook

Заяви просветният министър Галин Цоков пред Българската национална телевизия на първия учебен ден. 

По думите му откакто заплатите на учителите се увеличават има повече кандидати да учат педагогика, но за съжаление напускането на професията остава все още проблем.

От тази година минималната заплата за учители и възпитатели става 1831 лева. Министерството на образованието обаче продължава работа по създаване на програма за по-добра подготовка на младите учители, които да не се изненадват от средата, в която попадат и да се отказват лесно.

Галин Цоков коментира и промяната на учебните програми от 1-ви до 10-и клас. По думите му темата ще остане отворена до края на септември и началото на октомври. Промените в програмата той определи като насочени към по-практичните знания и придобиването на бизнес умения.

"Не става въпрос за опростяване, а става въпрос за възможност да се намали натоварването по отношение на знанията, които непрекъснато се усвояват и трябва да се възпроизвеждат. Анализите показват, че може би най-големият проблем е на базата на това по-голямо учебно съдържание, което е включено в учебните програми, няма достатъчно време за формиране на умения, за практическо прилагане на знанията", обясни министърът.

Министърът коментира, че предизвикателство пред образованието е и усвояването на средства по Плана за възстановяване и устойчивост.

"Има много средства които са по ПВУ, които общо за образованието са над 1 млрд и 200 млн лева, които ако се използват пълноценно в рамките на тази година или поне се създадат условия да бъдат използвани, това ще промени в голяма степен образователната среда в българските училища", обясни Цоков.

По думите на образователния министър предизвикателство е и въвеждането на STEM система в българските училища, която се основава на наука, технологии, инженерство и математика. "Българските училища сериозно са напреднали в процеса на създаване на подобни кабинети и предстои от началото на следващата година те да бъдат изградени", каза още образователният министър Галин Цоков.

Това заяви пред Българското национално радио евродепутатът Радан Кънев. 

Коментарът му идва след вчерашната реч на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за състоянието на съюза. В нея тя призова България и Румъния да бъдат пуснати възможно най-скоро в Шенген. От Австрия обаче отново посочиха, че няма смисъл да се говори за разширяване на безвизовото пространство в момента. 

Австрия блокира присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство, опасявайки се от прилив на незаконни мигранти.

Радан Кънев посочи, че шансът ни за членство в Шенген до края на годината е реален, но не е много голям. 

Във връзка с вноса на украинско зърно той изрази тревожност от липсата на спокоен дебат. Депутатите се скараха по темата, въпреки че днес мнозинството прие отмяната да бъде отменена. Министерският съвет се обяви за отмяна на ембаргото върху украинското зърно, което бе наложено от служебното правителство през април, след като още четири държави в ЕС наложиха едностранна забрана заради оплаквания на бранша и предупреждения за огромни загуби. Европейският съюз позволи ембарго, което изтича през есента. От кабинета “Денков” обаче заявиха, че забраната за внос на зърно на практика е ощетила бюджета с милиони, а освен това според изпълнителната власт премахването й ще намали инфлацията.

Против идеята бяха от БСП, “Възраждане” и ИТН. Зърнопроизводителите пък плашат с протести. В събота предстои среща с бранша. 

"Чуват се крясъци, поляризация и популизъм, по-малко се чуват сериозните аргументи. Не чух от българските зърнопроизводители сериозни аргументи в посока, че става дума за борсова стока със световна цена. Цените се определят от нивата на борсите, свързани с доставка на няколко големи международни пристанища. Миналата година проблемът, който българските зърнопроизводители твърдяха, че изпитват с ниската цена на зърното, не се реши със спирането на вноса от Украйна, защото международните цени бяха изключително ниски, а нашите зърнопроизводители бяха пропуснали по безотговорен начин и в очакване на свръхпечалби момента да продадат стоката си на значителна печалба", коментира Кънев. 

Кънев посочи, че сериозно решение по въпроса за украинското зърно на европейско ниво ще се вземе, след като минат изборите в Полша, която има портфолиото на земеделския комисар. Парламентарният вот в Полша ще се проведе на 15 октомври.