Украйна обвинява Русия в нарушаване на Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид.

"Няма никакво съмнение, че решението ще бъде възможно най-политизирано. Ако Международният съд на ООН наистина се съгласи с Киев и колективния Запад, той завинаги ще загуби доверието на Русия и други държави в някогашния авторитетен орган на правосъдието. Ако резултатът от делото вместо юридическо решение бъде огласен като откровена глупост, Русия ще трябва да обмисли сценарий с излизане от юрисдикцията на Международния съд на ООН, което само по себе си не е лесна юридическа задача, защото той е един от основните органи на ООН, а Статутът на Международния съд - неразделна част от Устава на ООН" - написа сенаторът в Телеграм-канала. "Наблюдава се постепенно разпадане на всички органи на ООН. Казвам това с искрено съжаление", добави той.

Косачев отбеляза, че в началото на процеса първо ще бъдат изслушани предварителните възражения на Русия срещу подадения иск, след което ще бъдат представени позиции от "трети страни в производството". "За първи път в историята съдът позволи на 32 държави да се присъединят към процеса наведнъж. Това са всички държави от ЕС без Унгария, плюс Лихтенщайн, Норвегия, Канада, Великобритания, Нова Зеландия и Австралия.

Спорът се отнася до "тълкуването, прилагането и изпълнението на Конвенцията от 1948 г. за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид", както е посочено в иска на украинската страна. Официален Киев подава молба до Международния съд на ООН два дни след началото на пълномащабното военно нахлуване в Руската федерация - на 26 февруари 2022 г.

На първо място, украинската страна категорично заявява, че на нейна територия не е имало геноцид, заради който Русия, според нейния президент Владимир Путин, е нахлула в Украйна. "Руската федерация лъжливо твърди, че в Луганска и Донецка област на Украйна са извършени актове на геноцид, и на тази основа признава така наречените "Донецка народна република" и "Луганска народна република", а след това обявява и започва "специална военна операция" срещу Украйна", се казва в иска.

На второ място, Киев настоява съдът да "установи, че Русия няма правно основание да предприема действия в и срещу Украйна за предотвратяване и наказване на предполагаемия геноцид".

Трето, самата украинска страна обвинява Русия в "планиране на актове на геноцид в Украйна" и твърди, че Русия "умишлено убива представители на украинската националност и ги ранява тежко".

Според експерти за първи път се повдига този въпрос - не обвинения в геноцид, а обвинения в неправомерни обвинения в геноцид. Това обаче е самата същност на делото, но все още не се е стигнало до неговото разглеждане. Основният въпрос на настоящата фаза е именно дали съдът може да разгледа спора по същество. Предстоящите изслушвания ще се съсредоточат върху компетентността на съда и допустимостта на жалбата на Украйна.

Една от страните - обикновено ответникът - може да оспори компетентността на съда по дадено дело или да твърди, че съдът не може да разгледа делото по други причини, обяснява пресслужбата на Международния съд на ООН. В такъв случай страната повдига възражения срещу компетентността на съда или срещу допустимостта на жалбата, а съдът спира производството по същество. Другата страна се приканва да отговори на тези възражения. Писмените становища на страните се публикуват от съда в първия ден на заседанието, което ще помогне за по-доброто разбиране на техните позиции, казват експертите. Позицията на Украйна обаче вече е ясна, докато аргументите на Русия все още са неизвестни.

След това съдът ще изслуша страните и ще постанови решение. Ако установи, че е компетентен и че искът е изцяло или частично допустим, съдебното производство по същество ще продължи. В противен случай процесът ще приключи. Този етап от изслушването ще продължи до 27 септември, но решението относно компетентността ще бъде взето на по-късна дата. Дали делото ще бъде разгледано по същество, е от решаващо значение и защото това ще засегне временните мерки, които, макар и чисто юридически, са в сила. Ако съдът се съгласи с Русия и установи, че не е компетентен, временните мерки ще бъдат отменени.

На 16 март 2022 г. Международният съд на ООН постановява, че Руската федерация трябва незабавно да прекрати военните действия, започнати на 24 февруари 2022 г. на територията на Украйна, както и да гарантира, че военните и частните въоръжени формирования, организациите и лицата под неин контрол и ръководство няма да предприемат никакви стъпки в подкрепа на военните операции.

Това заяви пред Българската национална телевизия говорителката на Централната избирателна комисия Росица Матева. 

Тя уточни, че бюлетината за местните избори ще прилича на тази за народни представители, тъй като има преференции и кандидатски листи. Бюлетината за кметовете ще прилича на тази за президент, тъй като това са мажоритарни избори. Само в София в няколко кметства, ще има 4 бюлетини, навсякъде в страната ще бъдат по 3 бюлетини.

"Преброяването на машинните бюлетини ще се извършва ръчно от членовете на СИК, така както беше и на последните избори на 2 април. Така както ще се преброяват и хартиените бюлетини. Ще бъдат улеснени от това, че номерата и имената ще бъдат отпечатани с голям шрифт. Все още не сме приели протоколите като изборни книги, работим по въпроса”, коментира Матева. 

Тя увери, че всичко около организацията на изборния процес се движи в срок. 

Общо 64 партии и девет коалиции е регистрирала Централната избирателна комисия (ЦИК) за участие в местния вот на 29 октомври. Документи подадоха 65 партии. Народна партия свобода и достойнство е с отказ заради липса на един от документите - подписката от 2500 избиратели.

Сега тези партии и коалиции се регистрират в ОИК, там където желаят да участват в изборите и да издигнат кандидати. Този срок изтича в понеделник, на 18 септември, до 17 ч. Всички партии и коалиции, които са регистрирани в ЦИК, трябва да се регистрират и в ОИК, за да могат след това да издигнат кандидатски листи. След изтичане на срока на 18 септември, до 26 септември всички регистрирани в ОИК партии и коалиции, местни коалиции и инициативни комитети, могат да издигнат кандидатски листи, които също се регистрират в ОИК.

Забраната за внос на зърно от Украйна бе въведена от служебното правителство през месец април, след като още четири европейски държави наложиха ембарго на фона на оплаквания от бранша и предупреждения за сериозни загуби. Настоящият кабинет обаче се обяви за отмяна на забраната с мотив, че тя е нанесла щети в бюджета, а освен това вносът на украинско зърно ще намали инфлацията. Зърнарите заплашиха с протести и след като забраната бе отменена в събота предстоят срещи с бранша. 

Кирил Вътев обясни, че все пак ще се затегне контролът върху вноса на украинска продукция, тъй като тя не отговаря на стандартите на ЕС.

В днешния парламентарен контрол ще участва и военният министър Тодор Тагарев. Въпросите около него са свързани с предоставянето на военна помощ за Украйна. Вчера депутатите също се скараха по този въпрос. От ДБ и ГЕРБ твърдят, че на Украйна ще бъдат изпратени дефектни ракетни системи за ПВО С-300 и увериха, че родната отбрана няма да бъде ощетена. Опозицията обаче запита какъв е смисълът от тази военна помощ. Недоволство има и по повод намеренията за създаване на база на НАТО край Ямбол. От ДБ заявиха, че базата е предвидена за 2025 г. 

Изслушан ще бъде в парламента и регионалният министър Андрей Цеков. Към него има най-много въпроси. 

След парламентарния контрол депутатите продължават с останалите теми от дневния ред. А от другата седмица заседания ще има всеки ден в продължение на три седмици заради предстоящата дълга ваканция, в която депутатите ще излязат преди местните избори.