"Атанасов усеща, че е време да даде важен сигнал. Той работи дълго време да се изработи концепция, обсъждал е лично с Борисов всичко това, получавал е подкрепа. В един момент това се дърпа медийно. Така не се прави. Готови сме да продължим усилията. Въпросът е дали можем да разчитаме на същата сериозност и от другата страна. Ако има аргументи - да ги сложат на масата. Не да се правим на маймуни. Призовавам и по тази тема да се върнем на масата за разговори. Да убедим Атанасов да се върне в Комисията. Но той ще го направи, само ако види, че има смисъл да се работи. Вратата не е затворена. Атанасов трябва да види сериозно отношение, аргументи по същество, изпълнение на ангажиментите, работа в ясна посока. А не безкрайно шикалкавене и импровизации", допълни Иванов.

По думите му определенията на правителството като "сглобка", "некоалиция" и са работа на политолозите.

“Участваме във възможното управление на страната след дълга криза, което да започне да решава проблеми - от секторни до структурни. Всички се превърнахме в политолози. Едните интригантстват, други се упражняват, трети фантазират. Това е възможното управление. То е толкова добро, доколкото може да следва приоритетите си. Това е трудно, сложно, базирано на тежки компромиси, на ежедневно питане струва ли си, работи ли. Ето днес - като гледам акад. Денков, казвам - струва си. Като гледам оставката на ген. Атанасов - не си струва и е сериозен сигнал", заяви още Иванов.

За участието на ДПС и "стабилизиращата роля" на партията съпредседателят на ДБ посочи, че въпросът не е в участието им, а в посоката и приоритетите.

"Не съм давал оценка, защото е много рано. Ще я дам, не когато видя в Държавен вестник публикуването на конституционните промени и Закона за съдебната власт, а когато видя кои хора ще бъдат избрани в новия състав на органите на съдебната власт", допълни Иванов.

"Ние сме си сложили главата в торбата. Нямахме право да не опитаме да придвижим страната напред. Това е нещо е толкова важно политически, че дори дългогодишни наши опоненти като ДПС разбират, че е добре и за тях да застанат до тези приоритети. Те сами са си дефинирали роля", обясни съпредседателят на ДБ.

Иванов коментира и протестите на зърнопроизводителите, които прибират тежката техника и спират демонстрациите, след като бе подписан меморандум с изпълнителната власт.

Според съпредседателя на "Демократична България" с решението си да отмени забраната за внос на зърно от Украйна, парламентът по-скоро е попречил на изпълнителната власт, вместо да покаже подкрепата на мнозинството в НС.

“Искам да поздравя акад. Денков и кабинета, защото те се справиха. Виждате, че нещата ескалираха до твърдения за опит да се свали правителството, чужди интереси. Няма отделен проблем, всичко ескалира бързо. Това, че имаме правителство - когато трябва да се извини, когато трябва - да покаже твърдост, е хубаво”, допълни Иванов.

На всеки 24 секунди на пътя умира по един човек, а икономическите загуби от тези жертви се изчисляват на 1,7 трилиона долара годишно в световен мащаб, каза Мишел Йо, пратеник на добра воля на програмата за развитие на ООН. 

От своя страна еврокомисар Вълян подчерта, че около 70 на сто от жертвите на пътя са в градовете и от най-уязвимата категория - пешеходци, велосипедисти и мотоциклетисти. Раните пък са причина за смъртта на много млади хора от 5 до 29 години, каза още тя. 

1,35 млн. са загиналите годишно по света в катастрофи, а между 40 и 50 млн. души остават инвалидив резултат на пътни инциденти, съобщи Жан Тод, специален пратеник за пътната безопасност на ООН. Той каза, че жертвите могат да се предотвратят:

"Повечето от тях могат да се предотвратят и ние имаме рецепта за това. Конвенциите на ООН за пътната безопасност дават много добри практически инструменти на всички държави по света, за да превърнат в закон мерките, необходими за справянето с проблема". 

Еврокомисар Вълян припомни, че целта на Комисията е жертвите на пътя да намалеят наполовина  в ЕС до 2030 г.

Тя припомни и законодателните предложения в тази насока - ревизия на директивата за шофьорските книжки и за трансграничното прилагане на правилата по пътищата.

Това заяви в предаването „Пресечна точка” министърът на околната среда и водите Юлиян Попов по повод актуалната тема с протестите на земеделците.

Министър Попов коментира и въпроса дали тези протести не се използват за политически цели и по-ранна ротация на кабинета.

„Всеки един протест и всяко едно нагорещено обществено мнение се използва по някакъв начин политически. Друг е въпросът дали това използване има реална сила или не. Естествено е, когато хората протестират и се вълнуват – политическите партии да реагират на тези нагласи и да се включват в тях. Не мисля, че тези протести са политически мотивирани. Естествено, че различни политически сили и руската хибридна пропаганда, се възползва от всички протести, свързани с Украйна. Всички тези неща ги знаем. Но това, че някой се възползва или иска да се възползва – не означава, че самият протест има сериозно партийно-политическо измерение”, подчерта той.  

По думите му в случая с протестите кабинетът е действало много рационално с голяма ангажираност към проблемите и в земеделието, и в енергетиката. „Не се влияем от политически партии извън онази стратегическа договореност за политическата програма, която разбира се е договорена и се договаря с политическите партии. Аз не бих казал, че сме подложени на каквото и да било влияние, извън просто постоянните разговори, които са съвсем естествени", категоричен бе министърът. 

Той обясни и какво е договорено със синдикатите за протеста им за въглищните централи, които Европа иска да бъдат затворени.

"На тази среща се договорихме да подпишем едно споразумение със синдикатите, в което да се уточнят конкретни точки, които да бъдат ангажименти на правителството, които са реалистични. Това рядко се прави. Обикновено политически лидери и правителства под натиск на протест просто обещават нещо, за да се отърват от моментния натиск. Ние искаме да избегнем това и да се ангажираме само с неща, които можем да направим. Това, което според мен ние сме в дълг - не нашето правителство, по принцип правителствата на България, е конкретизиране на специфични дейности", посочи той. 

Попов даде и конкретен пример: "Създаване на предприятие, което да е проектно предприятие, национален оператор за самия преход на въглищните региони. За това се говори отдавна, но Д ние сега поемаме ангажимент конкретно да го регистрираме. Да го направим, да започнем да инициираме изработването на устройствен план за целия регион.

Това, между другото, беше изключително постижение, което предотврати фрагментирането на "Марици"-те, което е регион, според мен, продължавам да го твърдя, с изключителен инвестиционен потенциал. В същото време трябва да се привлекат и трябва да назовем някои конкретни инициативи, за да могат хората, на които им е трудно да работят с тези абстрактни категории, като преход, въглеродни емисии и така нататък - да видят какъв тип индустрия, какъв тип инвестиции ще бъдат". 

По повод поетия ангажимент по ПВУ въглищните централи да намалят работата си с 40%  до 2026-та година Попов подчерта, че "този ангажимент от една страна е много труден, от друга страна той е не просто изпълним, но той неизбежно ще се случи".

Министър Попов коментира и бедствието в Царево. На въпрос дали България е поискала помощ по европейския механизъм, който позволява компенсация на щетите от наводненията, той подчерта, че все още не сме поискали пари.

"Първо трябва да приключи оценката на щетите, оценката на самия случай, на самия казус. Премиерът е назначил комисия, която ще работи може би още седмица-две най-много, за да стигне до заключение. Тя се оглавява от моя заместник-министър. Ние следин много отблизо ситуацията. Общо взето ситуацията, щетите и причините са известни, но трябва да изчакаме крайния резултат. Тогава ще трябва да се прецени дали ние имаме нужда от външна помощ. Или ще можем да отделим тези пари от бюджета. Аз лично съм скептичен към тази идея, че за всяко нещо и за всяка беда трябва да ходим в Брюксел да искаме помощ. Аз бях в Царево за един ден. Удивително е това, което се прави на място. Колко бързо се работи, колко организирано се работи. Удивително е също, звучи малко като самохвалство, но как всички правителствени институции се задействаха с изключително добра координация", подчерта министърът. 

"Ние засилихме наблюдението в тези морски пространства, след това се предприеха и мерки в колективен формат, т.е. беше повдигнат въпросът на ниво НАТО, за да получим подкрепа на ниво на ситуационната осведоменост. Оттогава не сме наблюдавали влизане на руски кораби и наближаване в тази зона", уточни Ефтимов, цитиран от БНР.

Той коментира и кадрите по обезвреждането на дрона, открит край Тюленово. Припомняме, че на снимки и видеоклипове по време на операцията се видяха двама души от екипа по обезвреждане- единият бе по потник, а след залитане падна в морето, а друг просто пушеше цигара.

Според Ефтимов кадрите не са били удачни и изместили фокуса от високорисковата ситуация, в която се намирали военнослужещите. Все пак са се справили професионално и отговорно, смята началникът на отбраната.

"Другата седмица съм във Варна, имаме мероприятия по Черноморието, ще говорим с момчето. Ако заслужава награда - ще изпушим по една цигара с него и ще го наградим. Ако има нещо да го правим, пак ще изпушим една цигара. Надявам се да си е направил личните изводи", коментира Ефтимов, а съдейки по думите му, вероятно не приема сериозно критиките.

Тошо Тошев е български журналист, писател и издател. Близо 20 години е главен редактор на вестник „Труд“ (1991–2011), когато той е с най-големия тираж в страната.

Завършва специалност Българска филология в Софийския университет.

Началото на професионалния му път е във вестниците „Средношколско знаме“ (1965 – 1967) и „Вечерни новини“ (1968 – 1970). През 70-те години работи две години във в-к „Народна младеж“, към отдел „Пропаганда“ на Градския комитет на БКП в София, след това в програмна редакция на Българската телевизия. В средата на 80-те години главен редактор на в. „Труд“ става Владислав Панов, дотогава шеф в телевизията, който довежда във вестника със себе си Тошо Тошев и го назначава за зам.-главен редактор. В края на 1980-те години Тошев става „по съвместителство“ (според тогавашната терминология) и шеф на отдел „Печат“ в столичната община (сега „Връзки с обществеността“).

Близо 10 години работи във в. „Труд“ преди да стане негов главен редактор през 1991 г. Малко след продажбата на вестника през декември 2010 г. Тошев е сменен на поста, но остава вицепрезидент в издателския борд на Медийна група „България“ холдинг.

През август 2011 напуска групата заради несъгласие с наложения стил на управление. Месец по-късно Тошев заявява, че заедно с главния редактор на сп. „Тема“, Валери Запрянов, подготвя нов, „опозиционен“, всекидневник, както и информационен сайт и списание. На своя рожден ден, Тошев обявява името на вестника – „Преса“, чийто първи брой излиза на 3 януари 2012 г.

Председател на Съюза на издателите в България от създаването му през 2000 до 2011 г. Тошев поддържа редовни срещи с писателски кръг, в който влизат Антон Дончев, Дончо Цончев, Стефан Цанев, Иван Гранитски, Любомир Левчев, Атанас Наковски и др. Членовете на кръга сами го наричат „Клуб на гениите“.

"Атанасов усеща, че е време да даде важен сигнал. Той работи дълго време да се изработи концепция, обсъждал е лично с Борисов всичко това, получавал е подкрепа. В един момент това се дърпа медийно. Така не се прави. Готови сме да продължим усилията. Въпросът е дали можем да разчитаме на същата сериозност и от другата страна. Ако има аргументи - да ги сложат на масата. Не да се правим на маймуни. Призовавам и по тази тема да се върнем на масата за разговори. Да убедим Атанасов да се върне в Комисията. Но той ще го направи, само ако види, че има смисъл да се работи. Вратата не е затворена. Атанасов трябва да види сериозно отношение, аргументи по същество, изпълнение на ангажиментите, работа в ясна посока. А не безкрайно шикалкавене и импровизации", допълни Иванов.

Иванов коментира и протестите на зърнопроизводителите, които прибират тежката техника и спират демонстрациите, след като бе подписан меморандум с изпълнителната власт.

Според съпредседателя на "Демократична България" с решението си да отмени забраната за внос на зърно от Украйна, парламентът по-скоро е попречил на изпълнителната власт, вместо да покаже подкрепата на мнозинството в НС.

“Искам да поздравя акад. Денков и кабинета, защото те се справиха. Виждате, че нещата ескалираха до твърдения за опит да се свали правителството, чужди интереси. Няма отделен проблем, всичко ескалира бързо. Това, че имаме правителство - когато трябва да се извини, когато трябва - да покаже твърдост, е хубаво”, допълни Иванов.

Очаквайте подробности.