Христов обясни, че решението на депутатите да одобрят вдигането на забраната за внос на украинско зърно е било най-вече с цел да се удовлетворят производителите, преработвателите и потребителите.

Лидерът на СДС прогнориза, че Унгария, Полша и Словакия, които отказаха да премахнат забраната за внос на украинска продукция, най-вероятно ще бъдат санкционирани от ЕК заради решението им.

Министър Вътев отиде при зърнопроизводителите: Обясни им, че и той идва от полето

Румен Христов беше категоричен, че Народното събрание не отмени забраната, за да предизвика толкова мащабни протести в страната.

Не очаквахме толкова силна реакция от страна на зърнопроизводителите, явно подценихме ситуацията, отбеляза депутатът от ГЕРБ-СДС.

Той също така призова да спре да се спекулира с качеството на украинската продукция, която влиза в България, и напомни, че същите стоки от Украйна се пласират и в другите държави-членки на ЕС.

В края на разговора Румен Христов обяви, че в четвъртък от ГЕРБ-СДС ще обявят името на своя кандидат за кмет на София.

С допълненията, които се приемат, законът вече ще влезе в зала и ще се опитаме да изпълним всички препоръки по процедурата за борба с прането на пари и финансиране на тероризма, заяви Маноил Манев, депутатът от ГЕРБ и заместник-председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.

„Не се променя кой знае колко духа на закона. Някой лица отпадат, което е добре, защото ние през цялото време на приемането на този закон се опитваме да ограничим кръга от лица към който той се отнася.

Сега някой юридически лица с нестопанска цел отпадат от проверките, които трябва да се изпълняват по този закон. Освен това се завишават някои критерии към тези, които са в обхвата”, добави той.

Манев каза, че голяма част от законопроекта е насочена към електронните пари, банкови взаимоотношения свързани с облигации и акции и др. „Целта на този закон е да се знае собственика на средствата и къде отиват те, за да не могат те да отиват към терористични организации или към изпирането на пари придобити от престъпна дейност”, поясни той. Манев каза, че е имало предложения за повишаване на горния праг на санкциите, но те са били оттеглени.

„Остават си същите санкции“, каза той и добави, че в много европейски държави, в които действа закона, санкциите са огромни, докато при нас те са фиксирани суми и тази политика продължава от 2018 г., когато законът е бил приет.

"Позицията и желанието на Хърватия е, че ние сме транзитна страна, а не страна, която получава огромни количества украинско зърно, което е по-евтино от нашето, което би застрашило нашите фермери", заяви Пленкович, цитиран от хърватската национална телевизия ХИНА.

Решението идва след като Европейската комисия продължи въведената забрана за внос на зърно от Украйна. Такава въведоха едностранно няколко държави - Полша, Унгария, Словакия. България обаче напусна "зърнената коалиция" и вдигна ембаргото. Киев вече започна правни действия. 

По думите на Пленкович не се изключва Хърватия също да въведе забрана. 

Хърватия предложи използването на морските си пристанища на Украйна докато достъпът на Киев до Черно море е блокиран от Русия на фона на продължаващата война. Не е известно колко зърно е изнесено през хърватските пристанища.

Това каза земеделският министър Кирил Вътев, който отиде да разговаря с протестиращите зърнопроизводители. Те го посрещнаха с викове "оставка". Пред него беше изсипано мляко в знак на недоволство, предаде NOVA.

"Нито едно от решенията не предполагат моментален резултат", обясни той.

След като бе освиркан, той помоли за диалогичност. "Имате пет искания, отправени от всички вас. Решенията, които са възможни веднага, са взети. За тази година парите за пропаднали площи са освободени и се очакват заявленията. Относно удължаване забраната за внос на украински продукти, има един месец, в който трябва заедно да определим исканията си за количествата, които искаме да допуснем", заяви Вътев.

И допълни, че са осигурени 150 млн. помощ за производителите, а другите 63 млн. ще заминат за нотификация след одобрение на Министерски съвет в сряда.

"По помощта de minimis има остатък, който се разработва, за да може да бъде пуснато и да бъдат платени парите след подаване на заявления. Всички премиери на погранични държави, включително Денков, водят преговори с премиера на Украйна", обясни Вътев. 

Земеделците настояват за въвеждане на забрана за внос от Украйна на редица стоки, сред които слънчоглед, пшеница и рапица. 

Очаква се лидерите на четири от петте държави, които имат постоянни места в Съвета за сигурност на ООН, да пропуснат годишното събитие, на което се събират държавни и правителствени ръководители от цял свят.
Тяхното отсъствие може да има желана съпътстваща последица за Байдън: то може да даде тласък на усилията на администрацията му да подобри имиджа на Америка сред по-малко влиятелните страни в Африка, Латинска Америка и Азия, които разглеждат ООН като важен форум. То също така би могло да помогне за отдръпването на тези страни от Китай и Русия.
Не се очаква ръководителите на двата най-големи американски съперника - Китай и Русия - да присъстват. Ръководителите на двама основни американски съюзници - Обединеното кралство и Франция - също няма да се явят. Всички те имат различни или неизвестни причини да не пътуват до Ню Йорк.
За много по-бедни държави форумът на ООН е рядка възможност да се защитят пред големите световни сили. Много от тези страни не са канени на срещи като Г-20 или Г-7.
Подобно на Г-20, отсъствието на Китай дава възможност на Съединените щати да кажат: "Ей, всъщност ние сме тук и ни е грижа за развиващите се страни", казва Стюарт Патрик, анализатор от Фондацията за международен мир "Карнеги".
Последната среща на Г-20 се проведе през изминалия уикенд и Байдън изглежда се възползва от отсъствието на китайските и руските лидери, за да се ангажира със страни като Бразилия, Южна Африка и Индия, напомняйки им за интереса, ресурсите и силата на Америка.
Говорителката на Съвета за национална сигурност към Белия дом Адриана Уотсън заяви, че САЩ смятат, че годишната среща на ООН остава "изключително актуална".
"Президентът разбира значението на това да се появи, за да разговаря с колегите си по критични въпроси", каза Уотсън.
Китайският върховен лидер Си Дзинпин често пропуска срещата в Ню Йорк и не се очаква да присъства тази година. Но също така бяха създадени известни интриги във връзка с решението му да не изпрати външния си министър Ван И на събитието. Китайското външно министерство потвърди в петък, че вместо него Си изпраща вицепрезидента Хан Джън.
Ван е ветеран в контактите на високо равнище с американски служители. Държавният секретар Антъни Блинкен покани Ван да посети САЩ и имаше очаквания, че той ще се види с Блинкен в кулоарите на Общото събрание на ООН. Това можеше да бъде ключова стъпка в продължаващите усилия на САЩ да организират среща между Байдън и Си по-късно тази година. Ролята на китайския вицепрезидент е предимно церемониална.Това означава, че Хан ще играе по-скоро роля на заместник-председател на срещата на ООН, отколкото да се стреми към активна дипломатическа дейност.
Руският автократ Владимир Путин също често пропуска годишната среща на Общото събрание на ООН. Тъй като Международният наказателен съд е издал заповед за ареста му във връзка с войната в Украйна, пътуването е по-трудно от обикновено. (Въпреки това, поради сложни юридически причини, включително дипломатически привилегии, е малко вероятно Путин да бъде арестуван в Ню Йорк - ако САЩ изобщо му издадат виза).
Еманюел Макрон ще бъде домакин на британския крал Чарлз III за пътуване, което вече веднъж беше пренасрочено, след което ще последва посещение на папа Франциск.
"Макрон току-що беше на срещата на върха на Г-20. Той ще се занимава много с външна политика, така че има въпрос на баланс и време", каза френски министър, който, както и други споменати в тази история, получи анонимност, за да обсъди откровено чувствителната тема.
Отсъствието на британския министър-председател Риши Сунак е по-изненадващо, като се има предвид, че това ще бъде първата му Генерална асамблея, откакто зае поста си през октомври миналата година. Въпреки това, Сунак и неговата Консервативна партия напоследък се провалят в социологическите проучвания, което подсказва, че предстоят проблеми на изборите.
Служител на британското посолство, запознат с въпроса, заяви, че Сунак се грижи много за международната дипломация, но че при разглеждането на препълнения календар е било решено, че вътрешните приоритети трябва да вземат превес. Офисът на Сунак отбеляза, че той присъства на множество други срещи на световни лидери само в рамките на няколко месеца.
"Тази есен графикът на срещите на върха е особено интензивен, на фона на натоварените вътрешни програми", заяви служителят, като подчерта, че в Ню Йорк ще бъдат и други висши британски служители: "Нашият заместник министър-председател и министърът на външните работи ще бъдат ангажирани през цялата седмица."
Пътуването на срещи на върха може да бъде уморително, както и логистично предизвикателство за всеки световен лидер, особено когато срещите са подредени близо една до друга. Байдън пропусна двойка срещи на върха в Азия по-рано този месец, като вместо това изпрати вицепрезидента Камала Харис. Той има и едно предимство, когато става въпрос за ООН: намира се в неговата обичайна часова зона.
Все пак отсъствието на четирима лидери от т.нар. постоянна петорка, или П5, може да подхрани усещането сред много дипломати, че ООН е по-малко ориентирано към действия - и следователно по-малко значимо - многостранно място, отколкото, да речем, неотдавнашната среща на Г-20, където бяха обявени сделки на високо равнище.
Ситуацията показва, че "ООН не само не е единствен играч в града, но може би дори не е предпочитан играч", каза Патрик.
Фактът, че световните сили разполагат с право на вето в Съвета за сигурност на ООН, често означава, че органът е парализиран по големи въпроси, като войната в Украйна, които поставят тези държави в противоречие.
Годишното събрание на Общото събрание често е в най-добрия случай перформативно. Основната тема са речите на световните лидери. Министрите на външните работи и други официални лица, които заместват отсъстващите лидери, обикновено са прехвърлени да говорят в края на едноседмичната програма.
Но тези страни все още ценят ООН като основна световна платформа.
"Неучастието в Общото събрание на ООН често се възприема от много държави като липса на ангажимент към ООН, а това не е добре", казва Питър Йео, старши служител във Фондацията на ООН.

Това заяви пред БГНЕС дипломатът от кариерата Елена Поптодорова, вицепрезидент на Атлантическия клуб и посланик на България в САЩ в (2002 – 2008 г.) и (2010 – 2016 г.).

На 19 септември се навършват 120 години от установяването на дипломатически отношения между София и Вашингтон. На тази дата през 1903 г. пълномощният министър Джон Джаксън връчва акредитивните си писма, които са подписани от президента Теодор Рузвелт, на княз Фердинанд I.

„Този юбилей сам по себе си говори за солидност и трайност на връзките между България и САЩ, които са изграждани в различни периоди и епохи“, посочи посланик Поптодорова.

Тя припомни, че към тези официални 120 г. трябва да прибавим и още около 50 г. „Още преди създаването на Третата българска държава американските мисионери участват много активно в живота на възрожденските българи чрез своите културни и религиозни институции“, добави българският дипломат.

Според нея днес се наблюдава една нова фаза на българо-американските отношения.

„Те не са само и единствено двустранни, но са съюзнически в рамките на отбранителния алианс, в който и двете държави участват – НАТО. Бъдещето на отношенията ще се гради както по двустранна линия, така и по многостранна като част от общата колективна отбрана на Северноатлантическия алианс“, заяви посланик Поптодорова.

За разлика от предишни периоди отношенията в сферата на сигурността и отбраната ще бъдат много по-значителни.

„През последните няколко години, от началото на агресивното поведение на Русия спрямо Украйна и Западния свят, беше оценено мястото на България в геополитическата среда.

Най-вече ролята и като една от трите черноморски държави заедно с Румъния и Турция, които фактически изграждат Източния фланг на алианса. Това е едно закъсняло прозрение и по тази причина все още не можем да го усетим в по-публичен и видим план, но категорично това ще е една от посоките, в която много интензивно ще развиваме нашите отношения в бъдеще“, подчерта посланик Поптодорова. 

Това заяви пред Nova News евродепутатът Радан Кънев.

Коментарът му е по повод речта на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за състоянието на съюза, в която тя призова Австрия и Нидерландия да спрат да блокират България и Румъния по пътя към Шенген. Виена и Амстердам обаче отказаха да вдигнат блокадата.

Според Радан Кънев Нидерландия няма аргументи за отказ, освен предизборен популизъм.

"Ние сме жертви на вътрешнополитически предизборен остро популистки дебат. Интересите им не са в посока България и Румъния да са изолирани икономически. Има шанс в обозримо бъдеще да бъдем в Шенген, важното е да не спираме усилията, дори да не се случи през 2023 г.", призова той.

Кънев коментира и протестите на земеделците. Според с определението “терористи” по адрес на зърнопроизводителите премиерът акад. Николай Денков е направил необходимата политическа провокация. Евродепутатът счита, че заради предизборен популизъм в Полша и Словакия двете държави са взели решение да продължат ембаргото върху украинското зърно, след като Европа реши, че няма да удължава забраната за внос. 

“Полша и Словакия са в разгара на предизборни кампании, затова те имат политически популизъм за мотивация, не трябва да вземаме пример от тях. По отношение на вноса от Украйна единственият възможен проблем е свързан със слънчогледа. Има противоречие между производителите и преработвателите", смята Кънев.