Това заяви в предаването „Пресечна точка” министърът на околната среда и водите Юлиян Попов по повод актуалната тема с протестите на земеделците.

Министър Попов коментира и въпроса дали тези протести не се използват за политически цели и по-ранна ротация на кабинета.

„Всеки един протест и всяко едно нагорещено обществено мнение се използва по някакъв начин политически. Друг е въпросът дали това използване има реална сила или не. Естествено е, когато хората протестират и се вълнуват – политическите партии да реагират на тези нагласи и да се включват в тях. Не мисля, че тези протести са политически мотивирани. Естествено, че различни политически сили и руската хибридна пропаганда, се възползва от всички протести, свързани с Украйна. Всички тези неща ги знаем. Но това, че някой се възползва или иска да се възползва – не означава, че самият протест има сериозно партийно-политическо измерение”, подчерта той.  

По думите му в случая с протестите кабинетът е действало много рационално с голяма ангажираност към проблемите и в земеделието, и в енергетиката. „Не се влияем от политически партии извън онази стратегическа договореност за политическата програма, която разбира се е договорена и се договаря с политическите партии. Аз не бих казал, че сме подложени на каквото и да било влияние, извън просто постоянните разговори, които са съвсем естествени", категоричен бе министърът. 

Той обясни и какво е договорено със синдикатите за протеста им за въглищните централи, които Европа иска да бъдат затворени.

"На тази среща се договорихме да подпишем едно споразумение със синдикатите, в което да се уточнят конкретни точки, които да бъдат ангажименти на правителството, които са реалистични. Това рядко се прави. Обикновено политически лидери и правителства под натиск на протест просто обещават нещо, за да се отърват от моментния натиск. Ние искаме да избегнем това и да се ангажираме само с неща, които можем да направим. Това, което според мен ние сме в дълг - не нашето правителство, по принцип правителствата на България, е конкретизиране на специфични дейности", посочи той. 

Попов даде и конкретен пример: "Създаване на предприятие, което да е проектно предприятие, национален оператор за самия преход на въглищните региони. За това се говори отдавна, но Д ние сега поемаме ангажимент конкретно да го регистрираме. Да го направим, да започнем да инициираме изработването на устройствен план за целия регион.

Това, между другото, беше изключително постижение, което предотврати фрагментирането на "Марици"-те, което е регион, според мен, продължавам да го твърдя, с изключителен инвестиционен потенциал. В същото време трябва да се привлекат и трябва да назовем някои конкретни инициативи, за да могат хората, на които им е трудно да работят с тези абстрактни категории, като преход, въглеродни емисии и така нататък - да видят какъв тип индустрия, какъв тип инвестиции ще бъдат". 

По повод поетия ангажимент по ПВУ въглищните централи да намалят работата си с 40%  до 2026-та година Попов подчерта, че "този ангажимент от една страна е много труден, от друга страна той е не просто изпълним, но той неизбежно ще се случи".

Министър Попов коментира и бедствието в Царево. На въпрос дали България е поискала помощ по европейския механизъм, който позволява компенсация на щетите от наводненията, той подчерта, че все още не сме поискали пари.

"Първо трябва да приключи оценката на щетите, оценката на самия случай, на самия казус. Премиерът е назначил комисия, която ще работи може би още седмица-две най-много, за да стигне до заключение. Тя се оглавява от моя заместник-министър. Ние следин много отблизо ситуацията. Общо взето ситуацията, щетите и причините са известни, но трябва да изчакаме крайния резултат. Тогава ще трябва да се прецени дали ние имаме нужда от външна помощ. Или ще можем да отделим тези пари от бюджета. Аз лично съм скептичен към тази идея, че за всяко нещо и за всяка беда трябва да ходим в Брюксел да искаме помощ. Аз бях в Царево за един ден. Удивително е това, което се прави на място. Колко бързо се работи, колко организирано се работи. Удивително е също, звучи малко като самохвалство, но как всички правителствени институции се задействаха с изключително добра координация", подчерта министърът. 

Вътев заяви пред депутатите, че четири пъти е защитавал тезата, че ембаргото върху украинското зърно трябва да бъде удължена, но днес е солидарен с аргументите на премиера и финансовия министър. Вчера лидерът на ПП Кирил Петков призна, че има разнобой с позицията на земеделския министър. 

Припомняме, че вчера на брифинг Асен Василев заяви, че наложената от служебното правителство на Гълъб Донев забрана за внос на зърно от Украйна е нанесла щети върху бюджета и ни е лишила от милиони приходи, а освен това прогнозира, че с отмяна на ембаргото ще се понижи и инфлацията. Такъв аргумент изложи и премиера акад. Николай Денков. 

Забраната за вноса на украинско зърно беше наложена през април от служебното правителство, което последва примера на няколко други държави в Европа - Румъния, Словакия, Унгария и Полша. Петте държави се опасяват от загуби, тъй като Украйна е мощна аграрна сила. 

В  събота предстои среща със зърнопроизводителите, за да се чуят притесненията и въпросите им.