Колко е страшна любовта, ненамерила любов, колко е непоносим живота без взаимност ♥ Елин ПЕЛИН
♥ Самотни дървета
Прищевките на необуздания вятър донесоха от далечни гори две дребни семенца и ги хвърлиха безсмислено надалеч едно от друго измежду необятното поле. Дъждът ги намокри, земята ги зарови и затопли и от тях измежду полето поникнаха две дървета. Две дървета, надалеч едно от друго.
Отначало те бяха дребни, само че безсмисленото време ги изтегли високо над земята и те можаха да погледнат по-надалеко.
И те се видяха.
Полето беше необятно и до края на неговата зелена низина не се виждаше никакво друго дърво. Само тия двете, отдалечени едно от друго, стояха измежду него усамотено, кръстно разклонени като странни знакове, оставени за мярка на пустотата.
Те се гледаха отдалече и тъгуваха едно за друго и копнееха едно за друго. А пролет, когато ги стопляше виталната мощ, дружно със соковете, които плъзваха по телата им, в тях оживяваше и тъгата по безконечните родни гори, от които бяха откъснати вечно.
Те клатеха клоните си едно против друго и си даваха безмълвни знакове. И радостно тръпнеха, когато една и съща птица, като една и съща мисъл, кацваше от едното на другото.
Когато излизаше стихия, те се мятаха разтревожено, чупеха клоните си, фучеха, като че ли желаеха да се изтръгнат от земята, да полетят едно към друго и в прегръдките си да намерят избавление.
Когато ги разделяше нощния мрак, те, изгубени едно от друго, заболяваха от тъга, гледаха молитвено към небето и чакаха да им прати по-скоро светлината на деня, с цел да могат още веднъж да се видят.
Когато ловджия или служащ сядаше да си почине под сянката на едно от тях, то зашумяваше печално и тъжно почваше да разправя какъв брой е мъчително да се живее самотно. Колко са мудни, тежки и безплодно изгубени часовете без непосредственост! Как умират без състрадание копнежите, по какъв начин гаснат без вяра желанията! Колко е страшна любовта, ненамерила обич, какъв брой е нетърпим живота без взаимност…
1928 година
От сборника с разкази „ Черни рози “ на Елин Пелин, изд. Т. Ф. Чипевъ, 1928
Снимка: Елин Пелин, Институт за литература при Българска академия на науките, lit.libsofia.bg
