♥ Птича перушина Виждате ли тая птича перушина, която се

♥ Птича перушина

Виждате ли тая птича перушина, която се люлее и се мъчи да се задържи във въздуха?

Тя лети самотно, оглежда се с вяра в близост и пада все по-ниско и по-ниско. Много перушина се люлее под небето и едно по едно перата ще притихнат долу на земята. Понякога спокоен вятър ще премине на пръсти, ще ги повдигне нанагоре и те отново ще си напомнят, че са летели в миналото, че са се къпали в синия въздух, гмуркали са се и са шумели радостно. Но въпреки и долу на земята, въпреки и мъртва, нашата птича перушина спри така, като че ли всеки момент ще се сепне в съня си, ще усети жива тръпка и ще полети още веднъж.

Ние, врабчетата, може и да загиваме, само че перушината ни остава жива по земята. Всички птици измират, а хората събират перушината им, пълнят своите възглавници, тъй като по какъв начин другояче хората биха летели нощем, насън, в случай че не спеха върху птича перушина! … И самата перушина спи и сънува старите си полети и това перо сънува тихата и обичана от всички Ю. Тц. Няма я към този момент Ю. Тц., няма с кого да си играем още веднъж на врабчета, с кого да вием гнездо и на кого да нося заран рано вода от реката или да пея песничката Тананик.

Помня, че беше доста прекрасен ден, безоблачен и явен, излязохме да похвърчим над ливадата и повече си играехме, в сравнение с да ловуваме. Дори Драги ми господине бе развеселен и не направи нито една забележка. У Фу изпра юнашката си фланелка и таман я изтръскваше, когато от изведнъж се появи ястребът. Той падаше като камък от горната страна ни, всички се пръснахме внезапно. Ю. Тц. видя това доста късно, опита се да потърси прикритието на тревата, само че камъкът тупна ужасно от горната страна и в идващия момент ние видяхме проклетникът да се издига към небето, а в ноктите му пищеше Ю. Тц.

После всичко изчезна, настана страшна тишина, ние стоехме свити в една трънка и никой не смееше да наруши тишината с изключение на сърцата ни, които биеха ужасно. Стоехме и гледахме към небето със смътната вяра, че Ю. Тц. ще се появи отново, че всичко това е било единствено един сън. Но колкото и да гледахме нагоре, никаква птица не се появи. Вместо птица откъм синевата се зададе птича перушина. Тя се спускаше постепенно, съвсем незабележимо, прилична на облак. Облакът се разсейваше, перушините се мъчеха да се държат компактно една до друга, само че вятърът ги разпръсваше и те ставаха все по-самотни и по-самотни, махаха си за довиждане, тъй като в никакъв случай повече нямаше да се съберат дружно и да полетят още веднъж с Ю. Тц. Първите почнаха да падат върху ливадата и притихнаха там в очакване.

Тогава ние, без да беседваме, се втурнахме към падналата перушина и всеки от нас взе по едно перо, та да го занесе в гнездото си за спомен. Аз също подвигнах едно перо и си мислех по пътя, че всяка заран ще го вземам със себе си, с цел да хвърчим дружно. Но то беше доста изстинало, та трябваше да го стоплям дълго в остарялото си гнездо. И знаете ли, че когато аз го стоплям, перото на Ю. Тц. като че ли оживява и също стартира да ме топли. В такива случаи го пущам от гнездото и то дълго, дълго хвърчи и играе във въздуха, до момента в който най-после падне на земята.

Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава. Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде доста признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, само че перата ù са постоянно живи. Недейте отминава нашата птича перушина, деца, недейте отминава загатна на нашия живот, а го съживявайте!

От: „ Ние, врабчетата “, Йордан Радичков, изд. „ Народна юноша “, 1968 г. 
* Оригинална рисунка на Йордан Радичков от най-обичаната му детска книга „ Ние, врабчетата “
Снимка: dictionarylit-bg.eu