♥ Пътят на сърцето Думата смелост“ е много интересна. Тя

♥ Пътят на сърцето

Думата „ храброст “ е доста забавна. Тя идва от латинския корен cor, което значи сърце. Думата „ храброст “ идва от корена cor - cor значи сърце - значи да си самоуверен, значи да живееш със сърце. А слабите, единствено слабите хора живеят с главата си - уплашени, те се обкръжават със сигурността на логиката. Уплашени, те затварят всички прозорци и порти - с богословие, с концепции, с думи, с теории - и се скриват вътре зад тези затворени порти и прозорци.

Пътят на сърцето е път на смелостта. Той значи да живееш в неустановеност, да живееш в обич, и да се уповаваш; той значи да навлезеш в непознатото. Той значи да оставиш предишното и да позволиш на бъдещето да бъде. Смелостта значи да се движиш по рискови пътища. Животът е рисков и единствено страхливците могат да избегнат заплахата - само че тогава те към този момент са умрели. Този, който е жив, същински жив, интензивно жив, постоянно ще навлиза в непознатото. Там има заплаха, само че той ще поеме риска. Сърцето постоянно е готово да поеме риска, сърцето е хазартен състезател. Главата е предприемач. Главата постоянно пресмята - тя е хитра. Сърцето не пресмята.

Английската дума за храброст е прелестна, тя е доста забавна. Да живееш посредством сърцето значи да откриеш смисъла. Поетът живее посредством сърцето и лека-полека в сърцето си стартира да се вслушва в звуците на непознатото. Главата не може да слуша, тя е доста надалеч от непознатото.

Какво е мозъкът ви? Той е всичко, което познавате. Той е предишното, мъртвото, това, което си е отишло. Умът не е нищо друго с изключение на насъбраното минало, паметта. Главата мисли за предишното, сърцето мечтае за бъдещето. Бъдещето към момента следва да пристигна, да се случи. Бъдещето е към момента една опция - то ще пристигна, то към този момент идва. Във всеки миг бъдещето се трансформира в настояще, а сегашното се трансформира в минало. В предишното няма благоприятни условия, то е към този момент използвано. Вече си се отдалечил от него - то е изчерпано, то е нещо мъртво, то е като гроб. Бъдещето е като семе - то идва, то непрестанно идва, постоянно доближава и се среща с сегашното. Ти постоянно се движиш. Настоящето не е нищо друго с изключение на придвижване в бъдещето. То е стъпката, която към този момент си направил, то отива в бъдещето. 

Отговорността ми е към моето сърце, а не към който и да било в света. Така и твоята отговорност е единствено към твоето лично създание. Не върви срещу него, тъй като това значи да се самоубиеш, да се самоунищожиш. А каква е изгодата? Дори и хората да те почитат, даже и да те считат за един доста здравомислещ, редовен, достопочтен човек, тези неща няма да подхранят твоето създание. Те няма да ти дадат каквото и да е по-дълбоко просветление в живота и неговата красота… Трябва да се интересуваш единствено от това да се погрижиш за тези качества, които можеш да вземеш със себе си, когато гибелта унищожи твоето тяло, твоя разум, и да ги защитиш, защото тези качества ще са единствените ти придружители. Те са единствените същински стойности, и хората, които са ги постигнали - единствено те живеят, другите единствено се преструват, че живеят.

Просто да съществуваш не постоянно значи, че си жив. Погледни живота си. Можеш ли да го наречеш благословия? Можеш ли да го наречеш подарък, подарък от съществуванието? Би ли желал този живот да ти се дава все още веднъж и още веднъж?

Не слушай писанията - слушай своето сърце. Това е единственото писание, което предлагам: слушай го доста деликатно, доста умишлено, и в никакъв случай няма да сгрешиш. А като слушаш сърцето си, в никакъв случай няма и да си в раздвояване. Слушайки сърцето си, ще започнеш да се движиш в вярната посока, без даже и да мислиш за това кое е вярно и кое неправилно.

Цялото умеене на новото човечество ще се състои в тайната да слушаш сърцето си умишлено, будно, с цялостно внимание. И да го следваш, да отиваш на всички места, където те води то. Да, от време на време ще те вкарва в рискове - само че тогава си спомни, че тези рискове са нужни за твоето узряване. Понякога ще те отклонява - само че още веднъж си спомни, че тези отклонения са част от израстването. Много пъти ще падаш - изправяй се още веднъж, тъй като това е методът, по който човек придобива мощ: като пада и още веднъж се изправя. По подобен метод човек придобива цялост.

Но недей да следваш правила, наложени извън. Никое наложено предписание не може да бъде уместно - тъй като разпоредбите са основани от хора, които желаят да те ръководят! Никога не подражавай, бъди постоянно автентичен. Не се превръщай в копие под индиго. Но това е, което се случва по целия свят - на всички места все индигови копия… Животът в действителност е танц, в случай че си автентичен - а ти си предопределен да бъдеш автентичен. Уважавай себе си, уважавай своя интуиция и го следвай.

И помни, аз не ти подсигурявам, че той постоянно ще те води в вярната посока. Много пъти ще те води в неправилна посока, тъй като с цел да пристигна до вярната врата, човек би трябвало първо да почука на доста неправилни порти. Така стоят нещата. Ако внезапно попаднеш на вярната врата, няма да можеш да я разпознаеш. Затова помни: в последна сметка никое изпитание не отива на вятъра, всички старания способстват за висшата кулминационна точка на твоето израстване.

Затова не се колебай, не се притеснявай прекомерно за това, че можеш да сгрешиш. Това е един от проблемите: хората биват учени в никакъв случай в нищо да не бъркат, и по този начин стават толкоз неуверени, толкоз уплашени, толкоз стреснати да не би да сгрешат, че застиват неподвижно. Не могат да се движат, да не би нещо неправилно да се случи. Затова стават като камъни, изгубват всякакво придвижване.

Върши колкото се може повече неточности, като помниш единствено едно нещо: в никакъв случай не извършвай една неточност два пъти. И по този начин ще израстваш. Това е част от свободата ти да се отклониш, част от достолепието ти да вървиш даже и срещу Бога. А от време на време е прелестно да вървиш даже и срещу Бога. Ето по този начин ще започнеш да имаш гръбнак - другояче има милиони безгръбначни хора.

Забрави всичко, което са ти казвали: „ Това е вярно, а това е неправилно “. Животът не е толкоз закрепен. Това, което през днешния ден е вярно, може на следващия ден да е неправилно, а това, което в този миг е неправилно, в идващия може да е вярно. Животът не може да бъде разпределен в категории; не можеш толкоз елементарно да му поставиш етикети „ Това е вярно, а това е неправилно ". Животът не е аптека, където всяко шишенце е с етикет и знаеш кое какво е. Животът е тайнственост: в един миг нещо е уместно и тогава е вярно, а в идващия миг, откакто е изтекла малко вода в Ганг, то към този момент не подхожда и е неправилно.

Каква е моята формулировка за вярно? Това, което е хармонично със съществуванието, е вярно, а това, което е не-хармонично, е неправилно. Трябва във всеки миг да си доста безсънен, тъй като във всеки миг ще би трябвало да се взема решение отначало. Не можеш да се осланяш на подготвени отговори за това кое е вярно и кое неправилно. Само простаците се осланят на подготвени отговори, тъй като по този начин те няма за какво да са интелигентни, няма потребност от това. Вече знаеш какво е вярно и какво е неправилно, можеш да запомниш листата - той не е доста дълъг.

Избрано от: „ За смелостта “, Ошо, изд. „ Гуторанов и наследник “, 2006 г. 
Картина: DALL-E