Отглеждането на елхата ♥ Томас ЕЛИЪТ
♥ Отглеждането на елхата, 1954
Има разнообразни способи да се посрещне Коледа,
някои от които бихме пренебрегнали:
със световна тържественост, в унило вцепенение, със на ниска цена искра,
каруцарски (кръчмите отворени до полунощ)
и вдетинено - не обаче както при детето, за което
свещта е същинска звезда, а станиоленият ангел,
разперил лъскави криле точно на елхата
си е просто ангел, а не играчка.
Стои детето пред елхата във изненада:
дано то да постоянствува в духа на чудото
с Празника, самичък по себе си събитие, а не предлог:
тъй че искрящият екстаз, омаята
на първата запомнена елха,
тъй че изненадите и насладата от нови притежания
(със собствен мистериозен, трогателен аромат всяко),
упованието на приготвената пуйка
и предстоящият боязън при нейната поява,
тъй че благоговението и веселието
да не се изгубят с опита, засипващ ни с годините,
в скуката на навика, умората, досадата,
в чувството за гибелта, в възприятието за проваляне
или в усърдната богобоязливост на отстъпника,
белязана с пустославие,
непочтително към Господа
и обидно за децата,
(тук си припомням с признателност
Санта Лучия и коледарската й ария, и короната от огън):
тъй че преди последната, осемдесета Коледа
(осемдесета или там, която е последната)
трупалите се година след година мемоари
да се слеят във безгранична наслада,
която ще бъде също и безграничен боязън, както тогава,
когато боязън връхлетя върху всяка душа:
тъй като началото за края ще припомня
и първото пришествие - за второто.
...
Превод от британски: Бойко Пенчев
Източник:
*Illustration by David Jones for The Cultivation of Christmas Trees by T. S. Eliot, johnjburnslibrary.wordpress.com
