♥ Чучулига В полето, по пътищата и по нивята имаше

♥ Чучулига

В полето, по пътищата и по нивята имаше доста хора и всички говореха за своето злощастие, и всички бяха недоволни един от различен.

Дочу ги една дребна чучулига и стана и мъчително.

Такъв необхватен шир, такива гори, поля и морета е видяла чучулигата - и на всички места хора, и все те нещастни.

Една заран чучулигата се подвигна и с ария се понесе към небето.

Щастлива чучулига.

Тя искаше да отиде при бога, да му попее и да му изиска благополучие за хората. Тя беше подготвена да даде цялата своя дързост. Нека господ даде една парченце от своето успокоение и за хората. За тях това ще бъде дори доста.

Тая дребна чучулига, забравена в своята велика мисъл да донесе благополучие на индивида, не усещаше отмалялост, а все летеше и пееше.

Пееше от всичкото си сърце, изливаше всичката си топла душа.

И колкото по-високо се издигаше тя, толкова по-високо ставаше небето.

Но чучулига се не отчая.

По-високо се издигаше тя и по-забравено пееше.

И пукна се песнопойното сърчице на положителната чучулига. Отпуснаха се пъргавите и крилца. Струйка кръв обагри човчицата и.

Тя падна мъртва измежду полето.

И никой не чу песента й. Ни щастливия господ на небето, ни измъчените хора на земята.

Из сборника с разкази „ Черни рози “ на Елин Пелин, изд. Т. Ф. Чипевъ, 1928 година
Снимка: Елин Пелин, Институт за литература при Българска академия на науките, lit.libsofia.bg