Техните подплашени души са изгубили всяка радост… ♥ Елин ПЕЛИН
♥ Безрадостни
Денят беше прекрасен, слънцето като че преднамерено искаше да стопли есенния ден, да позарадва хората. Но то зайде рано и студът, който го дебнеше от планините, се спусна ненадейно над града. Леката вечерна дрезгавина се смръзна от острото дихание на тъничък вятър, който изскочи като бунтовник от близките планини.
От върха на едно строяще се грамадно здание измежду града слезе служащ, който тури завършека на последния комин. Той се спусна бавно-бавно по стълбите на грамадното скеле, в лабиринт от дъски и греди, и се откри долу. Там го причака жена му, още млада остаряла, в сива груба дреха. Тя също се връщаше някъде от работа. Те не си споделиха нищо. Той наметна остарялото си палтенце, отиде за малко в дъсчената адвокатска фирма на бизнесмена, дето влизаха и излизаха и други служащи, върна се скоро и двамата дружно си потеглиха постепенно.
Стана много студено. Те вървяха безмълвно, с мушнати в пазухи ръце, нагазиха в един от крайните квартали и закривиха нататък из мръсните улички.
Работникът вървеше и му се струваше, че се още се спущаше надолу по страшната стълба на скелето.
Там някъде е тяхната бедна, потъмняла, схлупена къщурка. На прага стоят три-четири бледи деца и нетърпеливо поглеждат към завоя на уличката. Те не чакат ни милувки, ни дарове. Но те чувствуват потребност да видят положителните очи на своята сбабичасана майка, смръщеното лице на баща си - покровител.
Там няма да светне жив огън в печката и неговата радостна светлина няма да заиграе по стените. Рано е още за печка. Вечерята ще бъде изсъхнал хлебец, сирене, пиперки, лук. Всички ядат сладко, постепенно, с почитание към залъка.
И бащата, и майката работят. Те изкарват много. Но не смеят да харчат. Те треперят. Те са наплашени от живота. Той всеки път е бил заплашителен за тях.
И пред незнайното, което на следващия ден ще пристигна и което в никакъв случай не им се вижда да е положително, техните подплашени души са изгубили всяка наслада.
Из сборника: „ Черни рози “, Елин Пелин, изд. Т. Ф. Чипев, София, 1928 година
* Портрет на Елин Пелин (1877-1949)
