Единствените по-свестни целувки бяха между Брежнев и Тодор Живков ♥ Станислав СТРАТИЕВ
♥ Американска целувка
Нещо неизмазано има в този наш живот, нещо недостроено, недобоядисано, недоциклено.
И все не го приключваме, до момента в който сме живи.
Така си живеем – със стълби, дето в никакъв случай нямат перила.
Паскал обаче е решил да постави завършек на това състояние.
Прасето е заклано, кървавицата е направена, снегът продължава да се сипе над селцето, на следващия ден е Нова година.
Започва ново хилядолетие.
Паскал споделя на жена си:
– Целуни ме!…
Жената се вцепенява. До преди 10 минути нищо му нямаше.
– Недей да ме гледаш по този метод – казва й Паскал, – ами ме целуни!…
– Паскале! – казва тя изтръпнала. – Посред бял ден?!?!
– А бе, ти ще целуваш ли, или няма да целуваш! – ядосва се Паскал. – Защо за всяко нещо би трябвало да ти споделям по 100 пъти!…
Жената въздъхва и го целува.
Сега пък въздъхва Паскал.
– И да се целунем като хората не можем! – казва той. – Ти нали гледаш всяка вечер по малкия екран по какъв начин се целуват американците?… Разгърната работа!… Разработена!… Едното доближаване на устните единствено трае трийсет секунди!… Бавно, бавно, едва-едва, доближават се, сякаш се скачват галактически кораби!… Срещат се, съвсееем малко се докосват… И така нататък!… Да не ти приказвам за останалото!…
Жена му го гледа и се чуди какво тъкмо му е станало. И дали ще закачи още веднъж.
– А ти сякаш ще ме ядеш! – продължава Паскал. – И какво стискаш тези очи, няма да ти удрям инжекция!…
– Паскале! – плахо споделя жена му. – Да потърсим лекар…
– Нищо ми няма! – казва й Паскал. – Нормален съм! Ако е естествен този живот, дето и да се целунеш като хората не можеш!…
Жена му поглежда към вратата и стартира напълно постепенно, незабележимо да се реалокира към нея.
– Обаче и ти не си отговорна! – обективно споделя Паскал. – Откъде да се научиш? Американците гледат тези целувки от шейсет години, а ние какво гледахме?…
Жена му към този момент е минала половината път до вратата.
– Есенна сеитба, дълбока оран, първенци във въгледобива!… Единствените по-свестни целувки бяха сред Брежнев и Тодор Живков!… Обаче Брежнев идваше рядко!… А и те бяха приятелски, къде е американската целувка, къде са те!… Не може и съпоставяне да става!… Я ела в този момент, да опитаме отново!…
Жена му се заковава на място.
– Ела де! – нарежда й строго Паскал. – Целувай!…
Жената безропотно отива до него, затваря очи и протяга устни.
– Бавно… бавно… не бързай… за къде бързаш… влака ли ще гониш? – наставлява я Паскал. – Бавно ти споделям!… И не стискай тези очи, отвори ги…
Жената отваря очи, само че погледът й е подобен, че Паскал бърза да й подреди:
– Я по-добре ги затвори… Така… Още по-бавно…
Миг преди устните на двамата да се срещнат, извън се чуват виковете на Миро.
– Паскале!… Паскале!…
– Дотук добре! – казва Паскал. – Като се върна, ще продължим!…
Излиза и оставя жена си да се чуди да бяга ли, или да стои.
(Братските целувки сред Тодор Живков и Леонид Брежнев, запечатани от фотографа Георги Панамски, Панамеца)
(Братските целувки сред Тодор Живков и Леонид Брежнев, запечатани от фотографа Георги Панамски, Панамеца)
От: „ Вавилонска хроника “, Станислав Стратиев, ИК „ Жанет-45 “
* Снимка на Станислав Стратиев,
* Братските целувки сред Тодор Живков и Леонид Брежнев, запечатани от фотографа Георги Панамски, Панамеца (род. 1934 г.)
