╫ В наше време липсват примерите В миналото е имало

╫ В наше време липсват образците

В предишното е имало духовни великани. В наше време липсват образците – говоря въобще за Църквата и за монашеството. Сега се умножиха думите и книгите, а понижиха делата. Само се възхищаваме на светите подвижници на Църквата ни, без да разбираме какъв брой са се трудили. Защото сами не се трудим, с цел да можем да разберем техните писания, да ги обикнем и да се подвизаваме от любочестен блян да им подражаваме. Добрият Бог, несъмнено, ще вземе поради времето и събитията, при които живеем и ще изисква от нас в сходство с тях. Затова, в случай че малко се потрудим, ще се увенчаем повече от античните.

Преди, когато е съществувал борбеният дух и всеки се е стремял да подражава на другия, не е имало място нито за злото, нито за небрежността. И положителното, и борбеният дух са съществували в обилие, по тази причина не е имало място за някой безгрижен. Другите са го повличали след себе си. Спомням си по какъв начин един път в Солун чакахме на светофара, с цел да преминем от единия тротоар на другия. По едно време почувствах една вълна да ме понася напред, тъй като всички отиваха натам. Едва подвигах крайник и отивах напред. Искам да кажа, че когато всички отиват към едно място, някой даже и да не желае да върви натам, се затруднява да не отиде, тъй като останалите го повличат. Днес в случай че някой желае да живее почтено и духовно, не може да си откри място в света, затруднява се. И в случай че не внимава, ще се понесе по надолнището, по светския канал. Преди е имало доста положително, доста нравственост, доста положителни образци и злото се задушавало измежду многото добро; и дребните нередности, които съществували в света или в манастирите, не се забелязвали и не вредели. Сега какво става? Лошият образец е в обилие, и дребното положително, което съществува, бива презирано. Т.е. става противоположното – малкото положително се задушава в многото зло и по този начин злото ръководи.

Когато един човек или една група хора има подвижнически, борбен дух, това доста оказва помощ. Защото в случай че един напредва духовно, не е потребен единствено на себе си, само че оказва помощ и на другия, който го гледа. И някой, който е провиснал, също влияе на другите. Когато един се отпусне, различен се отпусне, най-после, без да схванат, не остава нищо. Затова борбеният дух ще помогне доста в днешната разхайтеност. Ще би трябвало да обърнем изключително внимание на това, тъй като днешните хора са стигнали до там, че даже вършат и разпуснати закони и ги постановат на подвизаващите се. Затова ония, които се борят, освен че не трябва да се въздействат от светския дух, само че и не би трябвало да съпоставят себе си със светските хора и да мислят, че са светии, защото по-късно се отпускат и стават още по-негодни и от най-светските. В духовния живот не трябва да поставяме за образец светските хора, само че светиите. Добре е подвизаващият се в някоя добродетел да намира светията, който я е имал, да учи житието му и тогава ще вижда, че нищо не е постигнал, и ще напредва със примирение.

Онези, които се надбягват на стадиона, не се обръщат обратно, с цел да видят къде са последните, тъй като, в случай че го създадат, те ще останат последни. Когато се старая да имитирам на напредналите, съвестта става по-чувствителна. Когато обаче виждам тези откъм гърба, извинявам себе си и си споделям, че грешките ми не са значими спрямо техните. Успокоявам се от мисълта, че има и по-долу от мен. Така удушавам съвестта си и сърцето ми става безчувствено, като да е от цимент.

...

Сладкото наклон е елементарно

– Отче, за какво толкоз мъчно вършим положителното, а толкоз елементарно падаме в злото?

– Защото за положителното би трябвало първо самият човек да се потруди, да постави старания, до момента в който при злото оказва помощ дяволът. Освен това хората не подражават на положителното, нито имат положителни помисли… Хората елементарно се въздействат от злото. Човек елементарно потегля по сладкото наклон, тъй като изкусителят няма различен устав, с изключение на да бута Божиите творения по сладкото наклон.

Христос има достойнство. Казва ти: „ Това е положителното ”, „ в случай че някой желае да върви след Мене... ” (Мат. 16:24). Не споделя: „ Задължително ела при Мен! ”

Дяволът работи с коварство. Увива се към индивида отсам – оттам, с цел да го поведе, където желае. Бог зачита свободата на индивида, тъй като не е сътворил плебеи, а синове. И макар че е знаел, че ще последва падението, не ги е сътворил плебеи. Предпочете да пристигна, да се въплъти, да се разпне и по този начин да завоюва индивида. Чрез тази независимост обаче, която Бог е дал - макар че дяволът може да стори доста зло – се дава една опция за пресяване. Става ясно какво прави човек със сърцето си, безспорно се схваща кой има огромно любочестие. 

Из: „ С болежка и обич за актуалния човек “, Слова том 1, Преподобни Паисий Светогорец, издава „ Св. Вмчк Георги Зограф ”, Света Гора, Атон, 2006 година
Снимка: Saint Paisios of Mount Athos, alchetron.com