Гордостта като вътрешна смърт ╫ Архим. Варнава ЯНКУ
╫ Гордостта като вътрешна гибел
Гордостта се счита за корен на всяко зло, за корен на всеки грях. Днес ще приказваме за гордостта, надменността или самомнението. В диаметралност на смирението, което е пътят за приемане на благодатта; методът, по който вкусваме Божиите богатства, надменността и гордостта са методите, по които губим тази връзка с Бога и началото на разпада на индивида.
Проявленията на гордостта са главно две. Едното се отнася към хората, към близък, където човек е високомерен по отношение на брата си, а при другото гордостта се насочва към Бога, където човек желае да заеме мястото на Бога, като се автономизира и самообожествява.
Първата форма на гордостта, се отнася към убеждението, че си по-висш от другите или най-малкото еднакъв измежду равни, както и към търсенето на предимство. Ето нещо доста просто, само че и доста мощно. Нашата податливост да се усещаме по-висши от другия или минимум равни, само че и това последното крие в себе си настройка към предимство. Идва някой и ти споделя: не се разбирам добре с мъжа си, с жена си, с приятеля си! – и оставаме в конкретиката на конфликтната преживелица, без да стигнем до повода и корена – там, където се е зародила вътрешна конкуренция и където индивидът е изискал да се почувства нагоре от другия. Това приказва за комплекс. Когато постоянно се изтезаваме от намерения, изпитваме ужас в себе си, без значение дали помисълът ми споделя, че някой ме е онеправдал, че ме е обидил, или не ме е схванал, или се прави на по-умен, или наподобява по-добър от мене – и започваме да усещаме конкуренция, ревнивост или спор. В основата на този проблем е нашата мъка да бъдем по-добри от другите, нагоре или най-малко те да не са нещо по-добро от нас, нещо по-силно от нас. Нещо доста просто, което не осъзнаваме. Оставаме единствено в случката или в разногласието, който се е получил, само че не навлизаме по-навътре, с цел да забележим за какво съществува този вътрешен спор, от кое място потегля, какво е моето разположение към него.
Издигайки себе си, горделивият понизява близък си.
Когато в една връзка или в един диалог се получи противоречие, може да се стигне до изостряне на връзките. Защо се получава по този начин? Защото другият не ни схваща? Или тъй като е толкоз малоумен, че не схваща това, което желаеме да му кажем? Или съществува нещо друго? Защо, когато стигнем до противоречие, се получава заостреност? Защото всеки постанова личната концепция за себе си и не желае неговото „ аз ” да остане по-долу. Той желае неговата концепция да господства, желае принудително да каже на другия: „ Така е! ” - не тъй като му пука за самата концепция, а тъй като не може да одобри да бъде губещ в диалога, в общуването, във връзката… Гледа го отвисоко, презира го и стига до такава степен да го унизява като че ли не съществува; пробва се да го унищожи до степен, че да усеща, че към този момент е спечелил, че е победител.
Това се преодолява, единствено в случай че съществува разположение към обич, а дали любовта е същинска и разположението – чисто се схваща от това какъв брой елементарно преодоляваме настройката да сразим другия, да покажем, че го превъзхождаме, т.е. да не желаеме да убедим непременно другия, да не чакаме той да се отъждестви наложително с нашето мнение. Ако нямаме тази настройка, ние не сме свободни, тъй като сме плебеи на потребността другият да се отъждестви с нашата концепция, с нашето мнение, с нашата доктрина. Ако нямаме тази потребност, сме свободни.
Искаме да се отличаваме. Търсим одобрение, търсим доминиране. Трудно се отъждествяваме със положението на другия. Тоест ние се опитваме да покажем, че се разграничаваме от другия, че не се отъждествяваме с него и по този начин отделяме себе си, считаме се за нещо велико и по никакъв метод не желаеме да се съгласим, че сме нещо сходно с другия. Човек усеща потребност да се съпоставя от гордост; да прави градации преди да се изкаже за своето предимство в една или друга сфера и изключително над тези, за които си фантазира, че е по-висш. Тази настройка към градации – кой е пръв и кой е втори, кой е нагоре и кой е по-долу – се поражда точно заради склонността към горделивост и самомнение.
Гордостта е общо разбиране, само че когато се конкретизира в практическите си проявления, които ни засягат персонално, започваме да се дразним и стопираме да виждаме какво става с нас. Лесно можем да описваме събития, мъчно обаче можем да преценим себе си посредством събитията и да забележим кои са действителните аргументи и какво в действителност се случва в нас, когато реагираме по избран метод. Напълно наивно е някой да каже, че това се случва, тъй като „ по този начин ми пристигна ”, „ не го разбрах ”, „ не го желаех ”, „ не мислех по този начин ”, „ ти по този начин го виждаш ”. Независимо дали го виждаш или не, нищо в нашето държание не работи автоматизирано или инцидентно. Страстта, надменността, гордостта е станала едно с нас до степен, че ставаме безумни в държанието си; не разбираме своето заболяване, не разбираме своя проблем.
Проблемите, които се появяват и са показателни за нашето положение в дадена връзка, съпружество и брак, са огромно благословение. Човек не може да преодолее компликациите, тъй като счита, че връзката съществува, с цел да си прекарва добре, с цел да се нагоди, а не с цел да се развива, не с цел да работи върху себе си. Той не преглежда връзката като път към светостта и това е детайл от секуларизацията на нашия живот. Човек си показва връзката като път не към святост, а към благополучие и приятност, т.е. едно безумно преспиване, да си извозвам живота добре и прелестно.
За една връзка и едно съпружество усложнението е огромно благословение, тъй като се изпитва качеството на любовта, която се показва посредством всекидневното самообладание. Обикновено демонстрираме самообладание и гледаме позитивно нещата, когато обичаме, когато сме ситуирани да обикнем другия. Ако обичаме себе си, в случай че обичаме своята фикция, в случай че обичаме плодовете на своето въображение и фантазии, не бихме разбрали смисъла на търпението; постоянно не устояваме и усещаме, че сме се провалили, тъй като сме си представяли живота по един метод, а той се е оказал нещо друго. По един метод си представяме нашия приятел, а той/тя се е оказал нещо друго. Кое обаче е значимото? Да си прекарваме добре или да се осветим? Да си прекарваме добре е нещо, което отминава, а да се осветим е нещо постоянно. Да се осветя значи да намеря Бога, да намеря смисъла, истината, светлината. Да си прекарам добре е просто една функционалност на – по какъв начин се споделя? – на ендорфините. Това са разнообразни неща.
Страстите са като плетиво. Ако се разплете една бримка, се разплита цялото плетиво. Започваш от гордостта, нямаш самообладание, завиждаш, влизаш в спорове, имаш съмнения – и завършваш в осъждането, което води до загуба на благодатта, до падения, до грехове. Осъждането ще докара до хулни намерения. Всичко това е поредност, в която, в случай че първоначално не стъпиш върху вярна основа, не изясниш нещата в тебе, най-после настава комплициране, засенчване, неблагоразумие – не знаем какво става с нас и живеем просто напосоки, както пристигна. Затова се споделя, че човек стига до наказание на близък и даже до систематична рецензия на метода и мислене на живота му. Осъждането не е единствено да кажа: „ Kолко е подъл този човек! ”, а систематично да осъждам метода на мислене и живот на другия. И за какво идва това? Защото го обичам? Защото ме кара да се замисля? Защото ме занимава? Защото в негово лице виждам личните си пристрастености и мисля, че ги пропъждам, обвинявайки го. Един елементарен образец.
Майка и татко, водили развратен живот на младини, се усещат отговорни и подхождат доста моралистично към децата си. Те постановат личните си проекции върху децата и стават извънредно строги, тъй като в лицето на своите деца евентуално виждат своето „ аз ”, което не им харесва и по този метод желаят да го заличат – като бъдат деспотични. Човекът, който има просто организиран живот, е нормално и по-снизходителен.
Със съкращения от: „ Гордостта като вътрешна гибел “, Архим. Варнава Янку, превод Константин Константинов
Източник:
Снимка: pravoslaven-sviat.org
