Мълвата се таи дълбоко в недрата на народната душа ♥ Йордан РАДИЧКОВ
„ …в оня мрачен, врящ и неразучен казан, който може да се оприличи на вряща магма в някой вулкан, димен и стенещ в своя бездънен кратер, ръмжащ и дишащ заканително! “
♥ „ Къкринското ханче след залавянето на българския Апостол “
(фрагмент)
Мълвата е нещо извънредно мощно, тя прониква на всички места, промъква се скрито, пропълзява през пукнатините, пълзи по отвесни стени, върви на пръсти, сама тя с пръст на устата, шушука, съзаклятничи, обгръща индивида отвред, притиска го като лепкава мъгла, вмъква се в смутената му душа. Ако пътят за там е затворен, то тя прониква надали не през порите на кожата му, влиза незабелязана и в най-добре охраняваните замъци, наднича през ключалките на вратите, изнася на показ най-съкровени секрети, интригува и подкопава, с едно единствено нашепване унищожава нечие добро име, изграждано цялостен живот. В шепота и в шушукането на мълвата има злоради нотки, само че има и нотки на вяра и на свята национална доверчивост, че на следващия ден или най-късно вдугиден ще има небесно предсказание и че назрява смяна. Тази вяра за смяна народът таи надълбоко в себе си. Ние не знаем тъкмо по кое време това цвете пониква и по кое време стартира да цъфти в националната душа.
Мълвата е безконечният друмник по пътищата. Тя непрекъснато придвижва нещо, придвижва го шушукайки, някак си тайнствено и напълно безшумно, сякаш ви приобщава към някакво заговорничене, като че самата нашепвана от нея новина е някое доста рядко и плашливо птиче, та е задоволителен единствено един-единствен наш разсеян жест или едно-единствено невнимателно придвижване и птичето ще отлети окончателно, предричането няма да се сбъдне и няма да има магия.
Мълвата непрекъснато нещо подсказва, само че го подсказва шушукайки, цялостна с недомлъвки, приказва нормално с половин уста и оставя след себе си неизясненост и недоизказаност, с цел да може човек да гадае. Ужасно нещо! Кълбо от влечуги, което непрестанно се оплита и разплита, минава всевъзможни граници и от време на време може да набъбне, да обрасне и да доближи такива великански размери, че да е видно от всичките континенти на света. Това гигантско страшилище е международната мълва.
Мисля, че точно международната мълва е основала доста от човешките легенди и митове, включително и мита за потопа и Ноевия ковчег. Мълвата може да угнети, само че тя може да породи и очаквания. Тя е като нож с две острия, на който са не запомнили да турят дръжката, така че както и да посегнем към този нож, рискуваме да посечем ръката си. Би ли могъл да каже някой къде живее националната мълва, с какво се храни и по какъв начин се развъжда? Трудно може да се отговори на подобен въпрос. Тя се таи надълбоко в недрата на националната душа, в оня мрачен, врящ и неразучен казан, който може да се оприличи на вряща магма в някой вулкан, димен и стенещ в своя бездънен кратер, ръмжащ и дишащ заканително!
Из: „ Къкринското ханче след залавянето на българския Апостол “, „ Ноев ковчег “, Йордан Радичков, изд. НИКЕ, Източник:
Снимки: Издателство НИКЕ
