Джек Лондон – “Никой не може да насилва своята природа, без тя да си отмъсти
“…Ограниченият разум вижда ограничеността единствено в другите ”
Джек Лондон е американски романист, публицист, обществен деятел и основател на къси истории, чиито произведения се занимават сантиментално с простите битки за оцеляване. През 20-ти век той е един от най-широко превежданите американски създатели. Сред най-популярните му произведения са „ Дивото зове “ (1903), „ Морският вълк “ (1904), „ Белия зъб “ (1906), „ Мартин Идън “(1909) и други
Зад псевдонима Джек Лондон седи Джон " Джек " Грифит Чейни, роден на 12 януари 1876 година в Сан Франциско, Калифорния (САЩ). Баща му, астролог на име Уилям Хенри Чейни, напуща сина си и майка му Флора Уелман, с която в никакъв случай не са сключвали брак, още когато той е малко момче. По-късно майка му се омъжва за Джон Лондон, чието име дребният Джек взима. Той се снабдява и с две доведени сестри – Елиза и Ида. В този интервал новото семейство Лондон живее на разнообразни места в региона на залива и до момента в който Джек посещава учебно заведение, е подложен на напън да способства за приходите на фамилията. На десетгодишна възраст той продава вестници, научавайки някои сложни уроци в живота.
“Никой не може да насилва своята природа, без тя да си отмъсти ”
На 14-годишна възраст Джек напуща учебно заведение, с цел да избяга от бедността и да се отдаде на завършения. Той изследва залива на Сан Франциско в своя шлюп (едномачтов платноход), редувайки кражбата на скариди с работа за държавния рибен патрул. Джек отива даже в Япония като моряк и съумява да види огромна част от Съединените щати, карайки товарните влакове и като член на индустриалната войска на Чарлз Т. Кели (една от многочислените протестни армии на безработните, като армията на Кокси, зародила от финансовата суматоха от 1893 г.). В този интервал Джек Лондон се сблъсква с депресиращи условия, попада в пандиза за скитане, а през 1894 година става деен социалист.
“Животът доближава връхната си точка, когато реализира в най-пълен размер това, за което е предопределен. ”
В Лондон се образова в публичните библиотеки с творбите на Чарлз Дарвин, Карл Маркс и Фридрих Ницше. На 19 години той изкарва четиригодишен гимназиален курс в една година и постъпва в Калифорнийския университет в Бъркли, само че 12 месеца по-късно го напуща, с цел да потърси положение в златната тресчица на Клондайк. Връщайки се идната година, към момента безпаричен и некадърен да откри работа, той взема решение да си изкарва прехраната като публицист. Младият Джек учи разнообразни списания и по-късно си задава дневен график за основаване на сонети, балади, разнообразни смешки, анекдоти, авантюристичен и истории на ужаса, непрекъснато увеличавайки продукцията си. Оптимизмът и силата, с които той се посвещава на задачата си, са изразени най-добре в неговия полу-автобиографичен разказ „ Мартин Идън “ (1909). В рамките на две години историите за неговите завършения в Аляска стартират да получават самопризнание за тяхната свежа тема и мъжествена мощ. Неговата първа книга, „ Синът на вълка: Приказки от далечния север “ (1900) съставлява алманах от разкази, които преди този момент той разгласява в списания, придобива необятна публика. През остатъка от живота си, Лондон написа и разгласява непрекъснато, завършвайки към 50 книги с художествена и научна литература.
“…щом започнеш една непозната игра, си задължен да дадеш на колегата си правото да играе първи. ”
Чармън Китредж и Джек Лондон
През 1900 година Лондон се дами за Елизабет Мадърн – те имат две дъщери, Джоан и Бес. Има сведения, че връзката им е издигната по-малко към любовта и повече към концепцията, че те могат да имат мощни, здрави деца дружно. Не е изненадващо, че бракът им продължава единствено няколко години. През 1905 година двамата се развеждат, а на 19 ноември същата година, Лондон подписва брак с Чармън Китредж, с която имат щерка Джой – за жалост, момиченцето умира в ранна детска възраст. Авторът остава с втората си брачна половинка до края на живота си.
“Аз желая да остана правилен на себе си и не искам да покорявам усетите си даже на единомислещата присъда на цялото човечество. ”
„ Дивото зове “ (1903) е най-известният разказ на Джек Лондон, считан за неговия безспорен шедьовър. Историята е основана на прекарванията на Лондон като златотърсач в канадската пустота и неговите хрумвания за природата и битката за битие. Книгата споделя за южняшкото куче Бък, което попада измежду дивия север, сблъсквайки се с редици провокации. „ Дивото зове “ е приказка за несломимия дух и битката за оцеляване в замръзналата река Клондайк, Аляска. Романът намира и ентусиазъм в киното, приспособен в разнообразни продукции: първата такава съставлява глух филм от 1923 година
„ Среща се и такова въодушевление, което съставлява връхната точка на живота, над която животът не може повече да се издигне. Но парадоксът на битието е подобен, че това въодушевление те обгръща, когато кипиш от живот, а то те кара напълно да забравиш, че си жив. Това въодушевление, тази давност на съществуването, превзема индивида на изкуството, когато изгаря в пламъците на вдъхновението; то обгръща и боеца, изгубил сражението, само че отказващ прошка в опиянението на боя… “ (из. „ Дивото зове “)
„ Мартин Идън “ (1909) е полу-автобиографичен разказ на американския създател и е най-жизненият и автентичен темперамент, основан в миналото от Джек Лондон, един от вълнуващите и запаметяващи се мъжки облици в литературата. Това е историята на безпаричен моряк, влюбен в идеализирания облик на красиво момиче от богатата класа, който преследва, заслепено и нападателно, фантазии за обучение и литературна популярност. Лондон, неудовлетворен от възнагражденията на личния си триумф, проектира Мартин Идън като офанзива против индивидуализма и рецензия на упоритостта.
“ " Помисли си, че тъкмо това е духовният живот и прелестното чувство за хубостта, ярка и неотразима, каквато не бе виждал даже в фантазиите си, Забрави се и очите му жадно я гълтаха. Човек в действителност може да живее, да се стреми, да се бори, да почине за нещо. Книгите са казвали истината. Да, имало по света такива дами. Тя е една от тях " (из. „ Мартин Идън “) ”
Джек Лондон се трансформира в прочут публицист и е един от първите, които реализират същински финансов триумф от своите произведения. Успехът му донася и доста разногласия и упрекван в плагиатство. През по-голямата част от последното десетилетие от живота си, Лондон е изправен пред редица здравни проблеми, в това число и бъбречно заболяване, което в последна сметка лишава живота му. Той умира на 22 ноември 1916 година в ранчото си.
“Радостта идва не от мисълта, че си съумял да постигнеш нещо, а от това, че се стремиш към него. ”
„ Дивото зове “ – преводач: Сидер Флорин
„ Мартин Идън “ – преводач: Александър Бояджиев
Джек Лондон е американски романист, публицист, обществен деятел и основател на къси истории, чиито произведения се занимават сантиментално с простите битки за оцеляване. През 20-ти век той е един от най-широко превежданите американски създатели. Сред най-популярните му произведения са „ Дивото зове “ (1903), „ Морският вълк “ (1904), „ Белия зъб “ (1906), „ Мартин Идън “(1909) и други
Зад псевдонима Джек Лондон седи Джон " Джек " Грифит Чейни, роден на 12 януари 1876 година в Сан Франциско, Калифорния (САЩ). Баща му, астролог на име Уилям Хенри Чейни, напуща сина си и майка му Флора Уелман, с която в никакъв случай не са сключвали брак, още когато той е малко момче. По-късно майка му се омъжва за Джон Лондон, чието име дребният Джек взима. Той се снабдява и с две доведени сестри – Елиза и Ида. В този интервал новото семейство Лондон живее на разнообразни места в региона на залива и до момента в който Джек посещава учебно заведение, е подложен на напън да способства за приходите на фамилията. На десетгодишна възраст той продава вестници, научавайки някои сложни уроци в живота.
“Никой не може да насилва своята природа, без тя да си отмъсти ”
На 14-годишна възраст Джек напуща учебно заведение, с цел да избяга от бедността и да се отдаде на завършения. Той изследва залива на Сан Франциско в своя шлюп (едномачтов платноход), редувайки кражбата на скариди с работа за държавния рибен патрул. Джек отива даже в Япония като моряк и съумява да види огромна част от Съединените щати, карайки товарните влакове и като член на индустриалната войска на Чарлз Т. Кели (една от многочислените протестни армии на безработните, като армията на Кокси, зародила от финансовата суматоха от 1893 г.). В този интервал Джек Лондон се сблъсква с депресиращи условия, попада в пандиза за скитане, а през 1894 година става деен социалист.
“Животът доближава връхната си точка, когато реализира в най-пълен размер това, за което е предопределен. ”
В Лондон се образова в публичните библиотеки с творбите на Чарлз Дарвин, Карл Маркс и Фридрих Ницше. На 19 години той изкарва четиригодишен гимназиален курс в една година и постъпва в Калифорнийския университет в Бъркли, само че 12 месеца по-късно го напуща, с цел да потърси положение в златната тресчица на Клондайк. Връщайки се идната година, към момента безпаричен и некадърен да откри работа, той взема решение да си изкарва прехраната като публицист. Младият Джек учи разнообразни списания и по-късно си задава дневен график за основаване на сонети, балади, разнообразни смешки, анекдоти, авантюристичен и истории на ужаса, непрекъснато увеличавайки продукцията си. Оптимизмът и силата, с които той се посвещава на задачата си, са изразени най-добре в неговия полу-автобиографичен разказ „ Мартин Идън “ (1909). В рамките на две години историите за неговите завършения в Аляска стартират да получават самопризнание за тяхната свежа тема и мъжествена мощ. Неговата първа книга, „ Синът на вълка: Приказки от далечния север “ (1900) съставлява алманах от разкази, които преди този момент той разгласява в списания, придобива необятна публика. През остатъка от живота си, Лондон написа и разгласява непрекъснато, завършвайки към 50 книги с художествена и научна литература.
“…щом започнеш една непозната игра, си задължен да дадеш на колегата си правото да играе първи. ”
Чармън Китредж и Джек Лондон
През 1900 година Лондон се дами за Елизабет Мадърн – те имат две дъщери, Джоан и Бес. Има сведения, че връзката им е издигната по-малко към любовта и повече към концепцията, че те могат да имат мощни, здрави деца дружно. Не е изненадващо, че бракът им продължава единствено няколко години. През 1905 година двамата се развеждат, а на 19 ноември същата година, Лондон подписва брак с Чармън Китредж, с която имат щерка Джой – за жалост, момиченцето умира в ранна детска възраст. Авторът остава с втората си брачна половинка до края на живота си.
“Аз желая да остана правилен на себе си и не искам да покорявам усетите си даже на единомислещата присъда на цялото човечество. ”
„ Дивото зове “ (1903) е най-известният разказ на Джек Лондон, считан за неговия безспорен шедьовър. Историята е основана на прекарванията на Лондон като златотърсач в канадската пустота и неговите хрумвания за природата и битката за битие. Книгата споделя за южняшкото куче Бък, което попада измежду дивия север, сблъсквайки се с редици провокации. „ Дивото зове “ е приказка за несломимия дух и битката за оцеляване в замръзналата река Клондайк, Аляска. Романът намира и ентусиазъм в киното, приспособен в разнообразни продукции: първата такава съставлява глух филм от 1923 година
„ Среща се и такова въодушевление, което съставлява връхната точка на живота, над която животът не може повече да се издигне. Но парадоксът на битието е подобен, че това въодушевление те обгръща, когато кипиш от живот, а то те кара напълно да забравиш, че си жив. Това въодушевление, тази давност на съществуването, превзема индивида на изкуството, когато изгаря в пламъците на вдъхновението; то обгръща и боеца, изгубил сражението, само че отказващ прошка в опиянението на боя… “ (из. „ Дивото зове “)
„ Мартин Идън “ (1909) е полу-автобиографичен разказ на американския създател и е най-жизненият и автентичен темперамент, основан в миналото от Джек Лондон, един от вълнуващите и запаметяващи се мъжки облици в литературата. Това е историята на безпаричен моряк, влюбен в идеализирания облик на красиво момиче от богатата класа, който преследва, заслепено и нападателно, фантазии за обучение и литературна популярност. Лондон, неудовлетворен от възнагражденията на личния си триумф, проектира Мартин Идън като офанзива против индивидуализма и рецензия на упоритостта.
“ " Помисли си, че тъкмо това е духовният живот и прелестното чувство за хубостта, ярка и неотразима, каквато не бе виждал даже в фантазиите си, Забрави се и очите му жадно я гълтаха. Човек в действителност може да живее, да се стреми, да се бори, да почине за нещо. Книгите са казвали истината. Да, имало по света такива дами. Тя е една от тях " (из. „ Мартин Идън “) ”
Джек Лондон се трансформира в прочут публицист и е един от първите, които реализират същински финансов триумф от своите произведения. Успехът му донася и доста разногласия и упрекван в плагиатство. През по-голямата част от последното десетилетие от живота си, Лондон е изправен пред редица здравни проблеми, в това число и бъбречно заболяване, което в последна сметка лишава живота му. Той умира на 22 ноември 1916 година в ранчото си.
“Радостта идва не от мисълта, че си съумял да постигнеш нещо, а от това, че се стремиш към него. ”
„ Дивото зове “ – преводач: Сидер Флорин
„ Мартин Идън “ – преводач: Александър Бояджиев
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ