Историкът Видин Сукарев: Пловдив е градът с най-много имена
© Plovdiv24.bgvar debug; debug=1;Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " с историка Видин Сукарев, за имената на Пловдив.
Г-н Сукарев, Пловдив е толкоз античен град и сигурно е имал доста и разнообразни имена през другите столетия и години. Колко са в действителност имената, за които се знае?
Много са. Сега ще ги изброим с вас, до момента в който приказвам, тъй като в действителност не съм си правил тъкмо калкулация. Наскоро имах случай – отидох в Рим и върших параленост по разнообразни външни белези на двата града. Разбира се, въпреки всичко Рим е международен град, само че и ние не му отстъпваме в доста връзки.
И тъкмо като си говорихме с другари, си дадох сметка, че Пловдив е може би градът с най-вече имена, известни в исторически проект, или сигурно отново ще сме някъде в челна ранглиста, в случай че се направи такава. Разбира се, за някои имена нямаме доста сведения, изключително за по-древните.
Първото, което считаме, че е най-древното, е Евмолпия или Евмолпиада, само че за жалост е много късен източникът. Ако градът се е казвал по този метод, това е било някъде евентуално през архаичния интервал или даже през бронзовата ера, а в действителност източникът е от ІІІ-ІV век от нашата епоха. Но при всички положения, има непокътнат подобен източник за името на града. Има подобен митичен тракийски цар, който в някои данни е брат или пък татко на Орфей, само че при всички положения връзката му с Тракия, тук с нашите земи, е неоспорима.
Това са едни доста незнайни нам интервали, за жалост, тъй като има доста малко писмени източници. Археологическите особено за Пловдив също не са доста, просто тъй като Пловдив е жив в град. Няма по какъв начин да се разкопае детайлно Трихълмието и да се доближи до пластовете от това време. Но както и да е, в този момент да не се отвличаме, да приказваме за имената. Повече се знае за времето, когато Пловдив към този момент влиза в спектъра на гръцката цивилизация и въздействие, елинистичната най-много, с името Филипопол или Филипополис. Преди време го оспориха това, тъй като, както споделих, източниците са малко – че надали не градът не се е казвал на името на Филип ІІ, ами на един различен, по-късен македонски цар, само че общо взето, може да се смята за одобрено и несъмнено, че е по-скоро на Филип ІІ. Та, Филипопол или Филипополис на гръцки – град на Филип.
Траките превеждат тази форма на своя език, който е релативно непосредствен до гръцкия, индоевропейски европейски език, и тази форма става Пулпудава или Пулпудева. Не съм експерт по въпросите на тракийското езикознание, не мога да кажа кое е по-правилното. В България има огромни имена, светила, аз от университета карам на късни мемоари.
Тоест Пулпудева е нещо като превод на Филипополис?
Реално същото би трябвало да значи, да. " Пулпу “ – " Филип “ и " дева “ или " дава “ е " град “, една от тракийските думи, които значат " град “, " укрепено населено място “. И в действителност тази форма се оказва извънредно устойчива, тъй като от нея произлиза и настоящето име – Пловдив, само че през голям брой трансформации. Междувременно, когато римляните превземат тукашните земи и вършат провинция Тракия – това става в средата на І век от новата епоха, градът получава едно значително развиване, както е известно, в градоустройствен, урбанистичен проект и се появяват надлежно и още много имена.
Най-известно е Тримонциум, несъмнено, което значи безусловно " трихълмие “, тъй като в действителност ядрото на града са тези три хълма, наричани и до ден сегашен с турските имена – Джамбаз тепе, Таксим тепе, Небет тепе. Но с изключение на Тримонциум, от същото време, тъй като то продължава няколкостотин години, са регистрирани и други имена, като Флавия, Улпия, Улпия Траяна и едно Понерополис, което съгласно мен по-скоро е някакво название, отрицателно, само че го има и него, и то се среща. Така че виждате единствено от римско време какъв брой имена циркулират. Ако желаете да ги изброим дотук. Евмолпия, Филипополис, Пулпудева, Флавия, Улпия, Понерополис и Улпия Траяна. Хайде, да речем, че отново е някакво такова производно. Значи най-малко 6 са имената дотук.
След което в града и неговите покрайнини, несъмнено, идват славяните и те възприемат име очевидно при контактите с тракийско население и стартират да назовават града с имена от рода на Пълдин, Плоудин, Плъвдин, от които след това в последна сметка и Пловдив се развива. Това е забавно – че има някаква езикова връзка с траките и със славяните, т.е. нации, които генетически и културно спомагат главно за образуването на българската националност, в това число и с античните българи. Така че оттук насетне към този момент не престават да варират имената, като във времето обаче, когато Византийската империя си възстановява града – той по принцип е бил много постоянно разменна монета, тогава се употребява повече гръцката форма - Филипополис или Филипопол, както ние сме си го българизирали.
При идването на османските турци пък се постанова формата Филибе, която те пък възприемат надлежно от гърците, от гръцкото наименование, защото може би има и други…
Значи от Филипопол при турците става Филибе, по този начин ли?
Да, да. Може би има и други пояснения, най-малкото функционални, тъй като те по този начин или другояче, първо се оставя контакт с Византия, с гръцкоговорящи поданици на Мала Азия и на Балканския полуостров. Освен това за турския език натрупването на съгласния при започване на думата е малко проблематично. Примерно по същата линия се утвърдило името София за сметка на Средец, или пък формата Видин за сметка на Бдин. Така че евентуално и с Пловдив нещо такова може да се каже, че е станало. Макар че в действителност, въпреки това, като се замисля, името Пловдив тогава още не е било известно, само че Пълдин примерно, че и други такива форми са съществували.
Както и да е, постанова се името Филипе и би трябвало да кажем, че това име доста дълго време доминира – през целия интервал на османското господство. И към този момент много късно, след Кримската война измежду българското население се постанова формата Пловдив. Вече се почиства, както споделих, от другите преходни, като Пълдин, Пълден, Плъвдин, Плъвдив.
Правено ли е проучване до момента на източниците за имената на Пловдив?
То си е въпрос в действителност на особено проучване да се съберат на едно място всички източници, в които се загатва града с всичките му форми. Поне аз, като локален експерт, не съм осведомен някой да си е правил труда в това отношение, тъй като това е както историческа, по този начин и чисто езиковедска форма на работа, интердисциплинарна, а би било добре, би било забавно в действителност.
И в действителност много късно се постанова това име, което ние си знаем, и в този момент публично към този момент градът се назовава по този начин. Но още дълготрайно време, примерно и през време на съветското ръководство, и във времето даже на Източна Румелия има подобен един двоен метод на наименуване на града, тъй като доста постоянно по документи се среща името Филипопол.
И най-дълго, може би градът е носил това име?
Да, най-дълго. Разбира се, с разнообразни спирания. По-други са били изискванията тогава, нямало е публични именувания с институционален темперамент, допускам, както може в този момент да се създадат аналогии. Така че в действителност Филипопол е най-продължително съществувалото име и действително от него произлизат и всички останали, които също са обичайни, като Филибе, като Пловдив.
Така че ние сме си свързани с тази историческа фигура, македонския цар Филип II. Още повече че в действителност от там стартира същинската урбанистична история на Пловдив. Преди това селището е съществувало сигурно хилядолетия, само че дали и какъв градски образ е имало, не е напълно ясно.
Наскоро сложиха едни табели на входа към града, откъм Асеновград и там първото име е Кендрисос. Това в действителност от кое място произлиза? И Одриса също?
А, да, това име също. Него го пропуснах, да, да. Да, в антични източници има и такова, да. Всъщност има и Кендрисийски игри. И в действителност и това име би трябвало да го калкулираме. Но в действителност античното име, което оставя следи, както виждаме и до ден сегашен, е Филипопол. Иначе – да, Кендрисос очевидно е било едно от прозвищата на божеството Аполон Кендрисийски или Кендрийски, не знам тъкмо по какъв начин е.
А Одриса – това от кое място идва?
Идва от племето одриси. И това е било също име, може би за по-кратко време? За него не съм наясно. Възможно е и такова име да е имало. Въпреки че одрисите по принцип са племе, което е било по-на изток, само че те са най-голямото, най-силното племе. Наистина, за тракийската история има по-големи експерти от мен. Но това единствено в допълнение демонстрира, че сме град със ужасно доста наименувания. Аз най-малко не се сещам за друго.
Добре, като съпоставихте Пловдив и Рим, по какво в действителност Пловдив отстъпва на Рим?
Този диалог малко ще придобие други контури в този момент. Защото, в миналото нашият народ е споделил, има една сентенция – Нерде Ямбол, нерде Стамбул, пък както знаем, Стамбул или Истанбул е новият Рим. Но при всички положения, Пловдив наподобява на Рим. Някак си има сходен дух, също е по този начин античен, дори още по-древен град може да се каже. Мащабите, несъмнено, са други. Техните хълмове са много по-големи, само че пък по-малко личат да са като приключени хълмове. Архитектурата е непокътната, доразвита по доста по-внушителен метод. Но някак си усеща се духа, атмосферата. И аз няма да открия топлата вода – още Константин Иречек примерно написа, че в Пловдив има нещо, което му припомня за италианските градове. И особено за старите пловдивски семейства, български, християнски, които имат външност и дух на нещо като италианските знатни патрициански родове. Но аз мисля, че има доста какво да се учим от сходни образци във връзка с развиване на туризъм, на инфраструктура. Защото, примерно, Рим е град, който е огромен, въпреки че не е толкоз сразяващ като мащаб в съпоставяне да речем с Истанбул или с Париж, или с Москва, само че все пак е огромен град, само че доста елементарно се пътува с градски превоз, извънредно добре уредено е.
Е, да, това е несъмнено. Но има и италианци, които признават, че Пловдив доста наподобява на Рим. Наскоро върших едно изявление с Лучано Ди Мартино, който е артистичен шеф на Опера " Пловдив “. Той споделя " Като съм в Пловдив, все едно че съм си в Рим “. Така че това приказва повече.
Да, да, аз също усещах нещо близко, нещо свойствено, само че то по-скоро е в нравствен проект. Във физически е малко мъчно да се намерят близки паралели.
Г-н Сукарев, Пловдив е толкоз античен град и сигурно е имал доста и разнообразни имена през другите столетия и години. Колко са в действителност имената, за които се знае?
Много са. Сега ще ги изброим с вас, до момента в който приказвам, тъй като в действителност не съм си правил тъкмо калкулация. Наскоро имах случай – отидох в Рим и върших параленост по разнообразни външни белези на двата града. Разбира се, въпреки всичко Рим е международен град, само че и ние не му отстъпваме в доста връзки.
И тъкмо като си говорихме с другари, си дадох сметка, че Пловдив е може би градът с най-вече имена, известни в исторически проект, или сигурно отново ще сме някъде в челна ранглиста, в случай че се направи такава. Разбира се, за някои имена нямаме доста сведения, изключително за по-древните.
Първото, което считаме, че е най-древното, е Евмолпия или Евмолпиада, само че за жалост е много късен източникът. Ако градът се е казвал по този метод, това е било някъде евентуално през архаичния интервал или даже през бронзовата ера, а в действителност източникът е от ІІІ-ІV век от нашата епоха. Но при всички положения, има непокътнат подобен източник за името на града. Има подобен митичен тракийски цар, който в някои данни е брат или пък татко на Орфей, само че при всички положения връзката му с Тракия, тук с нашите земи, е неоспорима.
Това са едни доста незнайни нам интервали, за жалост, тъй като има доста малко писмени източници. Археологическите особено за Пловдив също не са доста, просто тъй като Пловдив е жив в град. Няма по какъв начин да се разкопае детайлно Трихълмието и да се доближи до пластовете от това време. Но както и да е, в този момент да не се отвличаме, да приказваме за имената. Повече се знае за времето, когато Пловдив към този момент влиза в спектъра на гръцката цивилизация и въздействие, елинистичната най-много, с името Филипопол или Филипополис. Преди време го оспориха това, тъй като, както споделих, източниците са малко – че надали не градът не се е казвал на името на Филип ІІ, ами на един различен, по-късен македонски цар, само че общо взето, може да се смята за одобрено и несъмнено, че е по-скоро на Филип ІІ. Та, Филипопол или Филипополис на гръцки – град на Филип.
Траките превеждат тази форма на своя език, който е релативно непосредствен до гръцкия, индоевропейски европейски език, и тази форма става Пулпудава или Пулпудева. Не съм експерт по въпросите на тракийското езикознание, не мога да кажа кое е по-правилното. В България има огромни имена, светила, аз от университета карам на късни мемоари.
Тоест Пулпудева е нещо като превод на Филипополис?
Реално същото би трябвало да значи, да. " Пулпу “ – " Филип “ и " дева “ или " дава “ е " град “, една от тракийските думи, които значат " град “, " укрепено населено място “. И в действителност тази форма се оказва извънредно устойчива, тъй като от нея произлиза и настоящето име – Пловдив, само че през голям брой трансформации. Междувременно, когато римляните превземат тукашните земи и вършат провинция Тракия – това става в средата на І век от новата епоха, градът получава едно значително развиване, както е известно, в градоустройствен, урбанистичен проект и се появяват надлежно и още много имена.
Най-известно е Тримонциум, несъмнено, което значи безусловно " трихълмие “, тъй като в действителност ядрото на града са тези три хълма, наричани и до ден сегашен с турските имена – Джамбаз тепе, Таксим тепе, Небет тепе. Но с изключение на Тримонциум, от същото време, тъй като то продължава няколкостотин години, са регистрирани и други имена, като Флавия, Улпия, Улпия Траяна и едно Понерополис, което съгласно мен по-скоро е някакво название, отрицателно, само че го има и него, и то се среща. Така че виждате единствено от римско време какъв брой имена циркулират. Ако желаете да ги изброим дотук. Евмолпия, Филипополис, Пулпудева, Флавия, Улпия, Понерополис и Улпия Траяна. Хайде, да речем, че отново е някакво такова производно. Значи най-малко 6 са имената дотук.
След което в града и неговите покрайнини, несъмнено, идват славяните и те възприемат име очевидно при контактите с тракийско население и стартират да назовават града с имена от рода на Пълдин, Плоудин, Плъвдин, от които след това в последна сметка и Пловдив се развива. Това е забавно – че има някаква езикова връзка с траките и със славяните, т.е. нации, които генетически и културно спомагат главно за образуването на българската националност, в това число и с античните българи. Така че оттук насетне към този момент не престават да варират имената, като във времето обаче, когато Византийската империя си възстановява града – той по принцип е бил много постоянно разменна монета, тогава се употребява повече гръцката форма - Филипополис или Филипопол, както ние сме си го българизирали.
При идването на османските турци пък се постанова формата Филибе, която те пък възприемат надлежно от гърците, от гръцкото наименование, защото може би има и други…
Значи от Филипопол при турците става Филибе, по този начин ли?
Да, да. Може би има и други пояснения, най-малкото функционални, тъй като те по този начин или другояче, първо се оставя контакт с Византия, с гръцкоговорящи поданици на Мала Азия и на Балканския полуостров. Освен това за турския език натрупването на съгласния при започване на думата е малко проблематично. Примерно по същата линия се утвърдило името София за сметка на Средец, или пък формата Видин за сметка на Бдин. Така че евентуално и с Пловдив нещо такова може да се каже, че е станало. Макар че в действителност, въпреки това, като се замисля, името Пловдив тогава още не е било известно, само че Пълдин примерно, че и други такива форми са съществували.
Както и да е, постанова се името Филипе и би трябвало да кажем, че това име доста дълго време доминира – през целия интервал на османското господство. И към този момент много късно, след Кримската война измежду българското население се постанова формата Пловдив. Вече се почиства, както споделих, от другите преходни, като Пълдин, Пълден, Плъвдин, Плъвдив.
Правено ли е проучване до момента на източниците за имената на Пловдив?
То си е въпрос в действителност на особено проучване да се съберат на едно място всички източници, в които се загатва града с всичките му форми. Поне аз, като локален експерт, не съм осведомен някой да си е правил труда в това отношение, тъй като това е както историческа, по този начин и чисто езиковедска форма на работа, интердисциплинарна, а би било добре, би било забавно в действителност.
И в действителност много късно се постанова това име, което ние си знаем, и в този момент публично към този момент градът се назовава по този начин. Но още дълготрайно време, примерно и през време на съветското ръководство, и във времето даже на Източна Румелия има подобен един двоен метод на наименуване на града, тъй като доста постоянно по документи се среща името Филипопол.
И най-дълго, може би градът е носил това име?
Да, най-дълго. Разбира се, с разнообразни спирания. По-други са били изискванията тогава, нямало е публични именувания с институционален темперамент, допускам, както може в този момент да се създадат аналогии. Така че в действителност Филипопол е най-продължително съществувалото име и действително от него произлизат и всички останали, които също са обичайни, като Филибе, като Пловдив.
Така че ние сме си свързани с тази историческа фигура, македонския цар Филип II. Още повече че в действителност от там стартира същинската урбанистична история на Пловдив. Преди това селището е съществувало сигурно хилядолетия, само че дали и какъв градски образ е имало, не е напълно ясно.
Наскоро сложиха едни табели на входа към града, откъм Асеновград и там първото име е Кендрисос. Това в действителност от кое място произлиза? И Одриса също?
А, да, това име също. Него го пропуснах, да, да. Да, в антични източници има и такова, да. Всъщност има и Кендрисийски игри. И в действителност и това име би трябвало да го калкулираме. Но в действителност античното име, което оставя следи, както виждаме и до ден сегашен, е Филипопол. Иначе – да, Кендрисос очевидно е било едно от прозвищата на божеството Аполон Кендрисийски или Кендрийски, не знам тъкмо по какъв начин е.
А Одриса – това от кое място идва?
Идва от племето одриси. И това е било също име, може би за по-кратко време? За него не съм наясно. Възможно е и такова име да е имало. Въпреки че одрисите по принцип са племе, което е било по-на изток, само че те са най-голямото, най-силното племе. Наистина, за тракийската история има по-големи експерти от мен. Но това единствено в допълнение демонстрира, че сме град със ужасно доста наименувания. Аз най-малко не се сещам за друго.
Добре, като съпоставихте Пловдив и Рим, по какво в действителност Пловдив отстъпва на Рим?
Този диалог малко ще придобие други контури в този момент. Защото, в миналото нашият народ е споделил, има една сентенция – Нерде Ямбол, нерде Стамбул, пък както знаем, Стамбул или Истанбул е новият Рим. Но при всички положения, Пловдив наподобява на Рим. Някак си има сходен дух, също е по този начин античен, дори още по-древен град може да се каже. Мащабите, несъмнено, са други. Техните хълмове са много по-големи, само че пък по-малко личат да са като приключени хълмове. Архитектурата е непокътната, доразвита по доста по-внушителен метод. Но някак си усеща се духа, атмосферата. И аз няма да открия топлата вода – още Константин Иречек примерно написа, че в Пловдив има нещо, което му припомня за италианските градове. И особено за старите пловдивски семейства, български, християнски, които имат външност и дух на нещо като италианските знатни патрициански родове. Но аз мисля, че има доста какво да се учим от сходни образци във връзка с развиване на туризъм, на инфраструктура. Защото, примерно, Рим е град, който е огромен, въпреки че не е толкоз сразяващ като мащаб в съпоставяне да речем с Истанбул или с Париж, или с Москва, само че все пак е огромен град, само че доста елементарно се пътува с градски превоз, извънредно добре уредено е.
Е, да, това е несъмнено. Но има и италианци, които признават, че Пловдив доста наподобява на Рим. Наскоро върших едно изявление с Лучано Ди Мартино, който е артистичен шеф на Опера " Пловдив “. Той споделя " Като съм в Пловдив, все едно че съм си в Рим “. Така че това приказва повече.
Да, да, аз също усещах нещо близко, нещо свойствено, само че то по-скоро е в нравствен проект. Във физически е малко мъчно да се намерят близки паралели.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ