Звукът на тишината (Sound of Silence) вече не е просто

Звукът на тишината " (Sound of Silence) към този момент не е просто името на една от емблематичните песни на Саймън и Гарфънкъл от средата на предишния век. Зад поетичната фраза се крие научна истина, най-малко в случай че се съди по ново изследване.

Според оповестеното в американския вестник (PNAS) изследване със звукови илюзии демонстрира, че хората възприемат тишината в огромна степен като чуване на звуци, " Ню Йорк таймс ".

От работата на учените следва, че човешкият мозък възприема тшината като самобитен " тон ", а не просто като празнота сред шумовете. Изследването не дава информация по какъв начин мозъкът възприема тишината, само че един от учените зад него, Руи Же Го от Оксфордския университет, цитира коан, за който изяснява, че значи " звуково прекарване на чистото време ": " Тишината е да преживяваш по какъв начин минава времето. "

Той и още двама откриватели се пробват да схванат дали човешкото схващане възприема тишината по същия метод, по който възприема звуците? Изглежда, да чуваш, не е просто да възприемаш звуци, в случай че човек може да чуе тишината, макар че тя не е тъкмо тон.

Експерименти

За задачата са направени опити с открити онлайн доброволци със звукови илюзии. Първият тест съпоставя индивидуален по-дълъг тон с два по-къси звука. Двата по-кратки звука дружно не престават същото време като по-дългия тон. Но когато хората ги слушат, възприемат единичния тон като по-дълготраен.

За да приложат тази заблуда към тишината, Го и сътрудниците обърнаха теста. Учените са употребявали звуци от заведения за хранене, оживени пазари, влакове или детски площадки и са вмъкнали части тишина, с цел да могат участниците да ги сравнят.

Изследователите допускат, че в случай че хората възприемат тишината като свеобразен тон, тогава тишината би трябвало да бъде обект на същата заблуда като звуците. Едно дълго безмълвие би трябвало да се възприема като по-дълго от общо две по-кратки мълчания. Но в случай че хората възприемат тишината като липса на тон, илюзията не би съществувала.

При други проби тишината се слага в разнообразни контексти, с цел да създаде повече звукови илюзии. Във всеки тестван случай слушателите възприемат илюзията за интервал на безмълвие като по-дълъг, тъкмо както биха възприели илюзията за по-дълъг тон.

Би било елементарно да се отхвърли концепцията, че мълчанието има тон, сподели Сами Юсиф, когнитивен академик от Университета на Пенсилвания, който не е взел участие в проучването. Звуците са талази, които въздействат на клетките в ухото ви. С мълчанието не е по този начин. Но това не значи, че не можем да открием тази тишина. Проучването, сподели доктор Юсиф, демонстрира, че " тези празни пространства също са тип събитие, те са тип единица, която е показана в нашия опит. "

При това знанието, че човек слуша тишина, я " усилва ". " Мълчанието е същинско прекарване ", споделя Го. Може би всички ще обръщаме повече внимание на моментите на тишина, откакто разберем, че чуваме " звуците " на тишината.