Защо няма зелени звезди
Звездният куп NGC 4755 е прочут като Кутията за бижута, тъй като през дребен телескоп звездите му наподобяват като сапфири, рубини и диаманти. И това не е просто пропуск на тази сбирка от към 100 звезди – без значение от достиженията на екологично дейните звезди или построяването на измервателни системи, когато става въпрос за космоса, нито една звезда не е зелена.
С просто око, най-малко за множеството хора, звездите наподобяват или червени, или бели. Използвайки телескопи за увеличение на яркостта, някои от видимо белите звезди се оказват оранжеви или сини, а някои евентуално са и жълти. Липсата на звезди в средата на дъгата приказва повече за нашите очи, в сравнение с за празно място във физическите им свойства.
NGC 4755
Повечето от цветовете, които виждаме на Земята, са породени от повърхностната химия на обектите, която дефинира кои дължини на вълните на светлината се отразяват и кои ще се всмукват. Звездите обаче са разнообразни: цветът им се дефинира от тяхната температурата.
Студените звезди (3700 Келвина и надолу) излъчват светлина най-вече в алената част на спектъра (по-дълга от 625 нанометра), както и инфрачервената, която не можем да забележим. За разлика от нашата асоциация на синьо със студено и алено с горещо, когато звездите стават по-горещи, те излъчват светлина с по-къси дължини на вълните, заради което най-горещите звезди, като Сириус, в действителност наподобяват много сини.
Връзката сред температурата и пиковата дължина на вълната се дефинира от закона за изместване на Вейн. Въз основа на неговата формула, звезда с температура от 5500 К ще излъчва пиковата си радиация при 527 нанометра, съвсем в центъра на зелената част на спектъра.
Така видяно, неналичието на зелени звезди наподобява още по-озадачаваща. Със сигурност има звезди с такава температура – в действителност фотосферата на Слънцето, която дефинира светлината, която излъчва, не е надалеч от 5,72 K – тъй че за какво не свети в зелено?
От решаващо значение за отговора е, че звездите не излъчват светлина единствено в пика си, като струна, която създава тон с една дължина на вълната. Пикът е просто пик, звездите постоянно създават доста фотони с по-дълги и по-къси дължини на вълната.
Ако очите ни се концентрираха единствено върху пиковата дължина на вълната, щяхме да забележим звезди, сходни на Слънцето, като зелени. Но нещата не работят по този начин. Изправени пред комбинация от зелено и жълто, с малко алено и синьо, виждаме светлината като бяла.
Можем да забележим звездите като зелени, в случай че гледаме светлината през филтър, който отстранява някои от другите дължини, само че това в действителност ще е просто машинация.
При някои опулярни оптични илюзии се взираме в цветни форми за известно време и откакто отместим взор, виждаме нереален противоположен контур на формата, която сме гледали, тъй като конусите в очите ни се уморяват от претоварването с цветове. Звездите могат да провокират същото. Антарес е толкоз ярка и алена звезда, че името й безусловно значи противник на Марс (Арес на гръцки). Неговият доста по-слаб сателит Антарес Б е бял. Въпреки това, когато се вижда в същото зрително поле, той наподобява зелен поради контрастта. Подобни описания са давани и на други бели спътници на по-ярки червени звезди.
Тревата или живите листа ни наподобяват зелени, тъй като това е съвсем единствената дължина на вълната на слънчевата светлина, която те отразяват към нас. Някои обекти в космоса вършат сходно нещо – като зелените комети, които се появяват понякога.
Отделните детайли в звездите освобождават характерни спектрални линии вследствие на енергийните преходи на техните електрони. Някои от тях, като калций, светят изключително блестящо в зелено. Въпреки това, нормално има задоволително светлина от други цветове, с цел да се сътвори повсеместен бял резултат (ако светлината не бъде разграничена на нейните компоненти).
