Музикалният продуцент Саня Армутлиева пред “Труд”: 100 000 души слушат легално музика у нас
Звезди също вземат участие в акцията „ В час по интелектуална благосъстоятелност ”
Около 100 000 души са дейните консуматори на легални музикални услуги в България. Това съобщи в изявление за “Труд ” ръководителят на Управителния съвет на Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП) Саня Армутлиева във връзка възходящата известност на стрийминг платформите (Youtube, Spotify, Apple Music) у нас. По думите й става дума за най-вече младежи, към които е ориентирана и акцията на БАМП “В час по интелектуална благосъстоятелност ”, която стартира през февруари следващата година.
Инициативата е ориентирана към възпитаниците на учебните заведения по изкуствата към Министерство на културата, а посланици на концепцията за цената на креативния артикул ще бъдат част от най-популярните родни реализатори и продуценти, текстописци, композитори и адвокати.
“Всички, които от години влагат душа, гений, време, старания и средства в основаването на музика, сме осъзнали, че един от най-големите проблеми пред нас е всеобщата липса на почитание към нематериалните неща и в частност към творбите, основани на база интелектуален труд. Проявите на това пренебрежение в българското общество са на доста равнища и пречат на надарените хора у нас да се развиват и да се устоят от труда си ”, съобщи Армутлиева по отношение на концепцията по какъв начин се е зародила самодейността.
По думите й през годините напъните им са били ориентирани към законодателни промени, свързани с интелектуалната благосъстоятелност, само че към този момент са осъзнали, че най-важната стъпка към възстановяване на обстановката е смяна на мнението на хората. “И аз, и сътрудниците ми от музикалната промишленост, откровено имаме вяра в образованието като вяра за по-добро бъдеще. Ежедневният ни конфликт с тежко незнание на тематика авторски права ни докара до концепцията да създадем къс роман за раждането на музиката и пътя й до хората ”, посочи продуцентът.
Според Армутлиева смяната би трябвало да тръгне от най-младите. Като най-подходящо място на срещата са се оформили учебните заведения по изкуствата. “Те отглеждат освен будни и забавни младежи, а бъдещи създатели. Моментално се свързахме с министъра на културата Боил Банов без капка подозрение, че ще ни поддържа, както и стана. Първите ни сътрудници са 5 учебни заведения в София – Музикалното учебно заведение, Гимназията по приложни изкуства, Гимназията за антични езици и просвета, Професионалната гимназия по полиграфия и снимка и Училището по изящни изкуства. Нарекохме нашия учебен план “В час по интелектуална благосъстоятелност ”, а в ролята на разказвачите ще влязат известни актьори, продуценти и специалисти. Планираме начало на акцията през февруари 2019 година, а в по-късната си фаза чакаме да се развие и в народен мащаб ”, съобщи Саня Армутлиева.
Именно с тази самодейност продуцентите се стремят да трансформират настройката на българите към слушането на музика. “Стрийминг платформите като Spotify и Apple Music са изумителни услуги, посредством които достъпът до цялата международна музика и откривателството на нови музикални неща се подвигат на извънредно, дори ненадейно до неотдавна равнище. Едно от най-болезнените санкции за дъщерите ми би било да им приключа абонамента за Spotify. Това споделя всичко. Именно стрийминг услугите са в основата на позитивните трендове в развиването на международния музикален бизнес. Ръстът на приходите от тях за последната година е над 40%. У нас обаче нещата са по-трудни и на много по-ниско равнище, тъй като над 85% от потребителите на музика нямат инстикт и не са подготвени да си заплащат за нея ”, сподели още ръководителят на БАМП.
Неочаквана наклонност
Продажбите се усилват
Физическите продажби на музика у нас се усилват. Това сподели за “Труд ” Саня Армутлиева и добави, че фактор за това са винилите, само че и някои доста известни и сполучливи албуми. Въпреки това тя изясни, че цифровите платформи към този момент са приоритет в работата им всеки ден. “Те основават нови благоприятни условия за реализацията и приходите на артистите, създателите, продуцентите и музикалните им планове ”, разгласи още Армутлиева.
Класациите не са най-важни
Трябва повече българска музика в ефира
Сред останалите проблеми, върху които би трябвало да се работи в страната, е дребният % на българска музика в ефира. До тази равносметка доближават продуцентите след разбор на формалната ранглиста у нас, основана на база на партньорство на промишлеността с един от доставчиците на услугата мониторинг, отразяваща излъчването на музика в народен мащаб. Според Саня Армутлиева цивилизованият разговор с медиите в тази връзка е също доста значим за бъдещето.
Изпълнители остават недооценени
Малко хора си дават сметка за пътя на песента от студиото до интернет
Почти никой не си дава сметка от къде се потегля и през какво се минава, до момента в който една музикална концепция зазвучи, доближи до радиото, до цифровите платформи и музикалните магазини, придобие образна форма и видиш видеото по малкия екран и YouTube, завладее сцените и прочие Никой не знае и какъв брой хора и ориси стоят зад целия този развой. Това уточни Саня Армутлиева като още един проблем, обвързван с отношението на българите към основаването на музиката.
По думите й изпълнителите у нас всеобщо са недооценени и дружно с тях създателите и продуцентите на музика.
“Недооценяването е като подводна река в всекидневието на всеки български създател и тези, които го поддържат ”, добавя тя.
Около 100 000 души са дейните консуматори на легални музикални услуги в България. Това съобщи в изявление за “Труд ” ръководителят на Управителния съвет на Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП) Саня Армутлиева във връзка възходящата известност на стрийминг платформите (Youtube, Spotify, Apple Music) у нас. По думите й става дума за най-вече младежи, към които е ориентирана и акцията на БАМП “В час по интелектуална благосъстоятелност ”, която стартира през февруари следващата година.
Инициативата е ориентирана към възпитаниците на учебните заведения по изкуствата към Министерство на културата, а посланици на концепцията за цената на креативния артикул ще бъдат част от най-популярните родни реализатори и продуценти, текстописци, композитори и адвокати.
“Всички, които от години влагат душа, гений, време, старания и средства в основаването на музика, сме осъзнали, че един от най-големите проблеми пред нас е всеобщата липса на почитание към нематериалните неща и в частност към творбите, основани на база интелектуален труд. Проявите на това пренебрежение в българското общество са на доста равнища и пречат на надарените хора у нас да се развиват и да се устоят от труда си ”, съобщи Армутлиева по отношение на концепцията по какъв начин се е зародила самодейността.
По думите й през годините напъните им са били ориентирани към законодателни промени, свързани с интелектуалната благосъстоятелност, само че към този момент са осъзнали, че най-важната стъпка към възстановяване на обстановката е смяна на мнението на хората. “И аз, и сътрудниците ми от музикалната промишленост, откровено имаме вяра в образованието като вяра за по-добро бъдеще. Ежедневният ни конфликт с тежко незнание на тематика авторски права ни докара до концепцията да създадем къс роман за раждането на музиката и пътя й до хората ”, посочи продуцентът.
Според Армутлиева смяната би трябвало да тръгне от най-младите. Като най-подходящо място на срещата са се оформили учебните заведения по изкуствата. “Те отглеждат освен будни и забавни младежи, а бъдещи създатели. Моментално се свързахме с министъра на културата Боил Банов без капка подозрение, че ще ни поддържа, както и стана. Първите ни сътрудници са 5 учебни заведения в София – Музикалното учебно заведение, Гимназията по приложни изкуства, Гимназията за антични езици и просвета, Професионалната гимназия по полиграфия и снимка и Училището по изящни изкуства. Нарекохме нашия учебен план “В час по интелектуална благосъстоятелност ”, а в ролята на разказвачите ще влязат известни актьори, продуценти и специалисти. Планираме начало на акцията през февруари 2019 година, а в по-късната си фаза чакаме да се развие и в народен мащаб ”, съобщи Саня Армутлиева.
Именно с тази самодейност продуцентите се стремят да трансформират настройката на българите към слушането на музика. “Стрийминг платформите като Spotify и Apple Music са изумителни услуги, посредством които достъпът до цялата международна музика и откривателството на нови музикални неща се подвигат на извънредно, дори ненадейно до неотдавна равнище. Едно от най-болезнените санкции за дъщерите ми би било да им приключа абонамента за Spotify. Това споделя всичко. Именно стрийминг услугите са в основата на позитивните трендове в развиването на международния музикален бизнес. Ръстът на приходите от тях за последната година е над 40%. У нас обаче нещата са по-трудни и на много по-ниско равнище, тъй като над 85% от потребителите на музика нямат инстикт и не са подготвени да си заплащат за нея ”, сподели още ръководителят на БАМП.
Неочаквана наклонност
Продажбите се усилват
Физическите продажби на музика у нас се усилват. Това сподели за “Труд ” Саня Армутлиева и добави, че фактор за това са винилите, само че и някои доста известни и сполучливи албуми. Въпреки това тя изясни, че цифровите платформи към този момент са приоритет в работата им всеки ден. “Те основават нови благоприятни условия за реализацията и приходите на артистите, създателите, продуцентите и музикалните им планове ”, разгласи още Армутлиева.
Класациите не са най-важни
Трябва повече българска музика в ефира
Сред останалите проблеми, върху които би трябвало да се работи в страната, е дребният % на българска музика в ефира. До тази равносметка доближават продуцентите след разбор на формалната ранглиста у нас, основана на база на партньорство на промишлеността с един от доставчиците на услугата мониторинг, отразяваща излъчването на музика в народен мащаб. Според Саня Армутлиева цивилизованият разговор с медиите в тази връзка е също доста значим за бъдещето.
Изпълнители остават недооценени
Малко хора си дават сметка за пътя на песента от студиото до интернет
Почти никой не си дава сметка от къде се потегля и през какво се минава, до момента в който една музикална концепция зазвучи, доближи до радиото, до цифровите платформи и музикалните магазини, придобие образна форма и видиш видеото по малкия екран и YouTube, завладее сцените и прочие Никой не знае и какъв брой хора и ориси стоят зад целия този развой. Това уточни Саня Армутлиева като още един проблем, обвързван с отношението на българите към основаването на музиката.
По думите й изпълнителите у нас всеобщо са недооценени и дружно с тях създателите и продуцентите на музика.
“Недооценяването е като подводна река в всекидневието на всеки български създател и тези, които го поддържат ”, добавя тя.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ