Парцалев разплакваше с хумора си, Пловдив ще чуе невероятни ...
Звезделин Минков е български артист, създател на стихове и сценарист. Най-известен е обаче с неповторимия си гений да имитира някои от най-великите артисти в историята на България. Разбира се, плюс Тодор Живков, дълголетния комунистически водач на България. На 28 август от 20,30 часа в Лятно кино " Орфей " на Пловдив той ще показа спектакъла " Ваш, Георги Парцалев ".
Афишът за спектакъла
- Г-н Минков, намираме Ви на морето - къса отмора преди гостуването в Пловдив и други градове. Първо, по какъв начин е на брега?
- Аз за поредна година съм в едно малко селце Крайморие, което се води квартал на Бургас. Много го харесваме с половинката поради спокойствието. Пълна отмора, тъй като цяла зима, и освен, съм много зает. Обикалям по предложения, имам звукозаписно студио, което е затрупано с поръчки най-много за аудиокниги. От целия свят идват разкази, стихове, какво ли не. Активно работя със Съюза на слепите у нас. Хората с повредено зрение обожават моя глас, колкото и да звучи неточно към мои сътрудници, които почитам. Обаждат ми се слепи хора, благодарят.
Няма да укривам, последно ме разплака художник от Варна
Преди 5 години индивидът закъсал със зрението, в този момент е изцяло кьорав. Оплака се - нито към този момент може да рисува, нито да чете вечер по час-два, което било обичаното му занятие. Но се сетил за Съюза на слепите, свързал се с тях, абонирал се за книги. Човекът беше прям - някои сътрудници записват книгата в един звук. Каза: " Вие, господин Минков, играете всеки воин с негов личен глас ". Тази искреност ме развълнува извънредно.
- Отпочинал Ви чакаме в Пловдив със спектакъла за 100 години Парцалев. Да кажем най-важното в резюме?
- " Ваш, Георги Парцалев " идва на 28 август в Пловдив. Чакам всички фенове от 20,30 часа в кино " Орфей ". Дебютът беше през юни в София. На самия рожден ден на Парцалев - 16 юни, когато беше неговият древен празник, изнасях спектакъла в Горна Оряховица. Сигурно 4-5 минути хората ръкопляскаха и не си тръгваха. Това още веднъж ме развълнува ужасно. Същото се повтори в Казанлък. Нямам думи за отношението на хората! Продължавам в Созопол на 24 август, по-късно пристигам в Пловдив.
Младият Звезделин до своя идол Парцалев
- Какво да чакат особено пловдивчани?
- Ще опиша доста неща за Парцалев, които не се знаят от хората. За този популярен артист научавахме от малкия екран и на места по някой вестник. Аз имах достойнството да бъда другар с него цели 10 години. Това са незабравими мемоари. Имам най-малко 30 гостувания у тях, срещал съм родителите му вуйна Веса и чичо Иван.
Той ми е разказвал такива неща, че един път съм се разплаквал от смях,
а различен път е споделял свои персонални, дълбоки неща. Толкова бях респектиран, че години наред не смеех да го поканя у нас на посетители. Великият Парцалев да пристигна вкъщи! Но една вечер пийнахме повечко и добих храброст, въпреки да трепереше гласът ми: " Бате Жоро, по този начин и по този начин ". Той отговори незабавно: " Защо не, аз съм естествен човек ". Извади бележника си с програмата и дефинира свободен ден - събота в 19,00 часа. С дамата тогава живеехме в Студентски град на общежитие! В блок 22 бяхме, където се похвалих. Една комшийка попита дали ще сменяме тапетите.
- Защо да ги сменяте?
- Хайде де, че щял да идва Парцалев. Смях огромен. Идва Парцалев и носи два букета. Чудя се за кого е вторият! И хоп - Парцалев го даде на портиерката! Вижте по какъв начин е мислил авансово. Много образован човек! А в тези години пазач мъж в България нямаше. Всички - дами! И благият взел един букет за портиерката, та като мине около нея, да не я обиди. Невероятен!
Минков е добър другар и с гангстера Джаро, както се прочу артистът Михаил Билалов
- И всичко това в елементарна стая в студентско общежитие!
- Да, 22 блок. Цяла вечер смях с неговите разкази. С дамата ходихме до банята да си плискаме лицата. По едно време погледна часовника и сподели, че ще потегля, станало 00,15 ч. А общежитието се заключваше в среднощ, би трябвало да буди портиерката. Извиних му се, но беше 3,00 ч.! Той объркал стрелките. Казах му, че портиерката няма да се разсърди, та какъв брой пъти ще я разсъни Парцалев. Той обаче не искаше след това цяла София да разправя по какъв начин буди хората по нощите. Аз живеех на първия етаж. Скочих, той стъпи на гърба ми и слезе. И гордо след това разказвах на публиката - аз съм
единственият артист по света, на чийто тил е стъпвал Парцалев.
Та тази и доста други случки ще чуят от първо лице в час и 35 минути театър пловдивчани. Заслужава си, в действителност. Зарежда, отпуска хората. Разбира се, ще чуят още гласовете на Никола Анастасов, Тодор Живков, Тодор Колев. Суперинтересно.
- Кой от тези великани, приказвам за актьорите, е най-труден за подражаване?
- Най-труден е Стефан Данаилов - и до през днешния ден не мога да го направя. Ламбо беше прелестен артист и необикновен човек.
И той, и Парцалев доста обичаха да черпят!
Бяхме другари с Ламбо, ужасно го харесвах. Пътували сме дружно, даже не съумях да участвам на връчването на дипломата ми в НАТФИЗ, тъй като той ме беше поканил за пет дни да участваме по балове в Ловеч. После тогавашната ми брачна половинка разказваше по какъв начин ректорът професор Надежда Сейкова почнала да чете имената на актьорите: Христо Гърбов, Веселин Ранков, Бойка Велкова, Звезделин Минков. Повтаря името ми, няма ме. Жената се изчервила. Обърнала се към сътрудник до нея, не си припомням сега името, играеше дълги години в Сатирата, уви, към този момент мъртвец. И му прошепнала, че съм със Стефан Данаилов в Ловеч. И сътрудника става и се провиква: " На халтура е в Ловеч ". Хората падат от смях. Та след това дамата взела дипломата вместо мен.
- Ей такива истории пловдивчани ще слушат час и 35 минути. Какво помните от публиката в града?
- О, много пъти съм бил в Пловдив, само че множеството по заведения и заведения за хранене. Я по Нова година, я по рождени дни. Помня последно един празник в " Тримонциум ", огромна забава падна. Между другото, състуденти сме с Кръстю Кръстев, шефа на Пловдивския спектакъл. Играл съм в Ямболския спектакъл, само че с него на пловдивска сцена май единствено един път сме гостували. И то във Военния дом. Но доста години минаха, едно зрелище да беше.
- Винаги запитвам за три неща, които Ви идват мислено, като чуете Пловдив?
- Тепетата. Хотел " Тримонциум ", където съм бил много пъти. Третото е улицата с паветата, която води от гарата към " Тримонциум " - " Иван Вазов ". Романтична, има многочислени магазинчета, до които се слиза по стълбички. Жената, с която пребивавам от 15 години в Стара Загора, обожава да се разхождаме по нея. Като гостуваме в Пловдив, постоянно взимаме едно малко хотелче откъм гарата и тръгваме на разходка към центъра.
- Един анекдот за подгрявка на публиката, която ще пристигна на спектакъла в Пловдив?
- Пловдивчанка пита: " Мамо, какъв брой време би трябвало да мине, с цел да се влюби една жена? ". Майката дава отговор: " Цял живот, само че през това време може да се омъжиш един-два пъти ".
Афишът за спектакъла
- Г-н Минков, намираме Ви на морето - къса отмора преди гостуването в Пловдив и други градове. Първо, по какъв начин е на брега?
- Аз за поредна година съм в едно малко селце Крайморие, което се води квартал на Бургас. Много го харесваме с половинката поради спокойствието. Пълна отмора, тъй като цяла зима, и освен, съм много зает. Обикалям по предложения, имам звукозаписно студио, което е затрупано с поръчки най-много за аудиокниги. От целия свят идват разкази, стихове, какво ли не. Активно работя със Съюза на слепите у нас. Хората с повредено зрение обожават моя глас, колкото и да звучи неточно към мои сътрудници, които почитам. Обаждат ми се слепи хора, благодарят.
Няма да укривам, последно ме разплака художник от Варна
Преди 5 години индивидът закъсал със зрението, в този момент е изцяло кьорав. Оплака се - нито към този момент може да рисува, нито да чете вечер по час-два, което било обичаното му занятие. Но се сетил за Съюза на слепите, свързал се с тях, абонирал се за книги. Човекът беше прям - някои сътрудници записват книгата в един звук. Каза: " Вие, господин Минков, играете всеки воин с негов личен глас ". Тази искреност ме развълнува извънредно.
- Отпочинал Ви чакаме в Пловдив със спектакъла за 100 години Парцалев. Да кажем най-важното в резюме?
- " Ваш, Георги Парцалев " идва на 28 август в Пловдив. Чакам всички фенове от 20,30 часа в кино " Орфей ". Дебютът беше през юни в София. На самия рожден ден на Парцалев - 16 юни, когато беше неговият древен празник, изнасях спектакъла в Горна Оряховица. Сигурно 4-5 минути хората ръкопляскаха и не си тръгваха. Това още веднъж ме развълнува ужасно. Същото се повтори в Казанлък. Нямам думи за отношението на хората! Продължавам в Созопол на 24 август, по-късно пристигам в Пловдив.
Младият Звезделин до своя идол Парцалев
- Какво да чакат особено пловдивчани?
- Ще опиша доста неща за Парцалев, които не се знаят от хората. За този популярен артист научавахме от малкия екран и на места по някой вестник. Аз имах достойнството да бъда другар с него цели 10 години. Това са незабравими мемоари. Имам най-малко 30 гостувания у тях, срещал съм родителите му вуйна Веса и чичо Иван.
Той ми е разказвал такива неща, че един път съм се разплаквал от смях,
а различен път е споделял свои персонални, дълбоки неща. Толкова бях респектиран, че години наред не смеех да го поканя у нас на посетители. Великият Парцалев да пристигна вкъщи! Но една вечер пийнахме повечко и добих храброст, въпреки да трепереше гласът ми: " Бате Жоро, по този начин и по този начин ". Той отговори незабавно: " Защо не, аз съм естествен човек ". Извади бележника си с програмата и дефинира свободен ден - събота в 19,00 часа. С дамата тогава живеехме в Студентски град на общежитие! В блок 22 бяхме, където се похвалих. Една комшийка попита дали ще сменяме тапетите.
- Защо да ги сменяте?
- Хайде де, че щял да идва Парцалев. Смях огромен. Идва Парцалев и носи два букета. Чудя се за кого е вторият! И хоп - Парцалев го даде на портиерката! Вижте по какъв начин е мислил авансово. Много образован човек! А в тези години пазач мъж в България нямаше. Всички - дами! И благият взел един букет за портиерката, та като мине около нея, да не я обиди. Невероятен!
Минков е добър другар и с гангстера Джаро, както се прочу артистът Михаил Билалов
- И всичко това в елементарна стая в студентско общежитие!
- Да, 22 блок. Цяла вечер смях с неговите разкази. С дамата ходихме до банята да си плискаме лицата. По едно време погледна часовника и сподели, че ще потегля, станало 00,15 ч. А общежитието се заключваше в среднощ, би трябвало да буди портиерката. Извиних му се, но беше 3,00 ч.! Той объркал стрелките. Казах му, че портиерката няма да се разсърди, та какъв брой пъти ще я разсъни Парцалев. Той обаче не искаше след това цяла София да разправя по какъв начин буди хората по нощите. Аз живеех на първия етаж. Скочих, той стъпи на гърба ми и слезе. И гордо след това разказвах на публиката - аз съм
единственият артист по света, на чийто тил е стъпвал Парцалев.
Та тази и доста други случки ще чуят от първо лице в час и 35 минути театър пловдивчани. Заслужава си, в действителност. Зарежда, отпуска хората. Разбира се, ще чуят още гласовете на Никола Анастасов, Тодор Живков, Тодор Колев. Суперинтересно.
- Кой от тези великани, приказвам за актьорите, е най-труден за подражаване?
- Най-труден е Стефан Данаилов - и до през днешния ден не мога да го направя. Ламбо беше прелестен артист и необикновен човек.
И той, и Парцалев доста обичаха да черпят!
Бяхме другари с Ламбо, ужасно го харесвах. Пътували сме дружно, даже не съумях да участвам на връчването на дипломата ми в НАТФИЗ, тъй като той ме беше поканил за пет дни да участваме по балове в Ловеч. После тогавашната ми брачна половинка разказваше по какъв начин ректорът професор Надежда Сейкова почнала да чете имената на актьорите: Христо Гърбов, Веселин Ранков, Бойка Велкова, Звезделин Минков. Повтаря името ми, няма ме. Жената се изчервила. Обърнала се към сътрудник до нея, не си припомням сега името, играеше дълги години в Сатирата, уви, към този момент мъртвец. И му прошепнала, че съм със Стефан Данаилов в Ловеч. И сътрудника става и се провиква: " На халтура е в Ловеч ". Хората падат от смях. Та след това дамата взела дипломата вместо мен.
- Ей такива истории пловдивчани ще слушат час и 35 минути. Какво помните от публиката в града?
- О, много пъти съм бил в Пловдив, само че множеството по заведения и заведения за хранене. Я по Нова година, я по рождени дни. Помня последно един празник в " Тримонциум ", огромна забава падна. Между другото, състуденти сме с Кръстю Кръстев, шефа на Пловдивския спектакъл. Играл съм в Ямболския спектакъл, само че с него на пловдивска сцена май единствено един път сме гостували. И то във Военния дом. Но доста години минаха, едно зрелище да беше.
- Винаги запитвам за три неща, които Ви идват мислено, като чуете Пловдив?
- Тепетата. Хотел " Тримонциум ", където съм бил много пъти. Третото е улицата с паветата, която води от гарата към " Тримонциум " - " Иван Вазов ". Романтична, има многочислени магазинчета, до които се слиза по стълбички. Жената, с която пребивавам от 15 години в Стара Загора, обожава да се разхождаме по нея. Като гостуваме в Пловдив, постоянно взимаме едно малко хотелче откъм гарата и тръгваме на разходка към центъра.
- Един анекдот за подгрявка на публиката, която ще пристигна на спектакъла в Пловдив?
- Пловдивчанка пита: " Мамо, какъв брой време би трябвало да мине, с цел да се влюби една жена? ". Майката дава отговор: " Цял живот, само че през това време може да се омъжиш един-два пъти ".
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ