Звездата на Барнард е изключително интересен обект. Открита е от

Звездата на Барнард е извънредно забавен обект. Открита е от астронома Едуард Барнард през 1916 година, единствено доскоро повече от един век. Тя е прекомерно бледа и не се вижда с просто око. Древните хора не са знаели за нейното битие. И ето кое е изумителното: без значение от обстоятелството, че учените са наясно едвам от стотина години, че я има, тя е извънредно известна в общественото пространство. Писателите на научна фантастика са я обезсмъртили. Среща се в книгата “Пътеводител на галактическия стопаджия ” на Дъглас Адамс, както и в романа “Градините на Рама ” на Артър Кларк. Даже популярният български публицист Любен Дилов споделя за галактически експедиции до звездата на Барнард в своя роман “Двойната звезда ”. 

Причината за необикновената известност на звездата на Барнард е доста елементарна: от края на 30-те години на предишния век учените я следят за да открият дали към нея има планета. През 1963 година астрономът Петер Ван де Камп добива международна популярност, откакто оповестява, че такава планета съществува – и тя е от вида газов колос, близо към 1.5 пъти по-голям от Юпитер. Барнард не е съумял да види самата планета, само че е предположил за нейното битие въз основата на неуверените придвижвания на звездата. Но след следващи проучвания през 70-те, 80-те и най-много през 90-те години, когато се появяват мощни телескопи в космоса като “Хъбъл ”, изказванията на Ван де Камп са сложени под подозрение. Няма доказателства, че към звездата на Барнард в действителност има планета. 

Но през днешния ден, на 14-ти ноември, в списание “Нейчър ” се появи нова научна публикация. Изследователски екип, управителен от работещия в испанския Институт по галактически проучвания академик на име Игнаси Рибас, рапортува своите резултати, получени от разбора на наблюдения, направени от седем разнообразни научни прибора. Тъй като данните обгръщат близо 20 години непрекъснати наблюдения, учените заключават, че към звездата на Барнард обикаля солидна планета с маса 3.2 пъти по-голяма от тази на Земята. Това е планета от вида “супер Земя ”. Планетата обикаля към звездата на отдалеченост 0.4 астрономически единици – т.е. разстояние, сравнимо с това сред Меркурий и Слънцето. Но тъй като звездата на Барнард е от вида алено джудже – т.е. доста по-студена от Слънцето, евентуално повърхността на планетата не е гореща и в случай че на нея има вода, тя е под формата на лед.

Игнаси Рибас счита, че откритието този път е същинско – екипът е на 99% уверен, че към звездата на Барнард обикаля същинска планета и не става въпрос за така наречен “фалшив позитивен резултат ”. И все пак, тъй като има 1% късмет за неточност, учените приканват да сме деликатни. Още данни би трябвало да бъдат събрани, с цел да сме изцяло уверени. 

Засега обаче наподобява, че след десетилетно търсене, напъните на научния свят да удостовери съществуването на планета към звездата на Барнард, ще се увенчаят с триумф.