Зорница Илиева е журналист и анализатор. Била е главен експерт

Зорница Илиева е публицист и анализатор. Била е основен специалист към комисия по " Външна политика, защита и сигурност " в 39-тото и 40-то Народно заседание. Автор е на десетки мнения от години в сериозния периодически и ежедневен щемпел в България.

-Г-жо Илиева, какви са приликите и разликите съгласно вас сред протичащото се във Франция с Марин Льо Пен, в Турция с Екрем Имамоглу и в Румъния с Калин Джорджеску?

-Случаят с Марин Льо Пен в Париж, когато тя получава присъда, която на този стадий я лишава от правото да се кандидатира на идващите избори за президент в страната, припомня на французите една остаряла имитация на Митеран:

 „ Магистратите убиха монархията, те са в положение да убият и демокрацията ”.

Такава е реакцията и на болшинството от водачите в Европа. В обществените мрежи на французите също – те считат, че е нанесен удар върху демокрацията в страната с това решение на съда. Виждате, че казусът в Румъния с лишаването на Джорджеску да се кандидатира за президент и отстраняването на кмета на Истанбул Имамоглу, с което е допустимо да го лишат от правото да се яви като претендент за президент против Ердоган – във всичките тези случаи се употребяват магистратите, правораздаването, правосъдната система като механизъм за премахване на неуместен съперник, на водачи, които може да застрашат властта на ръководещите сега в съответните страни.

За мен това е част от една по-глобална борба, която се води – и в Брюксел, и в цяла Европа. А това е борбата против новия полъх на политики, които идват от Вашингтон, в лицето на Тръмп и екипа му, и насадените водачи в Европа от Демократическата партия или както ние ги назоваваме - от мрежата на соросоидите.

Между тях се води борба, в която се употребяват механизмите на правораздаването. Всичките тези, които сега ги отстраняват, с цел да не могат да заемат избрани позиции – всички те са в доста близки връзки с Тръмп и екипа му. И получават отбрана от хора като Мъск, като вицепрезидента Джей ди Ванс, който да вземем за пример реагира на протичащото се с Льо Пен. Не е единствено Орбан, който сподели: Je suis Marine! 

Всякакви механизми се употребяват за премахване на тези „ крайнодесни ”, както ги назовават, партии и водачи, които в действителност отстояват националните ползи. Несъвпадащи с концепциите и политиките на тези, които сега заемат основни позиции в Брюксел и по-точно на силите, които стоят зад тях.

-А каква ще е развръзката на тези проблеми – и във Франция, и в Турция, в Румъния също?

-Случаите са аналогични, тъй като се употребяват механизмите на правораздаването, само че това не значи, че са идентични. Например в Турция не е решен въпросът кой ще надделее в това опълчване сред партията на Ердоган, която на този стадий изостава с най-малко 5% от опозиционната Народнорепубликанска партия кемалисти, които са издигнали за собствен претендент за президент на идващите избори тъкмо кмета на Истанбул Имамоглу. Но фактът, че се вдигнаха повече от два и половина милиона младежи да стачкуват, е индикативен. Това са хора, които няма да се примирят с това незаслужено решение. Протести имаше и в Румъния. Разбира се, мащабите са напълно разнообразни – Румъния е 20 милиона, Турция е 90 милиона, само че хората стачкуват. Обществото не може да одобри несправедливите механизми за премахване на съперници. Явно в Румъния Джорджеску в действителност няма да се яви на изборите, само че там пък ще се яви лице от името на тъкмо тези сили в Румъния, които ще отстояват неговите хрумвания.

Колкото до Турция – сега се води борба на безсилие и в действителност е доста евентуално в тази борба Ердоган да не се окаже спечелилият, както 22 години до момента.



-А във Франция?

-Във Франция някои разбори демонстрират, че казусът с Марин Льо Пен може да има противоположен резултат. Обществото да се сплоти и в действителност да се реализиран такива резултати, каквито Макрон надали си показва. Дори и на Льо Пен да не й позволят да взе участие в изборите, нейната партия ще издигне Жордан Бардела – този, който по този начин или другояче сега е водач на партията. Млад човек, харизматичен, харесван най-малко от женското съсловие във Франция. Ако той завоюва изборите, каква ще им е изгодата на тези, които водят борбата сега? В такива случаи народът споделя:

Когато змията я настъпиш и е в последния си миг, тя хапе.

Така че доста са непредвидими на този стадий изходите от всички тези решения, които се взимат. При всички случаи обаче редовите жители не ги посрещат с позитивни реакции.