Мисли, избери и действай по-бързо
Знанието е мощ. Науката е широко поле за схващане на света към нас. Но в България бизнесът и науката не престават да съществуват като две паралелни вселени.
Може ли в новите действителности да се построи резистентен мост? Навярно да, само че той би трябвало да се издигне над огромната бездна сред двата „ бряга “ и това може да стане с старания и протегнати ръце от двете страни. Във времената на ускорено развиване на нововъведенията и високите технологии единственият метод да имаме мощна и конкурентоспособна стопанска система е бизнесът и науката да работят в партньорство – само че това сякаш не се схваща, по тази причина и не се ползва.
Лесно или мъчно
Светът ще се изправя пред все по-големи провокации, свързани с ресурсите и с климатичните проблеми, с оцеляването освен на хората, само че и на живота на Земята. Така действителността и заканите пред оцеляването в бързопроменящите се условия ще води до това хората, притиснати от проблемите, да схващат по сложния метод смисъла на изказванието: „ Най-големият зложелател на познанието не е незнанието, а илюзията за знание “.
Кой, къде и по какъв начин
В момента разположението на силите е такова, че науката се пробва да убеди бизнеса у нас в смисъла на своето битие и в изгодите, които тя може да носи. И ето съпоставката на един български академик сред отношението към науката тук, в България, и там – на Запад: „ Работих в чужбина, където практиката е бизнесът да отива при учените, с цел да намерят решение на съответен негов проблем, и той финансира създаването. В България бизнесът най-често се обръща към учените, когато по избрани грантови стратегии има наложително изискване за присъединяване на теоретичен институт. Днес фирмите в България рядко поемат риска да влагат в просвета. А и на национално равнище този развой на взаимоотношение не е контролиран, въпреки с планово финансиране да се сътвориха центрове за подготвеност “. Това твърди наш академик, правейки съпоставяне на база на опита тук и там.
Отвъд илюзиите
Твърди се, че науката става толкоз по-плодотворна, колкото по-достъпна става за по-голям брой мозъци. С цел да разпространяваме опциите на българските учени и някои техни достижения, представяме три научни звена с съответни разработки. С убеденост, че това ще помогне за по-устойчивия строеж на моста, който свързва науката и бизнеса. Нека обаче не живеем с илюзията, че в случай че не се влага в развиването на науката България и няма последователност на поколенията в нея, тя ще продължи да съществува и ще я има, и ще е във върхова форма, когато един ден някой усети остра потребност от нея.
Представяме разработките на Института по невробиология (ИНБ) при Българска академия на науките:
Основната активност на Института по невробиология (ИНБ) при Българска академия на науките е провеждането на фундаментални и научно-приложни проучвания в региона на невронауките, чрез интердисциплинарни неврофизиологични, психофизиологични и фармакологични подходи за приемане на нови познания за невробиологичните механизми на организация, акомодация и регулация в организма на индивида и животните и фармакологичните въздействия върху тях; основаване на нови диагностични и прогностични способи за възстановяване качеството на живот, на интелектуалните и физически благоприятни условия на индивида.
Учените от този Институт търсят мостове към бизнеса. Засега обаче опитът им демонстрира, че фирмите недооценяват ролята на науката и
опциите за партньорство с учените
„ За българския бизнес науката към момента не е заела достойното си място при стартирането на нови хрумвания “, твърди доцент доктор Катерина Стамболиева, шеф на ИНБ.
На новаторския конгрес „ Наука за бизнес “, извършен през юни, Институтът показа пробния модел на интерактивен боксов тренажор, който е патентован. Той е предопределен за самостоятелни тренировки за възстановяване както на зрително-моторната реакция, по този начин и на времето за взимане на решение. Подходящ е за образование, рационализиране и надзор на профилираната техническа подготовка на боксьори, само че може да има и голям брой други приложения освен при спортистите. Тренажорът е основан върху към този момент осъществена концепция на колектив от Института и е направено профилирано светлинно табло, ръководено от личен компютър, при което се генерират светлинни тласъци в два цвята и се прави оценка зрително-моторната реакция на двете ръце в условия на селективна задача. Ползва се при специализирани проучвания на деца или хора с вестибуларни разстройства, постинсултни положения, дезориентация. През 2023 година екипът се насочва към проучване на зрително –моторните реакции при боксьори и се свързва с Тервел Пулев и Спортен клуб „ Венко Пулев “ и подписва контракт за взаимна работа.
За основаване на новата разработка
Йоана Йорданова е изпратена да тренира бокс за няколко месеца, като задачата е да се очертаят зони на допустимо използване на теоретичен метод обвързван с подготовка на зрително-моторните реакции и възстановяване времето за взимане на решения. Благодарение на позитивното отношение на Тервел Пулев към научния метод в подготвителния развой колективът осъществя прототипа на итерактивния боксов тренажор. Той е в развой на тестване и рационализиране.
В бокса при самостоятелна подготовка се употребява боксова възглавница за отработване техниката на ударите. Вградени в боксовата възглавница бутони с двуцветна просветка дават надалеч по-големи благоприятни условия и изгоди. Чрез този прийом всеки може да тренира своите физически качества, като експедитивност на моторна реакция, съгласуваност на ръцете, мислене. Уредът спомага за рационализиране координацията на придвижванията с лява и с дясна ръка, само че подкрепя и скоростта на когнитивния развой за взимане на решения. Боксовия тренажор в началото е насочен към спортисти за ускорение на процеса на постигане до високо равнище на спортно-техническата подготовка. С този апарат може да се тренира пространствената ориентировка и експедитивност на реакциите. Той може да откри място в детските градини, във физкултурните салони в учебните заведения. В уреда е
вграден програмен продукт
който разрешава да се събират и съпоставят статистическите данни от индивидуалните тренировки. Тази новаторски боксов тренажор може да се ръководи от телефона, което го прави подобаващ подходящ и за самостоятелно физическо разтоварване, в случай че си го монтирате у дома или в офиса. Ще спомага за рационализиране на мисленето, концентрацията, координацията. Той може да се употребява във всеки фитнес и центровете за рехабилитация. Възрастните хора да вземем за пример биха могли да получават такава услуга в профилирани центрове, само че към този момент у нас не се поставят дейни грижи за тяхното физическо и ментално здраве и дългоденствие.
Този първообраз, регистриран като потребен модел, търси своя път към пазара. Нужна е финансова поддръжка, с цел да се произведат прочут брой тренажори, които да бъдат подарени на разнообразни организации. Така ще се обезпечи противоположна връзка за струпване на повече доказателства за потребния му резултат.
„ Участвахме във форума „ Наука за бизнес “ с вярата
да се срещнем с бизнесмени
които ще видят своя интерес за наше взаимно начинание. Вярваме, че Центърът за нововъведения към Българска академия на науките ще способства за популяризирането на нашите благоприятни условия. Българският бизнес може да потърси подготвени за комерсиализация разработки, като се свърже с Центъра за нововъведения към Българска академия на науките, непосредствено с нас или с други научни институти на Българска академия на науките. Когато тези потребни хрумвания дадостигнат до крайния консуматор, изобретателите, които са ги основали и патентовали, ще получат и задоволство от работата си, само че и материално стимулиране, защото са вложили доста познания, умения, а и доста количество финансови средства “, споделя доцент доктор Катерина Стамболиева.
Двигател на тази иновация
са главно четирима учени: доцент доктор Катерина Стамболиева - началник на екипа; основен помощник инж. Цветалин Тотев – експерт по зрително усещане и преправка на сигнали, основател на софтуера; помощник Йоана Йорданова с опит като общопрактикуващ лекар; експертът магистър биолог Катерина Кирилова с опит в проучвания на поза и придвижвания. Към екипа работят и психолозите Ваня Славова и Илиан Харалампиев. Тази есен ще се търсят способи за разпространение на създаването, като за задачата ще употребяват разнообразни конгреси. Институтът има съдействие с клиники и университети, които също ще бъдат осведомени. Предстои да осъществят контакт с работодателски и предприемачески организации. Създателите са уверени, че когато стартира потребление на тренажора и се видят резултатите, от ден на ден хора ще желаят да го употребяват, а и да го имат.
Шестимата работят и по различен план в напреднал етап. Той е обвързван с въздействието на цифровите технологии и с гръбначните изкривявания в ранна детска възраст.
Институтът по невробиология има блян да даде
практическо приложение
на фундаменталните проучвания, защото доста проблеми може да се решат с потреблението на научни познания и подходи. Мисли, избери и действай по-бързо! - това е мотото на интерактивния боксов тренажор, само че и на цялостната активност на ИНБ, ориентирана към практиката и действителния живот. Учените са уверени, че всеки човек би могъл да поддържа върхова форма, без значение от възрастта си, стига да тренира своето тяло и своя мозък.
Текстът е част от бр. 122 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Може ли в новите действителности да се построи резистентен мост? Навярно да, само че той би трябвало да се издигне над огромната бездна сред двата „ бряга “ и това може да стане с старания и протегнати ръце от двете страни. Във времената на ускорено развиване на нововъведенията и високите технологии единственият метод да имаме мощна и конкурентоспособна стопанска система е бизнесът и науката да работят в партньорство – само че това сякаш не се схваща, по тази причина и не се ползва.
Лесно или мъчно
Светът ще се изправя пред все по-големи провокации, свързани с ресурсите и с климатичните проблеми, с оцеляването освен на хората, само че и на живота на Земята. Така действителността и заканите пред оцеляването в бързопроменящите се условия ще води до това хората, притиснати от проблемите, да схващат по сложния метод смисъла на изказванието: „ Най-големият зложелател на познанието не е незнанието, а илюзията за знание “.
Кой, къде и по какъв начин
В момента разположението на силите е такова, че науката се пробва да убеди бизнеса у нас в смисъла на своето битие и в изгодите, които тя може да носи. И ето съпоставката на един български академик сред отношението към науката тук, в България, и там – на Запад: „ Работих в чужбина, където практиката е бизнесът да отива при учените, с цел да намерят решение на съответен негов проблем, и той финансира създаването. В България бизнесът най-често се обръща към учените, когато по избрани грантови стратегии има наложително изискване за присъединяване на теоретичен институт. Днес фирмите в България рядко поемат риска да влагат в просвета. А и на национално равнище този развой на взаимоотношение не е контролиран, въпреки с планово финансиране да се сътвориха центрове за подготвеност “. Това твърди наш академик, правейки съпоставяне на база на опита тук и там.
Отвъд илюзиите
Твърди се, че науката става толкоз по-плодотворна, колкото по-достъпна става за по-голям брой мозъци. С цел да разпространяваме опциите на българските учени и някои техни достижения, представяме три научни звена с съответни разработки. С убеденост, че това ще помогне за по-устойчивия строеж на моста, който свързва науката и бизнеса. Нека обаче не живеем с илюзията, че в случай че не се влага в развиването на науката България и няма последователност на поколенията в нея, тя ще продължи да съществува и ще я има, и ще е във върхова форма, когато един ден някой усети остра потребност от нея.
Представяме разработките на Института по невробиология (ИНБ) при Българска академия на науките:
Основната активност на Института по невробиология (ИНБ) при Българска академия на науките е провеждането на фундаментални и научно-приложни проучвания в региона на невронауките, чрез интердисциплинарни неврофизиологични, психофизиологични и фармакологични подходи за приемане на нови познания за невробиологичните механизми на организация, акомодация и регулация в организма на индивида и животните и фармакологичните въздействия върху тях; основаване на нови диагностични и прогностични способи за възстановяване качеството на живот, на интелектуалните и физически благоприятни условия на индивида.
Учените от този Институт търсят мостове към бизнеса. Засега обаче опитът им демонстрира, че фирмите недооценяват ролята на науката и
опциите за партньорство с учените
„ За българския бизнес науката към момента не е заела достойното си място при стартирането на нови хрумвания “, твърди доцент доктор Катерина Стамболиева, шеф на ИНБ.
На новаторския конгрес „ Наука за бизнес “, извършен през юни, Институтът показа пробния модел на интерактивен боксов тренажор, който е патентован. Той е предопределен за самостоятелни тренировки за възстановяване както на зрително-моторната реакция, по този начин и на времето за взимане на решение. Подходящ е за образование, рационализиране и надзор на профилираната техническа подготовка на боксьори, само че може да има и голям брой други приложения освен при спортистите. Тренажорът е основан върху към този момент осъществена концепция на колектив от Института и е направено профилирано светлинно табло, ръководено от личен компютър, при което се генерират светлинни тласъци в два цвята и се прави оценка зрително-моторната реакция на двете ръце в условия на селективна задача. Ползва се при специализирани проучвания на деца или хора с вестибуларни разстройства, постинсултни положения, дезориентация. През 2023 година екипът се насочва към проучване на зрително –моторните реакции при боксьори и се свързва с Тервел Пулев и Спортен клуб „ Венко Пулев “ и подписва контракт за взаимна работа.
За основаване на новата разработка
Йоана Йорданова е изпратена да тренира бокс за няколко месеца, като задачата е да се очертаят зони на допустимо използване на теоретичен метод обвързван с подготовка на зрително-моторните реакции и възстановяване времето за взимане на решения. Благодарение на позитивното отношение на Тервел Пулев към научния метод в подготвителния развой колективът осъществя прототипа на итерактивния боксов тренажор. Той е в развой на тестване и рационализиране.
В бокса при самостоятелна подготовка се употребява боксова възглавница за отработване техниката на ударите. Вградени в боксовата възглавница бутони с двуцветна просветка дават надалеч по-големи благоприятни условия и изгоди. Чрез този прийом всеки може да тренира своите физически качества, като експедитивност на моторна реакция, съгласуваност на ръцете, мислене. Уредът спомага за рационализиране координацията на придвижванията с лява и с дясна ръка, само че подкрепя и скоростта на когнитивния развой за взимане на решения. Боксовия тренажор в началото е насочен към спортисти за ускорение на процеса на постигане до високо равнище на спортно-техническата подготовка. С този апарат може да се тренира пространствената ориентировка и експедитивност на реакциите. Той може да откри място в детските градини, във физкултурните салони в учебните заведения. В уреда е
вграден програмен продукт
който разрешава да се събират и съпоставят статистическите данни от индивидуалните тренировки. Тази новаторски боксов тренажор може да се ръководи от телефона, което го прави подобаващ подходящ и за самостоятелно физическо разтоварване, в случай че си го монтирате у дома или в офиса. Ще спомага за рационализиране на мисленето, концентрацията, координацията. Той може да се употребява във всеки фитнес и центровете за рехабилитация. Възрастните хора да вземем за пример биха могли да получават такава услуга в профилирани центрове, само че към този момент у нас не се поставят дейни грижи за тяхното физическо и ментално здраве и дългоденствие.
Този първообраз, регистриран като потребен модел, търси своя път към пазара. Нужна е финансова поддръжка, с цел да се произведат прочут брой тренажори, които да бъдат подарени на разнообразни организации. Така ще се обезпечи противоположна връзка за струпване на повече доказателства за потребния му резултат.
„ Участвахме във форума „ Наука за бизнес “ с вярата
да се срещнем с бизнесмени
които ще видят своя интерес за наше взаимно начинание. Вярваме, че Центърът за нововъведения към Българска академия на науките ще способства за популяризирането на нашите благоприятни условия. Българският бизнес може да потърси подготвени за комерсиализация разработки, като се свърже с Центъра за нововъведения към Българска академия на науките, непосредствено с нас или с други научни институти на Българска академия на науките. Когато тези потребни хрумвания дадостигнат до крайния консуматор, изобретателите, които са ги основали и патентовали, ще получат и задоволство от работата си, само че и материално стимулиране, защото са вложили доста познания, умения, а и доста количество финансови средства “, споделя доцент доктор Катерина Стамболиева.
Двигател на тази иновация
са главно четирима учени: доцент доктор Катерина Стамболиева - началник на екипа; основен помощник инж. Цветалин Тотев – експерт по зрително усещане и преправка на сигнали, основател на софтуера; помощник Йоана Йорданова с опит като общопрактикуващ лекар; експертът магистър биолог Катерина Кирилова с опит в проучвания на поза и придвижвания. Към екипа работят и психолозите Ваня Славова и Илиан Харалампиев. Тази есен ще се търсят способи за разпространение на създаването, като за задачата ще употребяват разнообразни конгреси. Институтът има съдействие с клиники и университети, които също ще бъдат осведомени. Предстои да осъществят контакт с работодателски и предприемачески организации. Създателите са уверени, че когато стартира потребление на тренажора и се видят резултатите, от ден на ден хора ще желаят да го употребяват, а и да го имат.
Шестимата работят и по различен план в напреднал етап. Той е обвързван с въздействието на цифровите технологии и с гръбначните изкривявания в ранна детска възраст.
Институтът по невробиология има блян да даде
практическо приложение
на фундаменталните проучвания, защото доста проблеми може да се решат с потреблението на научни познания и подходи. Мисли, избери и действай по-бързо! - това е мотото на интерактивния боксов тренажор, само че и на цялостната активност на ИНБ, ориентирана към практиката и действителния живот. Учените са уверени, че всеки човек би могъл да поддържа върхова форма, без значение от възрастта си, стига да тренира своето тяло и своя мозък.
Текстът е част от бр. 122 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ