Знаете ли защо ми помагат стоте грама? Преставам да бъда

Никога не пийте с неприятни хора ~ Александър ВОЛОДИН

„ Знаете ли за какво ми оказват помощ стоте грама? Преставам да бъда нерешителен в себе си. По дяволите, че не съм доста надарен и всевъзможни такива работи! Изчезват комплексите, страховете. Защото от време на време ми се коства, че животът свършва. ”

Драматург, стихотворец, сценарист, Александър Моисеевич Володин е създател на пиеси, трансформирали се в обичани спектакли и филми на цяла Русия – " Пет вечери " (1965), " Портрет с дъжд ", " Дъщери и майки " (1974), " Смут на възприятията " (1978), " Есенен маратон " (1981). Съвременниците му го познават като човек непосредствен, кардинален и почтен както с другите, по този начин и със себе си. Такъв прям и почтен драматург Володин остава и в своите дневници и житейски мемоари. Споделяме определени цитати от неговата книга „ Записки нетрезвого человека ” (1991).

(1919 ~ 2001)

Не мога да се напия с неприятни хора. Колкото и да пия – не се напивам. Те към този момент са пияни – а аз по никакъв начин. И колкото повече пия, толкоз повече ги разбирам. И колкото повече ги разбирам, толкоз повече ми опротивяват. Никога не пийте с неприятни хора.

У интелигенцията вместо хрумвания и пристрастености има злословия. Наричат ги информация.

Грехът не се случва, той се прави. Той е резултат на всичко към този момент случило се, на целия ти живот.

Досущ като двойна звезда, животът и изкуството са съединени с невидима тъкан. Ако тая тъкан се опиташ да я разтеглиш, рано или късно, тя ще се скъса, и изкуството ще нанесе своя просрочен и по тази причина толкоз нечовечен удар.

Разбрах думата „ примирение ”. Отдавна я разбрах. Но понякога не помня.

Някога съществуваха думите: звезди, небе, благополучие, самоубийство. Сега вместо тях има елементарни думи, а от старите – няма и спомен.

В изкуството се нароиха дегустаторите. Казват: това е остаряло, в този момент е нужно друго… Преди години, от върховете ни наставляваха какво тъкмо би трябвало да бъде изкуството. Сега прогресивни дегустатори вземат решение какво тъкмо би трябвало да бъде изкуството. Едноместен трамвай…

По наши разбирания, Шекспировият спектакъл „ Глоуб ” е работел безконтролно. Репетирали спектаклите по две седмици, актьорите били замервани с гнили ябълки. Те се разстройвали, напивали се. Започвали да репетират различен театър, и отново по този начин – две недели. „ Хамлет ”.

Комикът Макс Линдер приключва живота си със самоубийство, поради превъзходството на Чаплин. Достоевски карикатурно изобразявал събратята си по перо Тургенев и Гогол. Булгаков в воя „ Театрален разказ ” вкарва в облика на злорад публицист известния по това време Борис Пилняк. Всеки избира за себе си предмет на съревнование и мъчение.
Когато попитали Марлене Дитрих, популярната кино звезда:
– Как ви се отдава да не остарявате?
Тя отвърнала:
– Спя добре и на никого не изпитвам завист.

Кое е по-силно: другарството или любовта? Може ли да обичаш, без да си другар? Може ли обичаш индивида, който е предал общото дело? Може ли да обикнеш индивида повторно? Може ли да се влюбиш от пръв взор? Може ли да има обич, в случай че мъжът е по-млад от дамата? Да отговорим на всички тези въпроси задоволително, с ръка на сърцето, мисля че към момента не можем. Всички тези въпроси към момента търсят своите отговори.

Всичко ще отиде в предишното. Твоите глупави действия и несъразмерните ти възмущения по безсмислени мотиви, и това, в което не си бил отговорен, само че останалите са мислели, че тъкмо твоя е виновността. Всичко остава в предишното. Отначало то ще смалява размерите си, - ще става все по-малко, все по-незначително, а най-после напълно ще изчезне, като че ли в никакъв случай не го е имало. И никой няма да помни, какъв брой неуместно си се държал, по какъв начин несвоевременно си вдигал звук, и това, че в никакъв случай не си бил отговорен, а другите таман по този начин са си мислели – всичко ще бъде забравено.